Р Е Ш Е Н И Е
№8
гр.
Велико Търново, 03.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана
Иванова разгледа докладваното от председателя КНАХД № 10240/2022 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „МДМВ“ ООД, ЕИК *********, подадена чрез ***Х.К., против
Решение № 74/24.10.2022 г. по АНД № 20224150200160 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Свищов, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 659483-668236 от 31.08.2022 г. на началника на Отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП (НП), с което на „МДМВ“
ООД са наложени четири имуществени санкции в размер от по 500 лева всяка на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушения по чл. 41, ал.
1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредбата),
и дружеството е осъдено да заплати на НАП – гр. София сумата от 150 лева –
разноски в процеса.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението поради нарушение на закона и необоснованост
и се иска отмяната му, както и тази на самото НП. В случай, че жалбата бъде
уважена, касаторът моли за присъждане на разноски за водените производства. По
същество поддържа възражения за несъставомерност на деянието, липса на
индивидуализация на датата на извършване, неправилно кумулиране на няколко
наказания в едно НП, неспазване на тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН. Счита,
че административно наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН
поради маловажност на случая и липса на вредоносни последици. Накрая, твърди,
че е нарушен принципът за съразмерност.
Тези съображения и
искането за отмяна на решението, както и това за присъждане на разноски, се
поддържат от процесуалния представител на касатора в съдебно заседание.
Ответникът по
касационната жалба – началникът на Отдел „Оперативни дейности“, гр. Велико
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е представено
писмено становище от гл. ***С., с което оспорва касационната жалба като
неоснователна. Излага съображения, че решението е правилно и законосъобразно и
моли да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски, за което
представя списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законовия срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета
на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно и допустимо и
правилно.
Въззивната инстанция
е установила следните факти и обстоятелства по делото:
На 24.06.2022 г. е
извършена проверка от органи по приходите на търговски обект – бензиностанция,
стопанисвана от „МДМВ“ЕООД. В обекта е установено едно фискално устройство от
типа ЕСФП, регистрирано в НАП. Проверяващите констатирали, че дружеството не е
изпълнило задължението си да отпечата в седемдневен срок месечния отчет от
фискалното устройство за: м. януари, м. февруари, м. март и м. април 2022 г.,
като всички отчети били отпечатани в деня на проверката. За резултатите от
проверката е съставен протокол от същата дата. Описаното е квалифицирано като
нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредбата, за което на 19.07.2022 г. е съставен
АУАН. Подадено е възражение, което е прието за неоснователно и е съставено
оспореното НП. Прието е, че са извършени четири отделни административни
нарушения, с всяко от които е нарушен чл. 41, ал. 1 от Наредбата, като по този
начин е осъществен съставът на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС и на това основание
на търговеца са наложени четири имуществени санкции, всяка в размер на 500
лева. НП е връчено на 12.09.2022 г.
В законния срок НП е
оспорено и същото е потвърдено с процесното решение на Районен съд – Свищов
като законосъобразно. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42
и чл. 57 ЗАНН), включително посочване на всички обстоятелства относно
съставомерните признаци на вменените нарушения. Не са намерени нарушения на
процесуалния закон при издаването на АУАН и НП и е направен извод за материална
законосъобразност на НП. Безспорно е установено, че на посочените в НП време,
място и обстановка дружеството не е изпълнило задължението, регламентирано в
чл. 41, ал. 1 от Наредбата – в седемдневен срок след изтичане на месеците
януари, февруари, март и април 2022 г. да отпечата съкратен отчет на фискалната
памет от посочената ЕСФП, регистрирана в обекта. Обосновано е, че всяко едно от
бездействията е осъществено след изтичането на седемдневния срок от края на
съответния месец, в който срок дружеството е могло да извърши дължимото
действие, но въпреки това то е бездействало. С отпечатването на месечните
отчети в деня на проверката не е изпълнено задължението към държавата, с което
е осъществен съставът на чл. 185, ал. 2, вр. чл. 41, ал. 1 от Наредбата.
Обобщено е, че са налице всички предпоставки за ангажиране на безвиновната
отговорност на ЮЛ, като е извършена преценка за правилно определен размер на
имуществената санкция в минимален размер от по 500 лв. за всяко едно от
четирите нарушения. Не са намерени основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Аргументирано са
отхвърлени всички заявени от „МДМВ“ ЕООД възражения. На оплакването, че в НП не
е посочено датата на нарушенията, е посочено, че това е така, защото при
съставомерните бездействия следва да се посочи само срокът, до изтичането на
който е могло да бъде извършено дължимото действие, което е сторено. Противно
на твърдението, че ЮЛ е санкционирано само за едно нарушение, вместо за четири,
е установено тъкмо обратното – наложени са четири отделни имуществени санкции
от по 500 лв. за всяко бездействие. За неоснователно е прието и съображението, че
срокът по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН е изтекъл. Посочено е, че нарушенията
са констатирани на 24.06.2022 г., АУАН е издаден на 19.07.2022 г., а НП – на
31.08.2022 г., поради което е направен извод, че производството е протекло в
рамките на законовите давностни срокове. Изложени са мотиви, че в ЗАНН няма
изискване да се образуват отделни административни преписки, когато се установи,
че едно ЮЛ е извършило няколко отделни нарушения и респективно образуването на
една преписка за няколко нарушения не съставлява процесуално нарушение.
Като е стигнал до
този извод въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият състав
намира, че изводите на районния съд съответстват на доказателствата по делото и
на приложимото право. Районният
съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за законосъобразността
на НП, като касационният състав споделя изложените съображения, а доколкото
възраженията, поддържани пред настоящата инстанция в пълнота преповтарят
коментираните вече от районния съд, те не следва да се повтарят, а на основание
чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към тях.
На първо място, наведено
е и оплакване за необоснованост на обжалваното решение на Свищовския районен
съд, но съгласно нормата на чл. 220 от АПК, приложима по силата на чл. 63в от ЗАНН, фактическите установявания на въззивния съд не подлежат на касационен
контрол. От друга страна, необосноваността не е конкретно касационно основание
по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63в
от ЗАНН, настоящата инстанция да дължи произнасяне. Следователно, в настоящото
производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания, респективно
решението на въззивния съд да бъде отменено поради необоснованост.
Неоснователно се
поддържа наличието и на другото отменително основание – това по чл. 348, ал.
ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение на закона. Изводът а
съответствие на НП както с материалния, така и с процесуалния закон е напълно
споделен. Безспорно е, че в нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредбата не са
отпечатани съкратени отчети в срок от фискалното устройство. Закъснялото им
отпечатване не променя това обстоятелство, не санира пропуска и не съставлява
основание за маловажност на случая, доколкото става въпрос за типично нарушение
от този вид. Нарушение е от типа на формалните такива и то не предвижда
настъпването на обществено опасни последици. Отпечатването и съхраняването в
обекта на съкратени месечни отчети не води до неотразяване на приходи.
Принципно цели да улесни органите по приходите при извършването на проверки и
ревизии и да гарантира данъчна и фискална сигурност, да осигури проследимост.
От самото НП се установява, че дружеството системно не е отпечатвало месечни
отчети за първото полугодие на 2022 г. и не се касае за единично и изолирано
нарушение. Търговецът носи обективна отговорност, осъществявана посредством
налагане на имуществена санкция. Деянията несъмнено изпълняват състава на нарушенията
и всички съображения относно несъставомерност, липса на индивидуализация и неправилно
кумулиране на няколко наказания в едно НП, са неоснователни. В тази връзка
следва да се отбележи, че ЗАНН не изключва възможността да се състави 1 НП като
формален акт за няколко нарушения, ако са изпълнени формалните и процесуалните
изисквания към съдържанието за всяко от тези нарушения и чисто технически в
един писмен акт се обективират по същество няколко отделни НП. Неоснователно се
поддържа и възражение за неспазване на тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН.
Срокът тече от датата на установяване на нарушението и нарушителя, което е
станало при проверката в обекта, доколкото административното нарушение се свежда
до неотпечатване на месечния отчет от фискалното устройство на касатора, което
бездействие няма как да се установи по друг начин без тази проверка (тъй като самият
отчет не се свежда до знанието на НАП по друг начин).
В заключение,
касационният състав намира, че при постановяване на процесното решение законът
е приложен правилно. Оплакванията, така както са формулирани и изложени в
касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от
гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото, предвид своевременно направеното искане и с оглед представеното писмено
становище, на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника
по касация следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лв. съобразно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/24.10.2022 г. по АНД № 20224150200160
по описа за 2022 г. на Районен съд – Свищов.
ОСЪЖДА „МДМВ“ ООД, със седалище и адрес на
управление с. Българско Сливово, ЕИК ********* да заплати на НАП – София разноски
за касационната инстанция в размер от 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.