РЕШЕНИЕ
№ 605
Монтана, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - , в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ |
| Членове: | БИСЕРКА БОЙЧЕВА МАРИЯ НИЦОВА |
При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА канд № 20247140600192 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63в от ЗАНН.
С решение №27/28.02.2024г., постановено по АНД№351/2023г. по описа на РС-Лом е отменено наказателно постановление №12-2300103/12.07.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], с което на „ВМ-ЕКОФЕРМ“ЕООД ,[населено място] махала ,представлявано от С. В. П.,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв.на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.413,ал.2 от КТ ,за нарушение на чл.11,ал.1 от НАРЕДБА№7 от 23.09.1999 г.за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на работните места и при използване на работното оборудване.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора Директор на Дирекция „Инспекция по труда”,[населено място], с искане да се отмени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди издаденото НП, по съображения, изложени в касационната жалба.В с.з. чрез юрк.К. поддържа касационната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата -„ВМ-ЕКОФЕРМ“ЕООД ,[населено място] махала ,представлявано от С. В. П. не се явява и не се представлява в с.з.,но в писмено становище ,чрез адв.А. иска да се потвърди решението, като правилно и законосъобразно.Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна.
Административен съд Монтана,като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,по изложените по-долу съображения.
Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №12-2300103/19.06.2023г. и наказателно постановление №12-2300103/ 12.07.2023г.за това,че при извършена проверка на място на 23.05.2023г. по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на „ИТ”-Монтана е установено,че в обект „Кравеферма“ в [населено място] махала ,обект на търговеца са установени три лица В. В.,Л. Д. и Й. Л.,които по сведение на управителя на дружеството не работят в кравефермата, а са там да се запознаят с работата ,при което дружеството в качеството си на работодател, не е изпълнило задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд и е допуснало външни лица в предприятието ,с което е нарушило чл.11,ал.1 от НАРЕДБА№7 от 23.09.1999 г.за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на работните места и при използване на работното оборудване,за което на дружеството ,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Решението на РС-Лом е правилно и законосъобразно.За да отмени НП ,съдът е приел,че факта на нарушение не е доказан със събраните писмени и гласни доказателства ,при което на дружеството не следва да се ангажира административно-наказателна отговорност.Приел е, че се касае за работници, които са в кревефермата, за да се запознаят с работата,с които на дата 23.05.2023/деня на проверката/ са сключени трудови договори.На последно място е приел, че дори да приемем, че има формално нарушение,то се касае за „маловажен случай“. Този негов извод се споделя от настоящата касационна инстанция ,като съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.221,ал.2 АПК. Нарушението не е доказано от субективна и обективна страна,като има доказателства по делото за сключени трудови договори с лицата,при което настоящата касационна инстанция приема ,че Районния съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален и процесуален закон.Не се споделят в този смисъл възраженията в касационната жалба за доказаност на нарушението ,изводите на съда кореспондират на доказателствата по делото ,при което решението на съда ,като правилно и законосъобразно , следва да се потвърди.
Не се претендират разноски от ответника ,при което такива не следва да бъдат присъждани.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В С. решение №27/28.02.2024г., постановено по АНД№351/2023г. по описа на РС-Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |