Решение по дело №5566/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1176
Дата: 29 декември 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.)
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20214520105566
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1176
гр. Русе, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520105566 по описа за 2021 година
С. Д. Д. заявява, че е била в трудово правоотношение с „Винпром Русе Трейд“ ЕООД
основано на договор №16/27.08.2019г., по силата на който изпълнявала длъжността „експерт
управление човешки ресурси“ с 550 лева основно трудово възнаграждение и допълнително
възнаграждение с постоянен характер – 0.7% на година трудов стаж по професията, при
условията на 5 дневна работна седмица, при непълно работно време – 4 часа.
С допълнителни споразумения страните изменили: работното време – от 4 часа на 8
часа и основното трудово възнаграждение – от 550 лева на 1000 лева. Постигнали съгласие,
че трудовото възнаграждение ще бъде изплащано в срок до последният ден на месеца,
следващ месеца за който се отнася.
Ищцата твърди, че е следвало да получи следните трудови възнаграждения:
за м.април 2021г. – 1036.71 лева в срок до 31.05.2021г.;
за м.май 2021г. – 1027.40 лева в срок до 30.06.2021г.;
за м.юни 2021г. – 1036.72 лева в срок до 02.08.2021г.;
за м.юли 2021г. – 1027.40 лева в срок до 31.08.2021г.;
за м.август 2021г. – 914.09 лева в срок до 30.09.2021г.
Ответникът изплатил част от дължимата сума за м.април 2021г., както следва: на
19.08.2021г. – 247.03 лева; на 30.08.2021г. – 300 лева; на 16.09.2021г. – 300 лева, но до
датата на предявяване на иска не погасил задължението си.
Предвид неточното изпълнение, молителката счита, че работодателят дължи лихва за
забава в размер на:
1.57 лева за периода 16.09.2021г. – 11.10.2021г. върху остатъка от неизплатеното
трудово възнаграждение за м.април 2021г.;
1
29.68 лева за периода 30.06.2021г. – 11.10.2021г. върху неизплатеното трудово
възнаграждение за м.май 2021г.;
20.45 лева за периода 02.08.2021г. – 11.10.2021г. върху неизплатеното трудово
възнаграждение за м.юни 2021г.;
11.99 лева за периода 31.08.2021г. – 11.10.2021г. върху неизплатеното трудово
възнаграждение за м.юли 2021г.;
3.30 лева за периода 30.09.2021г. – 11.10.2021г. върху неизплатеното трудово
възнаграждение за м.август 2021г.
По изложените съображения С.Д. моли съда да осъди „Винпром Русе Трейд“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Трети март“№44,
представлявано от управителя Н.М.К., да й заплати сумите:
4223.62 лева – трудови възнаграждения, дължими за периода м.април – м.август
2021г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2021г. до
окончателното й изплащане;
66.99 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до
11.10.2021г. вкл.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът – „Винпром Русе Трейд“ ЕООД не е депозирал
отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на
договор №16/27.08.2019г., по силата на който С. Д. Д. изпълнявала длъжността „експерт
управление човешки ресурси“ с 550 лева основно трудово възнаграждение и допълнително
възнаграждение с постоянен характер – 0.7% на година трудов стаж по професията, при
условията на 5 дневна работна седмица, при непълно работно време – 4 часа.
С допълнителни споразумения контрагентите: работното време – от 4 часа на 8 часа и
основното трудово възнаграждение – от 550 лева на 1000 лева. Постигнали съгласие, че
трудовото възнаграждение ще бъде изплащано в срок до последният ден на месеца, следващ
месеца за който се отнася.
Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №15/30.08.2021г. на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 31.08.2021г. В заповедта са визирани дължимите на
служителя обезщетения по чл.224 КТ.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно,
пълно и обосновано. След извършена справка в счетоводството на ответното дружество,
вещото лице е констатирало, че неизплатеното трудово възнаграждение, дължимо на ищцата
за процесния период възлиза на 2500.67 лева, а лихвата за забава от падежа на всяко
задължение до 12.10.2021г. е в размер на 65.28 лева.
В о.с.з. производството за сумите над 2500.67 лева до предявените 4223.62 лева и над
2
65.28 лева до предявените 66.99 лева е прекратено поради отказ от претенциите.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.128 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 13.10.2021г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид релевираните
в хода на производството писмени доказателства, с оглед факта, че ответникът не е
ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод
за вероятната основателност на иска.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, вр.чл.38 ЗА, ответникът следва да
заплати възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 300 лева,
определено по реда на чл.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и сумата 654 лева – разноски, по обезпечителното
производство.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по
сметка на РРС държавна такса в размер на 100.03 лева и 120 лева – възнаграждение на вещо
лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Винпром Русе Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.“Трети март“№44, представлявано от управителя Н.М.К., да
заплати на С. Д. Д., ЕГН ********** сумите:
2500.67 лева – трудови възнаграждения, дължими за периода м.юни – м.август 2021г.
вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2021г. до окончателното
й изплащане;
65.28 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до
12.10.2021г.;
654 лева – разноски.

ОСЪЖДА „Винпром Русе Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. С.Н. С.
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА „Винпром Русе Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
РРС държавна такса в размер на 100.03 лева и 120 лева – възнаграждение на вещо лице.

3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните по делото за сведение.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4