РЕШЕНИЕ
№ 882
гр. Стара Загора, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Емилия Ат. Д.а
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20225530100909 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД - София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Д. М. Д., е образувано ч.гр.д. № 5325/2021 г.,
по описа на PC - Стара Загора, по което е издадена заповед за изпълнение. Тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
ищецът предявява настоящия установителен иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Търди, че „ЮБЦ“ ЕООД се явява кредитор по вземане срещу ответника по силата
валидно правоотношение по договор за цесия. Ищецът-кредитор е придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставените от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер
на абоната № 17124155001. Цитира чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор,
съгласно който предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определяли началната и крайната му дата, която не можела да
бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане можело да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
1
сметките се предоставяли само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се искала съответната справка.
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника Д. М.
Д. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
17124155001 от дата 22.10.2018г., за ползване на интернет услуга за номер **********, при
условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна такса 21,80лв.
Срокът на споразумението бил 24 месеца - до дата 22.10.2020г. Въз основа на сключените
договори за предоставянето на електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски
номер 17124155001, между ответника Д. М. Д. и „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, били издадени фактури № **********/01.02.2019г., № **********/01.03.2019г., №
**********/01.04.2019г., за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г., на стойност 91.20 лева.
Същата обща стойност, абонатът бил потребил, но не е заплатил, от която ищецът
претендира сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, в размер на 79.80 лв.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги на стойност 91.20лв., от която ищецът претендира сумата, за
която е издадена заповедта за изпълнение, в размер на 79.80 лв., е обусловило правото на
БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1/ да прекрати едностранно индивидуалния договор
на абоната Д. М. Д.. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК
имали право незабавно да ограничат предоставянето на услугите, или да прекратят
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откажат сключване на нов
договор с него.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 18.04.2019г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил
и е приел Общите Условия на Оператора. Ответникът Д. М. Д. е подписал договор
далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е изпълнил задължението си
по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадена му била фактура, която не е заплатена.
Ищецът твърди, че извежда своето материално и процесуално право от два договора
за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания
срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата
съвкупност. В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп”
ООД, била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор.
В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
2
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от
ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба ищецът представя и моли,
да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на
договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп” ООД е
собственик на вземането спрямо Д. М. Д., което в последствие е било включено и във втория
договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Твърди, че с оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера,
Цедентът се задължавал да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в
предмета на договора за цесия. Документът представлявал извадка на хартиен носител на
съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябвало
да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените
вземания.
Сочи, че със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между
цедента и цесионера, вземането преминавало от цедента върху цесионера в състоянието, в
което то се намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията
засягала интересите освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се
налагало извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл.
99, ал.З и ал.4 от ЗЗД.
Твърди, че въпросът кога длъжника бил уведомен за договора за цесия, по никакъв
начин не се отразявало върху валидността и действието на договора за цесия между двете
страни по него и доколкото не се твърдяло този договор да страда от пороци, водещи до
неговата недействителност, то следвало да се приеме, че процесният договор за цесия бил
валиден и бил произвел действие.
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името
на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи,
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, било възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД. В конкретния случай,
към исковата молба било приложено уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съгласно
уговореното от страните в Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/.
В конкретния случай, длъжникът-ответник Д. М. Д., не е изпълнил задълженията си
до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към
настоящия момент на подаването на иска, което обуславяло правния интерес на кредитора -
ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
3
изискуемо вземане по реда на чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Д. М. Д., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане, в размер на 79.80 лв., представляващо главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор, заведен под клиентски номер 17124155001,
сключени между Д. М. Д. и „БТК” ЕАД, за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г., съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендира за направените разноски, както по настоящото дело, така и в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 5325/2021г., по описа на СтРС.
Ответникът Д. М. Д. не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез депозирана писмена
молба поддържа претенцията, като моли съдът да постанови неприсъствено решение, ако са
налице условията за това. Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
не изпраща представител и не взема становище по иска.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника. Последният не е представил писмен отговор на
исковата молба, не е изпратил представител в съдебно заседание, без да е посочил
уважителни причини за това и не е взел становище по претенцията.
Представените по делото писмени доказателства - Договори за мобилни услуги с
клиентски номер 17124155001, с всички приложения и допълнителни споразумения към
използвания мобилен номер; Общи условия на Мобилния оператор; Договор за цесия от
16.10.2018г.; Договор за цесия от 01.10.2019г.; Анекс към договор за цесия от дата
01.10.2019г.; Уведомление за цесия; Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019г.; Заверени копия на фактури: № ********** от 01.02.2019г., № ********** от
01.03.2019г., № ********** от 01.04.2019г., са достатъчни да обосноват извод за
основателност на предявената искова молба.
Съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за далекосъобщителни услуги, като ищецът е изпълнил задълженията си по
договора. Вземането по процесния договор, по силата на договор за цесия, е прехвърлено
върху ищеца.
Предвид гореизложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 79.80 лв., представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, заведен под клиентски номер
17124155001.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, в размер на
205 лв., както и направените по настоящото дело разноски, в размер на 205 лв., съобразно
приложения списък на разноски.
Водим от горните мотиви и съобразно разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. Д., ЕГН **********, от гр.
Стара Загора, ул. ............., че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. България № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, с пълномощник адв. В. Г. – САК, със съдебен
адрес: гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 79.80 лв., представляваща
неплатено задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга за
клиентски номер 17124155001 от 22.10.2018г., по издадени фактури № ********** от
01.02.2019г., № ********** от 01.03.2019г., № ********** от 01.04.2019г., за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 2038/26.11.2021г. по ч.гр.дело №
5325/2021г., по описа на СтРС.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ул. ............., да заплати на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Триадица, бул. България № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров,
сумата от 205 лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 5325/2021г., по описа на СтРС,
разноски, както и сумата от 205 лв., представляваща направени по настоящото дело
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5