Решение по дело №1807/2019 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                    / 17.01.2020г., гр.Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                      II състав                 

На осми януари                                          две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова

гражданско дело № 1807 по описа за 2019г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

Подадена е молба от Е.Я.Р. с ЕГН **********, с адрес *** срещу М.Б.В. с ЕГН **********, с адрес ***.

В молбата се твърди, че страните са живели на семейни начала до лятото на 2019г. в дома н молителката в с.ц.. Страните имат общо дете н.в., родена на ***г..

Твърди се, че страните са се разделили през лятото на 2019г. поради непрекъснати скандали по между им приключващи с физическо насилие от ответника над молителката. Ответникът заминал да живее в с.Н. Ш.

Отношенията на страните се влошили след завеждане на гр.д.1190/2019 на ПРС с предмет родителски права по отношение на общото дете на страните.

На 02.08.2019г. ответникът влязъл в дома на молителката и започнал да я заплашва.

На 02.12.2019г. след като молителката и дъщеря й се прибрали от рождения ден на новия приятел на молителката в около 01.00 часа ответникът започнал да изпраща съобщение по вайбър на молителката, в които я заплашвал, че ще я запали. На сутринта молителката намерила на покрива на автомобила си пластмасово шише пълно с бензин. По случая молителката подал оплакване в полицията.

Молителката твърди, че живее в нерпестанен страх за живота си.

Иска се издаване на заповед за незабавна защита на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН, а с окончателния акт по делото на заповед за защита с мерките по чл.5 ал.1 т.1, т.3  от ЗЗДН.

В проведените по делото открито съдебно заседание, молителката се явява лично,  като поддържа подадената молба и моли за налагане на исканите мерки. Ответникът се явява лично и заявява, че от два месеца е прекратил отношенията си с молителката.

След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с  чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗаДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителката и ответникът са лица в отношенията по чл.3, т.1 от ЗЗДН лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство.

Разгледана по същество молбата е основателна.

Видно от подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява, че Р. е декларирала, че ответника е упражнил домашно насилие над нея на 02.12.2019г. започнал да й изпраща съобщения по Вайбър, в които я заплашвал, че ще я запали. На сутринта на 03.12.2019г., когато молителката излязла от дома си видяла, че на покрива на автомобила си има оставено пластмасово шише с бензин.

От показанията на св.Я., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че страните са живели на семейни начала пет години в къщата й в с.ц. и имат едно дете на четири години и половина.

Отношенията по между им се влошили, тъй като ответникът не можел да си намери постоянна работа, искал молителката също да напусне своята работа като разчитали на доходи изпращани от майка й св.Я., която работела в Гърция. Молителката разбрала, че ответникът е откраднал нафта и че това не била единствената му кражба и решила да прекрати отношенията си с него. Поради това го изгонила от дома си в с.ц. заедно с майка си на 15.07.2019г.. Ответникът се върнал да живее в с.Н. Ш., след което започнал да заплашва молителката.

На 02.12.2019г. молителката отишла на рожден ден, ответникът разбрал, ядосал се и започнал да я заплашва по телефона. Написал й съобщение по Вайбър, че ще я запали. Молителката се уплашила и помолила майка си да заключи вратите. Сутринта, когато се излязла намерила пред двора на къщата пластмасова бутилка с бензин. Това не било първата проява на агресия от ответника спрямо молителката за един от случаите молителката уведомила полицията.

От обясненията на молителката, които съдът кредитира се установява, че след като страните се разделили отношенията се влошили. Ответникът постоянно заплашвал молителката. В един от разговорите им след процесния случай той признал, че е оставил пред двора й бутилката с бензина.

От правна страна съда намира следното:

Предявена е искова молба с правно основание  чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.1 вр. с чл. 5 от ЗЗаДН.

 Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От събраните по делото доказателства коментирани по-горе - свидетелски показания, обясненията на молителката, подадената от молителката Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято презумптивна доказателствена сила не бе оборена от ответника се установява, че ответника е извършил акт на домашно насилие  - психическо такова над молителката.

От събраните доказателства се установи, че страните са съжителствали на семейни начала за период от 5 години, от което съжителство имат едно дете. Съжителството между страните приключило на 15.07.2019г.. След като се разделили ответникът станал агресивен спрямо молителката като често я заплашвал. По делото се установи, че на 02.12.2019г.-03.12.2019г. ответникът е осъществил акт на домашно насилие над молителката като я заплашил със съобщение по вайбър, че ще я запали. Молителката се уплашила предвид предходното агресивно поведение на ответника. На сутринта тя намерила бутилка с бензин пред дома си. С горепосочените действия  ответника е указал психическо насилие над молителката като я заплашил, от които заплахи тя се тревожи и страхува за здравето и живота си. Действията на ответника нарушават спокойния живот на молителката и я карат да живее в непрекъснат страх и тревога за живота и здравето си.

Поради това молбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Предвид агресивното поведение на ответника съдът намира, че подходящи мерки за защита са следните: да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да се забрани на ответника да доближава молителката, жилището, обитавано от нея в с.ц., местоработата й, местата й за социален контакт и отдих на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 12 месеца. Съдът намира, че определения от него срок е достатъчен и ще има нужното превъзпитателно и успокоително действие спрямо ответникът.

Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и такава санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото състояние на последния, поради което преценя, че подходящия размер на глобата би бил близко до минималния такъв – 300 лева.

  На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева.

Молителката не е претендирала разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Е.Я.Р. с ЕГН **********, с адрес *** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от М.Б.В. с ЕГН **********, с адрес *** като:      

ЗАДЪЛЖАВА М.Б.В. с ЕГН **********, с адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е.Я.Р. с ЕГН **********, с адрес ***.  

ЗАБРАНЯВА на М.Б.В. с ЕГН **********, с адрес *** да се доближава на по-малко от 50 м. разстояние до: Е.Я.Р. с ЕГН **********,***, местоработата й, местата за социален отдих и контакт на по-малко от 50 метра разстояние, за срок от 12 месеца.

НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на М.Б.В. с ЕГН **********, с адрес *** в размер на 300 лв. (триста лева), платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.     

ОСЪЖДА М.Б.В. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Провадийският районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса по делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.   

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

 

Предупреждава М.Б.В. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата. 

    

  Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на  РУ Провадия У Дългопол и на 4-то РУ Варна У д.ч.  

 

  Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

                                                            

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................