№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти тричленен състав,
в публично заседание на 14.04. 2022 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на
прокурора Владислав Томов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно адм. дело № 264 по описа на
съда за 2022 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на А.С.Й. , против решение № 1064/ 10.12.2021 г. по адм. дело № 4501/2021 г. по описа на ВРС, с което е
отхвърлена
като неоснователна жалбата на Й. против издадената
на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР заповед № 365зз-373/30.09.2021 г. на мл.
автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна. С
развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното
решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, превратно тълкуване на
нормата на чл.72 във вр. с чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР , както и в противоречие с
практиката на ЕСПЧ, се иска постановяване на касационно решение за отмяната му и за
присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, касационната
жалба се поддържа с подадената от упълномощения адвокат Кр. Т. молба с.д. 6043/14.04.2022 год.
Ответникът мл. автоконтрольор в сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна,
чрез упълномощения юрисконсулт Г. изразява
становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното решение ВРС е приел, че оспорената пред него
заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР, съдържа всички законови реквизити, съответства на материалния закон и на
неговата цел.
Касационният
съд намира, че не са налице изложените в
жалбата основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение - недопустимо
и неправилно, поради нарушение на материалния
закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Никъде в
мотивите на ВРС няма произнасяне по същество на воденото ДП, както необосновано
се твърди в касационната жалба в тази част от нейното изложение , което е свързано с аргументите за недопустимост на оспореният съдебен акт. Изложените
от първоинстанционния съд мотиви изцяло са ограничени в рамките на
задължителния коментар на приложимата разпоредба на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР –
преценката за това дали са налице данни за извършено престъпление по смисъла на
тази норма, сама по себе си предполага съотнасяне
на посочените в заповедта и установените въз основа на доказателствата факти
към квалификацията на съответния наказателен състав от НК. Престъпление по принцип
и изобщо не съществува за правото, поради което дадената в тази насока в
касационната жалба квалификация на правните изводи на ВРС като произнасяне по
съществото на наказателното производство е повече от произволна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, поради отказа на ВРС да изиска резултата от
проведеното лабораторно изследване. Такъв
отказ, макар и не изричен действително е
налице, доколкото съдът е приключил съдебното дирене без да се произнесе по
това искане на жалбоподателя. В тази връзка, допусната от ВРС непълнота в
доказателствата като израз на съществено процесуално нарушение би съществувала само ако пропуснатото доказателствено средство
би довело до различно приложение на материалния закон. В случая това не е
налице, тъй като въпросният протокол с резултатите от лабораторното изследване не е бил необходим
за изясняване на релевантните за делото факти, а мнимата негова необходимост е
резултат от неправилното тълкуване от страна на касатора на приложимата
материална норма на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В този смисъл, касационният съд
изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви за разликата между
понятието за данни за извършено
престъпление по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР и това за достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 207, ал.1 от НПК - положителния резултат за употреба
на наркотични вещества или техни аналози, получен при извършената проверка на водача на МПС с
техническо средство сочи на категоричното наличие на данни за извършено престъпление с квалификация по чл. 343б, ал.3 от НК, които в този си обем са абсолютно достатъчни за законосъобразността на наложената ПАМ
и то без оглед на това дали те представляват достатъчно данни за образуване на наказателно производство. По
причина на последното, липсващият протокол с резултатите от лабораторното
изследване въз основа на който впоследствие с приложеното към касационната жалба
постановление на ВРП от 15.12.2021 г. е прекратено образуваното досъдебно
производство именно поради липсата на достатъчно данни за извършено престъпление, в
случая не е бил необходим за изясняване на релевантните обстоятелства, защото той
няма отношение към законосъобразността на
процесната ПАМ. В този смисъл, не събирането
на доказателства, които не са относими и не са необходими, не представлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Правилно
ВРС при липсата на спор относно компетентността на адм. орган е установил спазването на формата на обжалваната заповед, както и съответствието
на последната с материалния закон и
целта на закона.
Не
съществуват законови пречки мотивите на адм.
акт да се съдържат в преписката към него, поради което лаконичното
изложение в оспорената заповед на
фактическите основания при изчерпателното
посочване в същата на правните такива за
издаването й, правилно е преценено от първоинстанционния съд като липсата на
нарушение във формата на адм. акт по
смисъла на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР.
Възражения
на задържаното лице за нарушаване на процесуални права в самият ход на
адм. производство не са били повдигани –
пред съда същите основно са били концентрирани по приложението на материалния
закон и съответствието на наложената ПАМ
с целта на закона.
Направените
в тази връзка изводи на ВРС по приложението на материалния закон са изцяло обосновани
и същевременно правилни. Установеният чрез проверката с техническо средство
факт за употреба на наркотични вещества или техни аналози, съпоставен с предходният
установен факт за управление на МПС, несъмнено обективира наличието на данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, т.е. налице са материално-правните предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
за налагане на процесната ПАМ. В този смисъл, заповедта за налагане на същата се явява материално законосъобразна и по никакъв начин
непротиворечаща на практиката на ЕСПЧ, която има предвид нарушения на ЕКПЧ, но
само в случаите когато правото на свобода е ограничено въз основа на непредвидена
в закона мярка, какъвто процесния случай не е .
Съвсем
правилен е и правния извод на ВРС за съответствието на адм. акт с целта на
закона , която не е за разкриване в пълнота на всички необходими за започване на евентуално наказателно производство данни, а е такава за осигуряване запазването на наличните данни именно за да послужат те за предстоящото
разкриване на обективната истина. С оглед последното, допълнително събраните
данни, които дисквалифицират деянието
като извършено престъпление както това е
в случая с данните от лабораторното изследване, не променят правния извод за
законосъобразност на процесното задържане.
Така като
е достигнал до правните изводи за отсъствието
на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК и поради това е отхвърлил жалбата на Й. като неоснователна , ВРС е
постановил правилно и обосновано решение,
което при неговите валидност и допустимост следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото, разноски на касатора не се дължат, а претенцията на ответника
за разноски за осъщественото от юрисконсулт Г. процесуално представителство
пред касационната инстанция е основателна – следва съгласно чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ да се присъдят такива в размер на 100 лв. в полза на ЮЛ към което принадлежи адм. орган.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ сила решение № 1064/ 10.12.2021 г. по адм.
дело № 20213110204501 /2021 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.С.Й., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка
на ОД на МВР-Варна за разноски по делото сумата от 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: