Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 672 от 09.07.2014г. по гр.д. № 3860/ 2012г. по описа на ВТРС е развален на основание чл.87, ал.3, вр. с ал.1 от ЗЗД договорът между Т.Х. И., от една страна и Х. Т. И., от друга, сключен на 24.12.1993 г. във формата на нотариален акт № *, том 14, нот.дело № 3899/1993 г. на нотариус при ВТРС, по силата на който първият е прехвърлил на втория /по време на брака му с П. И. И./ правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: УПИ *, в кв. 35 по ПУП на с.С., с площ от 2300 кв.м. , заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки , при граници: север и изток- улици, юг- УПИ *, запад -УПИ *, срещу задължението на приобретателя да издържа и гледа до края на живота им двамата си родители -прехвърлителя Т.Х. И. и съпругата му Д. Д. И., поради неизпълнение в изискуемия пълноценен обем на задълженията по договора, до общ размер на 4/6 идеални части от обема на правото на собственост, по предявените искове от Д. Д. И. от с.С. и К. Т. И. с постоянен адрес в гр.В.Т., против Х. Т. И. и П. И. И., двамата с постоянен адрес в с.С.. С решението са осъдени Х. Т. И. и П. И. И., двамата с постоянен адрес в с.С., да заплатят поравно на Д. Д. И., с постоянен адрес в с.С. и К. Т. И., с постоянен адрес в гр.В.Т., сумата от 158,10 лева разноски по делото за държавна такса, и на К. Т. И., с постоянен адрес в 500 лева разноски за адв. възнаграждение. Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от П. И. И. и Х. Т. И., двамата от с.С.. Считат решението за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано по изложени за това доводи. Считат, че неправилно съдът не е взел под внимание визираното в чл.87 ал.1 от ЗЗД, че кредиторът може да развали договора като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока договорът се смята развален, което предупреждение трябва да е направено в писмена форма, и каквото предупреждение в случая не е отправено. Счита, че неправилно съдът не е взел предвид факта, че ищцата Д. И. не е приемала изпълнението без основателна причина и така като кредитор се е поставила в забава, което пък освобождава длъжника от забава. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че третото ползващо се лице по договора за издръжка и гледане ще се превърне в носител на преобразуващото право да иска разваляне на договора както поради неизпълнение по отношение на прехвърлителя кредитор, така и по отношение на самото него, вкл. и за време след смъртта на прехвърлителя, тъй като спрямо Д. И. са полагали грижи, и тя сама без никаква причина е взела решение да напусне дома им, а за Т. И. е установено, че грижите за него са били постоянни. Счита, че неправилно ВТРС е приел, че не са изпълнявали задълженията си по договора всекидневно и непрекъснато, след като от доказателствата се установява, че постоянно са се грижили за родителите си. Считат, че неоснователно съдът е приел, че разходите за прехраната не са осигурявани от тях, както и че за периода 2009-2011г. Д. И. не е получавала изпълнение по договора. Считат, че мотивите на решението не кореспондират на събраните по делото доказателства, както и че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите. Считат, че е безспорно доказано, че е налице изпълнение по договора и че са полагали постоянни грижи за родителите си, които са били адекватни за нуждите им. Молят въззивния съд да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд.Претендират разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ответниците по жалба Д. И. и К. И. чрез пълномощника им адв.Чокойски. Считат жалбата за неоснователна по изложени за това съображения. Молят да бъде потвърдено решението на ВТРС като правилно и законосъобразно. Претендират разноски. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявен е иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в посочения размер . По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Оплакването, че неправилно съдът не е взел под внимание визираното в чл.87 ал.1 от ЗЗД, че кредиторът може да развали договора като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока договорът се смята развален, което предупреждение трябва да е направено в писмена форма, и каквото предупреждение в случая не е отправено, е неоснователно. Предвид същността на договора за издръжка и гледане тази обща разпоредба в случая не следва да се приложи. Алеаторните договори имат социална цел и предназначение да обезпечат на кредитора по това задължение по-добри социално-битови условия на живот. Приобретателят на имот по договор за издръжка и гледане е длъжен да престира такава издръжка на прехвърлителя, която да съответства на всичките му нужди, като задължението трябва да се изпълнява не епизодично, а ежедневно, непосредствено и непрекъснато. Поради това лишено от основание и смисъл е да бъде даван срок на длъжника за изпълнение, което следва да се изпълнява ежедневно и предвид на това се дължи ежедневно. Оплакването, че неправилно съдът не е взел предвид факта, че ищцата Д. И. не е приемала изпълнението без основателна причина и така като кредитор се е поставила в забава, което пък освобождава длъжника от забава, е също неоснователно. Действително, ищцата Д. И. като трето ползващо се лице е кредитор по отношение на задължението на ответниците за издръжка и гледане и с поведението си-преместването през м.юни 2012г. да живее в дома на другия си син-другият ищец К. И., е поставила ответниците в невъзможност да изпълняват в пълния им обем задълженията си по договора за издръжка и гледане. При наличието на такова несъдействие и забава на кредитора обаче длъжниците по договора-ответниците Х. И. и П. И. не се освобождават от задължението си за издръжка и гледане и за да бъдат изправна страна по договора следва незабавно да поискат от съда трансформиране на натуралното им задължение в парично, в който смисъл е каквато е трайната съдебна практика. В случая нито е налице твърдение, нито е установено да е налице извършена такава трансформация, поради което е налице неизпълнение на договора от страна на ответниците, което е основание за неговото разваляне. Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че третото ползващо се лице по договора за издръжка и гледане ще се превърне в носител на преобразуващото право да иска разваляне на договора както поради неизпълнение по отношение на прехвърлителя кредитор, така и по отношение на самото него, вкл. и за време след смъртта на прехвърлителя, тъй като спрямо Д. И. са полагали грижи, и тя сама без никаква причина е взела решение да напусне дома им, а за Т. И. е установено, че грижите за него са били постоянни, е също неоснователно. Безспорно е, че Д. И. като трето ползващо се лице и едновременно с това-наследник на прехвърлителя по договора Т. И., неин съпруг, е наследила имущественото право на съпруга си да иска разваляне на договора в обема, притежаван от него приживе-както поради неизпълнение спрямо него, така и поради неизпълнение спрямо нея самата. В този смисъл е ТР № 30/ 81 г. на ВКС на РБългария, съобразено от районния съд. Упражняването на това право на третото ползващо се лице по договора за издръжка и гледане и наследник на прехвърлителя по него не е предпоставено от обстоятелствата дали е било налице изпълнение на договора спрямо прехвърлителя или не, което е предмет на установяване в процеса, а е предпоставено от наличието на неговото право /на прехвърлителя/ да иска разваляне на договора както поради неизпълнение спрямо него, така и по отношение на третото ползващо се лице, и което именно право е наследено от ищцата Д. И., съответно-от ищеца К. И.. Оплакването, че неправилно ВТРС е приел, че не са изпълнявали задълженията си по договора всекидневно и непрекъснато, след като от доказателствата се установява, че постоянно са се грижили за родителите си, и че неоснователно съдът е приел, че разходите за прехраната не са осигурявани от тях, както и че за периода 2009-2011г. Д. И. не е получавала изпълнение по договора, е също неоснователно. Безспорно се установява от свидетелските показания, обсъдени в тяхната цялост от районния съд, че за посочения период Д. И. е получавала грижи главно от другия си син К., тъй като по това време ответницата П. И. е била в И., а Х. И.-при дъщеря си в с.К., тъй като самият той се е нуждаел от грижи заради прекарания тежък инсулт. Безспорно се установява и че от м.юнÞ 2012г. Д. И. не живее с ответниците, а при другия си син К., както и че за този период от време те не са полагали грижи за нея. както бе посочено по-горе, същите не са поискали и трансформация на задължението си по договора в паричния му еквивалент. Предвид на това, не е налице всекидневно и непрекъснато изпълнение по договора за издръжка и гледане, както твърдят жалбоподателите, поради което те са неизправна страна по него. В този смисъл е неоснователно и възражението, че е безспорно доказано, че е налице изпълнение по договора и че са полагали постоянни грижи за родителите си, които са били адекватни за нуждите им. Възражението, че мотивите на решението не кореспондират на събраните по делото доказателства, както и че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите, е несъстоятелно. Видно от мотивите на решението, районният съд е обсъдил свидетелските показания в тяхната цялост, базирайки изводите си именно на тях. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД е основателен и доказан до посочения размер-за разваляне на договора за издръжка и гледане, с който е прехвърлено правото на собственост върху процесния недвижим имот само за 4/6 идеални части от него, и като такъв следва да се уважи. Тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателите нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателитет следва да заплатят на ответниците по жалба направените по делото разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 500лв. Водим от изложеното, ВТОС Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 672 от 09.07.2014г. по гр.д. № 3860/ 2012г. по описа на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА Х. Т. И., с ЕГН: * и П. И. И., с ЕГН: *, двамата с постоянен адрес в с.С., Община П.Т., да заплатят на Д. Д. И., с ЕГН: *, с постоянен адрес: с.С., и К. Т. И., с ЕГН: *, с постоянен адрес: гр.В.Т., ул.Ю.Г.№ *, сумата от 500 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |