РЕШЕНИЕ

№303

гр. Перник 28.09. 2 012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Милена Даскалова

Членове: Борислава Александрова

Капка Павлова

при участието на секретаря Мария Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз. гр. дело № 748, по описа за 2 012 година,за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 241/09.05.2012г.,постановено по гр.дело № 427/2012год. по описа на П. районен съд е отхвърлен предявения иск от С.Х.С. срещу малолетния А.С.Х., чрез неговата майка и законен представител М.А.И., с който е поискано да бъде изменен размера на издръжката, присъдена с решение № 612/08.10.2009 г., постановено по гр. дело № 4140/2009 г. по описа на ПРС, платими С.Х.С. на малолетното му дете А.С.Х., чрез неговата майка и законен представител М.А.И. , като бъде намалена от 400,00 лв. на 100,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2012 г. до настъпването на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на задължението за издръжка, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

В установения от закона срок решението е обжалвано от С.Х.С., който моли решението да бъде отменено и искът да бъде уважен.

Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Пернишкият окръжен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и доводите на страните с оглед събраните по делото доказателства приема за установено и доказано следното:

Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.150 СК.

С.Х.С. моли да бъде намален размерът на издръжката, платима  на малолетното му дете А.С.Х., чрез неговата майка и законен представител М.А.И. като се намали  от400 лв. на 100 лв. месечно.

По делото е установено от фактическа страна, че с влязло в сила решение №612 от 08.10.2009 год.,постановено по гр.дело № 4140/2009 год. по описа на П. районен съд е утвърдено споразумение по чл. 101 СК /отм./, по силата на което ищецът се е задължил да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на 400 лв. месечно. Видно от събраните по приложеното гр.дело № 4140/2009 год. по описа на ПРС доказателства, към момента на постигане на споразумението ищецът е получавал трудово възнаграждение от 1 677 лв. месечно, а доходът на майката е бил 183 лв. месечно.

Установено от приложеното удостоверение изх. № *** е, че за периода м.02.2011г. – м. 01.2012г. майката М.А.И. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на общо 2 987,32 лв. или средномесечно 248,94 лв.

Ищецът е представил писмо от 02.08.2011г., видно от което от същата дата е прекратено трудовото му правоотношение.

Като свидетел по делото е разпитана С. Б.Р. - майка на ищеца. От показанията й се установява, че от 02.08.2011г. ищецът е без работа, продължава да живее в И., където го издържа баща му. Наред с това  ищецът е подпомаган финансово и от сестра си. Свидетелката установява, че не знае адреса му и не е ходила в И.

При така събраните по делото доказателства, районният съд е отхвърлил иска, приемайки  че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от 02.08.2011г. и за продължителен период от време същият не е преценил, че има основание за намаляване на издръжката. Съдът е приел също, че преценката наличието на основание за изменение на издръжката следва да се извършва към датата на постановяване на решението, а по делото липсват доказателства за това, че ищецът не е започнал друга работа или че не получава обезщетение като безработен. Приел е също, че от писмото за прекратяване на трудовото правоотношение , се установява, че ищецът има статут на постоянно пребиваващ в И. , поради което и той може да се ползва от социалните услуги, предоставяни на безработните. Обстоятелството, че ищецът не се е възползвал от тях не може да служи като основание за намаляване на издръжката, тъй като ищецът сам се е лишил от възможността да получава доходи. Съдът, преценявайки показанията на свидетелката по реда на чл. 172 ГПК е приел, че същите не следва да се вземат предвид в частта им, касаеща материалното състояние на ищеца , тъй като свидетелката възпроизвежда казаното от самия ищец.

При постановяване на решението си районният съд е взел предвид и обстоятелството, че след определяне издръжката, чието намаляване се иска, е  изминал период от време, през който са се увеличили нуждите на детето.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като на основание чл. 269 ГПК съдът следва да се произнесе само по наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на така постановеното решение.

В жалбата се поддържа, че съдът  неправилно е възприел събраните по делото доказателства и съответно неправилно е отхвърлил иска.

Предвид така събраните по делото доказателства, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 150 СК. След определяне размера на предходната издръжка е налице изменение на обстоятелствата, което е основание за изменяването й. Тази промяна на обстоятелствата се изразява в оставането на жалбоподателя без работа и доходи. Посоченото обстоятелство е установено от представеното уведомително писмо, както и от показанията на свидетелката Р. Последните изцяло кореспондират с установеното въз основа посоченото писмено доказателство. Следва да се отбележи, че липсата на доказателства за това, че ищецът не е започнал работа след 02.08.2011г. или че не получава обезщетение, не е основание за отхвърляне на иска. Това е така, защото се касае за отрицателни факти, които не подлежат на доказване от ищеца. Подлежи на доказване обаче положителният факт на получаване на доходи от трудово възнаграждение, респ. на получаване на помощи. Ответната страна не е представила доказателства, от които да се установява, че ищецът понастоящем получава приходи, от което и следва, че ангажираните от последния писмени и гласни доказателства не са оборени.

Предвид горното, въззивният съд намира, че от събраните доказателства се установява изменение в обстоятелствата, което е основание за намаляване размера на издръжката.

Твърдението на въззиваемата страна, че с оглед нарасналите нужди на детето искът следва изцяло да се отхвърли, са неоснователни. От определяне размера на предходната издръжка е изминал период от време от две години, през който действително са се увеличили потребностите на детето, но същевременно обаче с оглед неговата възраст / * г./ не би могло да се направи извод, че сумата от 400 лв. е необходима за задоволяване на тези потребности. Според настоящия състав за задоволяване потребностите на детето е достатъчна и по- малка сума. Също така задължение за издръжка има не само ищецът по делото, а и майката на детето.

 Предвид горното, съдът намира, че искът е доказан по своето основание. Относно размера, съдът намира, че жалбата е частично основателна.

Ищецът моли размерът на издръжката да се намали от 400 лв. на 100 лв.

Настоящата инстанция намира, че за задоволяване потребностите на детето са необходими общо 230 лв., от които 150 лв. следва да заплаща  бащата, а разликата от 80 лв. следва да се поеме от майката, която полага непосредствените грижи по отглеждането на детето. При определяне размера на издръжката, съдът взема предвид както нуждите на детето, съобразявайки се и с неговата възраст, така и възможностите на родителите. Съдът отчита и обстоятелството, че ищецът е в трудоспособна възраст и няма данни да е в здравословно състояние, което да е пречка за започване на работа.

Предвид горното съдът намира, че решението следва да се отмени за сумата от 250 лв. и вместо него да се постанови друго такова, с което да се измени размерът на издръжката, като се намали от 400 лв. на 150 лв.

В останалата му част решението следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото следва да се отмени и решението в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответната страна разноски в размер на 125 лв.

Ответната страна дължи разноски на ищеца в размер на 101,33 лв. за двете съдебни инстанции, а от своя страна жалбоподателят дължи на въззиваемата страна сумата от 25 лв. направени пред настоящата инстанция разноски по делото, с оглед на което и въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от 76, 33 лв., представляващи дължими се по делото разноски за двете инстанции, изчислени по компенсация.

Ищецът е поискал съдът да допусне предварително изпълнение на решението. Съдът намира, че това искане следва да се остави без уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл. 242 ГП последната разпоредба предвижда възможност за допускане на такова при присъждане на издръжка, но не и при нейното намаляване.

Водим от гореизложеното,Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯВА решение № 241/09.05.2012г.,постановено по гр.дело № 427/2012год. по описа на П. районен съд В ЧАСТА МУ, с която е отхвърлен предявения иск от С.Х.С. срещу малолетния А.С.Х., чрез неговата майка и законен представител М.А.И., с който е поискано да бъде изменен размера на издръжката, присъдена с решение № 612/08.10.2009 г., постановено по гр. дело № 4140/2009 г. по описа на ПРС, платими С.Х.С. на малолетното му дете А.С.Х., чрез неговата майка и законен представител М.А.И. , като бъде намалена от 400,00 лв. на 150,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2012 г. до настъпването на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на задължението за издръжка, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, КАКТО И  в частта, с която С.Х.С. е осъден да заплати  на малолетния А.С.Х., чрез неговата майка и законен представител М.А.И. сумата от 125 лв. направени по делото разноски, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, присъдена с решение № 612/08.10.2009 г., постановено по гр. дело № 4140/2009 г. по описа на ПРС и дължима се от С.Х.С. на малолетния А.С.Х., чрез неговата майка и законен представител М.А.И., като намалява същата с 250 лв. – от 400 лв. на 150 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска-  10.02.2012г. до настъпване на обстоятелства погасяващи или изменяващи това задължение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от деня на просрочието до изплащането на съответната сума.

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА М.А.И. като майка и законен представител на малолетния А.С.Х. да заплати на С.Х.С. сумата от 76,33 лв., направени пред двете инстанции разноски по делото, изчислени по компенсация.

ОСТАВЯ  без уважение искането на С.Х.С. за допускане предварително изпълнение на решението.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на република България в едномесечен срок от днес – 28.09.2012г.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: