Решение по дело №9966/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              11.02.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа  година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при секретар Е.Вукадинова    

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9966 по описа на 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9966/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на З. “А.Б. ” АД *** срещу решение №10241 от 13.01.2020 г по гр.д.№9456/18 г на СРС , 73 състав , в частта , с която въззивникът е осъден на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на С.С.С. от гр.Сливен ЕГН ********** сумата от 7000 лева  - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 03.11.2017 г в гр.Сливен на кръстовището на бул.Панайот Хитов и ул.Иреченско шосе , до Болница „Ева“ по вина на П.И.П.управлявал л.а.Рендж Ровър с рег.№********; ведно със законната лихва от 08.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ , тъй като присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и противоречи на чл.52 ЗЗД . Обезщетението не съответства на обема , интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания . Според медицинските документи С. е диагностицирана само с контузия на гръдния кош и не е имало увреждания на вътрешните органи . Действително в съдебно-медицинското удостоверение №594 от 07.11.2017 г са констатирани допълнителни травматични увреждания , но то е издадено 4 дни след ПТП и противоречи на данните от прегледа след ПТП .Според СМЕ възстановителния период на ищцата е бил 2-4 седмици , а пред СРС не са събрани доказателства ищцата да е губила съзнание и е имала сътресение на мозъка . ПТП е настъпило при ниска скорост и не са възможни сериозни увреждания .

Въззиваемата страна е подала отговор , в който оспорва въззивната жалба. Ответникът не е оспорил съдебно-медицинско удостоверение №594 от 07.11.2017 г. Ищцата е блъсната от джип с последвало отхвърляне и падане на терена . СМЕ подробно е описала наличния масивен хематом с оток, значителните болки в гърдите и кръвонасядането в корема , оток в лакътната става и отоци в коленните стави . Ищцата е била на 72 години към датата на ПТП и множеството травми са и причинили значителни болки и страдания . Възстановяването на ищцата е продължило повече от година , а сътресението на мозъка е констатирано в посоченото удостоверение . Ищцата имала и остра стресова реакция , съцебиене и повишено кръвно налягане .

         Въззивната жалба е допустима. Процесното решение е връчено на въззивника на 20.01.2020 г , поради което въззивната жалба от 31.01.2020 г е подадена в срок .

 Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

В въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди / претърпени болки и страдания/ от деликта. Не се спори по останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Според СМЕ и приетото като доказателство по делото съдебно-медицинското удостоверение №594 от 07.11.2017 г на д-р Т.Ч.у ищцата са констатирани множество травматични увреждания – контузия на гръдния кош ; левостранен периорбитален хематом с болезнен оток на тъканите , като отокът достига до ръба на долната челюст вляво , контузия на долната половина на корема , контузия на лакътните стави и контузия на двете коленни стави с травматичен оток на тъканите . Ищцата твърди и остра стресова реакция и сътресение на мозъка .

Действително в листа на преглед на пациент в спешно отделение от 03.11.2017 г е описано само оплаквания от болки в гърдите , но трябва да се има предвид , че целта на този документ е да констатира само спешни състояния на пациента и евентуално да я насочи към допълнителни изследвания и лечение от лекари по съответните специалности . Лекарите от спешните отделения нямат задължения , нито установена практика да описват всички травматични увреждания на пациента , особено ако се касае за травми , които не създават у тях сериозни опасения за живота и здравето на лицето . В този смисъл няма как да се приеме , че листа за преглед в спешно отделение „противоречи“ на медицинското удостоверение издадено от компетентен за целта специалист по съдебна медицина . Отделно , множеството увреждания на ищцата се доказват и от показанията на св.Х.С..

Не е необходимо ПТП да е настъпило при висока скорост на л.а. , за да са налице процесните увреждания . При по-висока скорост щеше да е заплашен и живота на ищцата и тя щеше да има и по-тежки увреждания напр.счупвания на кости .

Според СМЕ възстановяването от травмите е било до 4 седмици , което не е малък период с оглед възрастта на ищцата и наличните у нея съпътстващи заболявания . Според св.Стефанов ищцата била зле и психически след ПТП , цялата била в синини , много разстроена и не можела да спи . Продължително време пиела успокоителни .

Увреждания на вътрешни органи ищцата никога не е твърдяла и за такива няма данни  . Дори ищцата да не е имала сътресение на мозъка и да не е изпадала в безсъзнание , след ПТП същата е била в лошо физическо и психическо състояние , а и до настоящия момент се страхува да се придвижва сама според св.Стефанов .  Определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди /извън платените от ответника 700 лева/ от 7000 лева е доказано и не се явява прекомерно  . Същото съответства на обема , интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания и на актуалната съдебна практика .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №10241 от 13.01.2020 г по гр.д.№9456/18 г на СРС , 73 състав , в частта , с която З. “А.Б. ” АД *** е осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на С.С.С. от гр.Сливен ЕГН ********** сумата от 7000 лева  - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 03.11.2017 г в гр.Сливен на кръстовището на бул.Панайот Хитов и ул.Иреченско шосе , до Болница „Ева“ по вина на П.И.П.управлявал л.а.Рендж Ровър с рег.№********; ведно със законната лихва от 08.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата .

 

ОСЪЖДА З. “А.Б. ” АД *** да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на адвокат Н. Н.К. ЕГН ********** сумата от 680 лева адвокатско възнаграждение .   

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.