РЕШЕНИЕ
№ 253
гр.Бургас, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 21 януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 2505 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Румери ООД, ЕИК:********* с адрес
гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, ул.Капче 15. Жалбоподателят участва в
производството чрез управителя си и чрез пълномощник - адвокат Красимир Мутафов
от АК Бургас.
Ответник по касация е ТД на НАП Бургас. Ответникът участва в производството чрез пълномощник - юрисконсулт д.ч..
Жалбата е насочена срещу решение № 260387/28.10.2020 г. по АНД № 2311/2020 г. на Районен съд Бургас. С последното е потвърдено наказателно постановление № 477-F538902/28.04.2020г., издадено от зам. директор на ТД на НАП Бургас, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция 500лв. за извършено нарушение по чл.355 ал.1 от КСО.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за установено, че Румери ООД, като осигурител, нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/2019г. на МФ, тъй като не подал в срок декларация образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за Фонд „Гарантирани вземания на служителите“, а именно до 25.11.2019г.
В мотивите си първоинстанционният съд приел фактическата обстановка за безспорно установена от събраните по делото доказателства. Преценил, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Приел, че в хода на административнонаказателното производство пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдил възраженията на жалбоподателя и приел, че АНО приложил правилната правна норма. Приел, че случая не е маловажен, а размерът на санкцията е правилно определен. С тези мотиви съдът потвърдил наказателното постановление.
В касационната жалба не се оспорват фактите.
Основното възражение е относно неправилно приложен подзаконов нормативен акт,
който не бил в сила към момента на нарушението. Според жалбоподателя към
момента на нарушението била в сила Наредба № Н-8/2005г. на МФ (отм.), а АНО
неправилно приложил разпоредбите на Наредба № Н-13/2019г. на МФ, която била
обнародвана и влязла в сила в последствие. Излагат се и други възражения, с
които се мотивира незаконосъобразност на НП.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба с представено писмено становище. Счита същата за неоснователна и иска да се остави в сила решението на районния съд.Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по
чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на първоинстанционното съдебно
решение настоящата инстанция проверява в пределите по чл.218 от АПК.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел
за установено изложеното в обстоятелствената част на наказателното
постановление, а именно, че Румери ООД, имайки качеството на осигурител, не е
подал в срок до 30.11.2019г. декларация образец 6 с данни за общия размер на
дължимите осигурителни вноски, вноските за Фонд „Гарантирани вземания на
служителите“. Декларацията била подадена на 13.12.2019г. Фактическата
обстановка като цяло е безспорна между страните и се установява от събраните
доказателства. Спорни са произтичащите от нея правни изводи.
Възражението за неправилно приложен материален
закон е основателно.
Приложимата разпоредба на чл.355 ал.1 от КСО предвижда налагане на имуществена санкция на лице осигурител, който не подаде в срок декларация с данните по чл.5 ал.4. Самият срок за подаване на декларациите не е предвиден в КСО, а съгласно чл.5 ал.6 от КСО това е уредено с наредба, запълваща съдържанието на административнонаказателната норма чрез определяне срока за подаване на декларациите. При налагане на имуществената санкция АНО се позовал на разпоредби от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн. в ДВ, бр.1 от 03.01.2020 г., в сила от същата дата). Очевидно към посочената в наказателното постановление дата на нарушението – 30.11.2019г., Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. не била в сила. Към този момент действащият подзаконов нормативен акт, уреждащ процесните обществени отношения бил Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, която била отменена едва с обнародването на новата наредба. Съобразно правилото на чл.3 ал.1 от ЗАНН за процесното административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му, но АНО при решаването на преписката не е приложил действащата Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, с което е издал постановлението в нарушение на материалния закон.
Обстоятелството, че в приложената от АНО Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. разпоредбата, регламентираща подаването на декларация обр. 6, изцяло е реципирана от отменената Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., включително в чл.4 са предвидени и същите срокове за подаване на този вид декларации, не може да обоснове извод, че прилагането на нормативен акт, който не е бил действащ към момента на извършване на нарушението е в съответствие с материалния закон.
Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява основателна и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като се постанови ново по същество, с което се отмени наказателното постановление.
Касационният жалбоподател не изразява претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от изложеното Административен съд
Бургас
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260387/28.10.2020 г. по АНД № 2311/2020 г. на Районен съд Бургас, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 477-F538902/28.04.2020г., издадено от зам. директор на ТД на НАП Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :