Р Е Ш Е Н И Е
№ 23 22.03.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На четиринадесети
март 2023 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова Иванка Иванова
Секретар: Ст. И.
Прокурор: М.А.Като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 20 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на директорът на
„Национално Тол управление“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Д. К.-И.в
сектор „Контрол и правоприлагане“ – Русе, отдел „Контрол и правоприлагане“ на
Национално тол управление със съдебен адрес:*** против решение № 248/20.12.2022
г., постановено по НАХД № 20223530200695/ 2022 г. по описа на РС-Търговище, с
което е отменено НП № BG 17032022/4000/Р8-248/ 01.09.2022 г. на началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
с което на П.Г.Ц. ЕГН ********** *** на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е
наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. В жалбата е посочено
като касационно основание за отмяна: нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание по делото касаторът
редовно призован се представлява от юрк. К.- И., която поддържа жалбата и
изразява мотивирано становище за незаконосъобразност на постановения съдебен
акт. Пледира за присъждането на разноски за юрк. възнаграждение. Представя
писмено становище в този смисъл.
Ответникът по касация – П.Г.Ц., редовно призован не се
явява и не се представлява. От процесуалния му представител а.. Н. В. *** е
получено писмено становище за потвърждаване на оспорения съдебен акт и присъждането на разноски.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения.
За да отмени процесното НП въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 17.03.2022 г. в 23:13ч. в направление
излизане от територията на Р.България на ГКПП Русе - Дунав мост пристигнало ППС
с рег.№ **********. Същото представлявало влекач, марка и модел „************“
с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона и брой на осите – 5,
което било управлявано от ответника по касация. При извършена проверка от
гл.инспектор в отдел ПТРР в ТД „Митница Русе“ било установено, че на
23.02.2022г. в 13:28ч., посоченото ППС е засечено по път I- 4, км.217+ 988,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото е била дължима, но
не е била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).
Нарушението е било установено с контролно устройство с идентификатор № 40311,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП. За нарушението бил генериран доказателствен запис в
системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер ********************************. С
оглед така установеното обстоятелство, на ответника по касация е бил съставен
АУАН № BG17032022/ 4000/ Р8-248 от 17.03.2022г. от гл.инспектор в отдел ПТРР в
ТД „Митница Русе“ за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. На същата дата ответникът
по касация е заплатил дължимата пътна такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, като не се
възползвал от възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП.
При извършена служебна проверка на преписката от страна на
административнонаказващия орган (АНО) – директорът на „Национално тол
управление“ към АПИ е било установено, че за движението на ППС с рег.№ **********
не са били изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската
пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси – за
23.02.2022г. - 13:28ч. за същото нямало получени тол декларации и маршрутни
карти и не било получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката /40311/,
на която било отчетено нарушението. При тези данни и намирайки, че
регистрираното в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от ЗП движение на процесното ППС е законосъобразно отчетено като
административно нарушение, въз основа на съставения АУАН, директорът на „Национално
тол управление“ към АПИ е издал Наказателно постановление № BG17032022/ 4000/
Р8 -248/01.09.2022г., с което на
основание чл.179, ал.3а от ЗДвП наложил на ответника по касация адм. наказание
„глоба“ в размер на 1800лева.
От правна страна въззивният съд е приел, че АУАН и НП
са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по ЗДвП, видно от
приложените към преписката заверени копия от Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.,
Заповед № РД-11- 760/19.08.2022 г., Заповед № ЧР-СП- 622/11.08.2022г. – всички
на Председателя на Управителния съвет на АПИ, както и Заповед № ЗАМ[1]332/32-66544/28.02.2020г. на Директора на
Агенция „Митници“. Същевременно е намерил за основателно възражението, че при
издаване на АУАН, а след това и на НП са допуснати други нарушения на
процесуалните правила, които са съществени, тъй като касаят задължителни техни
реквизити и са нарушили правото на защита на наказания субект. Съгласно чл.42, ал.1,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, АУАН и респ.НП следва да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В случая както в АУАН,
така и в НП нарушението е описано, като е отбелязано, че е било засечено
движението на процесното ППС (с обща техническа допустима максимална маса над
12т.) на 23.02.2022г. в 13:28 часа по път I- 4, км.217+ 988, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за същото не е била заплатена дължимата тол
такса. Както в АУАН, така и в НП обаче, не са посочени никакви данни относно
водача на ППС в момента на извършване на нарушението, а именно че водачът е
негов субект. Недопустимо е описанието на нарушението да не съдържа данни кой е
неговия извършител. Ангажирането на административно-наказателна отговорност
изиска да е налице яснота относно всички елементи на нарушението, включително
относно дееца. В случая последното не е изпълнено, доколкото в АУАН и в НП е
отразено, че ответникът по касация е управлявал процесното ППС към момента на
проверката - на 17.03.2022г., но липсва констатация, че той е бил негов водач и
на 23.02.2022г. в 13:28 часа. Съдът е намерил за основателно е възражението и
относно неизпълнение на изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, според които АУАН, респ. НП следва да съдържат законните разпоредби,
които са нарушени. Видно е, че и в двата акта като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която гласи: „Водач, който управлява ППС
от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма
закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с
глоба в размер 1800 лв.“ Видно е, че цитираната норма е санкционна и не съдържа
правило за поведението, което следва да се спазва от съответния субект.
Доколкото в разпоредбата чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на
съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало
приложение на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл.139, ал.7
от ЗДвП. Последната гласи: „ Водачът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които
ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“. Цитираната
законна разпоредба не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП, което
води до извод за неизпълнение на изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, и за непълна правна квалификация на административното
нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице. Събраните по
делото писмени и гласни доказателства доказват, че към момента на извършване на
проверката на 17.03.2022 г. водач на ППС с рег. ********** е бил ответникът по
касация. Същевременно липсват доказателства, които да сочат, че той е бил водач
на посоченото ППС и към момента на извършване на нарушението – близо три
седмици по-рано – на 23.02.2022г. в 13:28 часа. Следователно изводът относно
авторството на деянието е необоснован, като е направен единствено въз основа на
предположения, което е достатъчно основание за отмяна на НП. Липсата на
доказателства за субекта на нарушението препятства обсъждането на неговата
субективна страна и не налага обсъждане на възражението за маловажност на
деянието.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на въззивния
съд като правилни и законосъобразни. Не е допуснато неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, каквото е
оплакването в жалбата. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени
са приложимите правни норми и възраженията, направени от страните. Действително
както правилно е приел и въззивният съд е налице неправилно приложение на съответната
материално правна разпоредба.
Касационният състав споделя изводите на въззивния съд, че в хода на административно- наказателното производство по издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. АУАН и НП не съдържат всички, визирани в
разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Налице е неизпълнение на изискванията
на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, според които АУАН, респ. НП
следва да съдържат законните разпоредби, които са нарушени.
Не може да се сподели становището на касатора, че
неправилното
посочване на нарушената материално-правна норма както в АУАН, така и в НП не
представлявало съществено процесуално нарушение при издаването им. С оглед санкционния характер на производството по
ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна
процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Посочването на правилната нарушена разпоредба както в АУАН, така и в наказателното постановление, са
задължителни реквизити съгласно разписаното в чл. 42, т. 5
и чл. 57, т. 6 от ЗАНН. Както правилно е приел и въззивния съд в процесното
наказателно постановление не е посочена точната правна квалификация на
описаното от фактическа страна нарушение, която в разглеждания случай е тази на
чл.
139, ал. 7 от ЗДвП въвеждаща задължение на водачите на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от
ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които
ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Последното безспорно накърнява правото на защита на административно наказаното
лице и представлява пречка за ефективен съдебен контрол относно
законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление.
Следва да бъде посочено и това, че строго
формалният характер на административнонаказателното производство по ЗАНН цели
да се гарантира в пълна степен правото на защита на нарушителя. В този смисъл,
недопустимо е по тълкувателен път както от санкционираното лице, така и от съда
да се извлича нарушената разпоредба, за да се обоснове волята на наказващия
орган.
При изложеното съдът приема, че като е отменил
процесното НП въззивният съд е постановил законосъобразно съдебно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на оспорването, ответникът по касация има право на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото в
касационното производство процесуално представителство в размер на 480 лева. На основание § 1, т. 6 от ДР на
АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, присъдените разноски следва да бъдат възложени в тежест на
Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София.
Воден от горното и
на основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1
от АПК , във вр. с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 248/ 20.12.2022 г. по НАХД № 20223530200695/2022
г. по описа на Районен съд-Търговище за 2022 г.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на П.Г.Ц. ЕГН ********** *** направените по делото
разноски в размер на 480 лв. съставляващи а.. възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: …………..
…………..