РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110204094 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на В. КР. СТ. ЕГН **********, подадена чрез адв. М.К. от АК Варна,
против НП № 21-0819-003737 от 29.09.2021год. на началника на група към
ОДМВР Варна, сектор ПП, с което за нарушаване нормата на чл. 20, ал.2 от
ЗДП и е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание
чл. 179, ал.2 пр.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивницата твърди, че НП било неправилно и
незаконосъобразно. Същата оспорва фактическата обстановка изложена в
акта и НП като сочи, че действителността била друга, че конкретната пътна
обстановка сочела на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, а ако
изобщо имало виновни за ПТП-то то били виновни и двамата водачи. Моли
НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано твърди, че НП
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено е при
допуснати съществени нарушения на процес. правила и моли съда да го
отмени.
В съдебното заседание въззивницата редовно призована, не се явява и
1
не се представлява. По делото е постъпила молба адв. К. – пълномощник на
въззивницата, в която същата изразява становище за незаконосъобразност на
НП, поради недоказаност на адм.наказателното обвинение и моли съда да го
отмени.
В съдебното заседание на основание чл. 61 от ЗАНН (в редакцията в
сила от 23.12.2021год.) като въззиваема страна в процеса е конституиран
началник група към ОДМВР-Варна, Сектор ПП. Същият е редовно призован,
не се явява и не се представлява.
ВРП, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
На 29.08.2021го около 14:30ч. въззивницата управлявала л.а. „БМВ 316
И“ с ДК№ В2208НН по бул. „Княз Борис №І„ в гр.Варна в посока към изхода
на града. На пътния възел с ул. „Найден Геров“ въззивницата завила на дясно
за да се включи в движението по ул.“Найден Геров“. Движела се в остър
десен завой със скорост около 40км/ч. когато забелязала на пътното платно, в
нейната лента за движение дупка. Същата рязко задействала спирачната
система и отклонила автомобила на ляво. В този момент в лентата за
насрещно движение се движел л.а. „Хонда ХР“ с ДК№ В7726НН управляван
от св. Ч. и с предната лява странична част на автомобила си въззивницата
ударила другия автомобил в задната лява част. След ПТП двамата водачи
останали на място и св. Ч. подал сигнал за произшествието в полицията.
Произшествието било посетено от екип на сектор ПП в който участвал св. М..
Полицейските служители снели сведения от двамата водачи, огледали
мястото на произшествието, както и автомобилите като били направени
снимки на местопроизшествието. Преценено било, че вина за ПТП-то има
въззивницата, тъй се движела с несъобразена скорост. На същата бил
съставен АУАН № 504256/29.08.2021год., в който било посочено че е
нарушила разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДП, тъй като на 29.08.2021год. в
14:30ч. в гр.Варна, по бул. „Княз Борис І“ посока к.к. „Златни пясъци“, на
2
пътен възел с ул. „Найден Геров“ (паркинга под спортна зала), управлявала
собствения си л.а. БМВ 316 с рег.№ В2208НН като поради движение с
несъобразена скорост в десен завой, употреба на спирачки губи контрол над
автомобила, навлязла в лентата за насрещно движение и блъска движещия се
в права посока л.а. „Хонда“ с рег.№ В7726НН. ПТП с материални щети.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата който го подписал.
Съставен бил и протокол за ПТП който въззивникът също подписала.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили и на 29.09.2021год., въз основа на него, АНО издал атакуваното
НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел че
въззивницата е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП и на основание
чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДП й наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали А.М. –
актосъставител и В.Ч.. Обяснения е дала и въззивницата С..
В показанията си пред съда св. Ч. сочи, че се движел по ул. „Васил
Друмев“ в гр.Варна в посока към бул. „Княз Борис І“ и след подлеза на
Спортна зала, точно на завоя автомобилът му бил ударен от друг автомобил в
задната лява част. Сочи че се движел в собствената си лента за движение, че
чул спирачки и се изместил максимално д дясно, а другият автомобил
навлязъл в неговата лента за движение. Заявява, че в неговата лента за
движение не е имало препятствия, но в другата лента е имало дупка. Сочи, че
ПТП-то е станало близо до дупката, но не на нея, както и че на място дошли
полицейски служители като той се бил обадил в КАТ.
В показанията си пред съда св. М. заявява, че е посетил произшествието
изпратен там от ОДЧ. Завява, че когато отшили на място автомобилите били
изместени, но по обясненията на водачите, щетите по автомобилите и
спирачните следи които установили на място било преценено, че
въззивницата се движела с несъобразена скорост, че е изгубила управлението
над автомобила, който навлязъл в лентата за насрещно движение и ударила
движещия се там друг автомобил. Сочи че на място бил съставен АУАН,
протокол за ПТП, снети били обяснения от двамата водачи, както и че били
направени снимки.
В обясненията си пред съда въззивницата не оспорва, че е участвала в
ПТП-то. Заявява, че се движела със скорост от около 40км/час в остър завой
3
когато в последния момент в средата на завоя зад един храст видяла голяма
дупка на пътя. Преценила, че не може да мине през нея и свила в ляво за да я
заобиколи, но в този момент насреща и се появил друг автомобил, който
ударила странично. Сочи, че на мястото е нямало маркировка на пътното
платно, както и че другият водач също не се движел в най-дясната част на
неговата лента защото и там имало паркирани автомобили. Заявява, че ако е
нямало дупка ПТП е нямало да има.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още
Заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи;
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019год. на министъра на вътрешните работи;
протокол за ПТП № 1823981 декларации от Виляна Красимирова С. и ВЛ. Н.
Ч., справка за нарушител.
Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени писмо УРИ
№ 819000-61121/2021год. на началника на сектор ПП ведно с приложените
към него 6бр. снимки напарвени при посещение на ПТП възникнало на
29.08.2021год. с участието на л.а. БМВ с рег.№ В7726НН и л.а. „Хонда“ с рег.
№ В7726НН.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта,
така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението вменено във вина на въззивницата, посочени са дата и
място на извършване, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес.
правила съдът не констатира.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че въззивницата е извършила
нарушението за които е санкционирана.
4
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен
и категоричен начин се установява, че въззивницата е управлявал МПС-то със
скорост от около 40км/ч на пътния възел между бул. „Кназ Борис І“ и ул.
„Н.Геров“ в гр.Варна, в условията на остър завой ограничаващ видимостта, и
без да отчете наличието на този факт виждайки в последния момент дупка на
пътя през която не може да премине с посочената скорост е задействала
спирачната система, отклонила е автомобила в ляво при което е ударила
движещия се там лек автомобил. Ако скоростта на движение на въззивницата
е била съобразена с горните обстоятелства същата щеше да може да
възприеме своевременно дупката и да спре преди нея, съответно да премине
през нея с минимална скорост, без да се налага да прави маневри свързани с
отклонение и навлизане в съседната лента за насрещно движение. В тази
връзка нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП е налице. Съгласно § 6, т.30 от ДР на
ЗДП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети, поради което и АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение като такова по чл. 179, ал.2 от ЗДП
– „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция
или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва
с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случая
наложената санкция е във фиксирания в закона размер – 200лв..
Безспорно пътен знак за неравност по пътя не е имало поставен, а
ударът не е челен, а страничен, както сочи въззивницата, тези факти обаче
сами по себе си не влекат липса на виновно поведение, тъй като ако скоростта
на движение на въззивницата беше съобразена с конкретната пътна
обстановка - остър завой то ПТП изобщо нямаше да има. В тази връзка следва
да се отбележи, че конкретните ограничени условия на видимост поради
острия завой в пътния възел и то в зона със засилено пешеходно движение
поради близостта с морската градина са налагали въззивницата да съобрази
скоростта си на движение с тези обстоятелства, което тя очевидно не е
сторила движейки се скорост близка до максимално допустимата за движение
в населено място, според нейните обясненията. Без всякакво значение е и
обстоятелството дали другия автомобил се е движел в близост до осевата
линия (мислената осева линия доколкото в района маркировка няма) тъй като
5
ако въззивницата не бе отклонила автомобила си наляво виждайки че
скоростта не и позволява да мине безопасно през дупката, а бе продължила
направо в своята лента съприкосновение между МПС-та нямаше да има. След
като е допуснала причиняване на ПТП, въззивницата се е движила с
несъобразена скорост. Тя не е успяла да спре, при възникналата на пътя
опасност (неравност – дупка на пътя), решила е да я заобиколи и от това е
настъпил удар с насрещно движещия се автомобил. Съдебната практика
приема, че при възникнала на пътя опасност за движението, водачът на МПС
има единствено задължение да избира правилно скоростта си, за да може при
възникване на опасността да намали скоростта или да спре. Той няма
задължение да завива наляво или надясно с оглед избягване на аварийната
ситуация. Изменение посоката на движение в определи случай е допустимо
при т.нар. „спасителна маневра“. Тя не е правно регламентирана и поначало е
неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на автомобила от
праволинейното му движение може да създаде рискова, конфликтна
ситуация, застрашаваща останалите участници в движението. Водачът на
МПС може да извърши спасителна маневра само ако се е намирал в
състояние на крайна необходимост по чл. 13, ал.1 от НК, т.е възникналата
опасност да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл.20, ал.2
от ЗДвП и не е допуснал причиняване смърт или увреждане на хора /ТР №
106/ 31.10.1983 г. ОСНК/. Законът обаче, не го задължава да направи това,
защото изрично е регламентирал в чл.20 ал.2 от ЗДП дължимото поведение
при възникване на опасност - да намали скоростта или да спре. А в случая
фактът, че въззивницата се е движила в условията на остър десен завой, който
очевидно ограничава видимостта напред по пътя я задължавал да управлява
автомобила с такава скорост, че да е в състояние да спре във всеки един
момент, до излизане от завоя, именно с оглед възможността от наличие на
опасност или препятствие. В контекста на горното съдът не споделя и
изложеното в жалбата становище, че в случая деянието попадало в обхвата на
чл. 15 от НК. Както бе посочено по-горе в мотивите ако въззивницата се бе
движила със съобразена скорост тя би била в състояние да спре пред дупката
или да намали скоростта до минимум и да премени през нея без да се налага
да навлиза в лентата за насрещно движение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
6
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските. дим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-
003737/29.09.2021год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР
Варна, с което на В. КР. СТ. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул.
„Г.Стаматов“ № 7, вх.Б, ет.7, ап. 59, на основание чл.179, ал.2, пр.1, от ЗДП е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване
нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7