Р Е Ш Е Н И Е
№260743
гр. Пловдив, 21.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието секретаря
Жулиета Колева като разгледа докладваното от съдията АНД № 5848/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, ІІI н.с. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
срещу наказателно постановление (НП) № 18-1030-001078 от 06.03.2018 г.,
издадено от ** група към ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна Полиция, с което на К.М.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1-во от Закона
за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани
оплаквания, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
неправилно, като се посочва нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като
не било описано конкретно мястото на извършване на нарушението, не била описана
в акта за установяване на административно нарушение и фактическата обстановка
по извършената проверка от органите на МВР. Твърди се нарушение на правото на
защита на жалбоподателя, тъй като същият бил възпрепятстван да разбере какво
било извършено и какво било установено, както и относно това от какво е бил
„лишен“ същия. Аргументира се и друго нарушение на процесуалните правила като
се сочи, че описаните в АУАН и НП факти не са подведени под правилната норма.
На следващо място се мотивира неправилно определяне на наложената санкция,
доколкото липсвали мотиви за дефинирането на нейния размер. По отношение на
второто нарушение се мотивира незаконосъобразност на НП поради разминаване на
словесното изписване на извършеното нарушение и посочената санкционна норма.
В съдебно заседание жалбоподателя не
се явява и не се представлява. Неговият процесуален представител депозира
писмени становища, в които поддържа жалбата и допълва аргументите в нея с това,
че е имало две наказателни производства и двете процедури по издаване на НП, а
именно при съставяне на АУАН и на основание приключило досъдебно производство
били недопустимо смесени, което било съществено нарушение на процесуалните
правила. Посочва се още, че правото на защита на жалбоподателя било нарушено,
тъй като същия не участвал в наказателното производство и разбрал за него едва
с издаденото НП.
Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е неоснователна,
а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят К.М.К., на 22.01.2018
г. около 22:40 ч., на път Е -80, 253-ти км., посока Бургас, управлявал лек
автомобил Рено Еспейс с ДКН ** негова собственост,
където бил спрян за проверка от свид. Д.П.К., не
представил контролен талон и свидетелство за управление на МПС, тъй като след
справка в ОДЧ, се установило, че същият бил лишен от право, на второ място
служителят установил, че регистрационните табели на автомобила били с изтекъл
срок на валидност.
Лишаването от право за управление
на МПС на К.К. било на основание НП №
14-0304-002799/26.09.2014 г. на ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, което влязло в
сила на 10.10.2017 г., същото било за срок от два
месеца и било изтекло на 02.12.2017 г. видно от датата на отнемането му.
Автомобилът Рено Еспейс с рег. № ** притежавало номер на рама ** и за него
първоначално било издадено разрешение за временно движение валидно – с ДКН **,
което били с валидност до 29.04.2017 г.
Бил съставен на място АУАН бланков
№ 0285905 от 22.01.2018 г. и същият бил връчен на лицето, който го приел без
възражения.
По повод установеното в горецитирания АУАН било образувано наказателно производство
- бързо производство № 60/2018 г. по
описа на РУ Асеновград и пр.пр. 212/2018 г. по описа
на Районна прокуратура - Асеновград,
която след проведено разследване завършила с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 07.02.2018 г., въз основа на
което и на АУАН е било съставено атакуваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява основно от писмените доказателства – АУАН,
договор за продажба на МПС от 30.10.2017 г., Разрешение за временно движение,
Докладна записка на Н. С. от с-р ПП при ОД на МВР Пловдив, Постановление за
прекратяване на наказателното производство, справка за нарушител –водач,
Справка за история на регистрация на МПС с рег. № **, Справка за собственост на
лек автомобил със стар рег. № **, Заповед № 8121з-925/20.07.2017 г.
Тъй като в атакуваното наказателно
постановление е посочено, че е издадено на основание Постановление за
прекратяване на РП Асеновград, то съдът приема, че административнонаказващия
орган е възприел за установена изложената в него фактическа обстановка, която
се потвърждава от писмените доказателства по делото.
Показанията на актосъставителя,
в които същия заявява, че не си спомня случая не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка, поради което съдът не счита за необходимо да ги
обсъжда.
Не се въведоха или доказаха
обстоятелства, които да оспорват установената фактическа обстановка.
Относно приложението на
процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия
орган и актосъставителя следва от така представената
заповед № 8121з- 952/ 20.07.2017 г. т. 1.2 и 2.11 на МВР.
В императивната норма на чл. 42,
т.2 от ЗАНН са поставени минималните изисквания за съдържание на АУАН. Същите
са необходима гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като
част от строго формалното административно наказателно производство са
необходими за законосъобразното му протичане.
В настоящото производство се
установи, че административнонаказващият орган е
посочил в акта, че местоизвършването на нарушението е
било на път Е -80, 253-ти км., посока Бургас. Едва в наказателното
постановление обаче е посочено, че това се е случило в община Садово. Съдът
намира, че доколкото е възможно да се провери 253-ти км. на път Е-80 в района
на коя община се намира, то следва да се приеме, че местоизвършването
на нарушението е точно определено още с изготвянето на АУАН и с атакуваното
наказателно постановление не се въвеждат нови факти, т.е. това не е процесуално
нарушение, което да влече незаконосъобразност на НП. В този смисъл съдът намира, че не е нарушено
и правото на защита на жалбоподателя да разбере фактическите параметри по
отношение на извършеното от него.
На следващо място съдът не споделя
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че неправилно било
издадено наказателно постановление въз основа на АУАН и Постановление за
прекратяване. Наказателното и административнонаказателното
производство не са се развивали едновременно, а административнонаказателният
орган се е възползвал от възможността, дадена му от закона, след като се е
оказало невъзможно реализирането на наказателната отговорност на субекта, то да
се реализира административнонаказателната такава,
след като се установи, че извършеното съставлява административно нарушение.
По отношение на първото нарушение,
касаещо не представянето на СУМПС и конторлен талон, към него, съдът намира че е допуснато
съществено процесуално нарушение тъй като словесното описание на извършеното не
отговаря на посочената санкционна норма. Съгласно посочената в атакуваното НП
санкционна норма на чл. 177, ал.1 т.2 пр.1 во на
ЗДвП, то „който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач“ се наказва
за извършеното нарушение. В текстовата част на АУАН и последвалото го НП, обаче
е посочено, че водачът не просто е неправоспособен водач, а е изрично посочено,
че същият е лишен от това право, което отговаря на санкционната норма на чл.
177, ал.1 т. 1 от ЗДвП и не представя СУМПС и контролен талон. Това разминаване
в основанията за налагане на административното наказание накърнява правото на
защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил – дали е
управлявал докато е бил лишен от право да управлява или е управлявал като
неправоспособен водач.
Тук следва да се отбележи, че видно от
справката за нарушител/водач не се установява по делото към момента на
установяване на нарушението К.К. да е бил лишен от
право да управлява МПС, доколкото наказанието му е било изтекло на 02.12.2017
г., което на следващо място се явява основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление в тази му част, тъй като приетата за установена
фактическа обстановка се опровергава от събраните доказателства.
По
отношение на второто визирано нарушение в атакуваното НП, а именно че
управляваното от нарушителя МПС Рено Еспейс с рег № ** не е регистрирано по надлежния ред съдът намира
следното: Според легалното определение на §6, т. 18а от ДР на ЗДвП,
"регистрация" е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. Надлежният ред за регистрация на
МПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт - Наредба №
I-45/24.03.2000 г. Съгласно чл. 27, ал. 5 от същата наредба, след изтичане на
срока на транзитните табели с регистрационен номер, когато не е подадена молба
за продължаване валидността им, същите не могат да се използват. Видно от
справката за регистрацията на автомобила с горецитирания
номер на рама, такава молба не е подавана. В посочената за нарушена норма на
чл. 140 , ал. 1 от ЗДвП е посочено, че „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места“. Съдът намира, че правилно е съотнесено нарушеното правило за поведение визирано в
нормата с посочено правилно цифрово изражение, към извършеното нарушение. Не е
налице грешна или неточна норма, още повече че съвсем ясно е описано
нарушението като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй
като е с регистрационни табели, чийто срок на валидност е изтекъл. След като
срокът, за който са били издадени регистрационните табели е изтекъл, то съдът
намира че действително е нарушена диспозицията на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
доколкото МПС-то няма валидна регистрация.
В този смисъл не се споделя аргументът на
процесуалния представител на жалбоподателя, че имало противоречие между нормите
и не ставало ясно какво нарушение било извършено. Съдът намира и че правилно е
определена и посочена санкционната норма, а именно чл. 175, ал. 3 пр. 1во от ЗДвП. Посочената норма на чл. 175 ЗДвП е санкционна и се намира в корелативна
връзка с нарушената такава по чл. 140 ЗДвП, но последната създава дължимото
правило за поведение. В тази връзка съдът не намира, че е неправилно приложен материалния
закон.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата
доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на
деянието по второто визирано в наказателното постановление нарушение, а именно
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и виновното му
извършване. На базата на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че
правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като
нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Не се опровергават
фактическите констатации на актосъставителя от АУАН в
тази част. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да
обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН в тази част.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като при
управление на лек автомобил не е изпълнил задължението си да регистрира същия
по надлежния ред.
От субективна страна нарушителят е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да управлява МПС което не е
регистрирано по надлежния ред може да доведе до настъпване на общественоопасни последици за ефективността на контрола на
органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса на изискуемата регистрация.
Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпването
им.
За размера на наложеното наказание:
По отношение на санкционната норма
съдът счита , че за пълнота следва да отбележи, че по нарушението по чл. 150а,
ал.1 от ЗДвП същата е правилно определена, но неправилно е определен избраният
размер на глобата доколкото в НП няма нито един аргумент защо административнонаказаващия орган е избрал именно този
размер. В тази връзка са и аргументите за другото нарушение, за което е наказан
водачът, а именно това по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Административно-наказващият
орган не е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по
чл.27 от ЗАНН, доколкото не е изложен нито един аргумент защо е постановена
имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушението по чл
150а ал.1 от ЗДвП и на 300 лв. по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Действително се
установява, че по отношение на нарушителя е имало и други издадени
постановления за нарушения на ЗДвП и срокът на валидност на регистрационните табели е изтекъл преди
значителен период от време, но в наказателното постановление такива мотиви не
са посочени. Не са посочени никакви отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, за определяне на санкцията в различен от минималния размер и
това не следва да се прави едва с акта на въззивната
инстанция. Съдът намира, че поставянето му в невъзможност да провери
правилността на изводите на административнонаказващия
орган относно приетия за справедлив размер на санкцията опорочават
постановлението в тази му част и същата следва да се намали до предвидения
минимум. Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за
налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се
нарушават правата на жалбоподателя. По отношение на санкцията за лишаване от
право да управлява МПС за шест месеца съдът намира, че при липсата на мотиви за
определянето на размера и същата е правилно определена на минимума, посочен от
нормата на чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.
Не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение, доколкото това не е първо нарушение на жалбоподателя,
срокът на регистрационните табели е изтекъл преди значителен период от време и
случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност и степента на засягане
на обществените отношения, съдът намира, че настоящото нарушение не може да се
приеме като такова с незначителни вредни последици, поради което правилно е
преценено, че същото не е маловажен случай.
Във връзка с
гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени
в частта, с която на К.М.К. е наложено наказание глоба на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1во от Закона за движението
по пътищата (нататък ЗДвП) в размер на 200 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1
от ЗДвП следва да се отмени, а за нарушението за което на основание чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на
300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършено
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП наказателното постановление следва да се
измени като се намали единствено размера на глобата до минимума – 200 лв.
С оглед изхода на
спора и липсата на предвидена в АПК уредба на хипотеза при изменение на
наказателното постановление и частичната му отмяна, съдът намира че разноските
за страните следва да останат така както са направени, тъй като не е предвидена
отговорност за разноските при частична отмяна на административния акт. (Решение
№ 12626 от 18.10.2018 г. по адм. д. № 11411/2018 на
Върховния административен съд)
По
изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1030-001078
от 06.03.2018 г., издадено от ** група към ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна Полиция
в частта, с която на К.М.К., ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2, пр. 1во от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ № 18-1030-001078 от 06.03.2018 г., издадено
от ** група към ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна Полиция в частта с която на К.М.К.,
ЕГН ********** с адрес *** на основание на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършено нарушение по чл.
140, ал.1 от ЗДвП., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в частта в която на К.М.К., ЕГН ********** с адрес ***
на основание на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание - лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
извършено нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.