Определение по дело №2731/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2085
Дата: 20 юли 2018 г.
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20185530102731
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                               20.07.2018 г.                            гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД       XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесети юли                                                      две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

гр. д. № 2731 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, намира:

 

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото. Датата на съдебното заседание следва да бъде определена през м.септември 2018г., предвид съдебната ваканция.

Следва да бъдат приети приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото, тъй като са допустими, относими и необходими.

 

Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

 

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 27.09.2018 год., от 13.45 часа, за която дата да се призоват страните.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД

Ищецът А.М.Н. твърди в исковата молба, че с ответниците са съсобственици на дворно място, находящо се в с. Малка Верея, представляващо УПИ X – 76 в кв. 4а по плана на селото, с площ от 773 кв.м., заедно с всички постройки, подобрения и приращения в него, в т.ч. паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда и навес с граници на дворното място: север УПИ I – 77 и УПИ II – 78, от изток - УПИ IX – 76, от юг – улица с осови точки 20 – 21 и от запад – улица с осови точки 21-29.

Твърди още, че с нотариален акт № 82, том II, per. № 3353, нот.д. № 208 от 27.03.2014 год. майката на ищеца Дона Атанасова Кънева, починала на 17.03.2016 год., прехвърлила 10/12 идеални части от дворното място с постройките и подобренията в него на сестра му и нейна дъщеря Пенка Минчева Недева срещу поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка. Имотът бил наследствен от баща им Минчо Н. Кънев, поради което наследственият дял на майка му бил 10/12 ид. части и по 1/12 идеална част за ищеца и сестра му Пенка.

На 7 юни 2016 година Пенка Минчева Недева извършвила две сделки с прехвърления й имот: С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 198, том IV, рег. № 7906, нот. д. 592/2016 год. дарила на ответница Ж.Д.К. 1/24 идеална част от имота и с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт № 199, том IV, peг. № 7907, нот.д. 593/2016 год. продала 19/24 ид. части от имота на първата Ж.Д.К., които автоматично ставали съпружеска имуществена общност на двамата ответници. Ищецът твърди, че тази продажба противоречала на закона – чл. 33 от ЗС, тъй като съгласно тази разпоредба сестрата му е била длъжна най-напред да предложи на него като съсобственик да закупи тази част и след това да я продава на трети лица. Тъй като двете сделки били извършени в един и същи ден, и то една след друга, първата ответница още не била станала съсобственик  по дарение преди продажбата, тъй като договорът за дарение не е бил още вписан.

Пенка Минчева Недева починала на 23.04.2018 год. и ищецът бил единственият й наследник. Едва след смъртта й той е научил, че 19/24 идеални части от имота били продадени в нарушение на закона - чл. 33 от ЗС.

Ищецът заявява, че договорът за покупко – продажба е нищожен нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗС, на която разпоредба от закона противоречи.

Искането на ищеца до съда е да бъде прогласена нищожността на процесния договор за покупко – продажба, обективиран в  нотариален акт № 199, том IV, peг. № 7907, нот.д. 593/2016 год., с всички последици от това. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Ж.Д.К. и К.М.К. са депозирали отговор, в който вземат становище, че предявеният от ищеца иск е допустим, но неоснователен.

Твърдят, че не оспорват фактите, че на 07.06.2016г. са били сключени две сделки: дарена била 1/24 ид.ч. от дворното място в с. Малка Верея, на ответницата Ж.Д.К., която сделка била обективизирана в нотариален акт № 198, т.4, peг. № 7906, дело № 592 от 07.06.2016г. на нотариус Денчо Недялков и че след това била извършена втората сделка, с която били продадени на Ж.Д.К. 19/24 ид.ч. от същия имот видно от нотариален акт № 199, т.IV, peг. № 7907, дело № 593 от 07.06.2016г. на нотариус Денчо Недялков. Твърдят, че била спазена строгата форма на нотариалния акт, съответно сделките били действителни.

Оспорват твърденията на ищеца, че сделката за покупко - продажба противоречала на закона, а именно на чл. 26 от ЗЗД, във връзка с чл. 33 от ЗС. Разпоредбата на чл. 33 от ЗС касаела хипотезата на сделка за продажба на имот, следователно при договор за дарение не било необходимо да се предлага на другия съсобственик да изкупи имота. Нещо повече, по този въпрос било издадено Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5 / 2012 г. на Върховен касационен съд. ОСГК, в което било прието, че „Когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД."

Ответниците заявяват, че се позовават на задължителната практика на ВКС, според която този тип сделки не представлявали заобикаляне на закона, съответно били действителни и не следвало да се отменят. Ж.Д.К. била станала съсобственик, в следствие на извършената сделка за дарение, и в последствие била закупила останалата идеална част от продавачката.

Възразяват и срещу доводите на ищеца, че тъй като сделката за дарение не била вписана, ответницата не била станала съсобственик преди изслушване на следващата сделка. Вписването на нотариалните актове в имотния регистър имали конститутивно, учредително действие единствено при вписване на нотариален акт за учредяване на ипотека. В останалите случаи вписването на нотариалните актове имало декларативно и оповестително действие и не представлявало елемент от фактическия състав на нотариалния акт. Собствеността се прехвърляла в момента на съставяне на нотариалния акт и спазването на законовите му реквизити, като вписването имало оповестително и декларативно действие. Съответно Ж.Д.К. била станала собственик на 1/24 ид.ч. от дворното място още с подписването и изслушването на първия нотариалния акт за дарение.

Молят иска да бъде отхвърлен. Претендират разноски.

 

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:

По иска с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже твърдяните от него пороци, водещи до нищожност на атакувания от него договор за покупко – продажба.

Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземането, респ. неговата изискуемост.“

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба документи: нотариален акт № 82, том II, peg. № 3353, нот.д. № 208 от 27.03.2014 год. на нотариус Денчо Недялков, нотариален акт № 198, том IV, peг. № 7906, дело № 592 от 07.06.2016г. на нотариус Денчо Недялков, нотариален акт № 199, т.IV, peг. № 7907, дело № 593 от 07.06.2016г. на нотариус Денчо Недялков, скица на имота № 1072 от 24.04.2013 год., издадена от Община Стара Загора. удостоверение за наследници изх. № 18 от 09.05.2018 год. на същото кметство, удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО 005858БЦ/28.05.2018 год.

 

УКАЗВА на ищеца, че най – късно в насроченото съдебно заседание, следва да представи актуална скица на процесния имот.

 

УКАЗВА на ищеца, че не е представил описаното като приложение към исковата молба удостоверение за наследници, Изх. № 76 от 07.12.2017 год. на Кметство с. Малка Верея, което иска да бъде прието като писмено доказателство.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, ведно с приложенията, като му се укаже, че може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно заседание.

 

На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :