Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

     гр.София, 25.07.2014 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на шести февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав :                                                                                

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря С.А.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 4880 по описа на състава за 2013г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ.

Ищцата Н.Л.Ц. поддържа твърдение, че претърпяла значителни по обем неимуществени вреди, поради подробно описаните в исковата молба травматичните увреди, които й били причинени като пътник при пътно- транспортното произшествие, настъпило на 01.03.2013г. на път ІІІ-801 от РПИ, между гр. П. и гр. С.. При това, в резултат на същото произшествие, ищцата претърпяла и значителни имуществени вреди, произтичащи от заплащането на необходимите разходи за извършване на възстановително лечение от причинените при ПТП травми. Самото произшествие било причинено в следствие на виновното противоправно поведение на водача на мотоциклет „Х.” с рег. №  *******, срещу когото се твърди да било образувано и досъдебно наказателно производство с № 65/2013г. по описа на РУП П.. Доколкото причинилият вредата водач имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, ищцата претендира за осъждане на ответника да и заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от 80 000 лева (след допуснато увелиечние на иска) за претърпените от нея неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от настъпването на увреждането до окончателното изпълнение на задължението и сумата от 5 790 лева за претърпените от нея имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изпълнение на задължението. С оглед очакваният изход на процеса, ищцата  претендира да получи  от ответника и сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника З. „Л.и.”АД, както по основание, така и по размер. Чрез процесуалния си представител, ответникът  не оспорва твърдението за настъпване на посоченото в исковата молба пътно- транспортно произшествие, нито оспорва твърдението, че е предоставило валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за собственика и водача на процесния мотоциклет. Ответникът категорично оспорва посочения от ищцата механизъм на настъпването му, вкл. и твърденията за наличие на виновно противоправно поведение на водача на мотоциклета. В тази връЗ.а, ответникът оспорва съдържанието на представения от ищците официален удостоверителен документ- констативен протокол за настъпването на процесното ПТП. При това, ответникът твърди, че процесното произшествие е било предизвикано и поради неправомерното поведение на пострадалата ищца, по следните съображения: мотоциклетът бил управляван с много висока скорост именно по настояване на пострадалата ищца; ищцата сама се поставила в опасност, като се съгласила да пътува на МПС което било управлявано от неправоспособен водач; ищцата не използвала необходимото за целта предпазно средство-  предпазна каска, която би я запазила от нанесените травматични увреди по главата. Ответникът оспорва причинно- следствената връЗ.а между описаните в исковата молба травми и настъпването на произшествието и оспорва обема на вредоносните последици, като навежда доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените съдебни  разноски.

Третото лице- подпомагащо ответника – Г.П.К., не прави процесуални искания но  изразява становище за основателност на иска и моли да бъде уважен.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16 от 01.03.2013г. сочи, че на 01.03.2013г. на път ІІІ-801 от РПИ, между гр. П. и гр. С. е било реализирано ПТП, с един участник – мотоциклет „Х.” с рег. №  ******* с водач Г.П.К. и пътник Н.Л.Ц.. Протоколът съдържа изрично отбелязване за увреждане на посочените по- горе лица.

Заключението на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза сочи преди всичко аналитичните изводи на вещото лице Х.И., относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Вещото лице посочва, че процесното пътно- транспортно произшествие е настъпило, след като на 01.03.2013г., на километър 56+407 от път ІІІ-801 от РПИ, между гр. П. и гр. С., непосредствено след ляв завой и при движение на мотоциклета от около 111 км/ч (по изчисление на вещото лице), същия излиза в дясно от пътното платно и пада на дясната си страна. В последствие, мотоциклетът се приплъзва по пътното платно и на около 52 метра, считяно от източния ориентир, преустановява движението си. Според вещото лице, от техническа гледна точка, непосредствените причини за настъпване на процесното ПТП са три: първо- движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост; второ- слаб контрол върху управляваното МПС; и трето- управление на МПС с техническа неизправност – силно износени гуми.

По делото са представени и приети без оспорване медицински документи, характеризиращи здравословното състояние на пострадалата, в деня след настъпване на процесното ПТП, вкл. и извършените лечебни и възстановителни медицински интервенции и манипулации. Тези документи са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза (ортопедия и травматология).

Като доказателства по делото са представени Фактура № 42633/06.03.2013г. изд. от УМБАЛ „Ц.Й.- ИСУЛ” ЕАД за сумата от 5040 лева, издадена на името на ищцата и фискален касов бон за сумата от 750 лева.

Приетото без оспорване заключение на съдебно- медицинската експертиза (ортопедия и травматология), която е изготвена от д-р К. установява, че в следствие на процесното произшествие, ищцата е получила следните увреди с травматичен характер: счупване на тялото на първи поясен прешлен, контузия на главата с разскъсно – контузна рана на върха и множество дребни повърхностни наранявания по тялото и крайниците. Според вещото лице липсват обективни медицински данни, които могат да потвърдят наличие на мозъчно сътресение. Налице са данни за наранявания на главата и торса на пострадалата. Констатацията на вещото лице при плегледа на пострадалата сочи следното обективно състояние: Затруднено е движението на торса, налице са ограничения в движението. На гърба по средата на гръбначния стълб, между 10-11 гръден и 2-3 поясен плешлен се вижда отвесен белег от хироргична интервенция с дължина от около 20 см. В окосмената част на главата може да се установи (закрит) звездовиден козметичен белег. По ръцете има белези с големина от 1Х2 до 2Х3 сантиметра. Контузиите на главата на пострадалата имат характер на временно разстройство, неопасно за живота и възстановителният им период е бил под 30 дни. Счупването на поясния прешлен е с медико- биологичната характеристика на трайно (за повече от 30 дни) затрудняване на движението на снагата. Независимо от лечението, възстановителния период е с продължителност от девет месеца до 1 година. Според становището на вещото лице (уточнение при изслушване на заключението), нараняванията по главата на пострадалата обосновават вероятен извод, че тя не е използвала предпазен шлем при настъпването на процесното ПТП. Според вещото лице, направения разход на стойност от 5040 лева е за специфично средство за лечение – метална система от винтове и стъбла за укрепване на гръбначния стълб, което е необходимо за лечението и възстановяването на пострадалата. Вещото лице заявява, че обективно е лишен от възможността да установи необходимостта от извършване на разход на стойност от 750 лева, тъй като разходно- оправдателният документ не установява причината за извършване на разхода.

В дадените пред съда показания, свидетелката С.И. А. заявява, че има лични възприятия относно здравословното състояние на пострадалата, непосредствено след настъпването на произшествието и по време на възстановителния период. Впечатленията били натрупани поради това, че свидетелката работела като медицинска сестра в здравното заведение и в отделението, в което била приета за лечение пострадалата, а в последствие отношенията помежду им станали приятелски. Свидетелката видяла пострадалата няколко часа след настъпването на това произшествие, възприела непосредствено, чувствала силни болки, била обездвижена. След като била изписана от лечебното заведение, пострадалата била притеснена, пазела се от преумора и физически натоварвания, не водела активен начин на живот, който бил характерен за млад човек на нейната възраст, с нейния темперамент. В резултат на травмите, пострадалата изпитвала притеснения за абитуриентския си бал.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ;

Съдът е сезиран с иск, основан на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226 КЗ, ответникът в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лекия автомобил „ Р.” с рег. № *******, дължи изплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, произтичащи от причинени на ищеца травматични увреждания. 

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на водача на процесното МПС за причинените вреди на ищцата.

Водачът на мотоциклета е реализирал противоправно поведение, което ангажира гражданската му отговорност. В качеството на водач на МПС, върху което е пътувала пострадалата, Г.К. е нарушил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, да спазва установените в ЗДвП ограничения в скоростта, да избира скорост, която да му позволява обективна възможност да спре движението на МПС, дори при внезапно появила се опасност на пътя. При това, водачът К. е предприел управление на очевидно неизправно МПС - със силно протрити гуми.

Споменатият извод се подкрепя и от заключението на приетата съдебна авто- техническа експертиза, което не беше оспорено от страните и сочи като основна причина за настъпване на произшествието – недостатъчния контрол на водача върху МПС и превишената скорост. Този извод не се опровергава от други доказателства по делото.                     

Неоснователно е направеното от ответника оспорване на механизма на настъпване на процесното ПТП, респ. на официалния удостоверителен документ, отразяващ констатациите на органите на МВР относно механизма на настъпване на процесното ПТП.

Налице е пряка причинно- следствена връЗ.а между установения чрез съдебно- медицинската експертиза вредоносен резултат, за който се претендира обезщетение за неимуществени вреди и противоправното поведение на водача на мотоциклета. Вредоносният резултат се ограничава до травмено счупване на поясен прешлен, без усложнения. Необходимо е да се отбележи, че останалите посочени от ищцата травматични увреди на главата също бяха установени, но не се установява наличие на мозъчно сътресение. Негативно влияние за общия обем на вредите създава трайния козметичен белег по тялото на пострадалата, както и другия, който се намира върху окосмената част от главата.

Не се спори относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което ответника е предоставил застрахователно покритие на риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност за водача на споменатото МПС.

Неоснователни, поради липса на доказателства, които да ги подкрепят, са доводите на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Не се установи неправомерното поведение на пострадалата ищца, а именно - по настояване на пострадалата водачът да е развил висока скорост, ищцата да се съгласила да пътува на МПС което било управлявано от неправоспособен водач; ищцата да не използвала необходимото за целта предпазно средство-  предпазна каска, която би я запазила от нанесените травматични увреди по главата. Впрочем последното обстоятелство, което беше индицирано от аналитичните изводи на съдебно- медицинската експертиза се опровергава от данните, съдържащи се  в преписката по досъдебното производство. Уместно е да се отбележи в тази връзка, че посетилите мястото на произшествието органи на МВР са установили наличието на два предпазни шлема.

С оглед наличието на предпоставките за доказване на основателност на предявения иск, на обсъждане подлежи размера на конкретната искова претенция. Това е така, доколкото

размерът на платимото застрахователно обезщетение следва да бъде подчинен на принципа на справедливостта (чл. 52 ЗЗД).

За да определи справедливия размер на обезщетението - в конкретния случай, съдът кредитира преимуществено изводите на приетата съдебно- медицинска експертиза. Показанията на разпитаната свидетелка също очертават достоверно характера и обема на настъпилите действителни вредоносни последици за пострадалата.

От една страна, обемът на съпровождащите лечението болки, страдания и битови неудобства които са изпитани от пострадалата са били интензивни, но от друга страна, следва да се отчита, че е налице сравнително невисока продължителност на възстановителен период – максимално до около година. Получената травма понастоящем не е напълно възстановена, но не са налице данни и за здравословни усложнения извън констатациите на вещото лице за обективното състояние на Ц., към момента на извършване на медицинския преглед. Вещото лице изразява становище, че възстановителният период за пострадалата не е приключил (вероятно й предстоят медицински  интервенции), но предполагаемите и хипотетични (ненастъпили) вреди не могат да бъдат основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Справедливият размер на обезщетението, което се дължи не е нито абстрактна величина, нито пък следва да повлияна само от субективниите преживявания на увредения. Общият разум на закона изисква обезщетението да бъде съизмеримо както със субективните преживявания на пострадалия, така и с обективните критерии на социално- икономически стандарт и обществените представи за справедливост. Последният никак не може да бъде пренебрегнат и намира едно обективно отражение в официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата и за нивото на жизнения стандарт в Р. България за периода, в който е настъпил вредоносния резултат. Косвени данни за икономическия стандарт в страната е и нивото на застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорностна автомобилистите” за съответната година.

За определяне на справедлив размер на обезщетението, съдът съобрази целия комплекс от споменатите по- горе фактори и в заключение счита, че предявения иск следва да бъде уважен до размера на сумата от 40 000 лева.

За горницата над посочената сума - до пълния размер на претенцията за 80 000 лева,  искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е частично основателна - до размера на сумата от 5040 лева, за която се установи без съмнение, че е била заплатена по повод и във връзка с проведеното медицинско лечение на ищцата. Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена в частта, по отношение на сумата от 750 лева, поради липсата на доказателства за естеството на извършените разходи и за пряка причинно- следствена връзка между този разход и осъщественото лечение на процесните травми.

По претенцията законна лихва върху сумата на обезщетението.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ и с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на причиняването на вредите – 01.03.2013г., до деня на окончателното плащане на задължението.

По същите съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на причиняването на вредите – 06.03.2013г., когато е издадена фактурата за извършения разход, до деня на окончателното плащане на задължението.

Наведените от ответника доводи, касаещи началната дата на изпадането му в забава, с оглед качеството му на застраховател, а не на делинквент - не са напълно лишени от правна логика. При това обаче, доводи в такъв смисъл не се споделят от константната практика на АС София, нито на ВКС на РБ, а тази съдебна практика не би могла да бъде пренебрегната при постановяване на настоящото решение.

По претенцията за разноски;

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея съдебни разноски,  съразмерно с уважената част от иска. Наведеният от ответника довод за прекомерност на разноските за процесуално представителство, които са направени от ищцата, не може да бъде споделен, тъй като естеството и броя на извършените процесуални действия, както и договорната свобода при определяне на адвокатските възнаграждения допускат изплащане на посочения в списъка размер на разноските.

 С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК, съдът намира, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Третото лице помагач не дължи разноски, но и няма право да претендира такива- по аргумент от чл. 78, ал.10 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.и.” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „Ч. В.“ № **, да заплати на Н.Л.Ц. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Л., гр. С., ул. „К.” № ***, офис **, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ – сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 5040 лева (пет хиляди и четиридесет лева), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на собственика и водача на мотоциклет „Х.” с рег. №  *******, които са причинени в следствие на ПТП от 01.03.2013г., заедно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от 40 000 лева, считано от 01.03.2013г. до деня на окончателното плащане и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от 5040 лева, считано от 06.03.2013г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска в частта: за горницата над присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди и до пълния претендиран размер от 80 000 лева и за горницата над присъдената сума на обезщетението за имуществени вреди и до пълния претендиран размер от 5 790 лева.

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.и.” АД да заплати на Н.Л.Ц., на основание чл. 78 ал. 1 ГПК – сумата от 6 608, 80 лева (шест хиляди шестстотин и осем лева и осемдесет ст.), представляваща разноски в първата инстанция.

 

ОСЪЖДА Н.Л.Ц. да заплати на ЗК „Л.и.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК – сумата от 1853 лева (хиляда осемстотин петдесет и три лева) представляваща направени съдебни разноски в настоящото производство.

 

Решението е постановено при участието на Г.П.К., с адрес за призоваване - гр. П., ул. „Т. К.” №*, в качеството му  на трето лице - подпомагащо ответника.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка страна.

                                                                                                          

 СЪДИЯ: