Решение по дело №378/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. А. И., ЛНЧ : **********, [държава], адрес: гр. Х., [улица], против Решение № 5198/05.04.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България.

 

В жалбата се сочи, че с оспорваното Решение № 5198/05.04.2024 г. на жалбоподателя било отказано предоставяне на международна закрила в Република България поради факта, че същият напуснал разрешения му адрес в РПЦ – Харманли, без да посочи извинителни причини. Посоченото в диспозитивната част на акта обстоятелство, че жалбоподателят не пребивавал на разрешения адрес в РПЦ - Харманли за посочения период от време отговаряло на истината. Намерението на жалбоподателя обаче не било да изостави бежанското си производство в Република България, тъй като през този период от време гостувал на свои познати сънародници с вече предоставен статут. Същият не бил наясно с негативните последици от отсъствието му от указания адрес. Прекратяването на производството означавало, че ДАБ няма да се произнесе по същество по молбата му за международна закрила. В същото време обаче жалбоподателят не можел да се завърне в държавата си на произход, тъй като опасността за него и живота му не била отминала, а дори ескалирала и продължавало да съществува реална опасност от тежки посегателства и риск за живота и личната му сигурност.

Макар и формално да било налице нарушение от негова страна на административно правното му задължение за пребиваване на посочен от ДАБ адрес, същият счита, че нарушението не е толкова съществено, че да се налага да бъде санкциониран с правната последица от прекратяване на производството по ЗУБ, което преграждало възможността да получи международната закрила, от която се нуждаел за защита на своя живот.

Смята, че с явяването му на назначеното и проведено от интервюиращия орган интервю същият недвусмислено заявил желанието си за закрила в България. От друга страна, интервюиращият орган разполагал със справки относно обстановката в Сирия, от които можело да бъде направен извод, че съществува реална опасност за живота му и че не можел да се върне в страната си по произход.

С оглед на така изложеното, моли да бъде отменено Решение № 5198/05.04.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците.

 

В съдебното производство жалбоподателят се представлява от назначения му по реда на Закона за правната помощ процесуален представител, както и от договорно упълномощен такъв, които поддържат депозираната жалба по съображенията, с които е мотивирана.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител, в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. А. А. И. е подал до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет молба за предоставяне на закрила в Република България с вх.№ 7329/02.11.2023 г., регистрирана в ДАБ под рег.№ УП 32075/03.11.2023 г.

Същият е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№ УП 32075/03.11.2023 г. като А. А. А. И., пол - ***, гражданство - С., етническа принадлежност - ***, роден на [дата]. в [населено място], С., с постоянен адрес - [населено място], С., професия - ***, с ***, религия – ***, **, [семейно положение], без документи за самоличност. Към регистрационния лист е приложен списък на членовете на семейството на чужденеца. Самоличността му е била установена чрез декларация с рег.№ УП 32075/03.11.2023 г. по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която търсещото закрила лице се е индивидуализирало с имената А. А. А. И., гражданство С., роден в С., [населено място].

Видно от доказателствата, с Решение за настаняване № 6006 от 02.11.2023 г. жалбоподателят е настанен в Регистрационно-приемателен център (РПЦ) - Харманли, като срещу подпис е информиран за правата и задълженията му като чужденец в производство за предоставяне на международна закрила в Република България.

На 15.12.2023 г. с А. А. А. И. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№ УП 32075/15.12.2023 г. В интервюто чужденецът заявил, че е роден в [населено място], където живял до 2012 г. От 2012 до 2023 г. бил в палатковия лагер К.. Напуснал [държава] на 05.08.2023 г. и заминал нелегално за [държава], без документи, където останал до 29.10.2023 г. В [държава] не бил регистриран, нито потърсил временна закрила, не ползвал социални помощи. В България влязъл на 29.10.2023 г. в група от 10 човека. На 30.10.2023 г. били докарани с кола на трафикант пред полицейското управление на гр.Харманли, където се предали. За пръв път подавал тук молба за закрила. Не бил арестуван в държавата си по произход, нито в друга държава, не бил осъждан. Принадлежал към етническата група на арабите и бил мюсюлманин – сунит. Нямал проблеми заради изповядваната религия. Не бил членувал в политическа партия или организация, нито участвал в религиозни организации, общности, секти. Нямало отправени лично към него или към семейството му заплахи. Не бил жертва на насилие. Напуснал [държава] заради войната и военните действия. Сраженията продължавали и до днес. Икономическото положение било много лошо и едва се препитавали. Нямали вода и ток, живеели в палатка. Заявява, че би се завърнал там, когато войната приключи.

С писмо рег.№ УП 3207503.11.2023 г. на Директора на РПЦ - Харманли е изискано от Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег.№ М-1474/12.01.2024 г. (рег.№ УП 32075/16.01.2024 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Предупредителен протокол за преместване в друг център на ДАБ № 323/29.12.2023 г. жалбоподателят е бил предупреден, че при повторно нарушение на чл. 49, т. 1 от Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ при МС“ ще бъде настанен в център или помещение от затворен тип до приключване на производството по ЗУБ с влязло в сила решение. Констатираното нарушение се е изразило в това, че на 25.12.2023 г. се е прибрал в РПЦ – Харманли след определеното за това време.

 

С Молба рег.№ УП-32075/16.01.2024 г., на основание чл. 30, ал. 2 от ЗУБ жалбоподателят е поискал да му бъде разрешено да напусне определената зона за движение към РПЦ – Харманли за периода от 17.01.2024 г. до 23.01.2024 г. Като причини за напускане на зоната същият е отбелязал – да посети лекар, а като населено място/крайна дестинация – гр.София. В тази връзка му е издадено Разрешение № 0000018 от 16.01.2024 г., с което на основание чл.30, ал. 2 от ЗУБ му е разрешено да напусне определената за ТЦ – Пъстрогор зона за движение за периода от 17.01.2024 г. до 23.01.2024 г.

 

По делото е представена Докладна записка вх.№ 253/30.01.2024 г., изготвена от П. К. – гл.специалист в Отдел ПНСД до директора на РПЦ – Харманли относно чужденци, потърсили закрила в Държавната агенция за бежанците и напуснали РПЦ – Харманли, с която директорът е уведомен за 17 лица, които са в неизвестност, като под номер девет фигурира жалбоподателят И., за когото е отбелязано, че е в неизвестност от 25.01.2024 г.

 

С Решение № 5198/05.04.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. А. И., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган е приел, че в хода на административното производство не са били установени законови предпоставки, които да обуславят необходимостта от предоставяне на статут на бежанец на А. А. А. И.. От проведеното със същия интервю ставало ясно, че той не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, поради което не били налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателно опасение от преследване“. Изявленията на кандидата за напускането на [държава] - водещата се война там и лошото икономическо положение, са приети за достоверни, но неотносими към разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Прието е, че за А. А. А. И. съществуват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото въз основа на материалите по административната преписка било установено, че за него са налице обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - „ тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Доколкото същият бил принуден да напусне страната си по произход, тъй като там бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт, завръщане в [държава] в настоящия момент било неподходящо за него от гледна точка на физическата му безопасност. За установени са приети предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Независимо от тези факти обаче, впоследствие чужденецът напуснал без разрешение, мястото, където бил настанен да живее. Налице били сериозни основания да се счита, че кандидатът негласно оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея. Цитиран е чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, според който текст, когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата или, при условие че решаващият орган, смята молбата за неоснователна, след подходящото й разглеждане по същество, в съответствие с чл. 4 от Директива 2011/95/ЕС, я отхвърля. С оглед на така изложеното, административният орган е приел, че не са налице основания да се счита, че кандидатът продължава да се намира извън страната си на произход и че продължава да се отказва от нейната закрила, което било необходимо условие за предоставянето на хуманитарен статут, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

 

Решението е връчено на 17.04.2024 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 18.04.2024 г.

 

По делото бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетел, посочен от жалбоподателя. В показанията си пред съда свид.А. А. Б. М. заяви, че около 20-ти или 21-ви януари получил обаждане от жалбоподателя, който го помолил да поиска удължаване на разрешението му за отсъствие от лагера, тъй като се разболял. Свидетелят два пъти ходил до лагера с тази цел, но не бил допуснат.

 

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 87 от ЗУБ.

 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.

 

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган - Председател на Държавна агенция за бежанците, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл. 75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред Председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т. 2) отказва статут на бежанец; (т. 4) отказва хуманитарен статут.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени фактически и правни основания за издаването му, като административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Спазено е изискването в хода на производството по общия ред с чуждия гражданин да бъде проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания, в присъствието на преводач, на разбираем за него език.

За да отхвърли молбата на А. А. А. И. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган се е позовал на липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Съгласно посочената разпоредба, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

Правилно административният орган в конкретния случай е приел, че с оглед изнесени данни от бежанската история на жалбоподателя не се установява някое от обстоятелствата, предвидени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В проведеното с А. А. А. И. интервю не се обективират твърдения от негова страна за основателен страх от преследване в държавата му по произход, нито че това преследване е по причина неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Сред изложените от лицето в интервюто причини за напускане на [държава] не се съдържат твърдения за физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки - дискриминационни, или прилагани с цел дискриминация, които да представляват действия на преследване спрямо него по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Не се установява и осъществено спрямо жалбоподателя преследване в [държава], като съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Разказаната от лицето бежанска история сочи, че правилно административният орган квалифицира същата като неотносима към предвидените в закона форми на преследване, предпоставящи предоставянето на бежански статут. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, дължима е преценката на условията, посочени в чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. В случая не се твърди от страна на жалбоподателя и не се установява в държавата си по произход същият да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Жалбоподателят обаче оспорва изводите на ответния административен орган за липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт".

Член 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело №C-465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011), Съдът на Общността постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

За да се отхвърли молбата за хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в решението се извършва преценка за страната по произход на кандидата - [държава], въз основа на информация, обективирана в Справка вх.№ ЦУ-1982/12.12.2023 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" ДАБ относно актуалното положение в [държава] и се сочи, че се потвърждават основателните опасения на жалбоподателя за неговия живот в страната му на произход, но независимо от това се приема, че били налице сериозни основания да се счита, че кандидатът е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея.

Настоящият съдебен състав намира така направената преценка за едностранна и непълна, поради което и неправилна.

В чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ се предвижда, че при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. В конкретния случай, от данните, изложени в справката, се установява, че нивото на насилие в [държава] непрекъснато ескалира, а освен това е от такова естество, че е насочено предимно към цивилни лица - факт, който е и общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 от АПК и на чл. 155 от ГПК. Установено е от самия орган, че в [държава] се извършват актове на насилие от страна на лица, групи или организации, включително и терористични актове, с голям брой убити и ранени цивилни лица, пораждащи основателни притеснения за сигурността в страната. При подробното и задълбочено обсъждане на наличната информация за ситуацията в [държава] към момента на издаване на обжалваното решение и към приключване на съдебното производство, може да се направи извод, че степента на безогледно насилие там достига онова ниво на опасност от тежки посегателства, което е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация и води до извод, че единствено заради присъствието си на територията на държавата си по произход жалбоподателят би могъл да бъде изложен на тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Ето защо правилно административният орган е приел, че в [държава] е налице въоръжен конфликт, че в района, в който е живял молителят, е имало въоръжени сблъсъци и нивото на насилие в страната му по произход е безогледно, поради което същият с основание се страхува за живота си.

Неправилни са обаче съображенията на административния орган, че хуманитарен статут не следва да се предоставя на жалбоподателя, тъй като същият негласно е оттеглил или се е отказал от молбата си за закрила.

За да се достигне до този извод, в оспореното решение е обосновано наличието на хипотезата на чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и Съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила.

Нормата на чл. 28, параграф 1 от цитираната Директива предвижда, когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите - членки да гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата, или при условие че решаващият орган смята молбата за неоснователна след подходящото разглеждане по същество в съответствие с член 4 от Директива 2011/95/ЕС я отхвърля. По смисъла на същата норма, държавите-членки могат да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за международна закрила или се е отказал от нея, по-конкретно, когато се установи, че: а) той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14-17 от настоящата директива, освен ако кандидатът представи в разумен срок доказателство, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства или б) той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол.

В конкретния случай административният орган е приел, че е налице предпоставката на цитираната буква "б", тъй като А. А. А. И. напуснал без разрешение мястото, където е настанен да живее, позовавайки се на Докладна записка с вх.№ 253 от 30.01.2024 г. на РПЦ - Харманли и не били известни обстоятелства, които са били извън неговия контрол и които са му попречили да стори това по установения ред.

Според настоящия състав на съда, за да достигне до този извод административният орган, неправилно е тълкувал и приложил закона.

По принцип директивите са обвързващи за всички държави – членки, до които са адресирани, но само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, като на националните органи е предоставен избора на формите и средствата за прилагането им, за което обаче директивата следва да бъде транспонирана в законодателството на съответната страна. Следователно по принцип директивите не са пряко приложими, освен ако по изключение не бъде предвидена възможност за прякото прилагане на отделни техни разпоредби. Цитираната по-горе Директива, на която се е позовал административният орган, безспорно е транспонирана в националното ни законодателство, като ЗУБ е приведен в съответствие с нея и това не е спорен по делото правен въпрос. Транспонирайки същата Директива, в Закона за убежището и бежанците законодателят ни е приел, при наличието на оттегляне на молба за закрила (било то с конклудентни действия, или чрез изричен писмен акт) производството да бъде прекратявано - чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ, като законът не предвижда възможност при оттегляне на молба за закрила органът да се произнася с решение по същество на спора. Казано по друг начин, законодателят ни е възприел първата от двете възможни алтернативни хипотези досежно акта, с който следва да се произнесе, въведени в чл. 28, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС, а именно с акт за прекратяване на производството. Следователно в случай, че ответникът е считал, че е налице оттегляне на молбата за закрила, е следвало да прекрати административното производство, а не да се произнесе с нарочен акт, с които отказва хуманитарен статут на кандидата.

Дори да се приеме, че административният орган може да се позове пряко на чл. 28, параграф 1, буква "б" от Директивата, същият отново не е имал основание само въз основа на факта, че молителят е напуснал РПЦ - Харманли, да приложи предвидената в последната норма фикция, че е налице негласно оттеглена молба за закрила. Това е така, защото видно от самия текст на цитираната норма, извод за негласно оттегляне на молба за закрила може да бъде направен, само след като компетентният орган спази предвиденото процедурно изискване - да изиска от кандидата за убежище да представи в разумен срок доказателства за причините, наложили напускането му, респективно, че причините се дължат на обстоятелства извън неговия контрол, като решение за отхвърляне на молбата при наличието на това обстоятелство може да се вземе, само ако органът счита, че същата е неоснователна. Видно обаче от фактическите съображения, изложени в оспореното решение, органът е възприел молбата на А. А. А. И., в частта за предоставяне на хуманитарен статут, за основателна, като безспорно от кандидата за статут не са били изисквани и на същия не е била предоставена възможност да даде обяснения за причините, наложили същият да наруши крайния срок в даденото му разрешение за напускане на разрешената зона.

По изложените съображения, отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя следва да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, относими към предоставянето на хуманитарен статут, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Това налага отмяна на решението на Председателя на ДАБ и връщане на административната преписка за ново произнасяне по молбата за закрила, в частта относно поискания хуманитарен статут, след съобразяване с дадените от съда задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на закона.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 5198/05.04.2024 г. на Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, в частта му, с която на А. А. А. И., ЛНЧ : **********, гражданин на С., е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на А. А. А. И., ЛНЧ : **********, за предоставяне на хуманитарен статут, след съобразяване с дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. А. И., ЛНЧ : ********** срещу Решение № 5198/05.04.2024 г. на Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.