РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Велико Търново, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова Адм. д. №133 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на ЕТ „Дури – А.М.“***,
представлявано от *** Д.М., против Решение по жалба срещу действия на публичен
изпълнител и Постановление за налагане на обезпечителни мерки №272/20.12.2019
г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без
разглеждане подадената от него жалба вх. №14493/20.11.2019 г. по описа на ТД на
НАП – Велико Търново, Офис – Ловеч.
В жалбата се правят лаконични оплаквания, че необосновано директорът на
ТД на НАП – Велико Търново е оставил без разглеждане оспорването поради липса
на адвокатско пълномощно. Процесуалният представител твърди, че в защита на
интересите на жалбоподателя е било възможно устно упълномощаване на основание
чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от Закона за адвокатурата. По тези съображения
оспорващият моли жалбата да бъде уважена. В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява и не се представлява. Не е заявено искане за присъждане на разноски.
Ответната страна – директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез
процесуалния си представител *** К. заема становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена по мотивите, изложени в оспореното
решение. Възразява срещу аргументите за устно упълномощаване, като подчертава,
че такова е допустимо само в съдебно заседание. Поддържа, че всъщност жалбата е
оставена без разглеждане на други основания, различни от липса на адвокатско
пълномощно. Моли
да бъдат присъдени разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, вр. §
2 от ДОПК.
Съдът
след като прецени законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед
разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, приема за установено следното:
По делото няма спор за факти. В ТД на НАП – Велико Търново е образувано
Изпълнително дело №*********/2016 г. за задължения на А.А.М. с ЕТ „Дури – А.М.“
в размер на 87 490,36 лева към 14.08.2019 г. в това число лихва
27 177,87 лева и главница 60 312,49 лева. Няма данни да са извършвани
плащания. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С190011-022-0071503/14.08.2019
година, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, е
наложен запор върху вземане от трето задължено лице – работодател
„Авонедалм“ЕООД. Видно от разписка за доставяне постановлението е получено
лично от А.М. на 21.10.2019 г. Няма данни за оспорване му по реда на чл. 197,
ал. 1 от ДОПК. За реализиране на наложените мерки публичният изпълнител е
адресирал до работодателя Запорно съобщение изх.
№С190011-119-0012257/14.08.2019 г. върху дължимото трудово възнаграждение. На
20.11.2019 г. в ТД на НАП – Велико Търново е входирана жалба под №14493 срещу
запорното съобщение от ЕТ „Дури – А.М.“, която е подписана от *** М.. Поради
липса на приложено пълномощно към жалбата до *** М. е изпратено уведомление за
отстраняване на нередовности. В указания срок по преписката е приложено
адвокатско пълномощно и констатираният пропуск е отстранен. Директорът на ТД на
НАП – Велико Търново е разгледал преписката и се е произнесъл с Решение
№272/20.12.2019 г., с което е оставил жалбата без разглеждане като недопустима.
Мотивите за това са, че липсва годен за обжалване предмет, тъй като атакуваното
запорно съобщение не попада нито в кръга на актовете, подлежащи на обжалване
пред съответния териториален директор, нито е от категорията на действията по
чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Административният орган е изложил допълнителни мотиви,
че дори да се приеме, че жалбата е насочена срещу годен за оспорване акт –
постановлението за налагане на обезпечителни мерки, същата отново би била
недопустима, но като просрочена, тъй като постановлението е получено на
21.10.2019 г., а жалбата е подадена по пощата на 18.11.2019 г., много след
изтичането на преклузивния седемдневен срок по чл. 197 от ДОПК. Решението е
получено от М. на 14.02.2020 г. видно от известие за доставяне. Недоволен от
него задълженият субект го е оспорил пред настоящия съд с жалба от 18.02.2020
г. видно от пощенското клеймо. Така е образувано настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал. 1, изр. първо от ДОПК, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните
съображения.
Решението е издадено от оправомощен за това орган в пределите на
неговата компетентност, а именно – от директора на ТД на НАП – Велико Търново.
Същото е изготвено в предвидената от закона писмена форма и има съдържание, в
което са изложени фактическите и правни основания за обосноваването му.
Постановено е в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок
от получаване на жалбата, след отстраняване на констатираните нередовности –
представяне на адвокатско пълномощно. Не се установяват нарушения на
административнопроизводствените правила.
По същество жалбата е неоснователна. Законосъобразна е преценката на териториалния
директор, че липсва годен за обжалване предмет. Запорното съобщение не е
самостоятелен административен акт и не подлежи на обжалване, а същевременно не
попада и сред действията по чл. 266, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на чл. 200 от ДОПК налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за
обезпечение. Според чл. 202, ал. 2 от ДОПК запорът върху ликвидно или изискуемо
вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение,
което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които
третото задължено лице има сметки. По аргумент от чл. 202, ал. 3 от ДОПК
запорът се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня и часа на
получаването на запорното съобщение. В случая, спазвайки този нормативен ред,
запорът върху вземането на М. по възнаграждение от работодателя „Авонедалм“
ЕООД е наложен с постановлението за обезпечаване. Със запорното съобщение
третото задължено лице – работодателят, е уведомено за наложения запор.
Работодателят е задължен да отбележи запора, да не предава сумите на длъжника и
е предупреден за отговорността по чл. 211 от ДОПК. Тоест, запорът върху
вземания на длъжника от трети лица се извършва чрез връчване на запорно
съобщение на третото задължено лице, но самото запорно съобщение не е
самостоятелен административен акт и не подлежи на обжалване. Правният интерес
на жалбоподателя е защитен чрез обжалване на постановлението, с което са
наложени мерките. Запорното съобщение не е и сред действията на публичния изпълнител,
попадащи в обхвата на защитата по чл. 266 от ДОПК, тъй като е насочено до
третите задължени лица и цели да им се съобщи, че от датата и часа, в който са
го получили, следва да не изплащат на длъжника вземанията му до посочения
размер.
Прецизно административният орган е обърнал внимание, че дори жалбата да
беше насочена срещу годен акт – постановлението за налагане на обезпечителни
мерки, то същата отново щеше да е недопустима, но поради просрочие. Самото
постановление съдържа указание за реда, срока и органа, пред когото подлежи на
обжалване (за разлика от запорното съобщение, което единствено приканва
работодателя към съдействие с оглед защита на държавните интереси). А.М. не се
е възползвал от процесуалната си възможност да обжалва постановлението, но дори
и това да е целял с жалбата си от 18.11.2019 г., същата е подадена със
закъснение. Срокът по чл. 197 от ДОПК е преклузивен и след изтичането му се
погасява правото на жалба.
Единственото заявено в жалбата до съда възражение е неоснователно.
Твърди се, че като е оставил оспорването без разглеждане, директорът на ТД на
НАП – Велико Търново е накърнил правото на защита на М. заради липса на
адвокатско пълномощно. Горното съображение е необосновано от доказателствата по
делото. Лично *** М. е известен за липсата на пълномощно с Уведомление от
01.12.2019 г. и в указания срок сам той е изправил констатираната нередовност,
представяйки пълномощно пред териториалния директор. В мотивите на
постановеното решение не са изложени подобни доводи и поддържането на такива
оплаквания е нелогично.
По тези съображения жалбата срещу Решението №272/20.12.209 г. на
директора на ТД на НАП – Велико Търново следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ответника следва да се присъди своевременно
поисканото юрисконсултско възнаграждение. Производството по чл. 266
– чл.
268 от ДОПК е особено производство, различно от това по обжалване на
ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл.
161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт
е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл.
78, ал. 8, вр. ал. 3
от ГПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде
определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.
Претенцията за присъждане на разноски в размер на 500 лв. е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът:
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Дури –
А.М.“*** против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки №272/20.12.2019 г. на
директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане
подадената от него жалба вх. №14493/20.11.2019 г. по описа на ТД на НАП –
Велико Търново, Офис – Ловеч..
ОСЪЖДА А.А.М.,
ЕГН ********** с ЕТ „Дури – А.М.“*** да заплати
на ТД на НАП – Велико Търново разноски в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: