Определение по дело №113/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.156 - чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл.129, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „**“ ЕООД с ЕИК: 1**, представлявано от управителя М. С. З., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]чрез адвокат Д. М. от Адвокатска колегия - П.* против Акт за прихващане или възстановяване № П-22001424217011-004-001 от 07.01.2025 година, издаден от И. Р. Н. на длъжност: главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С.*, потвърден с Решение № 204 от 21.02.2025 година на директора на Дирекция „ОДОП“ С.* при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят оспорва административният акт изцяло, като намира същият за неправилен и незаконосъобразен. По същество излага доводи в посока на това, че с Ревизионен акт № Р-22001423002173-091-001 от 28.09.2023 година, е постановен отказ от признаване на приспадане на данъчен кредит в размер на 29 700 лева, касателно данъчен период 02.2023 година по отношение на фактура № ********** от 15.02.2023 година, издадена от „**д“ ЕООД с ЕИК: **, като последният е обжалван и прогласен за нищожен с Решение № 643 от 17.04.2024 година, постановено по адм. дело № 524 по описа за 2023 година на Административен съд - П.. Жалбоподателят посочва, че в мотивите на решението съдът е разгледал по същество въпроса за отказа за данъчен кредит и е изложил съждения за неправилност на същият. Решение № 643 от 17.04.2024 година, е било предмет на касационен контрол, като с решение, постановено по адм. дело № 6191 по описа за 2024 година на Върховен административен съд, същото е оставено в сила. В съответствие с това жалбоподателят счита, че предвид така изнесената фактическа обстановка приходният орган неправомерно е отказал възстановяване на данъчен кредит. С тези мотиви се иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспореният административен такъв да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното на 08.05.2025 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д. М. от Адвокатска колегия - П., която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена, респективно оспорения административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на съдебни разноски, съобразно приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С.* редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 1039 от 29.04.2025 година от страна на процесуалния представител на ответника, с която същата моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - П.*, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпаща процесуален представител.

С протоколно определение от 08.05.2025 година съдът дава ход по същество на спора и обявява делото за решаване.

В срока за произнасяне Административен съд - Перник, във връзка с дължимата съгласно чл.159 от АПК служебна проверка за допустимост, както към момента на депозиране на жалбата, така и в хода на образуваното съдебно производство намира жалбата за процесуално недопустима за разглеждане по същество, а съображенията за това са следните:

От фактическа страна:

На 05.12.2024 година „**“ ЕООД с ЕИК: ** представлявано от М. С. З. е подал Искане за прихващане или възстановяване на основание чл. 129, ал.1 от ДОПК, с което е поискал да бъде извършено прихващане или възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски въз основа на Решение № 13194 от 05.12.2024 година, постановено по адм. дело № 6191 по описа за 2024 година на Върховен административен съд /лист 24/.

Във връзка с направеното искане с Резолюция за извършване на проверка № П-22001424217011-0РП-001 от 16.12.2024 година е възложено извършването й, като е посочено, че проверката следва да завърши до 07.01.2025 година и същата да касае данък върху добавената стойност, обхващащ периодите от 01.02.2023 година до 30.04.2023 година /лист 25/.

С Акт за прихващане или възстановяване № П-22001424217011-004-001 от 07.01.2025 година, издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С.* е отказано възстановяване на данък в размер на 29 700,00 лева. В мотивите на акта е прието, че след извършена проверка се установява, че за периода от 01.02.2023 година до 28.02.2023 година от страна на задълженото лице е била подадена СД по ЗДДС с вх. № 14001430245 от 14.03.2023 година с резултат ДДС за възстановяване в размер на 29 700 лева; за периода от 01.03.2023 година до 31.03.2023 година от страна на задълженото лице е подадена СД по ЗДДС № 14001435812 от 14.04.2023 година с нулев резултат по ЗДДС; за периода 01.04.2023 година до 30.04.2023 година от страна на задълженото лице е подадена СД по ЗДДС с вх. № 14001439917 от 14.05.2023 година с нулев резултат по ДДС. В мотивите на акта е посочено също така, че е извършена ревизия за определяне на задълженията за ДДС за данъчен период 01.02.2023 година до 30.04.2023 година, която е завършила със съставяне на Ревизионен акт № Р-22001423002173-091-001 от 28.09.2023 година, като с него е било отказано приспадане на данъчен кредит. Този ревизионен акт е оспорен пред Административен съд - П.*, който с Решение № 643 от 17.04.2024 година е прогласил нищожността на същия, като след извършена касационна проверка с Решение № 13194 от 05.12.2024 година, Върховият административен съд на Република България е оставил в сила първоистаноционното решение. В съответствие с указанията на съда е издадена нова Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001424006648-020-001 от 12.12.2024 година. При тази обстановка приходният орган е приел, че не са налице основанията по чл.92, ал.8 от ЗДДС за възстановяване на изискуемия от лицето данък в размер на 29 700 лева / лист 26/. АПВ е връчен на жалбоподателя по електронен път на 08.01.2025 година /лист 28/.

С жалба вх. № 53-06-225 от 09.01.2025 година по регистъра на ТД на НАП - С. и вх. № 23-22-44 от 15.01.2025 година по регистъра на Дирекция „ОДОП“ – С.*лицето е оспорило Акт за прихващане и възстановяване № п-22001424217011-004-001 от 07.01.2025 година / лист 36/. По повод на така депозираната жалба с Решение № 204 от 21.02.2025 година, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С.* при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло същия / лист 8/. Решението е връчено на лицето по електронен път на 25.02.2025 година / лист 23/.

В хода на настоящото съдебно производство с административната преписка са представени и приети като доказателства: Решение – 1693 от 29.11.2023 година, издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ – С.* (лист 51); Жалба от 10.10.2023 година (лист 57); Ревизионен акт № Р-22001423002173-091-001 от 28.09.2023 година (лист 63); Ревизионен доклад № Р-22001423002173-092-001 от 10.08.2023 година (лист 69); Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001424006648-020-001 от 12.12.2024 година (лист 86); Решение № 13194 от 05.12.2024 година, постановено по адм. дело № 6191 от 2024 година на Върховен административен съд на Република България (лист 99); Решение № 643 от 17.04.2024 година, постановено по адм. дело № 524 по описа за 2023 година на Административен съд - П.* (лист 103).

В последното по делото съдебно заседание, проведено на 08.05.2025 година, ответникът с молба вх. № 1039 от 29.04.2025 година представя Ревизионен акт № Р-22001424006648-091-001 от 08.04.2025 година, с който на основание чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС е възстановен ДДС в размер на 29 700 лева и на основание чл. 129, ал.6 от ДОПК, във вр. с чл.92, ал.10 от ЗДДС за невъзстановени в срок ДДС в размер на 29 700 лева е начислена законна лихва в размер на 7 338,25 лева. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя на 08.04.2025 година по електронен път, видно от представената разпечатка /лист 131, гръб/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е недопустима за разглеждане като подадена от лице без правен интерес, а съображенията за това са следните:

За да е допустимо обжалването на индивидуалния административен акт, какъвто е именно Акт за прихващане или възстановяване № П-22001424217011-004-001 от 07.01.2025 година, издаден от И. Р. Н. на длъжност: главен инспектор по приходите, то жалбоподателят следва да има интерес от обжалването, т.е. да иска същият да бъде отменен, за да бъдат отстранени неблагоприятни правни последици, постъпили в неговия патримониум. При сезирането на съда с депозираната от него жалба с вх. № 571 от 06.03.2025 година е бил налице правен интерес, тъй като с Акт за прихващане или възстановяване № П-22001424217011-004-001 от 07.01.2025 година му е отказано възстановяване на данък в размер на 29 700 лева.

Съгласно чл.142, ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. Безспорно, с издаването на Ревизионен акт № Р-22001424006648-091-001 от 08.04.2025 година, с който на основание чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС е възстановен ДДС в размер на 29 700 лева и на основание чл. 129, ал.6 от ДОПК, във вр. с чл.92, ал.10 от ЗДДС за невъзстановени в срок ДДС в размер на 29 700 лева е начислена законна лихва в размер на 7 338,25 лева се ликвидират настъпилите неблагоприятни последици от обжалвания акт, поради което отпада правния интерес на жалбоподателя /в този смисъл Протоколно определение от 29.07.2020 година, постановено по адм. дело № 4606 по описа за 2020 година на Върховен административен съд/. С посоченият ревизионен акт се установяват положителни факти, възникнали в правната сфера на „**“ ЕООД и се удовлетворява искането за възстановяване на данъчен кредит в размер на 29 700 лева. Налице е липса на правен интерес от оспорването, което е абсолютна процесуална предпоставка да допустимост на оспорването, за която съдът следи служебно по време на цялото съдебно производство.

Изложеното основава извод за недопустимост на оспорването поради отпаднал правен интерес от оспорване, предвид което и на основание чл.159, т.4 от АПК същото следва да бъде оставено без разглеждане, а съдебното производство – прекратено.

Относно разноските:

При този изход на делото разноски в полза на жалбоподателя не се следват.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, заявени в размер на 3 026,00 лева, съобразно материалния интерес възлизащ на 29 700,00 лв.. Процесуалния представител на ответника претендира разноски, които следва да бъдат определени съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнагражденията за адвокатска работа. Спазвайки стриктно разпоредбата на чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, то следва да бъде определен размер на юрисконсултско възнаграждение, съответен на претендирания, възлизащ в размер на 3 026,00 лева. С оглед решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, предвиденият в тази наредба минимален размер на адвокатските възнаграждения не е обвързващ за националния съд при определяне разноските на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая делото е разгледано само в едно съдебно заседание, като правната защита от страна на ответника е осъществена единствено писмено, без процесуалния представител да се е явявал в съдебно заседание, от друга страна делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че следва да му бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.05.2025 година, с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „**“ ЕООД с ЕИК: **, представлявано от управителя М. С. З., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]против Акт за прихващане или възстановяване № П-22001424217011-004-001 от 07.01.2025 година, издаден от И. Р. Н. на длъжност: главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С.*, потвърден с Решение № 204 от 21.02.2025 година на директора на Дирекция „ОДОП“ С.* при ЦУ на НАП.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 113 по описа за 2025 година на Административен съд - Перник.

ОСЪЖДА „**“ ЕООД с ЕИК: **, представлявано от управителя М. С. З., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да заплати в полза на Национална агенция за приходите съдебни разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.