№ 401
гр. Варна, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900040 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове, предявени от „Терем -
КРЗ Флотски арсенал - Варна" ЕООД срещу „Корабен и Индустриален Сервиз" ООД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 175 487,76 лева,
представляваща сбора от сумата 135 029,11 лева – главници, от които 108 926,76 лева
вземания по фактури за наемни вноски по договори за наем (договор № ТДМ-10-
2668/21.12.2018 г.; договор № ТДМ-10-106/04.06.2019г.), 756,29 лева консумативни разходи в
наетите обекти по договори за наем, 25 346,06 лева предоставени допълнителни услуги по
договор за наем № ТДМ-10-2668/21.12.2018 г., и сумата 40 458,66 лева – неустойки, от които
21 027,74 лева договорна неустойка за забава върху неплатени главници по договори за наем
(договор № ТДМ-10-2668/21.12.2018 г.; договор № ТДМ-10-106/04.06.2019 г.), 6 541,12 лева
неустойка за забава върху платени главници по договори за наем (договор № ТДМ-10-
2668/21.12.2018 г.; договор № ТДМ-10-106/04.06.2019 г.) и 12 890.10 лева неустойка за
прекратяване на договор № ТДМ-10-2668/21.12.2018 г. по вина на ответника, ведно със
законната лихва считано от дата на влизане в законна сила на съдебния акт до окончателното
им изплащане. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че между „Терем - КРЗ Флотски Арсенал - Варна" ЕООД и „Корабен
и Индустриален Сервиз" ООД били подписани два договора за наем за срок от десет години.
На 21.12.2018 г. бил подписан договор № ТДМ-10-2668/21.12.2018 г. за наем на недвижими
имоти и съоръжения, обособени в три групи: Група № 1 – Стапел № 3 с площ от 2922 кв.м.
ведно с площадка /подрелсов път/, обслужваща площадка южно от Стапел № 3 и открита
складова площ до цех № 4; Група № 2 – Кей № 2 и Група № 3 – монтиран върху Кей № 2
портален кран. На 04.06.2019 г. бил подписан договор № ТДМ-10-106/04.06.2019 г. за наем
1
на недвижим имот - Закрита площ, част от сграда „Под странция 13 KW", подробно описани
в договорите за наем. Съгласно договорите за наем, наемателят следвало да заплаща
наемните вноски и предоставени допълнителни услуги, съответно, съгласно чл.4 от договор
№ ТДМ-10-2668/21.12.2018 г. до 10-то число на месеца, а съгласно чл.4, ал.1 от договор №
ТДМ-10-106/04.06.2019 г. до 5-то число на месеца. Съгласно чл. 35 от договор № ТДМ-10-
2668/21.12.2018 г. и чл. 4, ал. 6 от договор № ТДМ- 10-106/04.06.2019 г., при неплащане в
срок на дължимите наемни вноски и услуги, наемателят дължал неустойка за забава в
размер на законната лихва. Първоначално наемателят изпълнявал задълженията си по
договорите като макар и със забава извършвал плащания. След месец август на 2022 г.
плащания от страна на ответника не били извършвани. Ответникът не оспорвал
задълженията си, като с писмо от 27.07.2021 г. потвърдил и признал същите. Поради
продължително неизпълнение на задълженията и неплащане на наемните вноски по
договорите за наем с писмо от 07.06.2023 г. ищецът отправил до ответника едномесечно
предизвестие за прекратяване на наемните правоотношения. Считано от 07.07.2023 г.
договорите за наем били прекратени. На 10.07.2023 г. били предадени на „Терем - КРЗ
Флотски Арсенал - Варна" ЕООД недвижимите имоти и съоръжения обект на договорите за
наем. Ищецът претендира и неустойка за забава върху главниците от деня, следващ
определения срок за изпълнение до датата на подаване на исковата молба – 24.01.2024 г.
Претендира се и неустойка за забава върху платени главници за периода на забавата по
съответната фактура, както и неустойка (12 890,10 лева) за прекратяване на договор № ТДМ-
10-2668/21.12.2018 г. по вина на ответника – чл. 39 от договора.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В първото по делото заседание
представляващият ответното дружество заявява, че не оспорва исковите претенции.
В открито съдебно заседание по съществото на спора ищецът поддържа изложените
доводи и твърдения. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски. Ответникът не
изразява становище.
Варненският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявените искове за заплащане на дължими наемни вноски и възнаграждения за
допълнителни услуги са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 266, ал.
1 от ЗЗД.
Основателността на предявените осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 232,
ал. 2 ЗЗД се обуславя от установяване на фактически състав, който включва следните
елементи: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за наем,
предоставяне от наемодателя на наемателя ползването на наетите вещи и неизпълнение от
наемателя на задължението му да заплати на наемодателя уговореното възнаграждение.
Исковете за заплащане на възнаграждения за извършени допълнителни услуги са с
правна квалификация по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и се обуславят от
установяване на следния фактически състав: валидно възникнало между страните
2
правоотношение по договор за изработка, по който ищецът има качеството изпълнител, а
ответникът – възложител, точно изпълнение на възложената работа и неизпълнение от
ответника на задължението му да заплати уговореното възнаграждение.
За основателността на исковите претенции за неустойки по чл. 92 от ЗЗД е
необходимо да се установи изпадане на ответника в забава по отношение на дължимите
наемни вноски и възнаграждения, а по отношение за претенцията за неустойка дължима
поради прекратяване на договорите, ищецът следва да се установят предпоставките за
разваляне на договора – неизпълнение на задължение по договора от страна на ответника,
което е съществено и е по причина, за която последният отговаря; ищецът да е изправна
страна по договора и да е отправил писмено предупреждение до ответника.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между „Терем -
КРЗ Флотски Арсенал - Варна" ЕООД и „Корабен и Индустриален Сервиз" ООД е сключен
договор № ТДМ-10-2668 от 21.12.2018 г. за наем на недвижими имоти и съоръжения,
подробно описани в договора и разделени на три групи, като е договорена наемна цена без
ДДС в размер на 5001,00 лева месечно за имотите от група 1 и, съответно, 350,00 и 180,00
лева дневно за вещите от групи 2 и 3. Между страните е сключен и договор № ТДМ-10-106
от 04.06.2019 г. за наем на недвижим имот, подробно описан в договора, при договорена
наемна цена в размер на 190,00 лева месечно без включен ДДС. Уговорено е наемателят да
заплаща наемните вноски, съответно, до 10-то и до 5-то число на месеца ведно с
консумативните разходи, свързани с ползване на наетите вещи, които разходи не са
включени в наемната цена. Уговорена е и ежегодна актуализация на наемните цени
съобразно инфлационния индекс. Наемната цена се заплаща срещу издадена от наемодателя
фактура. По делото са представени издадени от ищеца фактури за дължими наемни вноски в
общ размер 108 926,76 лева и за дължими консумативни разходи в общ размер 756,29 лева за
периода 01.07.2021 – 31.07.2023 г. Договорите са сключени за срок от 10 години. Страните
са уговорили обезщетение за забава в размер на законната лихва, имащо характер на
неустойка, в случай на неплащане в срок на дължимите суми (чл. 35 от договора от
21.12.2018 г. и чл. 4, ал. 7 от договора от 04.06.2019 г.). В чл. 39 от договор № ТДМ-10-
2668/21.12.2018 г. е уговорена и неустойка в размер на две месечни наемни вноски при
прекратяване на договора по вина на наемателя. Съгласно чл. 40, ал. 3 от същия договор,
договорът се прекратява при неплащане на две последователни месечни вноски от страна на
наемателя със седемдневно писмено предизвестие от наемодателя.
В договорите за наем е предвидена и възможност наемодателят да предоставя на
наемателя допълнителни услуги, които не са включени в наемната цена. Представени са
издадени от ищеца фактури за предоставени допълнителни услуги по договор за наем №
ТДМ-10-2668/21.12.2018 г. (рязане и разкомплектоване на кораби, инструктажи) на обща
стойност 25 346,06 лева. Във фактурите са посочени предметът на съответната услуга и
нейната цена. Към всяка от фактурите са представени изпълнителни ведомости и протоколи,
удостоверяващи извършването на съответната услуга, като същите са подписани от
ответника.
3
С потвърдително писмо от 21.07.2021 г., подписано от управителя на „Корабен и
Индустриален Сервиз“ ЕООД, ответникът признава, че неизпълнените задължения по
договорите за наем към 30.06.2021 г. са в общ размер 100 115,69 лева.
Видно от представеното писмо от 07.06.2023г. ищецът е отправил към ответника
предизвестие за прекратяване на сключените договори за наем поради трайно неизпълнение
на задълженията на наемателя. Предоставен е едномесечен срок за плащане на натрупаните
задължения, с изтичането на който при липса на изпълнение или споразумение за разсрочено
плащане договорите ще се считат за прекратени. Писмото е получено лично от управителя
на ответното дружество на 07.06.2023 г.
Установява се от представения протокол, че вещите, предмет на договорите за наем са
предадени от ответника „Корабен и Индустриален Сервиз“ ЕООД на ищеца „Терем – КРЗ
Флотски арсенал – Варна“ ЕООД на 10.07.2023г.
Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
изцяло кредитирано от съда като обективно, ясно и обосновано, размерът на задълженията
за главници по фактури за наемни вноски по договорите за наем (договор № ТДМ-10-2668/
21.12.2018г.; договор № ТДМ-10-106/ 04.06.2019г.) е 108 926,76 лева. Размерът на
задълженията за консумативни разходи в наетите обекти по договорите за наем е 756,29
лева.
Размерът на задълженията за предоставени допълнителни услуги по договор за наем
№ ТДМ-10-2668/21.12.2018г. е 25 346,06 лева.
Следователно, всички искове за главници са установени в предявените от ищеца
размери.
Според направените от вещото лице изчисления, размерът на неустойката за
платените със забава суми по издадени фактури от датата на падежа до датата на плащането
е в размер 5 027,98 лева. Тази сума е по-малка от претендирана в размер на 6 541,12 лева,
поради което съдът приема този иск за доказан до размера, установен от вещото лице, а за
разликата над тази сума се явява неоснователен.
Размерът на неустойката по незаплатените задължения по издадени счетоводни
документи на основание договорите за наем за период от датата на издаване на фактурата до
датата на исковата молба (24.01.2024г.) според експертизата е 24 132,84 лева. Последната
сума е по-голяма от претендираната в размер на 21 027,74 лева, поради което този иск е
изцяло доказан по размер.
Изчислената от вещото лице неустойка по чл. 39 от договор № ТДМ-10-
2668/21.12.2018г. е 12 910,10 лева, което е равно на размера на предявената претенция.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения на основание
договор за наем от 21.12.2018 г. и договор за наем от 04.06.2019 г. Ответникът не оспорва
4
сключването на договорите и че наетите вещи са му били предоставени за ползване.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползването на наетата вещ.
Тежестта за доказване на изпълнението на задълженията за заплащане на наема и
консумативните разходи по договорите е за ответника. Доказателства в тази насока не бяха
представени. От друга страна, представените от ищеца фактури за дължимите по договорите
за наем суми не са оспорени от ответника. Същите в качеството си на вторични счетоводни
документи заедно със счетоводните регистри на ищеца, проверени от назначената по делото
ССЕ, представляват годно доказателствено средство по смисъла на чл. 182 от ГПК и заедно
с останалите събрани по делото доказателства установяват предявените искове по основание
и размер.
В договорите за наем страните са постигнали съгласие за възможността да бъдат
договаряни допълнителни услуги, които подлежат на заплащане отделно от наемната цена.
В представените по делото фактури за извършени допълнителни услуги във връзка със
сключените договори за наем са обективирани отделни договорни правоотношения по
договори за изработка, изпълнител по които е ищецът. Извършването на възложената работа
по всяка фактура е установено с двустранни протокол. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. И тук тежестта за
доказване на плащането е за ответника.
Ответникът не твърди да е изплатил задълженията си по сключените договори на
уговорените падежи, така както същите са описани в исковата молба, а изрично е заявил
пред съда, че не ги оспорва.
От изложеното следва, че ищецът е доказал пълно и главно всички елементи от
фактическия състав обуславящ отговорността на ответника в качеството му на длъжник по
описаните облигационни правоотношения с предмет наем и изработка. Исковете за главници
са изцяло основателни и ще бъдат уважени.
С неизпълнение на задължението на падежа длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение за забавено изпълнение.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Според чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Уговореното между страните обезщетение за забава е в размер на законната лихва и
има характер на неустойка. Обезщетението е дължимо считано от датата на падежа на
задължението по всяка отделна фактура до окончателното издължаване на съответната
главница. Претенциите са заявени по отделни фактури като крайната дата на начисляване на
неустойката е или до датата на плащането по вече платени фактури, или до датата на
предявяване на иска за тези фактури, главниците по които са останали неплатени. За
установяване на размера на тези претенции съдът съобразява приетото по делото
5
заключение на вещото лице.
Уговорената в договора от 21.12.2018 г. неустойка в размер на две месечни наемни
вноски е дължима при прекратяване на договора по вина на наемателя. Страните изрично са
уговорили предпоставките за прекратяване на договора – неплащане на две последователни
месечни вноски от страна на наемателя и отправяне на седемдневно писмено предизвестие
от наемодателя. Така уговорената възможност за едностранно прекратяване на договора по
своята правна същност представлява разваляне на двустранен договор поради неизпълнение.
Уговореният ред за прекратяване на правоотношението не противоречи на нормата на чл. 87,
ал. 1 и 4 от ЗЗД. Страните са приели, че неплащането на две последователни наемни вноски
представлява съществено неизпълнение с оглед интереса на кредитора и волята им следва да
бъде зачетена на основание чл. 20а от ЗЗД. От друга страна, в случая се установи, че е
налице неплащане на последователни месечни наемни вноски считано от 2021 г. Спазено е
изискването за отправяне на писмено предизвестие. Едномесечният срок за изпълнение е
изтекъл на 07.07.2023 г., поради което договорът е прекратен считано от 08.07.2023 г.
Съгласно разясненията дадени с ТР 7/2013 на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на
разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай
на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от
сделката, чието действие се запазва. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката
за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за
развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена.
Видно е, че в случая се касае за договори за периодично изпълнение, поради което
обезщетението за забава върху задълженията с настъпил падеж преди датата на разваляне на
договорите е дължимо, тъй като съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД развалянето на договорите за
продължително или периодично изпълнение няма обратно действие. Претендираната от
ищеца неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне на
договора от 21.12.2018 г. се отнася за другата част от сделката – тази, която прекратява
своето действие и също е дължима.
С оглед на изложеното, основателни се явяват както исковете за обезщетение за
забава в размер на законната лихва, така и искът за заплащане на неустойка поради
развалянето на договора от 21.12.2018 г. Това е така, тъй като развалянето има действие
занапред, т.е. не засяга дължимостта на вноските с настъпил падеж до развалянето, респ.
правото на обезщетение за забава върху тях. Вноските с падеж след 07.07.2024 г. не могат да
бъдат претендирани на основание развалените договори. Може да се претендира, обаче,
обезщетение за негативните вреди, т.е. вредите от прекратяване на облигационното
правоотношение, което е сключено за срок от десет години, за които е уговорена неустойката
по чл. 39 от договора от 21.12.2018 г. Исковете за заплащане на обезщетение за забава са
основателни и ще бъдат уважени до установения от вещото лице, респ. до предявения
размер, когато същият е по-малък.
Законна лихва за забава за периода от дата на влизане в законна сила на съдебния акт,
6
както е поискал ищецът, до окончателното изплащане следва да се присъди само върху
уважените искови претенции за главници и неустойка за прекратяване на договора, тъй като
с присъждане на законна лихва за забава върху обезщетенията за забава би се стигнало до
анатоцизъм, което е недопустимо.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените
разноски в настоящото производство съразмерно на уважените искове. Видно от представен
списък по чл. 80 от ГПК ищецът е заплатил 7 066,50 лева държавна такса, 450 лева – депозит
за вещо лице и има право на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на осн. чл. 78, ал.
8 от ГПК определя в размер на 1000,00 лева. Възнаграждението за юрисконсулт е
определено на база броя на предявените искове и фактическата и правна сложност на делото
съобразно чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предявени са два
иска за главници по всеки от договорите за наем, два иска за неустойка за забава по всеки от
договорите и един иск за неустойка за разваляне на договор или общо пет иска, като за всеки
от тях съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Така от общо
разноски в размер на 8 516,50 лева ще се присъди съразмерно сума в размер на 8 443,07
лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Корабен и Индустриален Сервиз" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, р-н Одесос ул. „Опълченска" № 15, ет. 1, aп. 1,
да заплати на „Терем - КРЗ Флотски арсенал - Варна" ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Варна район Аспарухово, местност „Лъджата", следните суми: сумата
135 029,11 лева – главници, от които 108 926,76 лева – вземания за наемни вноски по
договори за наем (договор № ТДМ-10-2668/21.12.2018 г.; договор № ТДМ-10-
106/04.06.2019г.) за периода от 05.07.2021 г. до 07.07.2023 г.; 756,29 лева – консумативни
разходи в наетите обекти по договорите за наем; и 25 346,06 лева – предоставени
допълнителни услуги по договор за наем № ТДМ-10-2668/21.12.2018 г.; сумата 21 027,74
лева неустойка за забава в размер на законната лихва върху неплатените главници по
договор № ТДМ-10-2668/21.12.2018 г. и договор № ТДМ-10-106/04.06.2019 г. за периода от
датата на издаване на съответната фактура до датата на исковата молба – 24.01.2024 г.;
сумата 5 027,98 лева неустойка за забава в размер на законната лихва върху платените
главници по договор № ТДМ-10-2668/21.12.2018 г. и договор № ТДМ-10-106/04.06.2019 г. за
периода от датата на падежа до датата на плащането и сумата 12 890,10 лева неустойка за
прекратяване на договор № ТДМ-10-2668/21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците и върху неустойката за прекратяване на договор, считано от датата на
влизане в законна сила на съдебния акт до окончателното изплащане на присъдените суми,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за забава в размер на законната лихва върху платени
главници по договор № ТДМ-10-2668/21.12.2018 г. и договор № ТДМ-10-106/04.06.2019 г. за
7
разликата над сумата от 5 027,98 лева до предявения размер от 6 541,12 лева, както и за
законна лихва върху присъдените неустойки за забава, считано от датата на влизане в
законна сила на съдебния акт до окончателното изплащане на присъдените суми.
ОСЪЖДА „Корабен и Индустриален Сервиз" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, р-н Одесос ул. „Опълченска" № 15, ет. 1, aп. 1,
да заплати на „Терем - КРЗ Флотски арсенал - Варна" ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Варна район Аспарухово, местност „Лъджата", сумата от 8 443,07 лева
съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8