Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Трявна, 11.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в
публично заседание на тринадесети февруари, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при
секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д.
№ 244 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.
В
исковата молба на Х.П.П. против Г.И.Г. се твърди, че въз основа на договор за
доставка на вещи от 14.07.2015г. с нотариална заверка на подписите рег.№4595 на
нотариус С.В.ответникът се задължил да достави на ищеца 20 куб.м.
първокачествен дъбов материал на трупи и впоследствие разбичен на талпи с
размер по дължина не по-малко от 230 см и ширина не по-малко от 26 см.
Доставката следвало да бъде извършена в с. ****, Община Трявна, не по-късно от
30.12.2015г. За договорената доставка ищецът заплатил на ответника цялата
дължима сума преди подписването на договора. В договора било уговорено, че ако
ответникът не достави материала в срок до 30.12.2015г. следва да възстанови
обратно дадената сума. Ответникът не изпълнил задължението си по договора,
въпреки многократните обещания да стори това.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с
което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6000,00 лв. –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д. №66/2018г. по описа на Районен съд – Трявна, както и да заплати
разноските по ч.гр.д. №66/2018г. по описа на Районен съд – Трявна.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен
отговор, чрез пълномощника си адв Н. С.. В него не оспорва съществуването на
договор за доставката на описаната в исковата молба дървесина. Твърди обаче, че
е получил не сумата от 6000,00 лв., а само 1000,00 лв. Твърди също, че
дървесината е следвало да бъде доставена в склада на дружеството на ответника в
с. **** и че тя е била налична там още преди датата 30.12.2015г., но ищецът не
е дошъл да си я вземе, а многократно молил /включително пред свидетели/
ответника да продължи да му я съхранява. Твърди също, че дървесината и в
момента е налична в склада му и ищецът може да си я вземе.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си адв. Н.Н. от САК, поддържа предявения иск. Ответникът, чрез
процесуалния си представител адв. Н.С., заявява, че оспорва предявения по
делото иск, съобразно изложените в писмения отговор доводи. Възразява и срещу
допустимостта на предявения иск, поради следните съображения: С разпореждане от
15.05.2018г. по ч.гр.д. №66/2018г. по описа на Районен съд – Трявна на ищеца
било указано да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на
разпореждането. В указания му срок ищецът предявил процесния иск, но в този
срок не внесъл и дължимата държавна такса. С разпореждане от 13.07.2018г. по
делото, на ищеца било указано да отстрани нередовности на исковата молба. В
изпълнение на указанията ищецът депозирал молба от 19.09.2018г., с която взел
отношение по разпореждането, но тази молба била подадена два дни след изтичане
на едноседмичния срок. Също така, молбата от 19.09.2018г. не била подписана от
ищеца, а от друго лице. В исковата молба имало и разминаване между нейната
обстоятелствена част и петитум, доколкото изложените в исковата молба
обстоятелства сочели на предявен иск по чл.87 и чл.88 от ЗЗД, докато ищецът
претендирал връщане на основание чл.79 и чл.82 от ЗЗД.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери следното за
установено от фактическа страна:
Със заявление
вх.№175/09.02.2018г. ищецът Х.П.П. е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК срещу ответника Г.И.Г., въз основа на договор от 14.07.2015г. с
нотариална заверка на подписите рег.№4595 на нотариус с рег.№093 на НК С.В..
С влязло в законна сила
разпореждане №37/09.02.2018г. по ч.гр.д. №66/2018г. по описа на Районен съд –
Трявна, подаденото заявление е отхвърлено, като на основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК с разпореждане №151/15.05.2018г. по делото, на заявителя е указано, че в
едномесечен срок от получаване на разпореждането следва да предяви осъдителен
иск за вземането си против Г.И.Г., като довнесе дължимата държавна такса. За указанието на съда
заявителят е уведомен на 11.06.2018г. В едномесечен срок от тази дата, на 10.07.2018г.,
е подадена настоящата искова молба.
Неоснователни са възраженията на ответника, че
предявеният иск е недопустим поради „несвоевременно“ внасяне на дължимата държавна
такса. Таксата за образуване на делото е внесена от ищеца след оставяне на
исковата молба без движение и в указания на ищеца срок за представянето й,
съобразно разпоредбата на чл.129 ал.2 вр.чл.128 т.2 ГПК.
Без правно
значение са сочените от ответника обстоятелства относно това кога ищецът е
подписал исковата молба, както и дали е негов подписа на молба
вх.№1150/19.09.2018г., с която са отстранени други нередовности на исковата
молба /освен невнасянето на следващата се държавна такса/. Принципно,
неподписването на исковата молба от подалия я ищец представлява нередовност,
която следва да бъде отстранена по реда на чл.129 ал.2 вр. чл.127 ал.1 т.6 ГПК.
С подписването й в последното съдебно заседание лично от ищеца Х.П.П. тази
нередовност е отстранена. Също така, в съдебно заседание на 13.02.2019г. ищецът
е направил изявление, че молба вх.№ 1150/19.09.2018г. е подписана лично от
него, както и че независимо от това потвърждава всички извършени до този момент
процесуални действия по делото, включително и подаването на тази молба. Предвид
всичко това, дори да се приеме, че
положеният в молба вх.№ 1150/19.09.2018г. подпис не е на ищеца, то се касае за
извършване на действие от представител без представителна власт, което е
впоследствие е потвърдено и се счита за валидно извършено, съгласно чл.42 ал.2
вр. чл.44 ЗЗД.
Предявеният
с настоящата искова молба осъдителен иск за сумата от 6000,00 лв. се основава
на сключен писмен договор от 14.07.2015г. с нотариална заверка на подписа
рег.№4595/14.07.2015г. на нотариус с рег.№093 на НК и район на действие Районен
съд – Габрово С.В.. По силата на него, ответникът се е задължил да достави на
ищеца 20 куб.м. първокачествен дъбов материал, на трупи и впоследствие разбичен
на талпи, с размери по дължина не по-малко от 230 см. и по широчина не по-малко
от 26 см. Уговорено е доставката на материала да бъде извършена в с. ****,
Община Трявна, в срок не по-късно от 30.12.2015г., в склада на продавача. Според
посоченото в договора, купувачът е изплатил 100 % авансово, а продавачът е
получил сумата от 6000,00 лв. преди подписване на договора, която сума
представлява общата цена на сделката. С договора продавачът е декларирал, че
сумата му е заплатена. Уговорено е в договора също, че ако дървеният материал
не бъде доставен в посочения срок по вид, количество и качество, продавачът се
задължава да възстанови на купувача получената сума от 6000,00 лв., в срок до
30.12.2015г.
Съществуването на договорни взаимоотношения с ищеца
относно доставката на дървения материал не се оспорва от ответника, който не
оспорва и, че е подписал нотариално заверения договор. Спори се от ответника факта,
че е получил от ищеца сума по-голяма от 1000,00 лв. за доставката му, както и
се твърди, че дървеният материал е бил изработен в срок, но ищецът не е проявил
нужната активност, за да го вземе от склада му.
По искане на ответната страна, по реда на чл.176 ГПК ищецът Х.П.П. се яви в о.с.з. на 13.02.2019г., за да отговори на поставен
му въпрос от ответната страна. Според отговора, ищецът е заплатил на авансово
на ответника посочената в договора от 14.07.2015г. сума в размер на 6000,00
лв., в деня преди подписването на договора. Сумата била предадена на ръка,
лично на ответника, в собствения на ищеца имот в с. ****, Община Трявна.
Уговорката помежду им включвала ответникът да уведоми ищеца, когато е готов с
дървесината, за да може да бъде осигурен транспорт за нея и транспортирана от
ищеца. Това обаче не се случило. Ответникът не се обадил, а на многократните
обаждания до него от страна на ищеца, не отговарял. При срещите им в с. ****,
ответникът демонстративно се извръщал и не комуникирал с ищеца.
По делото не бяха ангажирани доказателства от
ответната страна в подкрепа на твърдението й /при нейна доказателствена тежест
за това/, че описаният в договора от 14.07.2015г. дървен материал е бил
изработен и е бил готов за предоставяне на ищеца - в деня, посочен като краен
срок в договора, а именно 30.12.2015г. Съдът не приема като такова доказателство
представената от ответника „Обобщена справка“ за постъпилата, преработената и
експедираната дървесина през периода 01.10.2017г. – 31.12.2017г., тъй като справката
касае период, който е след датата 30.12.2015г., когато е трябвало да бъде
доставена дървесината на ищеца, а и тъй като касае друг правен субект – „******“ЕООД.
При гореустановеното от фактическа страна съдът
намери за установено следното от правна страна:
Предявеният
по делото иск е с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.
Неоснователно
е възражението на ответника, че правното основание на същия е в чл.87 от ЗЗД,
тъй като в исковата молба не са изложени твърдения от ищеца, че сключеният
между него и ответника договор е развален и на това основание да се претендира
връщане на авансово дадената сума в размер на 6000,00 лв.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и становищата на страните следва да
се приеме за безспорно установено, че между ищеца Х.П.П. /като купувач/ и ответника
Г.И.Г. /като продавач/ е възникнало облигационно правоотношение по сключен
договор за покупко – продажба от 14.07.2015г. на 20 куб.м. дървен материал,
който ответникът се е задължил да достави на ищеца в срок до 30.12.2015г.,
срещу сумата от 6000,00 лв. Задължението да плати цената на материала ищецът е
изпълнил още при възникване на облигационната връзка. Това се установява от самия
договор от 14.07.2015г. с нотариална заверка на подписа рег.№4595/14.07.2015г.
на нотариус с рег.№093 на НК и район на действие Районен съд – Габрово С.В., в който ответникът е удостоверил получаването на посочената сума от
ищеца. Съдържанието и авторството на документа не са оспорени от ответника. Договорът
представлява частен диспозитивен документ, като в частта, с която купувачът е
заявил, че платил цената, а продавачът, че е получил цената договорът е частен
свидетелстващ документ – разписка за плащане. Съгласно чл.180 ГПК този документ
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са направени
от подписалите го лица. Според съдебната практика, частният свидетелстващ
документ се ползва с материална доказателствена сила, ако удостоверява
неизгодни за издателя му факти. Изявлението в договора, че ответникът е получил
плащане на договорената цена от 6000,00 лв. е неизгоден за оспорващата го
страна факт, поради което се ползва и с материална доказателствена сила относно
този факт.
Фактът на предаването на сумата от ищеца на
ответника се установява и от дадените по реда на чл.176 ГПК отговори от ищеца.
Обстоятелството, че сумата е дадена в деня преди подписването на договора на
14.07.2015г. не променя направените изводи, след като не е спорно, че тя е
получена от ответника като цена на дървения материал, който той се е съгласил да
предостави в по-късен срок, до 30.12.2015г. До тази дата и към момента на
разглеждане на делото /т.е. три години по-късно/ няма данни дървеният материал да
е бил доставен по описания в договора начин, поради виновното поведение на
ответника.
В този случай, съгласно чл.79 от ЗЗД, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение, като в настоящото исково производство ищецът
претендира обезщетение за неизпълнение в размер на дадената от него авансово
сума в размер на 6000,00 лв. Съгласно чл.82 ЗЗД, обезщетението обхваща
претърпените загуби и пропуснатите, ползи доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. В случая авансово заплатената от ищеца сума в размер
на 6000,00 лв. за закупуването на уговорените за доставка 20 куб. м. дървен
материал представлява претърпяна финансова загуба за ищеца. Поради това и тъй
като същият е изправна страна по договора, има право да получи обезщетение за
своите имуществени вреди, в съответствие с чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.
Неоснователни
са възраженията на ответната страна, че ищецът не е доказал по делото, че на
посочената в договора крайна дата за доставка - 30.12.2015г. е бил в склада на
ответника, за да вземе дървения материал, предмет на договора. Такова доказване
би било нужно само, ако ответникът от своя страна бе установил, че този
материал е бил изработен от него, съществуващ и готов да бъде транспортиран от
ищеца, което не бе доказано от него.
С оглед изложеното по-горе съдът намери предявеният
по делото иск за изцяло основателен и доказан. Следва да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 6000,00 лв., представляваща обезщетение за
неизпълнение на договор
от 14.07.2015г. с нотариална заверка на подписа рег.№4595/14.07.2015г. на
нотариус с рег.№093 на НК и район на действие Районен съд – Габрово С.В., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.07.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.
Няма процесуално основание за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д.
№66/2018г. по описа на Районен съд – Трявна, тъй като предмет на разглеждане в
настоящото производство е не установителен иск по чл.422 ГПК, а осъдителен
такъв.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, направеното от ищцовата
страна искане и представения от нея /в о.с.з. на 13.02.2019г./ списък на разноските
по чл.80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 840,00
лв. – направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК. Разноските по
делото включват внесена ДТ в размер на 240,00 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 600,00 лв. Размерът на адвокатското възнаграждение на упълномощения
от ищеца адв. Н.Н. е в размер на 600,00 лв., което е под минималния размер, определен
по реда на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, а именно - 630,00 лв., поради което няма основания
за намаляването му, каквото искане е направено от ответната страна.
Неоснователно
е възражението на ответника, че списъкът с разноски на ищеца е представен
несвоевременно. Съгласно чл.80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. Списъкът си с разноски ищцовата
страна е представила преди приключване на съдебното заседание на 13.02.2018г. и
следователно е депозиран в срок. Отделно от това, представянето на списък по
чл.80 ГПК е процесуално основание не за присъждане на разноските по делото, а
за правото на страната да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
Съдът
намира за неоснователно направеното в исковата молба искане за присаждане в
полза на ищеца на направените разноски в производството по ч.гр.д. №66/2018г.
по описа на Районен съд – Трявна. В това производство, с влязъл в сила съдебен
акт е отхвърлено заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК за сумата, предмет на настоящия иск. Настоящият иск е осъдителен, а
не установителен по чл.422 ГПК, поради което няма процесуални основания за
присъждане в полза на ищеца на сторените от него разноски в заповедното
производство, по което заявлението му е било отхвърлено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.И.Г.,
с ЕГН **********,*** /със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.С./, да заплати на Х.П.П.,
с ЕГН **********,***, сумата от 6000,00 лв. /шест хиляди лева и 00 ст./, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор от 14.07.2015г.
с нотариална заверка на подписа рег.№4595/14.07.2015г. на нотариус с рег.№093
на НК и район на действие Районен съд – Габрово С.В., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.07.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Г.И.Г., с ЕГН **********,*** /със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.С./, да
заплати на Х.П.П., с ЕГН **********,***, сумата от 840,00 лв. /осемстотин и
четиридесет лева/ - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: