Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 08.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, II – Б въззивен състав, в публичното заседание на трети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
При участието на секретаря Весела Станчева, разгледа
докладваното от съдия Елица Йорданова в. гр. д. № 82 по описа на СГС за 2010 г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 294, вр.
чл. 293 ал. 3 от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 56351/ 21.12.2007 г. /приложена
по в. гр. д. № 815/ 2008 г. на СГС/,
подадена от ищеца „Ц.Т.Т.“ ООД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, против решение от 10.12.2007
г., постановено по гр. д. № 10425/ 2006 г. по описа на СРС, І ГО, 40 – и състав,
с което са били отхвърлени претенциите му срещу „Б.н.х.з.“ ООД със седалище и
адрес на управление ***, за осъждането му да заплати следните парични суми: в
размер на 3 050 лв. като част от 3 286 лв., представляваща стойността
на движими вещи – 20 бр. метални столове с единична цена 130 лв., на обща
стойност 2 600 лв.; и 7 бр. дървени маси с единична цена 98 лв., на обща
стойност 686 лв., на основание договор по протокол от 02.06.2001 г.; сума в размер
на 9 250 лв. като част от сумата от 1 146 814 лв.,
представляваща неустойка за забавено плащане на сумата от 3 286 лв. в
размер на 20 % дневно за периода на забавата – 06.06.2001 г. до датата на
предявяване на иска – 11.05.2006 г. на основание договор по протокол от
02.06.2001 г.; сума в размер на 7 750 лв. като част от сумата от
1 080 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди – пропусната печалба в резултат на неизпълнение на поетото по
договор по протокол от 02.06.2001 г. задължение за сключване на договор за
съвместна дейност. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било
незаконосъобразно и неправилно като постановено при нарушения на материалния
закон и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Неправилно
първоинстанционният съд приемал, че приложеният и неоспорен от ответника
протокол от 02.06.2001 г. съставлява предварителен договор, каквато правна
фигура - предварителен договор за съвместна дейност или договор за изпълнение
не съществувала в правния мир. Доказателствата по делото, включително и
заключението на вещото лице по назначената ССчЕ установявали основателността на
ищцовата претенция, тъй като определяли стойността на задължението на
ответника, включително и за лихвата за забава. Произнасянето на съда,
приемайки, че протоколът от 02.06.2001 г. представлявал предварителен договор,
било свръхпетитум. Настоява се отмяна на решението и уважаване на претенциите в
цялост, претендирани са съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.
Ответната по въззива страна не е депозирала писмен отговор,
не изразява становище по съществото на спора.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 197 ал. 1 от ГПК /отм./, подадена е от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на
обжалване неизгоден за него съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени,
съобразно исковата молба и уточнителна молба от 15.06.2006 г. /л. 12 от
първоинстанционното производство/, искове от „Ц.Т.т.“ ООД срещу „Б.н.х.з.“ ООД
искове, както следва: в размер на 250 лв. като част от 3 286 лв.,
представляваща стойността на движими вещи – 20 бр. метални столове с единична
цена 130 лв., на обща стойност 2 600 лв.; и 7 бр. дървени маси с единична цена
98 лв., на обща стойност 686 лв., които движими вещи са били предадени от ищеца
на ответника на основание протокол от 02.06.2001 г. и не са били върнати или
заплатени от него; сума в размер на 250 лв. като част от 1 146 814
лв., представляваща дължима от ответника търговска лихва в размер на 20 % на
ден върху сумата за периода на забавата от 06.06.2011 г. до датата на
предявяване на иска – 11.05.2006 г.; и сума в размер на 250 лв. като част от 1 000 000
лв., представляваща причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснатите от него ползи поради неизпълнение на задължението от страна на
ответника за сключване на договор за съвместна дейност. Всяка от сумите се
претендира ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковете до окончателното им изплащане. С молба от 26.04.2008 г. /л. 44 от
първоинстанционното производство/ първите два от исковете са били увеличени по
размер от по 1000 лв. като част от 3 286 лв., съответно от 1 146 814 лв. Със следваща молба от 01.06.2007
г. /л. 70 от първоинстанционното производство всеки от исковете е бил увеличен
по размер както следва: в размер на 1 800 лв. като част от 3 286 лв.
по иска за осъждане ответника да заплати дадените му с протокола от 02.06.2001 г.
вещи; в размер на 1 800 лв. като част от 8000 лв. представляваща дължима
от ответника търговска лихва в размер на 20 % на ден върху сумата за периода на
забавата от 06.06.2011 г. до датата на предявяване на иска – 11.05.2006 г. и в
размер на 7 500 лв. като част от 1 080 000 лв., представляваща причинени
на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите от него ползи поради
неизпълнение на задължението от страна на ответника за сключване на договор за
съвместна дейност.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на
02.06.2001 г. страните подписали протокол, по силата на който „Ц.Т.Т.“ ООД предал
на „Б.н.х.з.“ ООД описаните в него движими вещи, като се задължили в срок до
06.06.2001 г. да подпишат договор за съвместна дейност. Страните не спорят, че
такъв не е бил подписан. Ответникът не заплатил получените от него движими
вещи, нито заплатил тяхната равностойност, поради което ищецът настоява
стойността на вещите да му бъде заплатена от дружеството – ответник. Последното
поело задължение съгласно протокола от 02.06.2001 г. в случай на забава да
заплаща по 20 % на ден лихва за забавеното плащане, с оглед на което ищецът
настоява да бъде осъдено да му заплати лихвата за забава за периода на
забавата, считано от 06.06.2001 г., когато страните е следвало да подпишат
договор за съвместна дейност. В исковата молба и в допълнителна уточнителна
молба /л. 16 от първоинстанционното производство/ ищецът е заявил, че търпи
вреди в резултат на неизпълнение на поетото от ответника задължение да сключат
договор за съвместна дейност, които вреди се изразяват в пропуснатата печалба
от тази дейност. Вещите са били предадени от ищеца, за да пуснат в експлоатация
търговски обект – заведение, в помещение на ответника по бул. „Витоша“ в гр.
София, което щяло да реализира между 18 000 лв. и 20 000 лв. печалба
на месец, т. е. по 216 000 лв. за година, съответно 1 080 000
лв. за пет години, при положение, че договореностите на страните били да
открият поне 20 заведения. При тези съображения ищецът настоява претенциите му
да бъдат уважени изцяло, претендира разноски.
Ответникът не е изразил писмено становище в хода на
производството по така заявените претенции.
С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и
съображенията, развити в страните в процеса и ангажираните по делото
доказателства, Софийски градски съд намира за установено от фактическа страна
следното:
На 02.06.2001 г. бил подписан протокол, по силата на който „Б.н.х.з.“
ООД получил от „Ц.Т.Т.“ ООД следните движими вещи: 20 бр. метални столове с
единична цена 130 лв., на обща стойност 2 600 лв.; и 7 бр. дървени маси с
единична цена 98 лв., на обща стойност 686 лв., във връзка със съвместната
дейност на страните. След този протокол страните са се задължили да сключат
договор за съвместна дейност в три дневен срок, като в противен случай „Б.н.х.з.“
ООД ще дължи на „Ц.Т.Т.“ ООД лихва за забава в размер на 20 % на ден върху
цялата дължима сума, считано от 06.06.2001 г.
На 27.12.2001 г. ищецът изпратил до ответника телеграма, с
която е предявил покана за плащане на сумата от 137 354 лв.,
представляваща неустойка по подписания между страните протокол 02.06.2001 г.
На 15.04.2006 г. ищецът изпратил до ответника покана за
заплащане на сумата от 1 146 814 лв., представляваща главница и лихви
по протокола от 02.06.2001 г., както и за заплащане на сумата от
1 000 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи и
печалби.
От заключението на вещото лице по назначената от
първоинстанционния съд ССЕ се установява общата стойност на вещите, описани в
протокола от 02.06.2001 г. възлиза на 3 286 лв., а размерът на лихвата за
забава, изчислена съгласно същия протокол в размер на 20 % на ден върху цялата
сума за периода от 06.06.2001 г. до 11.05.2006 г. е в размер на
1 181 645. 60 лв.
При така изложените фактически данни Софийски градски съд
достига до следните правни изводи:
Предявените от „Ц.Т.Т.“ ООД срещу „Б.н.х.з.“ ООД искове
черпя правното си основания, както следва: искът за сумата от 1 800 лв. като част от 3 286 лв. за
връщане на паричната равностойност на предадените на ответника с протокола от
02.06.2001 г. вещи поради отпадане на основанието за размяна на престациите, с
оглед задължителните указания по приложението на материалния закон, дадени с
решение № 210/ 22.12.2009 г. по дело № 327/ 2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.,
черпи правното си основание от нормата на чл. 55 ал. 1 т. 3 от ЗЗД. Искът за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1 800 лв. като част от 8000 лв.
представляваща дължима от ответника търговска лихва в размер на 20 % на ден
върху сумата за периода на забавата от 06.06.2011 г. до датата на предявяване
на иска – 11.05.2006 г. черпи правното си основание от нормата на чл. 92 от ЗЗД. Искът за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 7 500 лв. като
част от 1 080 000 лв., представляваща причинени на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснатите от него ползи поради неизпълнение на задължението
от страна на ответника за сключване на договор за съвместна дейност, черпи
правното си основание от нормата на чл. 45 от ЗЗД. Исковете са процесуално
допустими и страните са легитимирани да участват в процеса.
Първоинстанционното решение е постановено свръх петитум по
всяка от претенциите за разликата над посочените по – горе размери, предвид
следното:
Валидно увеличение на размера на всяка от претенциите е било
извършено от ищеца с писмена молба от 01.06.2007 г., когато е посочил, че
претендира частично сумата от 1 800 лв. от 3 286 лв. по първия иск; 1
800 лв. от 8 000 лв. по втория и 7 500 лв. по третия иск. В писмените си
бележки, представени след даване ход на устните състезания, ищецът е заявил, че
претендира сумата от 3 050 лв. като от 3 286 лв. за връщане на
паричната равностойност на предадените на ответника с протокола от 02.06.2001
г. вещи; сумата от 9 250 лв. като част от 1 181 645. 60 лв.,
представляваща лихва за забава и 7 750 лв. като част от
1 080 000 лв. за обезщетение на нанесените му имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснатите ползи. Увеличение на исковете до тези размери не е
било предприето от ищеца по надлежния ред, нито е било допуснато от съда по
реда на чл. 116 от ГПК /отм./. Посочването им за първи път в писмените бележки,
предоставени от ищеца след даване ход на устните състезания пред Районния съд
не представляват увеличение на иска, поради което произнасянето му с
обжалваното решение за разликата над 1 800 лв. като част от 3 286 лв. по първия
от исковете; над 1 800 лв. като част от 8000 лв. по втория и над
7 500 лв. като част 1 080 000 лв. по третия иск, е произнасяне свръх
петитум, поради което в тези му части първоинстанционното решение следва да
бъде обезсилено и производството в тази му част следва да бъде прекратено.
В останалите му части решението на първостепенния съд е
процесуално допустимо и следва да бъде съобразена неговата основателност:
По
иска с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 3 от ЗЗД:
Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата
от 1 800 лв. като част от 3 286 лв., на каквато стойност са движимите
вещи, предоставени му с протокола от 02.06.2001 г. При тълкуване на
съдържанието на протокола и съобразно чл. 20 от ЗЗД се налага извода, че това е
договор, сключен под условие, а именно бъдещо сключване на договор за съвместна
дейност, какъвто страните не спорят, че не е бил сключен. Условието не се е
сбъднало по аргумент на чл. 25 ал. 1 от ЗЗД, следователно подписаният между
страните протокол от 92.06.2001 г. следва да се счита прекратено, поради което
и основанието за разменените престации е отпаднало.
Ищецът е установил предаването на вещите, чиято стойност е
определена от вещото лице по назначената ССЕ в размер на 3 286 лв.
Ответникът не е доказал, а и не е твърдял да е налице основание за задържане на
вещите, съответно следва да бъде осъден да заплати на ищеца тяхната
равностойност поради отпадане на основанието. Исковата претенция с правно
основание чл. 55 ал. 1 т. 3 от ЗЗД /с оглед задължителните указания на
касационната инстанция по приложението на материалния закон/ е основателна и
следва да бъде уважена до предявения и размер от 1 800 лв. Ищецът е
претендирал и законовата лихва върху сумата, която и на основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД следва да му бъде присъдена, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 11.05.2006 г. до окончателното и изплащане.
По
иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД:
Съглашението между страните, обективирано в протокола от
02.06.2001 г., предвижда, че при неизпълнение в срок на задължението за
сключване на договор за съвместна дейност и считано от 06.06.2001 г. ответникът
ще дължи лихва за забава в размер на 20 % на ден върху цялата дължима сума.
Независимо, че в самия протокол е посочено, че се касае за
лихва за забава, клаузата е неустоечна по своя характер съгласно чл. 92 от ЗЗД,
тъй като има характер на санкция, ако ответникът „Б.н.х.з.“ ООД се откаже от
сключването на договор за съвместна дейност с „Ц.Т.Т.“ ООД. Следователно по
своя характер клаузата на протокола има характер на отменина /пишманлък/. Видно
е, че т. нар. „лихва за забава“ е определена като процентно съотношение. Съществен
елемент на неустойката е предварителната определеност на размера на
обезщетението за предполагаемите вреди, които не е нужно да се доказват. В
случая има изрична уговорка за неустойка при неизпълнение в договорения срок,
както обикновено се практикува при сключване на договори, когато страните искат
да създадат наказателна клауза и е налице елементът „определеност на размера на
обезщетението“ /в този смисъл изрично Решение № 1577 от 28.XI.1994 г. по гр. д.
№ 195/94 г., V г. о./. Поради тези съображения съдът, тълкувайки волята на
страните и на основание чл. 20 ал. 1 от ЗЗД, достига до извода, че клаузата, с
която страните са съгласяват ответника да заплати лихва в размер на 20 % на ден
върху цялата стойност на договора, е клауза за договорна неустойка по смисъла
на чл. 92 от ЗЗД.
Договорната неустойка има акцесорен характер и има двояка
функция - гаранционно-обезщетителна и санкционна. Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. В постановките на т. 4 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK е посочен един
от критериите, сочещ на противоречието в съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Видно
от съдържанието на протокола от 02.06.2001 г., неговият предмет е на стойност
3 286 лв. Неустойката обаче е договорена като 20 % на ден върху цялата
сума, без ограничение на крайния момент на дължимостта и, поради което съдът
счита, че единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което е нищожна
поради противоречие с добрите нрави и на основание чл. 26 ал.1 пр. ІІІ от ЗЗД. Независимо от липса на
възражение от страна на ответника в тази насока, съдът счита, че се касае за
приложението на императивна правна норма, което следва да бъде съобразено
служебно от съда.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на
Градския съд счита, че ищцовата претенция за заплащане на сумата над 1 800 лв.
като част от 8000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на поетото от
ответника задължение за плащане на посочената в протокола равностойност на
получените вещи, е неоснователна поради нищожност на договорената неустоечна
клауза поради противоречието и с добрите нрави, поради което правилно е била
отхвърлена, ведно с акцесорната претенция за лихви. В тази му част и до
посочения размер първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде
оставено в сила.
По
иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
Ищецът твърди, че в резултат на неизпълнение на задължението
от страна на ответника да сключат договор за съвместна дейност е претърпял
имуществени вреди, които се съизмеряват с пропусната полза от печалбата от
заведението, в което страните са щели да реализират търговска дейност, която
била от порядъка на 18 000 лв. – 20 000 лв. на месец. Доказателства
относно причинените вреди на ищеца не са ангажирани в процеса. Липсват
доказателства и относно предмета на договора за съвместна дейност, която
страните са имали намерение да развиват. От самия протокол също не може да се
направи извод относно естеството на бъдещата им съвместна работа. Дали се касае
за търговски обект и в частност заведение, което страните са имали намерение да
експлоатират, доказателства по делото не са представени. Освен това следва да
се има предвид, че пропусната полза като имуществена вреда се изразява в
пропусната от страната възможност за реализиране на печалба в конкретен размер.
Липсват доказателства какъв бил размера на евентуалния оборот от търговския
обект, спрямо който да може да бъде изчислена печалбата, която би реализирал ищецът
и дали изобщо би реализирал такава. При тези съображения се налага извода, че
предявената претенция за обезвреда на причинените на ищеца имуществени вреди, е
неоснователна и правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд, ведно с
претенцията за законовата лихва съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. В тази му част
решението следва да бъде оставено в сила.
В хода на първоинстанционното производство ищецът е сторил
разноски в размер на 117. 30 лв. С молба от 01.06.2007 г. /л. 68/ е твърдял, че
прилага платежно нареждане за платена държавна такса за увеличените искове,
каквато не е приложена. По в. гр. д. № 815/ 2008 г. на СГС е сторил разноски в
размер на 401 лв., а в касационното производство – 30 лв. за държавна такса и
50 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съобразно изхода на спора и съразмерно на уважената част от
исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 97. 02 лв. за
всички съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 208 и чл. 209 от ГПК
/отм./, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение от 10.12.2007 г., постановено по гр. д. №
10425/ 2006 г. по описа на СРС, І ГО, 40 – и състав, с което са били отхвърлени
претенциите на „Ц.Т.Т.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******,
против „Б.н.х.з.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, както
следва:
за осъждането му да заплати следните парични суми: в размер
на 3 050 лв. /три хиляди и петдесет лева/ като част от 3 286 лв. /три хиляди
двеста осемдесет и шест лева/, представляваща стойността на движими вещи – 20
бр. метални столове с единична цена 130 лв., на обща стойност 2 600 лв.; и 7
бр. дървени маси с единична цена 98 лв., на обща стойност 686 лв., на основание
договор по протокол от 02.06.2001 г., за разликата над предявения от ищеца
размер от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ като част от 3 286 лв.
/три хиляди двеста осемдесет и шест лева/ до размера от 3 050 лв. /три
хиляди и петдесет лева/;
за осъждането му да заплати сума в размер на 9 250 лв. /девет
хиляди двеста и петдесет лева/ като част от сумата от 1 146 814 лв. /един
милион сто четиридесет и шест хиляди осемстотин и четиринадесет лева/,
представляваща неустойка за забавено плащане на сумата от 3 286 лв. /три хиляди
двеста осемдесет и шест лева/ в размер на 20 % дневно за периода на забавата –
06.06.2001 г. до датата на предявяване на иска – 11.05.2006 г. на основание
договор по протокол от 02.06.2001 г., за разликата над предявения от ищеца
размер от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ като част от 8 000 лв.
/осем хиляди лева/ до размера от 9 250
лв. /девет хиляди двеста и петдесет лева/ като част от сумата от 1 146 814 лв.
/един милион сто четиридесет и шест хиляди осемстотин и четиринадесет лева/;
за осъждането му да заплати сума в размер на 7 750 лв. /седем
хиляди седемстотин и петдесет лева/ като част от сумата от 1 080 000 лв. /един
милион и осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди – пропусната печалба в резултат на неизпълнение на поетото по
договор по протокол от 02.06.2001 г. задължение за сключване на договор за
съвместна дейност, за разликата над предявения от ищеца размер от 7 500
лв. /седем хиляди и петстотин лева/ като част от 1 080 000 лв. /един милион и
осемдесет хиляди лева/ до размера от 7 750 лв. /седем хиляди седемстотин и
петдесет лева/ като част от сумата от 1 080 000 лв. /един милион и осемдесет
хиляди лева/, като ПРЕКРАТЯВА производството в тези му части.
ОТМЕНЯВА решение от 10.12.2007 г., постановено по гр. д. №
10425/ 2006 г. по описа на СРС, І ГО, 40 – и състав, с което е била отхвърлена
претенцията на „Ц.Т.Т.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******,
против „Б.н.х.з.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, за
осъждането му да заплати сума в размер на1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/
като част от 3 286 лв. /три хиляди двеста осемдесет и шест лева/, представляваща
стойността на движими вещи – 20 бр. метални столове с единична цена 130 лв., на
обща стойност 2 600 лв.; и 7 бр. дървени маси с единична цена 98 лв., на обща
стойност 686 лв., на основание договор по протокол от 02.06.2001 г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.н.х.з.“ ООД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК *********, да заплати на „Ц.Т.Т.“ ООД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ******, сума в размер на1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ като част от
3 286 лв. /три хиляди двеста осемдесет и шест лева/, представляваща стойността
на движими вещи – 20 бр. метални столове с единична цена 130 лв., на обща
стойност 2 600 лв.; и 7 бр. дървени маси с единична цена 98 лв., на обща
стойност 686 лв., на основание договор по протокол от 02.06.2001 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.05.2006 г. до пълното изплащане на дължимата
сума.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.12.2007 г., постановено по гр.
д. № 10425/ 2006 г. по описа на СРС, І ГО, 40 – и състав, в останалите му
части.
ОСЪЖДА „Б.н.х.з.“ ООД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ******, да заплати на „Ц.Т.Т.“ ООД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ******, сума в размер на 97. 02 лв. /деветдесет и седем лева и две
стотинки/, представляващи сторени от ищеца разноски във всички съдебни
инстанции съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.