Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, …..02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав в открито
съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаряЕ.Вукадинова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 11984/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 25.09.2020 г. на К.К. чрез адв. Р.Д. срещу Решение № 192936 от 08.09.2020
г. по гр.д. № 22618/2017 г. на СРС, с
което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК на К.К.
срещу „Ч.Е.Б.“ АД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1348,80 лв.,
начислена и претендирана по фактура № **********/30.03.2017 г.
Твърди, че районният съд
неправилно разпределил доказателствената тежест по делото с оглед възражението
на ищеца, че не е възможно потребление на ел. енергия на такава стойност за 90
дни, като е следвало да бъдат дадени указания на ответника да установи, че
процесните квч енергия са възможното действително потребление за абоната. Съдът
не е взел предвид, че е доказан фактът на реална доставка на еленергия видно от
фактурите за текущо потребление, от които се установява, че до дата 16.03.2017
г. е засечено редовно покачване на показанията на процесния електромер. Неправилно
е прието, че е налице ред за уведомяване на клиента в общите условия на
доставчика по чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, както и че е приложена корекционна
процедура въпреки отмяна на самите правила от м. 02.2017 г., докато процесната
фактура е издадена след тази отмяна. Приложен е отменен подзаконов акт, тъй
като останалите да действат разпоредби на чл. 48-51 от ПИКЕЕ не могат да се
прилагат изолирано от останалите норми на ПИКЕЕ. Корекцията на сметки не се
прилага сама за себе си, а във връзка с договор с краен клиент и служи за
уточняване на размера на неговото потребление, който не може да бъде засечен
чрез средство за търговско измерване (СТИ) поради причините, посочени в чл. 48
ПИКЕЕ от 2013 г. Корекцията на сметки е приложима само при някакво потребление,
неустановено по размер. Заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е
непълно и не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Според
заключението консумираната еленергия към момента на проверката не минава през
СТИ и не се отчита, а в противоречие с тази констатация съдът неправилно приел,
че част от еленергията не се отчита. Липсват доказателства като например протокол
от БИМ каква част от тази енергия не се отчита, поради което прилагането на
формулата по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, имайки предвид, че техниците
отворили електромера в нелабораторни условия и в отсъствието на потребителя.
Началната дата на корекционния период е неправилна, тъй като последното редовно
регистриране на покачване на показанията на електромера е на 16.03.2017 г., а
не на 29.12.2016 г., като не е налице отчет на 29.12.2016 г. Оспореният констативен
протокол не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Оспорено е съдържанието
на предложение за корекция на сметки с аргумент за невъзможност на потребление,
начислено при максимален ток от 60А. Липсват направени отчети по клиентския
номер на ищеца в период от 90 дни преди проверката, въз основа на които да се
провери твърдението на ответника, че през процесния период не е отчитана
енергия. Същевременно неправилно е кредитирано заключение на СТЕ, от което се
установява фактът на реална доставка. Съдът не следвало да кредитира СТЕ в
частта, че само част от енергията не се е отчитала от СТИ, след като ответникът
не представил отчетите по процесния електромер. Неправилно е прието, че ПИКЕЕ
от 2013 г. са приложими с оглед практиката на ВКС, че е предвидена законова
делегация за приемане на нова процедура за уведомяване по чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази връзка чл. 25 от Общите условия на „ЧЕЗ Р.Б.“
АД касае уведомяване за нищожна корекционна процедура. Чл. 17 от Общите условия
от 2007 г. е част от друга корекционна процедура, почиваща на друга нормативна
уредба, тази разпоредба не съдържа начин и вид на уведомяването, а установява
само задължение за уведомяване. Дори и чл. 17 от Общите условия да предвижда ред
за уведомяване, не е доказано спазването на предвиденото в него изискване
ответното дружество да изготви справка за дължимите суми и да уведоми
потребителя за тях. В чл. 49 от Общите условия също не е предвиден ред за
уведомяване. Разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са приети от КЕВР в нарушение на
законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Твърди, че тези разпоредби са
нищожни. След изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г. не е създадено правомощие за
ответника за едностранна корекция на сметките. Неправилно е прието, че вината е
без значение за предпоставките за начисляване на сумите. Само при доказана вина
на потребителя за причиняването на неточно измерване отговорността за това
измерване следва да бъде възложена на потребителя, тъй като собственикът на
електроразпределителната мрежа е длъжен да поддържа в техническа изправност ел.
съоръженията. Оспорено е твърдението на ответника, че СТИ с конкретно посочен
фабричен номер е монтиран да измерва енергия, доставяна за обекта. Оспорено е
бланкетното становище на ответника, че СТИ е монтиран със сочените в
констативния протокол пломби на процесния адрес и за процесния период на
корекцията, който протокол не се подкрепя от писмени доказателства. Дори
свидетелят на лицензианта признава, че не са влизали в имота, поради което
същият свидетел не предава свои лични възприятия и показанията му не следва да
се ценят. Оспорено е твърдението, че СТИ е бил годно СТИ по смисъла на ЗИ и ЗЕ
преди и след проверката при липса на представени от ответника доказателства в
тази насока. Ответникът не ангажира доказателства кога и на кой адрес е бил
монтиран електромер, като признал, че през последните 90 дни същият не е
преминавал периодична сертификация. Липсва уведомяване на потребителя за
извършената проверка. Корекционната процедура е нарушена при неспазено
изискване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ от 2013 г. Неправилно е прието, че протоколът
е съставен по реда на чл. 47 и в присъствието на органите на полицията, които
са го подписали. Никой от свидетелите не твърди, че такива органи са присъствали
на процесната проверка. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен и уважаване
на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, в който я оспорва като неоснователна по
подробно изложени съображения.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло
валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявен е иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение е
прието, че при реализиране на корекционната процедура по чл. 48 ПИКЕЕ с оглед
на установена промяна на схемата на свързване процесната сума е дължима от
ищеца като правилно и служебно начислена от ответното дружество.
С Определение от 07.01.2020
г. по гр.д. № 22618/2017 г. на СРС е отделен за безспорен фактът, че ответното
дружество е начислило на ищеца по процесния клиентски номер сума от 1348,80
лв., за която ответникът е издал фактура от 30.03.2017 г.
От констативен протокол от
28.03.2017 г., предложение за корекция на сметка от 30.03.2017 г., приетото по
делото заключение на съдебно-техническа експертиза, писмо от ищеца, в което
моли ответника да не преустановява снабдяването на собствените му имоти,
какъвто е и процесният имот, което ищецът не оспорва изрично, приложените към
молба от 10.03.2020 г. четири броя фактури за потребление на еленергия в
ищцовия имот за период преди и след процесната проверка на 28.03.2017 г., а
именно за м. 01-04.2017 г. се приема, че към момента на съставянето на
констативния протокол на 28.03.2017 г. за проверка на СТИ на ищеца и издаването
на процесната фактура от 30.03.2017 г. между страните съществува облигационно
правоотношение, по което „Ч.Е.Б.“ АД е изпълнявало поетото задължение да
доставя ел. енергия до имота на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЕ като
възможни страни по сделката с електрическа енергия са посочени краен снабдител
и краен клиент на електрическа енергия. Ответното дружество е краен снабдител
на електрическа енергия по смисъла на т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ, а ищецът е
краен битов клиент на електрическа енергия по смисъла на т. 27г и т. 2а от ДР
на ЗЕ, в които качества страните по делото са и страни по горното облигационно
отношение.
Съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено заключението на съдебно-техническата
експертиза (СТЕ) и като правдоподобни като съответстващи на останалите
доказателства по делото показанията на свидетелите Х.и И..
От констативен протокол от 28.03.2017 г. и от горепосочените показания
се установява, че на същата дата служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД в присъствието на
представители на Федерацията на потребителите са извършили проверка на процесния
обект. Констатирано е, че липсва пломба на щита на капачката на клемния блок,
че пластината, свързваща токова и напреженова бубина на фаза „Т“ (трета) на
клемния блок на електромера е намазана с изолационен материал (лепило),
прекъсната е връзката между горепосочените две бубини, при определен товар на
трите фази дискът на процесния електромер не се движи, поради което
консумираната в момента на проверката еленергия не се отчита от електромера, тоест
налице е промяна в схемата на свързване на измервателната система за
електрическа енергия, както е потвърдено и в заключението на СТЕ. Въз основа на
констативния протокол е изготвено предложение от 30.03.2017 г. за корекция на
сметка за 90-дневен период преди процесната проверка – 29.12.2016 г. - 28.03.2017
г. с общо количество електроенергия в размер на 9 478 kWh на база 1/3
максимален базов ток на СТИ, което изчисление е потвърдено в заключението като
математически правилно. При тези данни и съгласно одобрени от ДКЕВР цени на ел.
