РЕШЕНИЕ №
гр. Плевен
, 21.06. 2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд , търговско отделение , в публично заседание на дванадесети юни , през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря А.Д. , и в присъствието на Прокурора…,като разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д. № 162 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид :
Постъпила е искова молба от „*******“АД-Гърция,чрез клона си с
наименование „*******А-КЛОН БЪЛГАРИЯ“, гр.София,ЕИК*******,чрез пълномощника адв.Т. П.-.Н.,преупълномощен от
Адвокатско дружество“*********** *.“,с посочен съдебен адрес *** против „********“ООД/н/,гр.Плевен,ЕИК********
и
„********“ООД/ в несъст./, гр.Плевен, ЕИК ********
, като са предявени искове с правно основание чл.646,ал.2,т.3 и по
чл.646,ал.2, т.1 от ТЗ,които са предявени при условията на евентуалност , както
и иск по
чл.34 от ЗЗД вр.чл.55 от ЗЗД, с цена 324
567,71 лв.
Като съищец в производството е конституиран синдика на
длъжника „********“ООД/н/,гр.Плевен - В. С.С..
Като трето лице-помагач на страната на
ищеца е конституирана „*******„АД.
В исковата молба
се твърди,че с решение от 30.08.2013г.
на ПОС по т.д.№269/12г. по описа на същия съд и на осн.чл.630,ал.2
от ТЗ е обявена неплатежоспособността на ответника „********“ООД/ Н/,
гр.Плевен, ЕИК********, с НАЧАЛНА
ДАТА -06.01.2012г. , открито е
производство по несъстоятелност на дружеството със законните от това последици.
С решение от 10.06.2014г. по т.д.№269/12г. по описа на ПОС е спряно
производството по несъстоятелност на осн.чл.632,ал.5вр.ал.1 ТЗ. До тази дата синдикът не е предявил отменителни
искове за попълване масата на несъстоятелността на длъжника,което представлява
бездействие.Молбата за откриване на производството по несъстоятелност,по която
е образувано т.д.№269/12г. на ПОС, е
подадена на 30.11.2012г. Същевременно в периода след началната дата на
неплатежостпособност-06.01.2012г., а
именно на 01.10.2012г. длъжникът е извършил плащане чрез банков превод към
втория ответник „******** “ООД, гр.Плевен в размер на 312 867,71лв., а на 03.10.2012г. пък е
извършил друго плащане към същия ответник в размер на още 11 700лв.за
погасяване на свое
парично задължение към това дружество.
Ищецът счита,че за
него е налице правния интерес в качеството му на кредитор на „********“ООД/н/,Плевен
да предяви искове с правно основание чл.646,ал.2,т.3 от ТЗ/главен иск / и
чл.646,ал.2,т.1 от ТЗ/евентуален иск / при условията на евентуалност с оглед на
обстоятелството дали се касае за погасяване на изискуемо или неизискуемо
парично задължение към втория ответник,което действие на длъжника е извършено
след началната дата на неплатежоспособността и се явява недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността.
Предявен е и акцесорния иск по чл.34 от ЗЗД вр.чл.55,ал.1
от ЗЗД за връщане на полученото от „******** “ООД,гр.- Плевен в масата на несъстоятелност
на първия ответник.
С определение №
35 от
14.01.2015 г. по Плевенски окръжен съд е спрял на осн.
чл. 229, ал.1 т. 4 от ГПК производството по т.д.№ 162/ 2014г. до приключване с
влязло в сила решение на спора относно началната дата на неплатежоспособността
на длъжника „******** „ ООД / в несъст./.
След извършени
служебни справки за движението на т.д.№ 269/2012 г. на ПлОС,касаещо спорния въпрос за началната дата на
неплатежоспособността ,се установява ,че вече има влязло в сила решение по този
въпрос,тъй като с решение № 76/
08.04.2016 г. по в.т.д.№ 268/ 2016 г. на Апелативен съд-Велико Търново е било
потвърдено решение № 166/ 30.08.2013г. по т.д.№ 269/ 2012г. на Плевенски
окръжен съд, а решението на ВТАС не е било допуснато до касационно обжалване
,което е видно от определение № 778/ 12.10.2016 г. по т.д.№ 1627/ 16 г.на ВКС.
От изложеното следва , че има влязло
в сила решение определящо началната датата на неплатежоспособността на „********
„ООД / в несъст./ и тази дата е 06.01.2012г.
С оглед на това вече е отпаднала
процесуалната пречка за движението на т.д.№162/ 2014 г. на ПлОС
,поради което с определение № 813/20.10.2016 г. производството по делото е
възобновено.
С това определение
съдът е разпоредил да се извърши повторно връчване на препис от исковата молба
на втория ответник „******** „ ЕООД / в несъст./Книжата са връчени редовно на този втори ответник
на 31.10.2016 г. с оглед на което срокът за подаване на писмен отговор от този
ответник е изтекъл на 14.11.2016 г. ,но
в този срок не е постъпил писмен отговор.
Иначе , по
отношение на първия ответник „ ******** „ООД / в несъст./
, съдът е констатирал ,че още към
датата на постановяване на определението № 35 / 14.01.2016 г. е изтекъл срока
за подаване на писмен отговор,но такъв не е постъпил.
От това следва ,че
в законовия срок по чл. 367 от ГПК не е
постъпил писмен отговор и от
двамата ответници.
С оглед на това изрично
им е указано ,че за тях са настъпили
последиците на чл. 370 от ГПК.
Плевенски окръжен
съд е приел представени от ищеца с молбата му вх.№ 9092/ 03.09.2014 г. ,както и
с уточняващата молба вх.№ 10296/07.10.2014 г.
документи като писмени доказателства по делото,които не са били оспорени
от ответниците по иска.
Съдът също така е задължил
на осн. чл. 190, ал.1 от ГПК двамата ответници да представят по делото копие от
платежните нареждания с които са били
извършени плащанията на 01.10.2012г. в размер на
312 867,71лв., а на
03.10.2012г. към същия ответник в размер
на още 11 700лв.за да може да се изследва въпроса на какво основание са
извършени двете плащания ,по каква сделка ,както и дали се касае за изпълнение
на изискуемо или неизискуемо задължение ,но
и двамата ответници не са изпълнили това задължение. Ищецът
също така не е представил доказатества за изясняване
на този въпрос.
Единствената информация с която разполага съдът по този
въпрос се намира в експертното заключение,изготвено от в.л..Б.А. и прието в
съдебно заседание на 12.06.2017 г. , без да са направени възражения от страните по делото.
Според посоченото в
това експертно заключение с банковия превод
,през разплащателната си сметка в „ *******„ АД на 01.10.2012г. в размер общо 312 867,71
лв.“********“ ООД е погасило следните си задължения към „ ******** „ООД :
1.
По
договор за заем от 03.10.2006 г. , анекс № 1 от 30.09.2008 г. към него , анекс
№ 2 от 05.01.2009 г. и анекс № 3 от 30.09.2011г. ,което задължение е в общ размер на 226 266,54 лв. от
които 148 579,57 лв. главница по договора за заем и 77 687,42 лв.
лихви по същия договор за заем.
2.
По фактура № **********/ 15.01.2008 г. е платена сумата
86 601,17 лв.
3. Със
следващото плащане на 03.10.2012г. в
размер на 11 700 лв. през същата разплащателна сметка „********“
ООД е погасило задължение по същата № **********/ 15.01.2008 г.след което плащане е останало задължение в размер на 123,18 лв.
по тази фактура.
Въпросният договор
за заем от 03.10.2006 г. е бил сключен с цел оборотно финансиране на „********
„ООД ,като първоначално усвоената сума е следвало да се върне до 30.09.2008 г. ,
но с последващите анекси срокът за връщане на заетата
сума е удължаван ,като последно с анекс № 3 този срок е продължен до 30.09.2012г. Вещото лице е
проследило подробно в таблица –приложение 1 към заключението си движението по
счетоводна сметка 151/ 001-получени краткосрочни заеми в лева / ******** ООД
,която се води в счетоводството на „********“ ООД от която си вижда ,че на
различни дати след сключване на процесния договор за
заем от страна на „********“ ООД са били
превеждани различни суми които са били своевременно осчетоводявани при първия
ответник ,като в резултат на проследеното движение по тази сметка е
формирано крайно кредитно салдо към 01.10.2012г. - 148 579,57 лв. Към същата дата-
01.10.2012г.също така в счетоводството на „********„ООД по сметка 496/001
Разчети за лихви /******** ООД е формирано
кредитно салдо – 77 686,97 лв. Вещото лице изяснява по какъв начин
е формирано и кредитното салдо по сметка „разчети за лихви„ като пояснява ,че
тези лихви са начислени за периода от 01.01.2007 г.-
01.10.2012г.
От изложеното дотук
се налага извод,че със сумата 226 266,54 лв. „******** „ ООД / част от
преведената на 01.10.2012г. сума общо 312 767,71 лв. / „********“ ООД е
погасило свои изискуеми задължения по договора за заем
от 03.10.2006 г. , анекс № 1 от
30.09.2008 г. към него , анекс № 2 от 05.01.2009 г. и анекс № 3 от 30.09.2011г.към
същия договор за заем ,които са главница
в размер на 148 579,57 лв. и лихви
в размер общо на 77 687,42 лв. Съдът
приема ,че се касае за погасяване на изискуеми задължения като се има предвид
,че съгласно последния анекс № 3 ,срокът за връщане на заетите суми е бил
продължен до 30.09.2012г. ,който
падеж е бил настъпил към датата на
извършване на процесното плащане- 01.10.2012г.
Заедно с това въпросното плащане е
извършено и в рамките на шестмесечния
срок по чл. 646, ал. 2 т.3 от ТЗ ,който срок в конкретния случай
,считано от 30.11.2012г. ,когато е
подадена молбата за откриване на производство по несъстоятелност,започва от 30.05.2012г. Поради това конкретното плащане ,което е
извършено на 01.10.2012г. се явява извършено в рамките и на този
шестмесечен срок – то е
извършено в началото на месеца, предхождащ месеца на подаването на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност.
Това плащане също
така се явява извършено до 30 дни след падежа на паричното задължение ,който
падеж по договора за заем и анексите към
него е 30.09.2012г. / по отношение на този
падеж плащането е извършено на деня,
следващ падежа на задължението, а именно на 01.10.2012г. /
Това последното
обстоятелство има отношение към възражението на ответника „******** „ООД чрез
пълномощника му адв.К.П. направено в последнтоо по делото с.з. на 12.06.2017 г. ,че се касае за изпълнение на задължение
на „******** „ ООД ,което е в кръга на
обичайната дейност на длъжника.
По този повод се
налага изясняване на смисъла на понятието „изпълнение в кръга на обичайната
дейност на длъжника „.
В ТЗ липсва легално определение на това
понятие.Това понятие се употребява в Закона за счетоводството в допълнителните
разпоредби - §1 т.11 и т.12 и съдът намира ,че при липсата на легално
определение на това понятие в ТЗ ,няма пречка , а напротив следва по аналогия
да се приложи определението на това
понятие, употребено по смисъла на Закона за счетоводството ,доколкото този
закон урежда счетоводното отразяване на дейността и финансово-икономическото състояние на едно
търговско предприятие ,каквото е и предприятието на „******** „ООД / в несъст./ - гр.Плевен .
Според т.12 от § 1 от ДРР на Закона за Счетоводството, обичайна дейност
е съвкупност от стопански операции ,извършвани регулярно от предприятието в
рамките на осъществяваната от него дейност.
То се изяснява допълнително при съвместното му тълкуване с т.11 от §1 от
ДР на Закона за счетоводството в която се сочи ,че „ нетни приходи от продажби
са сумите от продажба на продукция ,стоки и услуги получени от обичайната
дейност на предприятието ,намалени с търговските отстъпки,данъка върху
добавената стойност и други данъци пряко свързани с приходите . “
Имат се предвид следователно тези
стопански операции ,които са икономически израз на извършваните от търговското предприятие регулярни
търговски сделки – продажби на стоки , услуги и всякакви др. търговски
сделки ,които са свързани с предмета на дейност на съответния търговец в
резултат на които се получават приходи от извършваната стопанска дейност на
конкретното предприятие.
В случая от
регистрацията на „******** „ООД в търговския регистър се вижда , че предмета на
дейност на това търговско дружество е
„вътрешна и външно-търговска дейност във всички разрешени от закона
форми и с всички разрешени от закона
стоки.строителство , строително-ремонтна и монтажна дейност в страната и
чужбина ,строителство , реконструкция и ремонт на пътища , инвеститорски
контрол ,покупка , строеж и/или обзавеждане
на недвижими имот с цел продажба
или отдаване под наем ,модернизация и реконструкция на строителни обекти
, инженерингова , проекто-конструкторска дейност ,
лизинг , внос – износ,реекспорт , транспортна , спедиторска дейност , туристическа и рекламна дейност ,
агентство ,посредничество на български и чуждестранни фирми в страната и чужбина ,представителство
/ без процесуално / . Именно
сключваните от „******** „ООД търговски сделки
в кръга на посоченият предмет на дейност ще формират обичайната дейност
на длъжника по смисъла на чл. 646 , ал. 5 от ТЗ ,която пък намира своя стопански израз в отчитаната по Закона за
счетоводството обичайна дейност по
смисъла на § 1 т. 12 от ДР на ЗС в резултат на която търговското дружество
формира приходи.
След като се изясни
понятието по този начин ,съдът намира
,че извършеното на 01.10.2012г. плащане на сумата 226 266,54 лв. ,която е
била изплатена в изпълнение на задължение на търговското дружество произтичащо
от договора за заем
от 03.10.2006 г. , анекс № 1 от
30.09.2008 г. към него , анекс № 2 от 05.01.2009 г. и анекс № 3 от
30.09.2011г.към същия договор за заем , в
никакъв случай не се вмества в горното понятие. То не е нито действие на длъжника по изпълнение на
негово задължение от сключена търговска
сделка в кръга на предмета на дейност на търговското дружество, посочен по-горе,нито има качеството на
регулярна стопанска операция ,която да отчита такава търговска сделка,
извършена в кръга на предмета на дейност.
Вярно е това ,че много
малко са предприятията ,които не работят със заемни средства, а работят само със свои собствени средства ,но
това не придава характер на обичайна
дейност /в смисъла на регулярна стопанска операция / на вземането на заемни
средства ,респ. на тяхното връщане на заемодателя.
Касае се по-скоро
за спомагателна стопанска операция по
привличане на оборотни средства и в т.см. това е дейност , обслужваща
обичайната дейност на предприятието,която се състои в производство и продажба на продукция ,стоки ,
услуги.
Обичайната дейност
на „******** „ООД намира израз в сключването и изпълнението на отделни
търговски сделки ,на всяка от които отговаря конкретна стопанска операция, но вземането на заем , респ. изплащането на
задължението по този заем не влиза в кръга на тази обичайна дейност на
предприятието,която следва да е насочена към реализиране на приходи от
търговската му дейност, а представлява само
спомагателна ,съпътстваща дейност
по осигуряване на средства –оборотни или за инвестиции чрез тяхното заемане от
трети лица –независимо дали се касае за заеми
от банки или от физически лица .
Смисълът на това
понятие „обичайна дейност на длъжника „ който е вложен в чл. 646, ал.5 от ТЗ
следва да се изяснява и с оглед на мотивите на вносителите на проекта за Закон
за изменение и допълнение на ТЗ / с
който Закон впоследствие са приети
промените в чл. 646 от ТЗ / според които мотиви „ В предлаганата ал. 6 на чл.
646 са уредени две легални защити в полза на определени плащания . Целта на
това изключение е да бъдат защитени нормалните плащания в оборота , АКО ТЕ
НЯМАТ ПРЕФЕРЕНТЕН ЕФЕКТ по отношение на
съответния кредитор / не увреждат останалите кредитори / и са извършени в кръга
на обичайната стопанска дейност на длъжника . Под това изключение биха
попаднали напр. плащанията за предоставени комунални услуги ,ако са извършени в обичайните за
оборота срокове /до 30 дни от падежа / „ .
Конкретното плащане
на сумата на сумата 226 266,54 лв. лв.,обаче има съвсем различни
характеристики от характеристиките на
защитените от чл. 646 , ал. 5 от ТЗ
плащания. То не е в кръга на обичайната дейност на длъжника , произтичаща от
предмета му на дейност и чрез
упражняването на която то формира стопански приходи . Освен
това въпросното плащане определено има преферентен
ефект за кредитора „******** „ ООД ,който съвсем ясно се проявява в
това ,че неговото вземане бива
изцяло удовлетворено с предпочитание с
еднократното плащане в значителен размер, въпреки ,че то няма никакви привилегии
и обезпечения /такива няма данни да са
уговорени в договорите за заем ,нито пък
се твърди да са били учредени впоследствие подобни обезпечения на тези вземания /.
По този начин, чрез това предпочтително
удовлетворяване на вземането на „******** „ООД се увреждат интересите на
кредиторите в производството по несъстоятелност ,в т.ч. и на кредитори с
обезпечени вземания. Това най –ясно се вижда ,ако условно се
приеме ,че въпросното плащане не беше извършено на 01.10.2012г. , а беше прието като вземане в производството
водено срещу несъстоятелния длъжник при
което при евентуално съставяне на сметка за
разпределение ,това вземане би имало ред за удовлетворяване едва по чл.
722,ал.1 т. 8 от ТЗ / като необезпечено вземане възникнало преди датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност / в какъвто
случай едва ли би се стигнало изобщо дори до
неговото частично, камо ли пък до
пълното му удовлетворяване.
Що се отнася до
другата част от плащането , извършено на 01.10.2012г. , а именно за разликата
над 226 266,54 лв./платена по договора за заем и анексите към него / до общия размер на плащането -312 867,71
лв. ,която разлика е в размер на
сумата 86 601,17 лв, . вещото лице Б.А.
сочи ,че тази сума е платена по фактура № **********/ 15.01.2008 г. като
плащане на част от задължението ,което е осчетоводено при „********“ ООД по
сметка № 412 “Клиенти аванси ,контрагент ******** ЕООД по която сметка
кредитното салдо към 01.10.2012г.е било в размер на 98 424,35 лв.
С другото плащане
от 03.10.2012г. в размер на 11 700 лв. също така е погасено част от
задължението по № **********/ 15.01.2008 г., като след двете плащания ,остава
задължение по процесната фактура в размер на 123,18 лв.
Отбелязването в
счетоводството на „******** „ООД за процесната фактура ,че се касае за клиенти
по аванси не дава достатъчно информация за това дали се
касае за някаква търговска сделка ,сключена между двете дружества по която „********
„ООД е превело авансово сумата 120 000 лв. и каква е тази търговска
сделка-дали се касае за продажба на стоки или извършване на услуги от страна на
„********„ООД.При това положение няма как да се направи извод,че
отразената в процесната фактура стопанска операция принадлежи към кръга на „обичайната дейност на длъжника „ който е вложен в чл.
646, ал.5 от ТЗ , произтичаща
от предмета му на дейност и чрез
упражняването на която то формира стопански приходи. Няма законова презумпция,
според която да се предполага ,че всяко
изпълнение от страна на длъжника
попада в кръга на обичайната му дейност ,освен ако не се установи обратното.
Напротив , в тежест
на длъжника ,който се брани с това възражение е да установи по безспорен начин
,че конкретното изпълнение на задължение
попада в кръга на обичайната му дейност. Това доказване не е осъществено в случая що се отнася до плащането
на сумата 86 601,17 лв. ,извършено на 01.10.2012г. / като част от
общата сума 312 867,71 лв./ , а така също и до плащането на сумата
11 700 лв. извършено на 03.10.2012г. Иначе и за двете плащания съдът
приема ,че се касае за изпълнение на изискуеми задължения ,след като те са били
осчетоводени като дължими от „******** „ ООД към 01.10.2012г., което
осчетоводяване проследено по –горе и в експертното заключение представлява
извънсъдебно признание от страна на първия ответник „******** „ООД ,че към датата на плащането ,въпросното задължение е било изискуемо.
Освен всичко това
,следва да се съобрази и обстоятелството ,че в случая се касае за свързани лица
по смисъла на §1 от ДР на ТЗ,тъй като към момента на извършване и на двете
плащания –на 01.10.2012г. и на 03.10.2012г. , Валентин Василев Стоев ,който е съдружник и управител на „********
„ООД е бил управител и на „******** „ЕООД преди да бъдат прекратени
правомощията на органите на управление на последното дружество ,което е
извършено с решение № 165 от 30.08.2013г. по т.д.№21/2013г. на ПлОС,вписано в ТР на същата дата.Поради тези съображения ,
съдът намира ,че следва да бъде уважен главният иск по чл. 646,ал. 2 т.3 от ТЗ
в пълния размер за който е предявен.
След като се уважава
предявеният като главен иск / вж.уточняващата молба на л. 11 от делото с която
този иск е посочен като основен -главен / , то става ненужно произнасянето на
съда по евентуално предявения иск по чл. 646, ал. 2, т.1 от ТЗ. С оглед
изхода на делото по главния иск по чл. 646 , ал. 2 т. 3 от ТЗ обаче следва да
бъде уважен и акцесорния по своя характер иск
по чл.34 от ЗЗД във вр. с чл.55 от ЗЗД
за осъждане на ответника „********„ООД /в несъстоятелност/ да
заплати на „********“ ООД / в несъст./ получената
чрез обявеното за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността действие сума в размер на 312 867,71 лв./ , която се дължи заедно
със законната лихва от подаването на исковата молба – 03.09.2014 г. до
окончателното и плащане .
С оглед този изход
на делото следва ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените от него деловодни разноски ,които според
представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 300 лв. /за вещо лице/.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОБЯВЯВА на осн. чл. 646, ал. 2 т. 3
от ТЗ за НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „******** „ ООД/ в несъс./, с
ЕИК-******** ,гр.Плевен , извършеното от длъжника „******** „ ООД – гр.Плевен чрез плащането на 01.10.2012г. на сумата 312 867,71 лв. /триста и дванадесет
хиляди , осемстотин шестдесет и седем лева , и седемдесет и една стотинки / в полза на „******** „ ЕООД / в несъст.
/ погасяване на изискуемо парично
задължение на длъжника „******** „ ООД
към „******** „ ЕООД , произтичащо от договора за
заем от 03.10.2006 г. , анекс № 1 от 30.09.2008 г.
към него , анекс № 2 от 05.01.2009 г. и анекс № 3 от 30.09.2011г., както
и по
№ **********/ 15.01.2008 г., а
така също и погасяването на задължение ,чрез
плащането, извършено на 03.10.2012г. в размер на 11700 лв. /единадесет хиляди и седемстотин лева / по фактура № **********/ 15.01.2008г. , като извършени в 6-месечен срок преди подаване на молбата по
чл. 625 от ТЗ и едновременно с това извършени след началната дата на
неплатежоспособността на „********„ООД, която е
06.01.2012г.
ОСЪЖДА
„******** „ ЕООД / в несъст./,ЕИК-******* -гр.Плевен
ул.“ *******„ № 18 ,ет. 4,
представлявано от синидка Р.Г.М. на осн. по чл.34 от ЗЗД във вр.
с чл.55 от ЗЗД да заплати на „********“
ООД / в несъст./ с ЕИК-******** , гр.Плевен,ул.“ *******„
№ 18 ,ет. 4 получената чрез обявеното
за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността действие, сума
в размер на 312 867,71 лв.
/триста и дванадесет хиляди ,
осемстотин шестдесет и седем лева , и седемдесет и една стотитнки
/ , ведно със законната лихва върху нея,считано
от постъпването на исковата молба в
съда – 03.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на
11700 лв./единадесет хиляди и
седемстотин лева/ , ведно със законната лихва върху нея,считано от постъпването на исковата молба в съда – 03.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА „********“ООД/н/,гр.Плевен,ул.“ ********** „
№ ** ,ет. * , с ЕИК******** и „********
„ ЕООД / в несъст./,ЕИК-******* - гр.Плевен ул.“ *******„ № ** ,ет. * да заплатят на ищеца„*******“АД-Гърция,чрез клона си с
наименование „********-КЛОН БЪЛГАРИЯ“, гр.София,ЕИК*******, направените деловодни разноски
в този процес ,които са в размер на 300лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението е
постановено при участието на „*******„
АД като
трето лице –помагач на страната на ищеца
„*******“АД.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :