Определение по адм. дело №663/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Р. К. Д., чрез адв. М. М., срещу изричен отказ на администратор на лични данни „ВИВА КРЕДИТ“ АД, [ЕИК], представлявано от К. И. К. – изпълнителен директор, да предостави всички носители на лични данни – договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от Р. К. Д. за периода от 02.01.2019 г. до 12.11.2024 г., въз основа на които ответникът обработва личните данни на жалбоподателката. В жалбата се настоява, че между страните съществуват повече от един договор за заем, а не само този от 10.07.2024 г., от който ответникът частично е предоставил информация. Иска се отмяна на изричния отказ на ответника да предостави на жалбоподателката всички носители на лични данни, въз основа на които обработва личните й данни за посочения период.

С писмен отговор ответникът оспорва жалбата като недопустима, респ. неоснователна.

С молба вх. № 6703/03.11.2025 г. ответникът е направил искане за спиране на производството по делото на основание отправено до СЕС преюдициално запитване от Административен съд – Варна с въпроси относими към предмета на настоящия спор.

Жалбоподателката, чрез пълномощника й, в писмено становище възразява по спиране на производството по делото, тъй като: все още няма образувано дело във връзка отправеното преюдициално запитване; чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е приложим единствено за други дела, образувани пред националните съдилища; съдът следва сам да отправи преюдициално запитване, ако намира, че са налице основанията по чл. 628 от ГПК; спирането на производствата би довело до блокиране на правораздавателната дейност в държавата; преюдициалното запитване може да бъде намерено недопустимо; налице са други решения на СЕС по спорния по делото предмет; в касационно производство между други страни ВАС е отказал да отправи преюдициално запитване по сходни въпроси; националната съдебна практика е в унисон с решенията на СЕС по дела №№ С-487/21 г. и С-307/22 г.; предметът на запитването частично попада в предмета на настоящото дело.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, съобрази приложените доказателства за отправеното преюдициално запитване от Административен съд – Варна до СЕС и извърши проверка в интернет сайта на СЕС, приема следното:

С определение № 11385/21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. по описа на Административен съд – Варна е отправено преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси:

1.Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 - 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела С-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2.Правото на преносимост по чл.20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3.Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД – на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари – се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4.В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5.В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора – че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

Видно от служебно извършена справка в интернет сайта на СЕС:

https://curia.europa.eu/juris/fiche.jsf?id=C%3B676%3B25%3BRP%3B1%3BP%3B1%3BC2025%2F0676%2FP&nat=or&mat=or&pcs=Oor&jur=C%2CT%2CF&for=&jge=&dates=&language=bg&pro=&cit=none%252CC%252CCJ%252CR%252C2008E%252C%252C%252C%252C%252C%252C%252C%252C%252C%252Ctrue%252Cfalse%252Cfalse&oqp=&td=%3BALL&avg=&lgrec=bg&parties=viva&lg=&cid=2855007 , на 22.10.2025 г. преюдициалното запитване е постъпило в СЕС и е образувано дело С-676/25 г.

Налице е хипотезата на чл.154а, ал.1, т.8 от АПК за спиране на производството по делото. Въпросите по преюдициалното запитване са обуславящи за изхода и на настоящия спор. До идентичен извод е достигнал пълномощникът на жалбоподателката, поради което всички възражения по искането за спиране са ирелевантни. Налице е изрична разпоредба в АПК за спиране на производството на основание отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславащ изхода на делото. Настоящото производство следва да се спре до приключването на производството по дело С-676/25 по описа на СЕС.

Така мотивиран и на основание чл. 154а, ал.1, т.8 от АПК, съдът

СПИРА производството по административно дело № 663/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора до приключване на производството по дело № С-676/25 г. по описа на СЕС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от връчването му на страните.