Р Е Ш Е Н И Е №260873
15.10.2020г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 18418 по описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Делото е образувано по искова молба на
“Банка ДСК” ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.”Московска” № 19, предявена против П.Н.И. , ЕГН **********,***, с правно основание в чл. 79 и чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите във връзка с чл. 240 от същия закон.
Според изложеното , между “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София,
ул.”Московска” № 19, от една страна, и ответника , от друга , бил сключен на
дата 29.08.2018г и при общи условия, договор за кредит – овърдрафт по
разплащателна сметка. С договора, на ответника бил отпуснат кредит в максимален размер от 1000 лева, които той
усвоил. Тъй като ответникът изпаднал в забава да плати вноските с падежни дати
05.07.2019г. 05.08.2019г и 05.07.2019г, банката, с исковата си молба,
обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. Затова се иска от съда да
постанови решение, с което И. да бъде
осъден да плати на банката сумата от 1000 лева – главница по овърдрафт, 52.39 лева
лихва /кредиторово възнаграждение за периода от 05.06.2019г. до 12.11.2019г, и законната
лихва върху тези суми от датата на подаването на исковата молба в съда,
13.11.2019г – до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
спора.
Ответникът е депозирал своевременно
отговор, като е спазил срока по чл. 131 от ГПК.
Искът се оспорва като неоснователен. Възразява се , че липсвала обявена
спрямо длъжника предсрочна изискуемост на пълния размер на кредита. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да се присъдят сторените за
защитата му разноски .
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение,
че сумата по кредита (1000 лева) е усвоена на дата 29.08.2018г., чрез заверяване на сметката на длъжника. Предвид характера на договора – за овърдрафт,
до изтичането на гратисния период – 29.08.2019г, И. не върнал главницата , а лихвите към нея са плащани до 05.07.2019г .
Остават за плащане към датата на изготвяне на експертизата 1000 лева от
главницата , 30.10 лева от възнаградителната лихва и 22.29 лева обезщетение за
забава в плащането на главницата .
Съдът, по съществото на спора, съобрази следното:
Между „Банка ДСК „ АД и ответника има сключен договор за овърдрафт по разплащателна
сметка , копие от който е представено на
л. 7 от делото. Съдът приема
сключването на договора, тъй като договора за паричен заем, включително чрез т.
нар. „овърдрафт“, е реален, а според вещото лице, заключението на което съдът
кредитира, максималния разрешен размер на овърдрафта е усвоен от ответника.
Тъй като този вид договори изрично са
предвидени в чл. 3 ал. 2 от Закона за потребителския кредит, той следва да се
подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите; И. има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9 от същия закон. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 51 от дата 19.06.2018г. За
съответствието на договора с правилата за потребителската защита , съдът и
служебно следи.
Договорът за кредит е недействителен на
основанието по чл. 22 във връзка с чл. 11 ал. 1 т . 9 от ЗПК. Това е така, тъй
като договорът предвижда два различни
начина на олихвяване на заемната сума – веднъж съобразно чл. 3 на договорените
между страните специални условия , и втори път
по реда на чл. 5 от общите условия , към които обаче иначе приложимите
специални такива препращат изрично. Двете методики обаче са различни, тъй като
прилагат различни изходни стойности ( лихвен бенчмарк или
т.нар. „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства
„, тоест, не е ясно, включително след стилистично тълкуване, как точно е
определен приложимия по договора размер на кредиторовото
възнаграждение. Отделно от това , самият
договор дава възможност за едностранна
промяна по почин на банката на това възнаграждение, като отново не е ясно при
какви условия тази промяна настъпва, и как ще се определя новия размер на възнаграждението.Недействителност
на договора се релевира и заради неспазване на изискванията на чл. чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК – в договора са
предвидени различни лихвени проценти , но липсва посочване на
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
И.
следователно дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
На следващо място , констатират се в самия договор противоречиви –
взаимоизключващи се - договорки касателно сроковете за връщане на кредита ,
респ,. изискуемостта му. Веднъж, според представения и неоспорен погасителен
план на л. 10 от делото , кредитът следвало да бъде върнат в срок от 12 месеца
от датата на усвояването, на 11 броя равни месечни погасителни вноски от по
88.83 лева и една послена вноска от 80.52 лева , общо 1057.65 лева , при лихвен
процент от 11.95 %, изчислен на годишна база. От друга страна , според
записаното в самия договор (където има единствено договорка за ежемесечно плащане на лихвата), главницата по овърдрафта
следва да бъде налична в нарочната разплащателна сметка към датата на изтичане на действието на
договора , която на свои ред е договорена да е 29.08.2019г. ( чл. 1 ). Затова ,
с оглед заключението на вещото лице , и записаното в извлечението от сметка,
представено от банката, съдът приема , че се касае за неплащане на суми за
възнаграждание в указаните в договора срокове. В крайна сметка обаче
изискуемостта е настъпила при всички положения с изтичането на срока на
договора, тоест, ирелевантен е факта , дали такава е била предсрочно обявявана
на длъжника.
С оглед изхода на спора, разноските се присъждат в тежест на ответника, но
пропоционално на уважената част от исковете, като се има предвид , че се
присъждат 150 лева хонорар за защита от процесуален представител на ищеца –
юрисконсулт, общия размер на направените разноски става 457.90 лева, тоест
дължат се пропорционално 435.10 лева ( 457.90 /1052.39*1000). В полза на ответника разноски не могат да
бъдат присъдени, тъй като той не е направил такива, бил е представляван от
назначен от съда особен представител.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда П.Н.И. , ЕГН **********,***, да
заплати на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК/ Код по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул.”Московска” № 19, сумата от 1000 лева-
дължима главница по договор за овърдрафт на разплащателна сметка от дата
29.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването
на исковата молба - 13.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането ,
като ОТХВЪРЛЯ иска да се осъди ответника да заплати сума от 52.39 лева
възнаграждание на кредитора по същия договор, като неоснователен .
Осъжда
П.Н.И. , ЕГН **********,***, да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София,
ул.”Московска” № 19, разноски по делото в размер от 435.10 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