РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1993
Град Пловдив, 27.10.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на тринадесети септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА и участието на прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 2106 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63,
ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.К.К. от гр. Стара Загора, чрез
адв. А.Р., против решение
№ 260568 от 14.06.2021 г. по АНД № 7201/ 2020 г. на Районен съд – Пловдив, с
което е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-009573/16.09.2020 г. на началник група
С-р „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на касатора К. на основание
чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена
глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Жалбоподателят
счита решението на ПРС за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага
доводи, че решението на първоинстанционният съд не отговаря на действителното
фактическо положение. Твърди, че кръстовище между бул.“Христо Ботев“ и ул.“Иван
Вазов“ няма, както и че движението в посока изток-юг е невъзможно да бъде
извършена, като намира изводите на съда за неправилни. Посочва също, че
правната квалификация на деянието съотнесена към фактическата обстановка на
наказателното постановление се явява непълна, тъй като разпоредбата на чл.6,
т.1 ЗДвП е обща и препраща към конкретни разпоредби на закона и на подзаконовите
актове. Претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд и отмяна на
наказателното постановление, както и сторените съдебни разноски.
Ответникът –
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив намира решението на ПРС за правилно и предлага да
бъде оставено в сила.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа
наведените с жалбата касационни основание и събраните по делото доказателства
намира жалбата за неоснователна.
Настоящата касационна инстанция
напълно споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районният съд
правилно е очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено
ли е нарушението, описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е
издаден акта и дали е извършено виновно. В тази насока районният съд е
осъществил пълно съдебно следствие - събирането на писмени и гласни
доказателства. От тях безспорно е установено, че соченото нарушение, описано в
АУАН и в наказателното постановление е извършено от касатора К..
Правилно съдът е приел, че в АУАН не са
допуснати съществени нарушения, които да нарушават правото на нарушителя да
разбере в какво се изразява нарушението и да осъществи защитата си. Описанието
на нарушението е ясно и точно, не буди съмнение обстоятелството какво нарушение
му е вменено. Изводът на РС-Пловдив за безспорно установено нарушение,
квалифицирано правилно, е обоснован с доказателствата по делото и съдържанието
на административно-наказателната преписка.
Касаторът се е намирал на мястото
на нарушението при съставянето на акта и е бил наясно в коя посока и от къде
идва. Поради това, макар и неправилно да е било посочено, че се касае за посока
изток-юг, същото не е съществено, а от разпитаните по делото свидетели става
ясно, че се касае за Т-образното кръстовище, намиращо се непосредствено преди
кръговото кръстовище, в посока бул.“Христо Ботев“ към ул.“Иван Вазов“.
Представената от жалбоподателя пред първата инстанция скица е некоректна, тъй
като не отразява наличието на посочената отсечка, видно от представената по
делото копие от кадастрална карта на л.13 и цветни копия от устройствения план
на града за тази част. Видно е също, че въпросната отсечка се води ул.“Иван
Вазов“, както правилно са посочили и свидетелите по делото. За последното съдът
извърши справка в Гугъл мапс, а и това обстоятелство е ноторно известно. След
посоченото в АУАН и НП описание, съдът намира, че посоката на движение на
автомобила е без значение за съставомерността на деянието – навлизане в
кръстовището и преминаване на червен сигнал на същия.
Правилно съдът е кредитирал показанията
на разпитания актосъставител и св.К.Ц., а от страна на жалбоподателя не са
ангажирани каквито и да било други доказателства, които биха могли да изяснят
безапелационно фактическото положение на място. Нещо повече, касаторът не
твърди изобщо да не е извършил посоченото нарушение.
Съдът е съобразил и доказателствената
тежест на АУАН съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, а именно: Редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В
случая не са представени доказателства, които да оборват установеното с АУАН.
Съдът правилно е преценил наказващата норма,
както и размера на наложеното наказание. Правилно районният съд е преценил
тежестта на нарушението.
Настоящата инстанция напълно
споделя напълно изложените мотиви от първостепенния съд, поради което не се
налага и тяхното преповтаряне, като намира възраженията на касатора за
неоснователни.
С оглед на всичко изложено дотук
се очертава изводът, че Пловдивският районен съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
Предвид изхода от спора на
касатора не се следва присъждането на разноски.
Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК,
Административен съд- Пловдив, ХХIV състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 260568 от 14.06.2021 г. по АНД № 7201/ 2020 г. на Районен съд –
Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.