Р Е Ш Е Н И Е № 192/4.11.2020
г.
гр. Ямбол, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 249 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на С.З.С. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0813-000558/17.06.2020 г. по чл.171,т.2а, б.“Б“ ЗДвП на Началник сектор към ОД на МВР Ямбол,
Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на С.З.С. е наложена принудителна административна
мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че
заповедта е неправилна и незаконосъобразна, т.к. липсват фактически и правни
основания за издаването й, посоченото в нея лице не е водач на МПС, нито е
негов собственик, не е налице визираната хипотеза и е издадена въз основа на
незаконосъобразен АУАН, поради което се претендира да бъде отменена изцяло.
В съдебно заседание за
жалбоподателя се явява адв.Ц., който подържа жалбата
и направените в нея искания.
Ответната страна редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по
жалбата.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 16.06.2020 г. около 12,40
часа в гр.Ямбол на ул.“С.К.“ служители на сектор „Пътна полиция“ и РУ-Ямбол към ОДМВР-Ямбол са извършили
проверка и са установили, че С.З.С. управлява собствения си лек автомобил „***
730Д“ с рег. № *****, като отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дръг
Тест 5000 с инв.№ ARJM 0045 в 13,25 часа, поради
което му е връчен талон за медицинско изследване с номер 001186.
За посоченото е бил съставен
АУАН с.GA, № 110093/16.06.2020 г., който е подписан от водача без възражения.
По делото са представени
Талон за изследване № 001186/16.06.2020 г. получен от С.З.С., който не се е
явил за извършване на изследване, и Справка за нарушител/водач С.З.С..
Описаното се потвърждава от
показанията на разпитаните по делото свидетели Д.И.И.,
Т.И.Т. и Т.С.Д. *** и сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ямбол, първите двама от
които са проследили автомобила по време на движение и са констатирали, че се
управлява от С.З.С. и третия-извършил проверката на водача, при която същия е
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство. Свидетелите са единодушни, че по време на проверката
лицето не е отрекло качеството си на водач, не е направило други възражения и е
отказало да бъде тестван, за което му е даден и водача е получил талон за
медицинско изследване, но не се е явил за извършване на такова.
Разпитаният като свидетел З.
С.С.-баща на оспорващия, твърди че той е управлявал
автомобила и го е спрял на забранено място и е отишъл да търси място за
паркиране до дома си, като през това време сина му само е стоял в автомобила,
когато му е била извършена проверката, но в нито един момент не е шофирал
колата.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0813-000558/17.06.2020 г. по
чл.171,т.2а, б.“Б“ ЗДвП на Началник
сектор към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол на С.З.С. е
наложена принудителна административна
мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта е била връчена на пълномощника
на С.З.С. и подписана на 09.09.2020 г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0813-000558/17.06.2020 г. по чл.171,т.2а, б.“Б“ ЗДвП на Началник сектор към ОД на МВР
Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на С.З.С. е наложена принудителна административна
мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден от Началник сектор към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол
в рамките на неговата компетентност, съгласно заповед № 326з-1397/23.06.2017 г.
на директора на ОДМВР-Ямбол, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед
и при спазване на процедурата визирана в закона, но е незаконосъобразен поради
противоречие с материалноправните разпоредби, което е
основание за отмяната му съгласно чл.146, ал.1, т.4 АПК.
Принудителните
административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са
вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач,
за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите
изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че
административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и
независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за
обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия
адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно
постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ
ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не
е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по
отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат
порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само
обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
В тази връзка следва да се
посочи, че наведените в жалбата съображения за порочност на издаденото на С.З.С.
наказателно постановление са неотносими към
разглеждания спор и не могат да се отразят на законосъобразността на оспорената
в настоящото производство заповед, поради което и не трябва да се коментират.
Съгласно чл.171, ал.1, т.2а,
б.“Б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
За да е приложима цитираната
норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените
предпоставки, а именно лицето, по отношение на което се прилага ПАМ, да управлява моторно превозно средство, да е
негов собственик и да откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или да не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 16.06.2020 г.
около 12,40 часа в гр.Ямбол на ул.“С.К.“
С.З.С. е управлявал лек автомобил „*** *“ с рег. № ***** и е отказал да
му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози
с техническо средство Дръг Тест 5000 с инв.№ ARJM 0045 в 13,25 часа, поради което му е връчен
талон за медицинско изследване с номер 001186, но не се е явил за извършване на
това изследване.
В тази връзка съдът не
приема показанията на свидетеля С., които са изолирани и се оборват от всички
останали събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Спорен по делото е въпроса
за собствеността на управлявания от С.З. автомобил.
Нормата на чл.170, ал.1 АПК
определя тежестта на доказване, като посочва че административният орган трябва
да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
В тази връзка с
определението за насрочване на делото са дадени изрични указания на ответната
страна за носената от нея доказателствена тежест.
Въпреки това и уважените доказателствени искания административният орган не установи
по безспорен и категоричен начин наличието на всички материално-правни
предпоставки пораждащи правото за прилагане на процесната
ПАМ, т.к. не доказа, че лицето по отношение на което е приложена е собственик
на управлявания от него автомобил.
Доколкото чл.14, ал.1 АПК
предвижда производствата по този кодекс да се водят на български език, а чл.14,
ал.3 АПК задължава документи, представени на чужд език да бъдат придружени с
точен превод на български, то за установяване на посоченото обстоятелство не
може да се ползва приложеното към административната преписка свидетелство за
регистрация на МПС, което е на чужд език и не е придружено от точен превод на
български.
В този аспект следва изрично
да се посочи, че доказване правото на собственост може да се проведе единствено
и само с писмени доказателства, но не и с гласни такива, поради което
субективните възприятия на свидетелите за наличието или липсата на това
обстоятелство са ирелевантни за правния спор.
От своя страна оспорващия
представя в превод на български език Свидетелство за регистрация на
управляваното МПС, в което е посочено, че собственик на автомобила е З. С. и
превозното средство е придобито на 15.06.2020 г., т.е. преди извършване на
проверката и констатиране на нарушението.
Действително в
свидетелството за регистрация е посочено, че този документ не е доказателство
за собственост, но доколкото пълното доказване на правото на собственост следва
да се проведе от административния орган, то въпросното свидетелство е
доказателство достатъчно да разколебае верността на това твърдение, в рамките
на провежданото от оспорващия непълно доказване.
Поради това съдът приема, че
не са налице дължимите материалноправни предпоставки,
а именно водача извършил нарушението да е собственик на управлявания от него
автомобил, което обуславя незаконосъобразността на приложената принудителната
административна мярка по чл.171,т.2а, б.“Б“ ЗДвП.
Предвид посоченото съдът счита,
че процесната принудителна административна мярка по
чл.171,т.2а, б.“Б“ ЗДвП е незаконосъобразна заради противоречие с материалния
закон и следва да бъде отменена.
При този изход на делото,
направеното искане за присъждане на разноски и съобразно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК ответника следва да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 310 (триста и десет) лева, включващи държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Я А С,
шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0813-000558/17.06.2020 г. по чл.171,т.2а, б.“Б“ ЗДвП на Началник сектор към ОД на МВР Ямбол,
Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на С.З.С. *** е наложена
принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ямбол да
заплати на С.З.С. ***, чрез адв.Д.Ц. ***, съдебен
адрес ***, партер направените по делото
разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението на основание
чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете