№ 11850
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П Т. С.В.
при участието на секретаря С ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П Т. С.В. Гражданско дело № 20221110115118
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр. чл.146, ал.1, във
вр. чл.143 ЗЗП.
Съдът е сезиран с предявен от З. Р. Д., ЕГН: ********** установителен иск за
прогласяване нищожност на клаузата на т.6.2 от Договор за паричен заем Кредирект №
572283/23.09.2021 г.
Твърди се, че ищцата е сключила договор за паричен заем с ответника, по силата
на който е получила сумата от 900 лева, при 48,23 % ГПР и 40,05 % ГЛП. Счита, че
уговорената клауза за неустойка в чл. 6.2 от договора е нищожна, тъй като нарушава
добрите нрави. Излага подробни съображения за противоречие на клаузата за
неустойка с разпоредбите на ЗЗП, а именно на чл. 143, т. 19 ЗПК и чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Посочва още, че клаузата е нищожна, тъй като заобикаля закона – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Твърди, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, тъй като
предвидената неустойка не е включена в годишния процент на разходите. Моли
клаузата на чл. 6.2 от договора да бъде обявена за нищожна.
Ответникът „С.К. ООД счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй като
уговорената клауза за неустойка не противоречи на законовите изисквания. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не се спори, че между „С.К. ООД, като заемодател и З. Р. Д., като
1
заемател е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 572283/23.09.2021 г. по
силата на който на заемателя е предоставен заем в размер на 900лв., за срок до
23.05.2022г., който следва да върне чрез заплащане на 8 месечни погасителни вноски.
Съгласно т.6.1 от Договора заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от
усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция. В т.6.2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение от страна на заемателят, същия дължи на неустойка в
размер на 781,78лв., която се начислява автоматично от Заемодателя, като с
подписването на договора за заем, Заемателят се счита за уведомен за нейното
начисляване. Начислената по Договора неустойка се заплаща разсрочено съгласно
включения в договора погасителен план.
Дължимостта на договорна неустойка е обусловено от провеждането на
доказване, че страните са уговорили неустойка, относно неизпълнение на кое
договорно задължение е уговорена такава, да бъде установено по какъв начин се
определя размера на неустойката. С договора за неустойка страните уговарят при
сключване на договора по какъв начин ще бъде обезвредена изправната страна по
договора при допуснато неизпълнение на насрещната страна.
В случая обаче е уговорена дължимост на неустойка за неизпълнение на
задължение, което при вече отпуснат кредит се явява безпредметно. Обезпечение се
изисква и предлага предварително, т.е. то служи за осигуряване на гаранция за
връщане на заемната сума в случай на неизпълнение, като адекватността на
обезпечението се преценява при отпускане на кредита и с оглед конкретната
платежоспособност на кредитополучателя.
Съобразно задължителното тълкуване дадено с ТР №1/2009год. на ОСГТК на
ВКС преценката за нищожност на клаузата за неустойка, следва да се извърши
съобразно нейните функции, принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения като възможни критерии за преценка към датата на сключване на
договора, предвид естеството на задължението, размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка, вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При конкретната преценка за нищожност на неустойката, съдът обосновава
извод за нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената в
цитирания размер неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Така уговорената неустойка не обезпечава изпълнение на
задължението по договора, а ангажимент за обезпечение, който при отпуснат вече заем
е безпредметен. Претенцията влиза в противоречие с нормата на чл. 143 ЗЗП.
2
Безспорно заемополучателят е потребител. Клаузата в договора, с която е предвидено
потребителят да дължи неустойка на заемодателя при неосигуряване на обезпечение, е
уговорена във вреда на длъжника и не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Целта на кредитора в случая е да получи възнаграждение извън
уговореното такова.
На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в чл.6.2 от Договор
за паричен заем Кредирект № 572283/23.09.2021г, се заобикаля и разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя , настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
като с уговорката по чл.6.2 от Договора, се нарушава изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави
и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване
на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване
на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и
ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело
С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи
се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Поради изложеното предявения иск следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „С.К. ООД следва да бъде осъден да заплати в
полза на СРС сумата в размер на 50 лв., представляваща държавна такса от
заплащането на която е освободен ищеца.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в полза на процесуалния
3
представител на ищеца – адв. Д. В. М., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. във връзка с оказваната безплатна правна помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иск, с правно основание чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД, във вр. чл.146, ал.1, във вр. чл.143 ЗЗП, предявен от З. Р. Д., ЕГН: **********, с
адрес гр. София, кв. „О бл.214, вх.Г, ет.2, ап.58 срещу „С.К. ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С“ № 29, ет. 7, клаузата на т.6.2 от
Договор за паричен заем Кредирект № 572283/23.09.2021 г., сключен между страните,
предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение на заемателя за
предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова гаранция), предвидено в т. 6.1 от
договора, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, както и
поради неравноправност на клаузата.
ОСЪЖДА „С.К. ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „С“ № 29, ет. 7,
да заплати на адв. Д. В. М., с адрес на кантората: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“
№81, ет.3, ап.Б, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата в размер на 600 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и
представителство.
ОСЪЖДА „С.К. ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „С“ № 29, ет. 7 да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на
Софийски Районен Съд, с адрес: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №54 сумата от 50лв.,
представляваща дължима по делото държавна такса, от внасянето на която е бил
освободен ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4