енергия за процесния период е издадена фактура ведно с приложение към нея от 30.03.2017
г. за 1 348,80 лв.
Към момента на проверката и
издаването на фактурата от 30.03.2017 г. се прилага ЗЕ в ред. с ДВ бр. 54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г., действал и след влизането в сила на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/2013 г.).
С Решение № 12897 от
1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о. са отменени чл. 48-51 от
ПИКЕЕ, приети с т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР,
обн. в ДВ, бр. 98/2013 г. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5-членен с-в горепосоченото решение е обезсилено в частта за
отмяна на чл. 48-51 ПИКЕЕ и всички разпоредби на ПИКЕЕ с изключение на чл.
48-51 са отменени. С Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3879/2017 г., IV о., оставено в сила с Решение № 13691 от 8.11.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 4785/2018 г., 5-членен с-в, са отменени чл. 48-51 ПИКЕЕ. Отмяната
на горепосочените разпоредби със съответното решение на ВАС няма обратно
действие, тъй като ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт (чл. 195, ал. 1 АПК). Към
момента на извършване на процесната проверка - 28.03.2017 г., ПИКЕЕ не са били
отменени в тяхната цялост и представляват приложим нормативен акт.
С изменението в ЗЕ с ДВ, бр.
54/2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия (Решение № 115 от 20.09.2017 г.
на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о.; Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС
по т. д. № 961/2016 г., II т. о.; Решение № 203 от 15.01.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 2605/2014 г., I т. о.; Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. №
3262/2014 г., II т. о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
1650/2014 г., I т. о.).
По силата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е
предвидено законово основание крайният снабдител (доставчикът) едностранно да
коригира сметката на клиента (потребителя) само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия.
Разпоредбите на раздел IХ, от чл. 47 до чл. 51 ПИКЕЕ, които са в сила към
момента на процесната проверка на СТИ, уреждат различните случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи: при липса на средство за търговско измерване (чл. 48, ал.
1); случаите, при които при метрологичната проверка се установи, че средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата (чл.
48, ал. 1); случаите, при които при проверка на измервателната система се
установи промяна на схемата за свързване (чл. 48, ал. 2); при повреда или
неточна работа на тарифния превключвател, поради която използваната електрическа
енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от
клиента (чл. 49). В предвидената в раздел IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са
регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или
неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена
законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и
обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното
количество електрическа енергия, крайният снабдител (доставчик) е освободен от
задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия.
Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред
данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено
количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект
електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им.
Правото на крайния снабдител (доставчика) на
електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена,
но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от
доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на
корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно
поведение. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от
причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се
дължи на виновно поведение на потребителя. За извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените
в раздел IХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина
за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на
предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. Отговорността на клиента на електрическа
енергия при реализиране на едностранните корекционни процедури по чл. 48 ПИКЕЕ
вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ представлява sui generis обективна отговорност за
вреди, по отношение на която е
неприложимо общото правило за наличие на вина като предпоставка за
ангажиране на договорната отговорност по ЗЗД (Решение № 115 от 20.09.2017 г. на
ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о.; Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по
т. д. № 961/2016 г., II т. о.; Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. №
1671/2015 г., I т. о.; Решение № 19 от 21.02.2014 г. на ВКС по т. д. №
2014/2013 г., II т. о.).
С разпоредбите на чл. 17, ал.
2 и чл. 49, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.“ АД е въведен ред за уведомяване на клиентите на ел. енергия,
какъвто е ищецът, при наличие на основание за корекция на сметки, чиято
процедура е уредена в чл. 48-51 ПИКЕЕ (обн. ДВ., бр. 98/2013 г.), както се
изисква в чл. 98а, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Уведомяването е
достатъчно да бъде извършено след извършване на проверката и на самата корекция
на сметка, а не и по време на техния ход, което неоснователно в жалбата се
твърди, че било необходимо. Общите условия са влезли в сила за клиентите на
крайния снабдител на електрическа енергия, без да се изисква тяхното изрично
писмено приемане съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ считано от 26.11.2007 г. (чл. 61,
ал. 1 от Общите условия), когато са публикувани в централния всекидневник
„Телеграф“ видно от представения Сертификат за публикувана реклама, изд. от департамент
„Маркетинг и реклама“ на вестник „Телеграф“. От доказателствата по делото не се
установява наличие на допълнително писмено споразумение между клиента и крайния
снабдител на електрическа енергия, в което да са обективирани специални условия,
различни от публикуваните общи условия (чл. 98а, ал. 5 ЗЕ).
