Р Е Ш Е
Н И Е
№ 628
гр. Бургас, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI–ви наказателен състав,
в публично съдебно заседание, проведено на 28.05.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Милица Димитрова, като разгледа НАХД
№ 3430 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.И.И., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 18-0346-000297 от 06.09.2018 г., издадено от началник Група към
ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на
основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв., и на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП наказание „глоба“ от 100 лева за извършено
нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. К., който
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна
полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 25.07.2018 г., около 19:50 часа, в с. Равадиново, на ул. Рила, до кметството в посока Стопанския
двор, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „М** ***”, рег. № *****,
собственост на В* К* П*. Свидетелят Д.В.Д., заедно с колегата си К.Г., спрели
управлявания от жалбоподателя автомобил. На място установили, че жалбоподателят
управлявал МПС, което е спряно от движение и СУМПС му било временно отнето. За
установените нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН № Д 458674/25.07.2018
г., а впоследствие било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно
постановление, свидетелските показания на св. Д.Д., справка за водач, Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Доказателствата по делото
са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Показанията свидетеля Д.Д., изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата
е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи) в срока по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна съставите на нарушенията по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и чл.
150а, ал. 1 ЗДвП.
Във връзка с нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на
чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП на водач на ППС е забранено да управлява такова превозно
средство, което е спряно от движение, като в противен случай санкционната разпоредба
на чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба
в размер от 100 лева до 300 лева. В конкретния случай в АУАН е посочено обстоятелството,
че управляваното от жалбоподателя ППС е било спряно от движение, което обстоятелство
се установява от показанията на разпитания по делото свидетел Д.Д., както и от
представената справка за водач (л. 22-26, л. 31-33 от делото). От изложеното следва, че към датата на извършване на нарушението автомобилът
действително е бил спрян от движение. Като е предприел управление на същия, жалбоподателят
е допуснал нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
2 от ЗДвП, поради което и съвсем правилно е бил санкциониран за това.
Във връзка с нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. За нарушение по чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда също наказание
глоба от 100 лева до 300 лева. Осъществяването на горното нарушение се установява
по безспорен начин от наличните по делото доказателства. При извършване на
проверката от служителите на МВР се констатирало, че жалбоподателят управлявал
МПС, спряно от движение, за което не представил СРМПС, както и не представил СУМПС.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят А.И.И.
е правоспособен водач на МПС, поради което се явява и субект на вмененото му във
вина нарушение. В същото време, осъществяването на изпълнителното деяние се установява
и от разпита на разпитания по делото свидетел Д.Д., който заяви пред съда, че малко
по-рано водачът бил хванат да управлява МПС с алкохол и му бил съставен АУАН и
отнето СУМПС.
За нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, съгласно нормата
на чл. 177, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в предвидения максимален
размер от 300 лева, а по отношение на второто нарушение (по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП), съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена
глоба в предвидения минимален размер от 100 лева. За извършените и доказани нарушения, съдът счита, че правилно на жалбоподателя
са наложени административни наказания при приложение на съответните санкционни норми.
Правилно е определен и размерът на наложените глоби. Oт данните по делото се установява, че жалбоподателят
е извършвал и предходни нарушения по ЗДвП, което обстоятелство съдът приема като
отегчаващо отговорността му. БРС приема, че с така определените наказания ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Последното мотивира
извода за законосъобразност на обжалваното НП и в неговата санкционна част, която
не противоречи на разпоредбата на чл. 27 ЗАНН.
И двете нарушения, за които И. е бил санкциониран не са маловажни
и не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая, с оглед завишената обществена опасност на нарушителя,
който системно извършва нарушения на правилата за движение по пътищата и очевидно
налаганите спрямо него наказания не са изиграли своята превантивна функция, нарушенията
определено не могат да се квалифицират като "маловажни".
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, като наложените му наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 18-0346-000297 от 06.09.2018 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас,
сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя А.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.,
и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП наказание глоба от 100 лева за извършено
нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Д.