Определение по дело №475/2010 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 431
Дата: 16 август 2010 г.
Съдия: Александър Стоянов Иванов
Дело: 20104500200475
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юли 2010 г.

Съдържание на акта

                                  Ð À Ç Ï Î Ð Å Æ Ä À Í Å

 

                                                  ãð.Ðóñå, 16.08.2010ãîä.

 

                   Àëåêñàíäúð Èâàíîâ, ñúäèÿ â Окръжен съд - Русе, äîêëàä÷èê ïî ÍÎÕÄ N 475/2010ã. ïî îïèñà íà същият съд (делото е разпределено на 13.07.2010год. - с изключение на тази и предходната дата, докладчика през месец юли е бил в отпуск, като същото му е докладвано на 02.08.2010год), êàòî ïðèñòúïèõ êúì ïîäãîòâèòåëíè äåéñòâèÿ çà ðàçãëåæäàíå íà äåëîòî â ñúäåáíî çàñåäàíèå съобразно чл.248, ал.2 от НПК, êîíñòàòèðàõ ñëåäíîòî:

 

                   На досъдебното производство, при действието по чл.219, ал.1 от НПК, и идентично като конкретика и последици – при действието по чл.246, ал.2 и 3 от НПК, са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на всяко от обвинените лица, а именно:

                   С отделни последователни постановления (всички приложени в том 27 от досъд. п/во – напр. за С.Е.С. – на л.16 и 17), за всеки от С., В.В., А.М., Д.Н., М.М., Г.П., И.С., А.В., Д.Н., М.М., Г.Д., Р.Х., М.Г., Г.Т., било извършено последно привличане в качеството на обвиняем – всеки за извършено престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Съгласно чл.219, ал.3, т.3 от НПК в постановлението за привличане на обвиняем следва да се посочи, деянието за което съответно лице се привлича в това качество и правната му квалификация. Както следва от чл.9, ал.1 от НК и указано в т.4.1 от диспозитивната част на Тълкувателно решение № 2/07.10.02г.  по тълк.н.д. № 2/02г. на ОСНК на ВКС, за конкретизация на престъплението е достатъчно в постановлението за това действие, да се посочат в обобщен вид всички фактически признаци на престъпния състав от приложимата норма от Особената част на НК, което също съгласно посоченото решение е задължително.

          В случая всеки от обвиняемите е привлечен в това качество с оглед извършено съставно длъжностно присвояване, следващо от приетото, че за улесняване на присвояването е извършено и друго престъпление – по чл.282, ал.1 от НК. Ясно е, че изискването за посочване на всички фактически признаци на престъпния състав от приложимата норма се отнася и за представляващото съгласно привличането, улесняващо престъпление. Тъй като се установява идентичност на обсъжданото за всеки от обвиняемите, съдът визира например постановление от 21.01.2009год. /л.19 и 20, т.27 от досъд. п/во/. С него В.В. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като улеснилото го престъпление е по чл.282, ал.1 от НК. При описание признаците на това престъпление, конкретно относно съставомерните последици, било посочено .....”като от деянието биха могли и са настъпили немаловажни вредни последици – имуществени.....” /л.19, стр.2 от постановлението/. По този начин недопустимо с оглед конкретизиране на всеки от признаците на престъплението по чл.282, ал.1 от НК, било прието, че съставомерните вредни последици е можело да настъпят от деянието, и едновременно – че реално са настъпили. Разграничителният критерий между съставите на чл.282, ал.1 и чл.282, ал.2 от НК се свежда до това, дали от престъплението по служба могат да настъпят немаловажни вредни последици /ал.1/ или реално са настъпили значителни вредни последици /ал.2/, като в зависимост от фактите отнасящи се към този обективен признак, дадено лице може да осъществи с една деятелност само един от съставите. Посочването в случая при привличането на всеки от обвиняемите, едновременно на този обективен признак от съставите на две отделни престъпления именно с разграничителен критерий, отнасящ се до вредните последици) - престъплението по чл.282, ал.1 от НК  и престъплението по чл.282, ал.2 от НК, е в противоречие и изискванията на чл.9, ал.1 от НК, вр. с чл.219, ал.3, т.3 от НПК и ТР 2/02г. на ОСНК на ВКС, и в аспекта на указаното с последното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, гарантирани от тези разпоредби и задължителната практика на ВКС, като несъмнено довело до ограничаване процесуалните права на всяко от обвинените лица – конкретно всеки от тях да научи в извършването на кое конкретно престъпление (с изчерпателните му признаци и непротиворечиво формулирани) е привлечено в това качество.

Също така, като резултат,  обсъжданото съдържание на постановлението за всеки от обвиняемите, е самостоятелно противоречиво - довело и до едновременно посочване на съставомерните признаци, отнасящите се до два различни състава на престъпления, след като немаловажните вредни последици биха били съответстващият обективен признак, единствено при стоящата възможност за настъпването им, като съставомерна последица на деянието /което сочи за престъпление по чл.282, ал.1 от НК/, а не и за реално настъпили такива, като двете възможни състояния, по недопустим начин, алтернативно са въведени в постановлението в съдържанието му, представяващо описание на престъплението.

Идентично като последица, посоченото се отнася и до обвинителният акт, в частта му, представляваща правни изводи на прокурора, както и заключителната част. Съгласно т.4.2 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 2/07.10.02г.  по тълк.н.д. № 2/02г. на ОСНК на ВКС /в обсъждане на действащия към него момент НПК, текст на чл.235 от НПК/отм/., чрез обвинителния акт прокурора развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган, предвид което следва да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване, установен в чл.102 от НПК. Затова, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително, съгласно същото решение, а и следващо пряко от разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, следва да посочи фактите, които обуславят осъществяването на твърдяното деяние и в съответствие с чл.9, ал.1 от НК, по необходимост следва да е посочен всеки обективен признак от състава на твърдяно за извършено престъпление/. В обстоятелствената част на акта, за всеки от обвиняемите  следва, че вредните последици се считат за реално настъпили /напр. за обв.В.В. – посочено на л.40 и 41 от обв.акт/, както и като настъпили са посочени за всеки в заключителната част, като за разлика от постановлението по привличане на обвиняем, прокурорът приел, че улесняващото престъпление е това по чл.282, ал.2 от НК. Както е отчетено и по-горе, закоконодателя е въвел различно съставомерно качество на вредните последици – при чл.282, ал.1 от НКнемаломважни вредни последици, който не са настъпили /а само е можело да настъпят/, а при чл.282, ал.2 от НКзначителни вредни последици, който са факт /настъпили са реално/.  В процесния обвинителен акт, неяснотата за конкретния състав на улесняващото престъпление, била задълбочена, като приемайки, че то е по чл.282, ал.2 от НК, както в обстоятелствената, така и в заключителната част, бил посочен обективен признак (немаловажни вредни последици), отнасящ се до основния състав на това длъжностно престъпление – по чл.282, ал.1 от НК и то, ако същите само е можело да настъпят, като за последното се твръди противното в обв. акт.

По необходимост, както е приел законодателя формулировката на всяко от тези престъпления, съставомерността по чл.282, ал.2 от НК императивно изисква относно вредните последици наличието на настъпили реално значителни вредни последици, а не и друг вид вредни последици, вкл. и предвидения за основания състав. Или казано по друг начин, само при реално настъпили вредни последици от деянието по чл.282, ал.1 от НК, и то значителни (които състояние и качество на последиците подлежат на оценка по същество съобразно установената съдебна практика), е налице съставомерност на улесняващото в случая престъпление по чл.282, ал.2 от НК. В процесният обвинителен акт, в частта, установена като правни изводи на прокурора, както и заключителната му част, посочените признаци, по изложените дотук съображения, не изчерпват пълно и непротиворечиво по съдържание съставомерността на твърдяното за извършено улесняващо престъпление (като решението за квалифицирането на деятелността е единствено в компетентността на прокурора) и по този начин в съответствие с изискванията, следващи от чл.246, ал.2 от НПК, с чл.9, ал.1 от НК и  Съгласно т.4.2 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 2/07.10.02г.  по тълк.н.д. № 2/02г. на ОСНК на ВКС, да формулира обвинението и очертае ясно и точно предмета на доказване, което води до извода, че  същият се явява негоден законосъобразно да очертае рамките на доказване и инициира законосъобразно съдебно производство.

Неизчерпателното посочване /както и непълното по самостоятелно съдържание/, на всеки съставомерен признак от състава на твърдяното за извършено престъпление в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и заключителна такава, както и противоречивото съдържание на тези реквизити на обв. акт, констатирани по - горе, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото винаги води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство и съответно за невъзможност за законосъобразното му приключване, независимо от смисъла на съдебния акт. Посочените допуснати нарушения – при действията по привличането на обвиняеми по реда на 219 от НПК, както и при повдигане на обвинение при действието по чл.246 от НПК, са неотстраними в образуваното съдебното производство, а единствено може да се отстранят чрез връщане на делото в предходната му процесуална фаза, привличане на всеки от обвиняемите при съблюдаване на чл.219, ал.3, т.3, пр.2 от НПК, т.4.1 от на Тълкувателно решение № 2/07.10.02г.  по тълк.н.д. № 2/02г. на ОСНК на ВКС, съответно повдигане на обвинение при съблюдаване на чл.246,ал.2 и ал.3 от НПК и т.4.2 от ТР.

С оглед изчерпателност, следва да се посочи, че съблюдаването на императивните изисквания на чл.246, ал.3 от НПК, изисква, за обв.Г.Д.П. правната квалификация  да се изпише изцяло в заключителната част на обв.акт.

Изложеното налага прекратяването на съдебното производство по ÍÎÕÄ N 475/2010г. ïî îïèñà íà Ðàéîíåí ñúä - ãð.Ðóñå по реда  и на основание чл.249, ал.1, вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК и връщане делото на прокурора, за действия по чл.219 от НПК и чл.246 от НПК, съобразно горното.

 

                    Âîäèì îò ãîðíîòî è íà îñíîâàíèå ÷ë.249, ал.1, вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК

 

                                       Ð À Ç Ï Î Ð Å Æ Ä À Ì :

 

                   ÏÐÅÊÐÀÒßÂÀÌ ñúäåáíîòî ïðîèçâîäñòâî ïî ÍÎÕÄ N 475/2010ã. ïî îïèñà íà Окръжен ñúä - ãð.Ðóñå.

 

                    ÂÐÚÙÀÌ äåëîòî íà Окръжна ïðîêóðàòóðà - ãð.Ðóñå, çà îòñòðàíÿâàíå íà ïîñî÷åíите â ìîòèâèòå íà ðàçïîðåæäàíåòî íàðóøåíèя.

 

                   Ðàçïîðåæäàíåòî подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора от НПК.

                   Заверен препис от разпореждането да се изпрати на Окръжна прокуратура – Русе.

 

 

                                               Ñúäèÿ - äîêëàä÷èê: