Решение по дело №16904/2019 на Софийски градски съд

                      Р Е Ш Е Н И Е

 

                  Гр.София, 11.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, в публичното заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                            МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря Екатерина Калоянова , като разгледа докладваното от съдия  Кордоловска гр.дело № 16904 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

 

С решение № 224785 от 25.09.2019 г. по гр.д. № 30707/2015 г. на СРС, IІ ГО, 54 състав, съдът е отхвърлил предявения от З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******срещу „И.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис 17, иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 563,97 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Имущество“ вследствие настъпило застрахователно събитие - извършване на изкопни работи в гр. Монтана на 28.10.2014 г., довело до настъпване на щети на застрахованото имущество - скъсване на газопроводно отклонение 32 мм, находящо се в гр. Монтана, ул. „******, собственост на застрахования и изтичане на газ в атмосферата, което събитие е настъпило по вина на работници на ответника при и по повод извършване на възложена им работа.

Недоволен от така постановеното решение, с което искът при квалификацията на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е останал ищецът З. „Б.В.И.Г.“ АД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с доводи за неправилност, необоснованост и неправилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства по съображения подробно развити в жалбата. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и уважи изцяло предявения иск.

Въззиваемата страна „И.“ ЕАД, не взема становище по жалбата и не ангажира доказателства.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както това е разяснено с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на фактическите констатации и правилността на правните изводи само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното искане, освен когато се касае до приложението на императивна материално-правна норма или до хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на СРС и препраща към същите на основание чл.272 от ГПК.

СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ангажирането на отговорността по чл. 213, ал. 1, изр. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец); 2) заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3) предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага –  чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка - видно от представената в първоинстанционното производство  комбинирана застрахователна полица „Имущество“ с № 2200130200Р0000326 от 26.11.2013г., ищецът З. „Б.В.И.Г.“ АД, е застраховал имущество на „Овергаз Запад“ АД, описано в спецификация към договора, включително линейната й газоразпределителна мрежа, в т.ч. подземна част, при настъпване на застрахователни събития по клаузи 001, 002, 003, 004 и 014, и по специални условия, свързани с повреди или загуби, причинени от непредумишлени действия на трети лица, в т.ч. изкопни работи. Срокът на застраховката е за времето от 01.12.2013г. до 30.11.2014г. включително. Установява се от представения констативен протокол № 18 от 29.10.2014 г., настъпване на застрахователното събитие - на 28.10.2014г. в гр. Монтана, ул. „****** в 14:12ч. е настъпила авария - скъсано газопроводно отклонение 32 мм вследствие непредумишлени действия на трети лица (изкопни работи), като повредения участък бил подменен и било спряно изтичането на газ в 14:20 ч. Настъпването на застрахователното събитие се установява непротиворечиво както от събраните писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните свидетели - част от аварийния екип, работил по отстраняване на щетата, като местонахождението на процесното газопроводно отклонение съвпада с мястото, на което е настъпила аварията и съгласно заключението на изслушаната допълнителна съдбно-техническа експертиза - приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, установява, че пазарната стойност за възстановяване на нанесените вследствие на аварията от 28.10.2014г. щети по газопроводното отклонение е в размер на 546,29 лв. Видно от заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза газопроводното отклонение на ул. „****** в гр. Монтана е част от газопроводната мрежа на „Овергаз Запад“ АД, видно от приложеното разрешение за ползване на тази мрежа, и е нанесено в кадастъра, като при съпоставка на скица-ситуация на газопроводната мрежа и регулационния план в района на ул. „Макгахан“, се установява идентичност между местонахождението на процесното газопроводно отклонение и мястото, където е настъпила аварията.

На 29.10.2014 г., съгласно представената по делото претенция за обезщетение, застрахованият „Овергаз Запад“ АД уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие от 28.10.2014г. и е представил намиращите се у него документи във връзка със събитието. При ищеца била образувана щета с № **********/1228-14, по която било заплатено на застрахования обезщетение в размер на 563,97 лв. с платежно нареждане от 15.12.2014г. Ищецът е изпратил до ответника регресна покана за възстановяване на платената сума, получена от последния на 23.01.2015 г.

Независимо от установяване на посочените по-горе предпоставки, относими към основателността на иска, настоящият въззивен състав намира за законосъобразен изводът на първостепенния съд, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си, че изкопните работи, довели до увреждане на застрахованото имущество, са извършени от работници на ответника „И.“ ЕАД при и по повод на работа, която им е възложена от последния.

Съгласно установената съдебна практика (ППВС № 9/1966, г., ППВС № 7/1958 г.) отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително гаранционна функция. За ангажиране на отговорността на ответника  по чл. 49 ЗЗД обаче е необходимо ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване претърпените от него вреди,  които да са резултат на противоправно поведение на лицето, комуто е възложена работата, както и тези вреди да са преки и да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата, т.е да са явяват причинени при или по повод изпълнението на възложената работа; причинна връзка между вредите и противоправния резултат. Вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания ии възражения.

Показанията на свидетелите К.и Ф., които посочват, че неидентифицирани работници на обекта им казали, че работата е предприета по възлагане от ответника, не пресъздават техни лични впечатления а разкази на лица, които се намирали на мястото на аварията, а освен това се опровергават от събраните по делото писмени доказателства, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че не следва да бъдат кредитирани. От друга страна по делото се установява че ул. „Макгахан“ е била включена в схемата на реконструкция на водоснабдителната и канализационната система на гр. Монтана при изпълнение на проект от 2014г. „Разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабдителните мрежи на град Монтана“, за което свидетелстват представените от община Монтана схеми и показанията на разпитаните свидетели, но проектът се е изпълнявал от изпълнители и подизпълнители, различни от ответника, който не е бил ангажиран с работа но проекта.     — от писмо на община „Монтана“ с изх. № 70-00-1233 от 14.08.2017г., представено от ищеца във връзка с издадено му съдебно удостоверение, се установява, че изпълнител на обект: „Разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабдителните мрежи на град Монтана“ е било Обединение „Канализация Монтана 2012“. От писмо от ДЗЗД Обединение „Канализация Монтана 2012“ от , изискано по реда на чл. 192 ГПК, се установява, че съдружници в ДЗЗД Обединение „Канализация Монтана 2012“ са търговските дружества „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, „В.“ ООД, „В.98“ АД. Като подпизпълнител за изпълнението на обект „Разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабдителните мрежи на град Монтана“ дружеството по ЗЗД е използвало единствено „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, но не е ангажирало за тази дейност „И.“ ЕАД.

Изложеното обосновава извод за липсата на пасивната материалноправна легитимация на ответника „И.“ ЕАД да отговаря по иска за регресното вземане, поради което същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК, въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.

С оглед изхода на делото на въззивника не се следва да бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

    При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 224785 от 25.09.2019 г. по гр.д. № 30707/2015 г. на СРС, IІ ГО, 54 състав.

                Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1                     2.