№ 1174
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100500293 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №293/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* гр.София срещу решение №20628 от 14.11.2024 г по гр.д.
№45545/24 г на СРС , 177 състав ; с което са отхвърлени искове на въззивника да се признае
за установено , че Областна администрация на Област София му дължи на основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.318 ал.2 ТЗ , чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 428,53 лева –
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент №2 в гр.
София, ж.к. *******, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва от
12.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 86,43 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2024 г., сумата от 31,88 лева – цена
на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г.
ведно със законната лихва от 12.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 7,73 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.05.2021 г. до
30.05.2024 г; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №19515 от
26.06.2024 г по ч.гр.д.№35626/24 г на СРС ; както и въззивникът е осъден да заплати на
Областна администрация на Област София, ЕИК: ********* от 100 лева разноски пред СРС
/юрисконсултско възнаграждение /.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ответникът е оспорил
наличие на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди . Предявени са
1
искове с основание неоснователно обогатяване , защото ответникът е собственик на
топлофицирания имот . Исковете са доказани по основание и размер .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не е
доказано , че са налице договорни отношения между страните , както и реалната доставка на
топлинна енергия . Процесният апартамент се е ползвал за битови нужди .
Третото лице “Топлоконтрол” ЕООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.11.2024 г
и е обжалвано в срок на 11.11.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи
въззивният съд е длъжен служебно да даде законосъобразната правна квалификация на
предявените искове .
За да уважи отхвърли исковете СРС е приел следното . Предявени са искове на договорно
основание – доставка на топлинна енергия . Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи
условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Страни по формалния писмен договор за доставка на топлинна енергия са
топлопреносното предприятие (ищецът) от една страна и небитовият клиент от друга
страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от ДР на ЗЕ определя понятието "небитов
клиент" като клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.136, ал.1 от ЗЕ, при
присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди, присъединителните
топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на
клиента и са негова собственост. Според чл.22, т.3 от Наредбата за топлоснабдяването,
топлопреносното предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните
топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на техническите условия за
присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ. Следователно небитовият
клиент, който следва да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна
енергия, е лицето, което ползва енергията за технологични нужди за присъединения към
присъединителния топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор
за продажба на топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на
доставките на топлинна енергия към присъединения обект (чл. 22, т. 3 от НТ). Този договор
2
обаче е срочен, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите към процесния период ОУ на
ищеца, договорите за доставка на топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок
от пет години.
Според СРС ответникът „не е бил задължено лице“ за заплащане на твърдените от ищеца
суми. За установяване на това обстоятелство от ищеца е представен протокол за изземване
на недвижим имот – частна държавна собственост по чл. 80 от ЗДС, от които се установява,
че на 17.04.2018 г. процесният апартамент е бил иззет от неговия ползвател – Т.П.П..
Процесният апартамент се е използвал за битови нужди. По делото липсват доказателства
между ищеца и ответника да е бил сключван писмен договор за продажба на топлинна
енергия за небитови нужди за процесния период. Има искане от ищеца до ответника за
откриване на партида и обратна разписка за получаването на това писмо от ответника .
Писмото е изпратено на 28.09.2023 г. и получено на 05.10.2023 г. Едва от тази дата
договорът може да се счита за сключен, съгласно общото правило на чл. 13 ЗЗД. Тъй като
тази дата е последваща спрямо процесния период, настоящият състав счита, че за същия,
договор по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ не е сключван и процесните суми не се дължат на
договорно основание.
Решението на СРС е недопустимо. Видно от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и от исковата молба ищецът е предявил искове на основание неоснователно
обогатяване . Изложил е твърдения , че ответникът е собственик на апартамента , потребил е
топлинна енергия за стопански нужди , но не е подписал писмен договор т.е. между
страните липсват договорни отношения .
Неправилно СРС е разгледал исковете на договорно основание и ги е квалифицирал по
чл.422 ал.1 ГПК във чл.318 ал.2 ТЗ , чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД /сама по себе си тази правна
квалификация също е неточна , защото в нея не са включени норми от специалния Закон за
енергетиката , а само общи норми уреждащи продажбата от ТЗ и ЗЗД / . Произнасянето в
противоречие с изрични фактически твърдения на ищеца в основанието на иска му е
произнасяне по непредявени искове - решение №317 от 27.06.2012 г по гр.д.№117/12 г на
ВКС , IV ГО . Съгласно чл.270 ал.3 изр.3 ГПК решението на СРС трябва да се обезсили и
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на действително предявените искове .
При новото разглеждане на делото СРС трябва да се произнесе и по разноските по делото ,
включително и пред настоящия съд .
Преди новото разглеждане на делото от друг състав СРС , 177 състав трябва да поправи
ОФГ в заповедта за изпълнение , която е издадена според „общия образец“ по дела за
доставена топлинна енергия и по никакъв начин от съдържането й не е видно , че става
въпрос за задължения на ответника почиващи на неоснователно обогатяване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА решение №20628 от 14.11.2024 г по гр.д.№45545/24 г на СРС , 177 състав .
ВРЪЩА делото на СРС , 177 състав за поправяне на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№19515 от 26.06.2024 г по ч.гр.д.№35626/24 г на СРС .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС , при съобразяване на
указанията в мотивите на настоящото решение .
Решението е постановено при участието на “Топлоконтрол” ЕООД гр.София като трето лице
помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4