В хипотезата на чл. 48, ал.
1, т. 1, б. „б“, предл. 1 ПИКЕЕ (при липса на точен измерител) е налице грешка
при отчитането извън допустимата, чието наличие се доказва с протокол от
проверка на СТИ, извършена от компетентния орган за метрологичен надзор, на
когото операторът е длъжен да изпрати демонтираното при проверката СТИ. В
хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, предл. 2 ПИКЕЕ (при липса на
средство за търговско измерване) е налице нерегламентирано вмешателство в
измервателната система. Доколкото то е свързано с посегателство върху
собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, която и
се владее и стопанисва от самия него, за да се гарантира обективност на извършените
действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с
подписа на представител на полицията, който задължително присъства на
проверката съгласно императивната норма на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Последното
прави изготвения констативен протокол официален свидетелстващ документ, ползващ
се с материална доказателствена сила, противно на приетото в мотивите на
районния съд (Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I
т. о.).
Констативният протокол от 28.03.2017
г. касае втората хипотеза, като количеството ел. енергия е изчислено като 1/3
от максималния базов ток на СТИ в предложението за корекция от 30.03.2017 г.,
както се потвърждава и в заключението на СТЕ. Неоснователен е доводът на
въззивника за неправилно разпределена доказателствена тежест по делото с оглед
установяване на действителното потребление на еленергия за 90 дни преди
проверката на СТИ. Размерът на потребената от него ел. енергия не следва да бъде
доказван, тъй като в корекционната процедура въобще не се проверява реалното
количество ел. енергия, а същата се начислява служебно в съответен размер
съгласно приложимите правила на ПИКЕЕ. В тази връзка неоснователно е
оспорването на жалбоподателя на съдържанието на предложение за корекция на
сметки с довода, че не е възможно потребление, начислено при максимален ток от
60А, както и оплакването, че липсват направени отчети по клиентския номер на
ищеца в период от 90 дни преди проверката, въз основа на които да се провери
твърдението на ответника, че през процесния период не е отчитана еленергия.
Размерът на служебно начислената еленергия за 90-дневен период преди проверката
е правилно определен, както е констатирано в заключението на СТЕ, поради което
не са необходими доказателства каква част от тази еленергия не се отчита от
процесния електромер, като няма и никакво значение кога е било регистрирано
последното редовно покачване на показанията на електромера, както неоснователно
твърди жалбоподателят.
Изискването съставянето на
констативния протокол да е в присъствието на органите на полицията, които да
подпишат протокола, е изпълнено видно от подписването на протокола от техен
представител. Този извод се потвърждава и от показанията на свид. Х.и свид. И.,
което прави неоснователен довода в жалбата, че полицай не е присъствал на
проверката. С оглед изминалия период от време от процесната проверка до
откритото съдебно заседание, в което са проведени разпитите, житейски логично е
двамата свидетели да не си спомнят изцяло обстоятелствата, за които са били
разпитани в исковото производство.
Неоснователен е доводът в
жалбата, че СТИ не е било годно средство по смисъла на Закона за измерванията и
Закона за енергетиката, тъй като според заключението на СТЕ към датата на
проверката процесният електромер с конкретен фабричен номер е в срок на
метрологична годност. Във втората хипотеза на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ
не се изследва годността на СТИ, тъй като се касае за липса на такова СТИ при
установена промяна на схемата на свързване (вж. началото на разпоредбата на чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ и съответно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ). Неоснователни са доводите за
необходимостта от установяване на авторството и вината при промяна на схемата
на свързване съобразно гореизложените мотиви с оглед на гореизложеното за
обективния характер на отговорност на потребителя на еленергия при установена
промяна на схемата на свързване на СТИ. Неотносими са и оплакванията в жалбата
срещу приетото от районния съд, че част от еленергията не се отчита, което не
било в съответствие със заключението на СТЕ, че консумираната еленергия към
момента на проверката не се отчита, след като в конкретния случай е установена
промяна на схемата на свързване на СТИ, която налага провеждане на корекционна
процедура без проверка на реално потребеното количество еленергия в имота. Действително,
при оспорване на осъществената корекционна процедура, потребителят на еленергия
може да се защитава, но само срещу размера на едностранно начислената му
еленергия за съответен период. В случая въззивникът неоснователно твърди, че
районният съд не обсъдил показанията на електромера съгласно представените от
него фактури за потребление на еленергия за периода преди процесната проверка и
съответно не формирал изводи относно по-малкото количество потребена еленергия.
От заключението на СТЕ се установява, че изчислението на количеството служебно
начислена еленергия по предложението за корекция на сметки за имота на ищеца е извършено
правилно. Така вещото лице потвърждава приетото в предложението за корекция на
сметки, че максималният ток, който може да премине през СТИ, е 60А, като
количеството на този ток е изчислено за 8-часово дневно натоварване за период
от 3 месеца преди проверката.
Напълно неоснователно е и
твърдението на жалбоподателя, че свидетелят на ответника признал, че не е
влизал в имота, тъй като това не се твърди от нито един от свидетелите на
ответника. Няма и никакво значение дали съответните проверяващи, изпратени от
ответника, и представителите от Федерацията на потребителите са влизали в
имота, след като от показанията на свид. И. на длъжност „техник ел. системи“ се
извежда, че процесният електромер е бил изнесен извън имота на ищеца.
Важното в случая е, че свид. Х.като
представител от Федерацията на потребителите твърди в показанията си, че е
присъствал на проверката на електромера заедно с още един представител от
същата федерация Е.Ф., както е посочено в самия констативен протокол, поради
което съдът с основание цени показанията му като верни.
За законосъобразното
провеждане на корекционната процедура не е необходимо приемането на нови Общи
условия в съответствие с изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ за приемане на
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Синхронизиране на клаузите им с
действащото законодателство в една или повече части се налага само при
непълнота или противоречие в действащите условия, каквото не е налице (Решение
№ 262873 от 28.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2644/2020 г.). Видно от обратни
разписки на 07.04.2017 г. ищецът е получил уведомление за процесната проверка с
приложен констативния протокол от 28.03.2017 г., а на 24.04.2017 г. и
процесната фактура от 30.03.2017 г., начисленията в която са предмет на
проверка в настоящото производство. Този фактически извод прави неоснователен
доводът на въззивника, че не бил уведомен за едностранната корекционна
процедура на неговата сметка за еленергия за процесния имот.
Относно оспорванията на
въззивника, че СТИ по протокола е монтирано със съответни пломби на адреса на
ищеца съдът счита, че след като процесният констативен протокол представлява
официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила, съдът е
длъжен да приеме за установени констатираните в него обстоятелства, а именно - процесният
електромер с посочения в констативния протокол фабричен номер е монтиран да
измерва еленергията, потребявана в имота на ищеца със сочените в него пломби.
На следващо място, констатациите в протокола се подкрепят от останалите
доказателства по делото, каквито са показанията на свидетелите И. и Х.и
заключението на СТЕ.
С оглед на гореизложеното и при
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемото дружество има право на разноски за въззивното производство
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. вместо претендирания размер
от 300 лв. в отговора на въззивната жалба с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото, обемът на извършените процесуални действия от въззиваемото
дружество, както и материалният интерес по делото (чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП), имайки предвид, че съдът може да присъжда
възнаграждения и под минималния размер от 100 лв. по чл. 25, ал. 1 НЗПП
(Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г.
о.). На следващо място, с оглед изхода на делото, но на основание чл. 77 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса за въззивното производство от още 0,70 лв., тъй като
дължимата такса е от 26,98 лв., а видно от приложения платежен документ от
08.10.2020 г. лицето е заплатило такса от 26,28 лв.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 192936 от 08.09.2020 г. по гр.д. №
22618/2017 г. на СРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.М.К., ЕГН: ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК:
******** сумата от 50 лв. - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 77 ГПК К.М.К., ЕГН: ********** да заплати по сметка на СГС сумата
от 0,70 лв. - разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.