Решение по адм. дело №853/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Т. Д. К. от гр.София, ж.к.Люлин, бл.416 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1280201 / 14.10.2025г., издадена от инспектор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като липсват данни за поведение на водача, представляващо нарушение на ЗДвП. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на заповедта.

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1280201 / 14.10.2025г., издадена от инспектор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Т. Д. К. управлява собствения си лек автомобил Фолксваген голф с рег. № [рег. номер] по път II-55 в посока гр.Гурково, като е спрян за проверка от контролните органи, при която е установено, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред – прекратена е регистрацията му на 30.09.2025г.

На водача е съставен акт за установяване на административно нарушение № 4588967 / 14.10.2025г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и е наложена процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП.

В хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но в нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.171, т.1, б.з)гг) на ЗДвП, предвижда налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство на управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство извън случаите по букви "а" – "ж"– до решаване на въпроса за отговорността му.

Между страните няма спор, че Т. К. е собственик на автомобил с рег. № [рег. номер], следователно правилно същия е адресат на оспорената заповед.

Налице е и формалното основание за издаване на принудителната административна мярка – твърди се нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП – управление на нерегистриран автомобил, за което чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда налагане на две административни наказания – глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

Спорен между страните е въпросът за наличие на административно нарушение и по-скоро субективния елемент на нарушението.

Видно от представените с административната преписка писмени документи, които не са намерили отражение в административния акт, автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена регистрация от 30.09.2025г. поради уведомяване от Гаранционен фонд. Липсват представени доказателства за наличие на застраховка „гражданска отговорност“ преди 30.09.2025г., уведомяване на собственика от Гаранционния фонд за липсата на сключена застраховка и прекратяването на регистрация на автомобила, получаването на уведомление от Гаранционния фонд от МВР. При липсата на тези доказателства не може да се приеме, че са налице условията за прекратяване на регистрацията на автомобила и че собственикът на същия знае, че именно автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена регистрация. Следователно от представените по делото документи не може да се установи наличието на знание у водача, че управлява автомобил без надлежна регистрация, респективно не се установява наличие на административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В административната преписка е представена застраховка гражданска отговорност от 14.10.2025г., която своевременно е отразена от МВР и в приложена справка за регистрация е видно, че считано от 14.10.2025г. автомобил с рег. № [рег. номер] е с възстановена регистрация. Доколкото законът не предвижда регистрация от определен час, а от съответния ден, то формално погледнато на дата 14.10.2025г., когато е установено движение на автомобила и той е спрян за проверка, регистрацията му е възстановена и автомобилът е надлежно регистриран.

Следователно липсва както нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, така и основание за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з)гг) на ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение на материалния закон, поради което и същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в хипотезата на чл.38 от ЗА по реда на Наредба № 1 / 2004г.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1280201 / 14.10.2025г., издадена от инспектор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново да заплати на адв.Р. Н. Р. от адвокатска колегия Плевен сумата от 1 000лв. /хиляда лева/.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.