Р Е
Ш Е НИЕ
№ 126
гр. Перник, 31.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар Наталия
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно
дело № 52 по описа за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.С.Г. срещу
отказ на директора на Медицински институт към МВР, обектитиран в писмо с рег.
№27777/29.12.2020 г., 5291р-1562/29.12.2020 г.
Изложени
са доводи за незаконосъобразност на административния
акт, поради липсата на форма, нарушение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че са налице всички посочени
изисквания в заповед №8121з-69/09.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи,
поради което е следвало да му бъдат възстановени сторените разходи за лечение от
бюджета на Медицински институт (МИ) на МВР.
В
проведените съдебни заседания, жалбоподателят, редовно призован не се явява,
представлява се от адвокат А.. Последната поддържа депозираната жалба и моли
съда да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата – директора на МИ към МВР, редовно призован не се явява,
представлява се от главен юрисконсулт Т.. Същата оспорва жалбата, поддържа
депозирания отговор и моли съда я да отхвърли като неоснователна по изложените
съображения. Претендира присъждане на юрисконсутско възнаграждение.
Административен съд- Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във
връзка с чл.
144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че
жалбоподателят С.С.Г. заема длъжността старши инспектор, началник на група ОДПКПД
в сектор „Пътна полиция“, отдел "Охранителна полиция“ при ОДМВР-Перник.
С писмо УРИ №1158р-11580/15.12.2020
г., вх. №11297/17.12.2020 г. по описа на
МИ на МВР, С.Г. е отправил до директора на МИ на МВР писмено искане за
възстановяване на средствата за лечебни процедури и консумативи, изразходвани
за лечението му в ****ЕАД гр. София.
Към искането С.Г. е представил
документация, според която на 02.07.2020 г. е получил фрактура на дясна раменна
кост, а е приет за оперативно лечение на 03.07.2020 г. в ****, един ден след
травмата. Опериран е на 06.07.2020 г., няколко дни след травмата. В
представената епикриза безпорно и категорично е описано, че С.Г. е с
имобилизация на дясна раменна става и че постъпва един ден след травмата, като
заболяването е лекувано неоперативно до момента на приема. Съгласно служебна
бележка №248 от 10.12.2020 г., издадена от ръководител клиника към ****, С.С.Г. е лекуван и опериран по спешност.
Видно от фактура №********** от 08.07.2020 г., ведно с фискален бон, от С.Г. е заплатена
сумата 29 лева за потребителска такса. Видно от фактура №********** от
08.07.2020 г., ведно с фискален бон, от С.Г.
е заплатена сумата 1440 лева за медицински консумативи (плака за ключица Хелмед).
В докладна записка с рег. №27321/18.12.2020
г. от проф. д-р Р.К., д. м. началник на Клиника по Ортопедия и травматология, е
описано, че от предоставената документация на лицето е видно, че същият е
опериран по повод счупване на горния крайник на раменната кост /хумерос/ в гр София
**** с ИЗ № 924/03.07.2020 г., за което е заплатил за медицински консумативи
/плака за ключица Хелмед/ - 1440 лв. и
за потребителска такса - 29 лв. В докладната записка проф. д-р Р.К. е посочил,
че към посочената дата тази оперативна интервенция се извършва в МИ - МВР,
поради което съгласно заповед №81213-69/09.01.2017 г. на Министъра на
вътрешните работи, на служителят не може да бъдат възстановени сумите,
изразходвани за медицински консумативи, тъй като оперативната интервенция не е
по спешност.
С писмо рег. № 27777/29.12.2020 г. директорът
на МИ към МВР уведомява С.Г., че заплатената от него сума не подлежи на
възстановяване от бюджета на Медицински институт на МВР. В писмото е изтъкнат
аргумент, че съгласно заповед №81213-69/09.01.2017 г. на Министъра на
вътрешните работи, не подлежат на възстановяване разходите, извършени за
диагностични и лечебни процедури, медикаменти и консумативи за болнично
лечение, които се извършват в клиниките и отделенията на МИ - МВР или когато
служителят не е приет по спешност за болнично лечение в други лечебни
заведения.
В хода на съдебното производство е
назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.С..
От заключението на експерта, което съдът кредитира като пълно и обосновано,
изготвено с необходимите професионални знания и опит се установява, че на
02.07.2020 г. жалбоподателят пада и чупи дясна раменна кост в горната и част.
На 03.07.2020 г. постъпва в Университетска Специализирана Болница за активно
лечение по ортопедия ****ЕАД - София. След необходимата подготовка, консултации
с интернист и анестезиолог и извършване на необходимите рентгенови и
лабораторни изследвания е проведено оперативно лечение под обща анестезия,
изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
плака и винтове. Нормален следоперативен период. Видно от приложената
документация по делото, Г. е диагностициран и лекуван съгласно медицински стандарт "ОРТОПЕДИЯ И
ТРАВМАТОЛОГИЯ". В раздел първи „Характеристика на специалността“ от този
стандарт, точка 15 е описано, че според срока, налагащ необходимостта от
лечебна намеса, операциите са спешни, срочни (с отложена спешност) и планови.
Процесната операция е извършена на 06.07.2020 г., което попада в графата -
отложена спешност. При жалбоподателя е установено трифрагментно счупване на
костта с дислокация на фрагментите. Проведеното лечение е било адекватно и
съобразено със съвременния начин на лечение на този вид увреди. При анализа на
предоставените от жалбоподателя СД дискове с рентгенови снимки от счупването и
след проведеното лечение, се установява, че вида на металната остеосинтеза
отговаря на вида на счупването и е поставена правилно, според добрата
медицинска практика. За лечението на този вид счупване е било необходимо
закупуване на остеосинтезна плака и винтове. Това е съвременния начин на
лечение на този вид счупвания. Съгласно НРД 2011 г. за медицински дейности, по
Клинична пътека №220.1- Оперативни процедури в областта на раменния пояс и
горния крайник с голям обем и сложност, НЗОК не заплаща посочения консуматив и
инструменти за фиксиращите процедури. Според чл. 37, ал. 3 на ЗЗО за всеки ден
болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 заплащат на
лечебното заведение суми, определени с постановление на Министерския съвет - така
наречената потребителска такса. При изслушването си вещото лице уточнява, че има
разминаване между посочената във фактура №********** от 08.07.2020 г. „плака за
ключица Хелмед“ и реално поставената плака за раменна кост.
Предвид липсата на доказателства, че
писмо с рег. №27777/29.12.2020 г., 5291р-1562/29.12.2020 г. е получено от С.С.Г.,
следва да се приеме, че депозираната жалба срещу обектитивирания в него отказ е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори отказа, като
неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваният
отказ е издаден от компетентен орган, а именно директорът на МИ към МВР. Със
заповед №8121з-69/09.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи е възложено на
Медицински институт на МВР да възстановява от бюджета си разходи за болнично
лечение на служители на МВР по банков път- въз основа на заявление от служителя
до Директора на Медицински институт на МВР с приложени към заявлението документи,
посочени в заповедта. Съгласно т. 5 от тази заповед директорът на Медицинския
институт на МВР може да иска да бъдат представени и други документи, свързани с
условията, посочени в т. 1 - т. 3 от заповедта. От текста на цитираните
разпоредби и предоставените правомощия на директора на МИ на МВР със заповед №
81213-69/09.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, следва изводът, че
директорът на МИ на МВР е компетентния административен орган да се произнесе по
подадено заявление от служител на МВР за възстановяване на разходи за болнично
лечение.
Отказът
е издаден в предвидената от законодателя писмена форма и е мотивиран, с оглед
посочените в него основания за издаването му. Обективирането на процесния отказ
в писмо и липсата на нарочен диспозитив не опорочава изискването за спазване на
формата. От съдържанието на писмо с рег. №27777/29.12.2020 г.,
5291р-1562/29.12.2020 г. става ясно, че на жалбоподателят се отказва
възстановяване на разходва средства за болнично лечение поради неизпълнение на
изискванията на заповед №81213-69/09.01.2017 г. на Министъра на
вътрешните работи. Посочено е, че когато лечението е осъществено извън
клиниките и отделенията на МИ към МВР, се възстановяват разходите, само когато
служителят е приет по спешност за лечение в друго болнично заведение.
При
издаване на отказа не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Административният орган, след като е бил надлежно сезиран с подаденото
искане, преди да издаде процесния отказ, съобразно чл. 35 от АПК е установил
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Показателно за това е докладната
записка с рег. №27321/18.12.2020 г. от началника на Клиниката по Ортопедия и
травматология към МИ на МВР, където са обсъдени представените от Г. документи и
е направен извод за неизпълнение на условията за възстановяване на разходите за
лечение.
Условията
и редът за възстановяване на платени от служителите на МВР суми за болнично
лечение при спешно състояние, проведено в друго лечебно заведение, или за
лечение, което не се извършва в Медицинския институт на МВР и не се финансира
от бюджета на НЗОК, са регламентирани със заповед, издадена от Министъра на
вътрешните работи (заповед №8121з-69/09.01.2017 г.). С посочената заповед
Министърът на вътрешните работи изрично е регламентирал при кои случаи на
служителите на МВР се възстановяват заплатените от тях разходи за болнично
лечение и въз основа на какви документи. Медицинският институт на МВР е
ангажиран в изпълнение на визираната заповед да установи спазена ли е заповедта
от страна на служителите на МВР при отправяне на искане за възстановяване на
суми за проведено им лечение. В случай че се установи, че служител не отговаря
на регламентираните с визираната заповед условия, той се уведомява писмено за
посоченото обстоятелство. Уведомителното писмо, включително и оспореното е с
характер на индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал. 1 вр. с ал. 4
от АПК, доколко с него се засягат непосредствено права на жалбоподателя, с
които последния твърди, че разполага. Ето защо изразеното в оспореното писмо
волеизявление има характер на властническо и обективира индивидуален
административен акт с характер на отказ. По изложените съображения съдът
приема, че оспореното писмо носи белезите на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което и подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, съобразно критериите на чл. 146 от АПК.
В
разглеждания случай, безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства, включително от експертното заключение, че травмата на
жалбоподателя - фрактура на дясна раменна кост, не предполага лечение,
включително и оперативно такава, което да се извърши при условията на спешност.
Съгласно чл. 99, ал. 2 от Закона за здравето „спешно състояние" е остро
или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна
медицинска помощ. Съгласно т. 2.3.2.3. от НАРЕДБА № 2 от 6.10.2017 г. за
утвърждаване на медицински стандарт "Ортопедия и травматология"
според срока, налагащ необходимостта от диагностично-лечебна дейност, тя се
определя като спешна, срочна (с отложена спешност) и планова. Съгласно
Раздел II, т. 2 от НАРЕДБА № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински
стандарт "СПЕШНА МЕДИЦИНА", "спешен пациент" е всеки, при
който е налице спешно състояние и поради това нужда от провеждане на спешни
диагностично-лечебни действия или транспорт, които ако не бъдат предприети
незабавно, биха довели до тежки или необратими морфологични или функционални
увреждания на жизненоважни органи или системи или до смърт. Видно от
представените писмени доказателства С.Г. категорично не е бил в „спешно
състояние", не се е нуждаел от спешна медицинска помощ и не му е оказана
медицинска помощ в условията на спешност. Медицинските специалисти в **** са
преценили, че състоянието му не налага оказване на спешно лечение, включително
оперативно такова. Жалбоподателят Г. е получил фрактура на дясна раменна кост на
02.07.2020 г., приет е за оперативно лечение на 03.07.2020 г. в **** (един ден
след травмата) и е опериран на 06.07.2020 г. (няколко дни след травмата). Ето
защо основателно е оспорването на ответника на отразеното в служебна бележка
№248 от 10.12.2020 г., издадена от ръководител клиника към ****, че С.С.Г. е лекуван и опериран по
спешност.
Съдът
намира, че служителят С.С.Г. е имал реална и обективна
възможност да се обърне към МИ на МВР за лечението на получената травма.
Безспорно се установява, че в МИ на МВР е съществувала възможност за лечение на
жалбоподателя - да бъде приет и лекуван в Клиниката по ортопедия и травматология
към МИ, която е с най - високото ниво на компетентност -III то съгласно НАРЕДБА
№ 2 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ортопедия и
травматология". С.Г. е предпочел да бъде лекуван в ****, вместо в Медицински
институт на МВР, като по този начин същият е загубил правото си да му бъдат
възстановени разходите за лечение от бюджета на МИ на МВР. Съгласно т. 1, б.
„а“ и б. „б“ от заповед №8121 з—69/09.01.2017 г. на Министъра на вътрешните
работи, на служителите на МВР се възстановяват заплатените от тях разходи за
болнично лечение, при условия че служителят е приет по спешност за болнично
лечение в други лечебни заведения извън структурата на Медицинския институт на
МВР и тези разходи не са включени в стойността на клиничната пътека. Съгласно
т. 3 от същата заповед не подлежат на възстановяване и средствата за заплатена
потребителска такса.
Също
така, се установява и още едно обстоятелство за отказ за възстановяване на
заплатената сума по фактура №********** от 08.07.2020 г. за закупуването на медицински консуматив - „плака за ключица Хелмед“. Налице е несъответствие
между извършената оперативна интервенция и заплатения по фактурата медицински
консуматив, а именно - поставена е плака на раменната кост, а е заплатена
плака, която се поставя на ключица. Това разминаване според съда не се дължи на
техническа грешка, а се отнася до недостоверната документация, предоставена на
жалбоподателя от страна на ****. При всички положения сумата по тази фактура би
подлежала евентуално на възстановява само ако в нея посочено, че е закупена плака
за раменна кост.
Процесният
отказ е съобразен и с целта на закона, а именно да се възстановяват само разходи
за лечение на служители на МВР, което не може да бъде осигурено от Медицинския
институт на МВР или за спешно лечение, ограничаващо възможността на пациента за
избор на конкретно лечебно заведение.
Поради
изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
същият е в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК, основателно се явява искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева за
настоящата инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПКМотивиран от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав
при Административен съд – Перник,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.С.Г.
с ЕГН:********** срещу отказ на директора на Медицински институт към МВР,
обектитиран в писмо с рег. №27777/29.12.2020 г., 5291р-1562/29.12.2020 г.
ОСЪЖДА С.С.Г. с ЕГН:********** да
заплати на Медицински институт към Министерство на вътрешните работи, с адрес:
гр. София, бул. „Ген. М. Скобелев“ №79, представлявано от проф. д-р Н.С., сумата от 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/