№ 143
гр. Б. , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500160 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е въззивна жалба от адв. М.У., пълномощник на Г. П. М. и С. П. С.,
против Решение № 908948/16.11.2020г., постановено по гр.д. № 739/2019г., по описа на
Районен съд - Б., в частите с които Г. П. М. е осъден да заплати на Н. В. М. сумата над
1750.75 лв., С. П. С. е осъдена да заплати на Н. В. М. сумата над 2950 лв., както и в
частта за разноските. Твърди се, че съдебното решение в обжалваните му части е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за което се излагат
подробни доводи и съображения. Конкретно се твърди, че ищецът е претендирал
заплащане на необходими разноски, при които е ирелевантно дали същите са
извършени със знанието или не, съответното при противопоставяне на останалите
съсобственици. Мотивите на съда относно това защо приема, че всички извършени
СМР са за необходими разноски са твърде оскъдни. Не е посочил кои от извършените
СМР са за необходими разноски, кои са за подобрения. Сочи се, че част от
извършените ремонти всъщност представляват полезни разноски, а друга част нямат
отношение към запазването и поддържането на жилищната сграда. За други не е
установено, че реално са били извършени. Прави се искане за отмяна на решението в
обжалваните му части и отхвърляне на предявените искове за обжалваните разлики.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемия Н.М.. Прави се искане за потвърждаване на съдебното решение в
обжалваните му части. По всяко възражение в жалбата се излагат самостоятелни
доводи. Сочи се, че в заключението вещото лице е посочило, че извършените СМР са
били необходими за запазване на сградата, в каквато насока са и показанията на
1
разпитаните по делото свидетели. Претендират се разноски.
Въззивният съд намира, че решението в обжалваните му части е валидно и
допустима, а по същество правилно и законосъобразно поради следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба от ищеца Н. В.
М. срещу ответниците Г. П. М. и С. П. С., с която е направено искане ответникът Г. П.
М. да заплати на ищеца сумата от 3 272 лв., а ответникът С. П. С. сумата от 4472 лв.,
които суми представляват стойността на извършени СМР, изпълнени в жилищна
сграда, обозначена с идентификатор 04279.611.49.1 по КК на Б., с площ от 84 кв.м. с
административен адрес: Б., ул. „С.” *, ведно със законната лихва върху сумите. В
исковата молба процесните СМР са надлежно индивидуализирани, посочено е че
същите са били необходими и неотложни, като без тяхното извършване сградата би се
разрушила и би станала неизползваема по предназначението си.
Съдът е уважил исковете изцяло. С въззивната жалба се обжалва частично
решението на първата инстанция, както следва: в частта, с която е уважен искът срещу
Г. П. М. за разликата над 1750,75 лв. до 3272 лв. и в частта, с която е уважен искът
срещу С. П. С. за разликата над 2950 до 4472 лв., както и в частта за разноските.
Пред районния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е
и СТЕ, въз основа на които се установява следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се
установява, че страните са съсобственици на жилищна сграда с идентификатор
04279.611.49.1 по КК на Б. с площ от 84 кв.м., находяща се в гр. Б., ул. „С.“ * при квоти
както следва: 1/2 идеална част за ищеца Н.М. и по 1/4 идеална част за ответниците Г.М.
и С.С.. Жилищната сграда е построена от бащата на ищеца и дядо на ответниците
около 1957г.- 1958г. Не е спорно и това, че ищецът е извършил СМР в процесния
обект, като конкретно за направата на покрив ответникът Г.М. му е предоставил
предварително сумата в размер на 1200 лв.
Извършването на процесните СМР се установява както от заключението на
вещото лице, което не е оспорено от страните, така и от ангажираните по делото
писмени и гласни доказателства. Вещото лице Х.Г. сочи, че е извършен ремонт на
покрива, направена е хидроизолация на къщата, отводняване на двора и каменна
облицовка на цокъла; ремонт на външно стълбище, подмяна на дървени врати и
прозорци, поставяне на ламинат, направа на изолация по стени и таван, направа на
окачени тавани, както и частичен ремонт на ел. инсталацията.
Свидетелите Н., М. и Ш. установяват извършването на ремонтни дейности,
изразяващи се в направа на окачени тавани в баня и коридор на къщата, поставяне на
ламинат, направа на хидроизолация около къщата, с включени направа на изкоп,
поставяне на мембрана, изсипване на чакъл, поставяне на тръби, слагане на камък и
цокъл в двора, сифон и бордюр в двора. Свидетелите установяват, че цените за
материали и труд им били заплащани от Н.М..
В качеството на свидетел е разпитана и А.Е., дъщеря на ищеца, която сочи, че в
периода от 2014г.- 2017г. баща й извършил цялостен ремонт на къщата, както следва:
ремонт на покрив, поставяне на ламинат, ремонт на тавана, хидроизолация на двора,
ремонт на стълбите, подмяна на дограма и врати, направа на нова ел. инсталация. За
ремонтните дейности баща й е разговарял с ответника Г.М., който представлявал
сестра си С.С. с пълномощно, тъй като тя живее в чужбина. Ответникът се съгласил да
се прави цялостен ремонт, след което той щял да заплати дължимите суми.
2
Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства, от които се
установява че в процесния период са закупувани строителни и ел. материални и
алуминиева врата. Действително не във всички писмени документи е посочено, че са
закупувани от ищеца и във връзка с ремонта на процесната къща, но с оглед на
останалите ангажирани по делото доказателства може да се направи извод, че
закупуваните строителни материали са във връзка с направата на процесните СМР от
страна на ищеца в съсобствения имот.
Освен това с въззивната жалба жалбоподателите не оспорват извършването на
СМР от страна на техния чичо. Възраженията са им в насока, че реалната стойност не е
посочената от вещото лице, както и че част от ремонтните дейности не са били
необходими за запазване на сградата от погиване, а са такива водещи до увеличаване
на нейната стойност. Настоящата съдебна инстанция споделя част от възраженията във
въззивната жалба по отношение вида на извършените ремонти.
По отношение претенциите за ремонт на покрива:
В исковата си молба ищецът сочи, че през 2014г., със знанието и съгласието на
останалите съсобственици, е извършил цялостен ремонт на покрива, като
предварително Г.М. му заплатил сумата в размер на 1200 лв. Последният не отрича, че
е извършен ремонт на покрива, както и че е имало предварително съгласие за това,
като за целта била заплатена и сумата от 1200 лв. Не се оспорва и това, че ремонтът бил
необходим с цел запазване на къщата от погиване, тъй като имало течове по тавана и
стените, вследствие на което се разрушавала и падала мазилката. В заключението си
вещото лице сочи, че стойността на СМР за ремонт на покрив е общо 4504 лв.
С оглед на събраните по делото доказателства направата на нов покрив е била
абсолютно необходима, за да може да се запази къщата от погиване. В тази насока се
установи, че покривната конструкция е била много стара, вследствие на което е имало
доста течове по таваните и по стените, падала и мазилката. При това положение съдът
намира, че ремонтът на покрива е от категорията на т. нар. необходими разноски,
които са запазили сградата от разрушаване. При този вид разноски всеки съсобственик
участва в направата им, вкл. с труд и материали, съразмерно на своя дял, като е без
значение дали е било налице съгласие на всички съсобственици. Всеки от тях дължи
заплащане на действителната стойност на СМР съразмерно с дела си. За ремонта на
покрива ответниците, като притежаващи по 1/4 идеална част /общо 1/2 идеална част/
дължат заплащане на сумите от по 1126 лв. Не е спорно, че ответникът М. е заплатил
за ремонт на покрив сумата от 1200 лв., т. е 74 лв. повече.
Съдът не споделя възраженията във въззивната жалба, че по делото липсвали
доказателства за натоварване и извозване на строителни отпадъци, както и за направата
на скеле, поради което разноски в тази насока не са дължими. Подмяната на стария
покрив с нов няма как да бъде извършена без премахване и извозване на старите
материали /греди, керемиди, кал и др./. Това е включено и от вещото лице в
заключението му, което не е оспорено от страните по делото. Освен това в обясненията
си пред първата съдебна инстанция експертът е посочил, че направата на скеле е било
необходимо, за да се направи обшивка на стрехите. Ето защо съдът приема, че
действителните разходи за материали и труд по направата на покрив като вид
необходими разноски са в размер на 4504 лв. По делото не е спорно, че средствата за
ремонт на покрива, с изключение на заплатените от Г.М. 1200 лв., са поети от ищеца
Н.М..
По отношение на направата на хидроизолация и ремонт на външни стълбища
3
по претендирани СМР по пункт втори и трети от исковата молба:
В заключението на вещото лице е посочено, че за извършване на хидроизолация
на къщата и отводняването на двора са извършени, като следва: изкопи на разкриване
на външните стени около къщата и полагане на хидроизолационен пласт, поставяне на
хидроизолация по външни стени, зариване на изкопа и уплътняване, отводняване на
двора, направа на настилка от каменни плочи и ограничителни бордюри, направа на
настилка от бетон и замазка, направа на облицовка на цокъл, направа на стени при
входа на имота, направа на облицовка с каменни плочи на стените на входната врата и
на седем броя стъпала при входа. Съдът намира, че една част от тези СМР са
направени отново с цел да бъде предпазен имотът от погиване и в този смисъл следва
да се приемат като необходими разноски. Направата на хидроизолация е била
абсолютно необходима, тъй като свидетелите посочват, че имало доста влага в къщата,
особено в приземния етаж, която влага безспорно компрометира устойчивостта и
здравината на къщата. Полагането на чакъл, бордюри и бетонова настилка в двора,
както и на стълбите отново е свързано с предотвратяване появата на влага в сградата. В
тази връзка свидетелят М. посочва, че стълбището е било с отронени парчета от
бетона, т.е действително стъпалата са били компрометирани. Ето защо и направата на
тези допълнителни елементи в дворното място и стълбите спадат към така нар.
необходими разноски.
По отношение на направата на останалите СМР по външното стълбище и
поставянето на каменни плочи в дворното място съдът намира, че това не би могло да
се отнесе към необходимите разноски, тъй като по делото липсват доказателства
направата на каменна настилка по стъпалата и дворното място да е било свързано със
запазване на сградата от погиване. В тази връзка в о.с.з експертът сочи, че естетически
и от хигиенна гледна точка е по-добре да е с каменни плочи, но може да е и само с
бетонова настилка с циментова замазка, което е достатъчно за отводняване на дворното
място.
Ето защо съдът намира, че извършените ремонт на външното стълбище чрез
полагане на каменни плочи и ремонт на двор, също чрез полагане на каменни плочи,
представляват полезни разноски, които увеличават стойността на имота, но не са
свързани със запазване на неговата цялост.
В исковата си молба ищецът сочи, че е направили всички подробно описано
СМР, които са били необходими за запазване на сградата, т.е претендира заплащане на
необходими разноски. Практиката на ВКС и на ВС е категорична, че правната
квалификация следва да се даде от съда, а не от страната. Т.е да определи кои СМР
представляват подобрения и кои необходими разноски с оглед на данните по делото и
твърденията на страните. Ако се установи, че определен вид дейност представляват
подобрение, а не необходими разноски, каквито се сочат от ищеца, същите ще следва
да бъдат присъдени като такива като се направи преценка в какво качество са
извършени, както и какво е било отношението на останалите съсобственици /при
съгласие, при липса на съгласие и при изрично противопоставяне/.
По делото не беше установено ответниците да са се противопоставили на
извършването на тези ремонтни дейности. Св. Е. сочи, че ответникът М. е бил
уведомен за извършването на всички СМР и не се е противопоставял на това. Чрез него
била уведомявана и сестра му, тъй като той я представлявал с пълномощно. Установи
се и това, че имотът се ползва изцяло от ищеца, но като владелец на неговата 1/2
идеална част, и като държател на идеалните части, притежавани от другите
съсобственици – останалата 1/2 идеална част. При това положение отношенията между
4
съсобствениците отново следва да се уредят по правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС и
неучаствалите съсобственици дължат действително направените разходи, включващи
труд и материали. Дори и да се приеме, че липсва съгласие на всички съсобствениците
за извършването на СМР под формата на подобрения, то отношенията следва да се
уредят по правилото на чл. 61 ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие, но и в
този случай след като лицето, извършило СМР ги е извършило като владелец на своята
идеална част и като държател на идеалната част на другите отношенията между тях
следва да се уредят по правилото на т. 5 на ППВС № 6/1974г., т.е отново се дължат
действително направените разходи.
Свидетелят Ш. сочи, че е извършил дейностите по направата на хидроизолация,
като материалите и труда са му заплатени от Н.М..
В заключението на вещото лице е посочено, че за направата на хидроизолация и
външни стълби са изразходвани за труд и материали общо 4664 лв. или всеки от
ответниците дължи по 1166 лв. за направата на посочените СМР.
По отношение на останалите СМР, посочени в исковата молба:
СМР, представляващи подмяна на старата дограма с нова и поставяне на
алуминиеви врати и прозорци, също следва да се отнесат към т.нар. полезни разноски
/подобрения/, доколкото по делото липсват доказателства същите да са били
необходими за запазване на сградата от погиване. Безспорно обаче същите са свързани
с увеличаване стойността на имота. С оглед изложеното по-горе за извършването им
неучаствалите съсобственици дължат действително направените разноски. Съобразно
заключението на вещото лице СМР по доставка и монтаж на врати и прозорци са на
стойност 5850 лв., т. е по 1462,50 лв. за всеки от неучаствалите в ремонта
съсобственици.
Направата на ламинат, изолация по стените и таван и направата на окачени
тавани също спадат към подобренията, доколкото няма данни извършването им да е
било свързано със запазване на сградата от погиване. Свидетелите Н. и М. са
извършили дейности по направа на окачени тавани в коридора и банята, както и по
поставянето на ламиниран паркет през 2017г., като материалите и труда са били
заплатени от ищеца. Вещото лице сочи, че стойността на посочените СМР е 2274 лв., т.
е по 568,50 лв. за всеки от отвeтниците.
По отношение СМР по подмяна на част от ел. инсталацията настоящата съдебна
инстанция намира, че същите представляват необходими разноски, доколкото св. Е.
посочва, че инсталацията е била много стара, поради което гърмели бушоните и ел.
уредите, съществувал риск от пожар. Поради това направата на частична ел.
инсталация е била свързана с необходимостта от запазване на сградата от погиване.
Ето защо и за тези дейности се дължат суми за действително направени разходи, които
съобразно заключението на вещото лице са 594 лв., от тях по 148,50 лв. се дължат от
ответниците.
Съобразно заключението на вещото лице ищецът е направил изменение на
размера на предявените претенции и съобразно това съдът е уважил предявените
искове изцяло. Осъдителното решение се обжалва частично.
Доколкото обаче се установи, че ответниците дължат действително извършените
разходи по направата на СМР, както за необходимите, така и за полезните разноски,
ще следва и решението в атакуваната му част да бъде потвърдено.
5
С оглед изхода на спора ще следва жалбоподателите Г.М. и С.С. да заплатят на
Н.М. сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 658 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 908948/16.11.2020г., постановено по гр.д. №
739/2019г., по описа на Районен съд - Б. в обжалваните му части.
ОСЪЖДА Г. П. М., ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 322, вх. А, ет. 5, ап. 16 и
С. П. С., ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 322, вх. А, ет. 5, ап. 16 да заплатят на Н. В.
М., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „С.“ *, разноски за въззивното производство е размер на
658 лв. (шестстотин петдесет и осем лева).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6