РЕШЕНИЕ
№ 12.03.2021 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, 12- ти граждански състав
На дванадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №3573 по описа
за 2019 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление - гр. София, бул. „Панчо Владигеров“№21, Бизнес център „Люлин-6“,
ет.2, представлявано от Я. Й. О. и П. Я. П., чрез пълномощника З. Н. Д. -
прокурист, срещу А.И.И., ЕГН-********** ***,
с цена на иска – 1878.16 лева.
Подадена е искова молба от
ищцовото дружество, в която се твърди, че на 21.03.2013 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна и А.И.И.
(кредитополучател) от друга, е подписан Договор № 1118455 за отпускане на
потребителски паричен кредит на обща стойност 2,291.36 лв., от които 2,000.00
лв. - чиста стойност на кредита, 60.00 лв. - такси/комисионни и 231.36 лв. -
застрахователна премия. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения
кредит чрез 48 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 61.50 лв.,
като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 21.04.2013 г., а
последната - в срок до 21.03.2017 г. Общата дължима сума, която следвало да
бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на периода, била в размер на
2,952.00 лв.
Кредитополучателят А.И.И. е
направил 14 вноски по погасяване на задължението, както и е погасил 1.56 лв.
начислени лихви за просрочие или общо внесена сума по кредита в размер на
848.45 лв. Кредитополучателят е направил 13 от въпросните вноски в пълен размер
- 61.50 лв., като съгласно предоставената от цедента „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД информация, последната направена вноска, чиято падежна
дата е била на 21.05.2014 г., е направена от кредитополучателя в непълен
размер, а именно внесена сума в размер на 47.39 лв. След 21.05.2014 г. -
падежната дата на последната направена по кредита частична вноска, длъжникът не
е направил оставащите 33 пълни и една частична вноска и съобразно уговорения
погасителен план е изпаднал в забава.
Твърди се, че към датата на
подаване на исковата молба всички непогасени вноски по горепосочения Договор за
кредит са с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД А.И.И. е изпаднал/а в
забава. В този смисъл претендираното вземане е изискуемо в пълен размер.
Сочи се, че на дата 15.12.2014 г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор
за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като
цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични
вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски
кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна
част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 15.12.2014 г. е
включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 1118455, сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и А.И.И.. При цедирането на
вземането и при отписване на кредита, цедентьт „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е сторнирал от общата дължима от кредитополучателя сума
231.11 лв., които представляват недължими редовни лихви. С пълномощно от
15.12.2014 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за цесия,
предишният кредитор/цедентьт/„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е
упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да уведоми
от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД всички длъжници по
вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
15.12.2014 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентьт „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до длъжника А.И.И.. Пратката, съдържаща Уведомлението
по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, е изпратена чрез препоръчана поща с обратна
разписка на адрес - ПК: 4412, с. Братаница, ул. „****“ № *. А.И.И. е получил
пратката лично, видно от обратната разписка от писмото, която се е върнала на
изпращача и в нея е видно положен подпис от страна на ответника.
Твърди се, че поради неизпълнение
на задължението и към новия кредитор от страна на длъжника А.И.И., кредиторът
пристъпва към принудително изпълнение, като на 21.03.2019 г. от страна на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е подадено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А.И.И.. Съдът е уважил искането на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, като посредством нея е осъдил длъжника по
ч.гр.д. 1171/2019 г. по описа на PC - гр. Пазарджик да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД претендираната сума. Твърди се в исковата молба, че към момента на
подаване на исковата молба, гореописаното задължение на А.И.И. не е
погасено.
Моли се съдът да постанови решение със сила на
присъдено нещо, с което да признае за установено, че А.И.И., ЕГН **********
дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумите, за които е издадена
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
1171/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, а именно: 1,878.16 лева,
от които сума в размер на 1,754.86 лв., - главница по Договор за потребителски
кредит № 1118455 и сума в размер на 123.30 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 21.03.2013 г. до 15.12.2014 г., както и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 21.03.2019 г., до
окончателното погасяване на дълга, също така и направени съдебно-деловодни
разноски, в това число заплатената от заявителя държавна такса в размер на
37.56 лв. и сумата в размер на 100.00 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.Претендира
се заплащането на разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, с който счита, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен.
Твърди се, че от приложените по
делото писмени доказателства е видно, че на 15.12.2014 год. между „Уникредит
Кънсюмер Файненсинг"ЕАД и „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД е сключен
Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмер Файненсинг"ЕАД в качеството
му на цедент, цедира вземането си по гореописания Договор за потребителсдки
кредит на „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД, в качеството му на цесионер.
Твърди се, че при това положение,
прехвърленото вземане не е породило правно действие за длъжника, поради което
ищеца няма качеството на „кредитор" по отношение на длъжника, тъй като
липсва активна процесуална и материална легитимация на ищеца да предяви
вземането съдебно, тъй като цесията не е била съобщена надлежно на длъжника,
каквото е изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Сочи се, че в приложеното по
делото писмено доказателство, а именно: разписка за препоръчано писмо за цесия
от 15.12. 2014 год. липсва подписа на ответника А.И..
Сочи се, че спорният въпрос по
делото е относно правните последици от волеизявлението на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост, когато това волеизявление не е
достигнало до длъжника преди подаване на заявлението, а е достигнало до
длъжника след това - с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея.
Твърди се, че от приложените по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че волеизявлението на
кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до
длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ТПК, подадено на 21.03.
2019 год., видно от електронната справка на Портал за достъп до съдебни дела,
приложена към писмения отговор.
Сочи се, че волеизявлението на
кредитора за предсрочната изискуемост е достигнала до длъжника с връчването на
преписа от исковата молба и приложенията към нея на назначения особен
представител на длъжника.
Твърди се,
че не е спорно по делото, че на 21.03. 2019 год. от страна на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ"ЕАД е подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника А.И.И. и е издадена такава, но по
никакъв начин не става ясно, защо ответникът следва да заплати главница в
размер на 1878.16 лв. при положение че главницата по сключеният договор е 2000
лв., а по делото не е спорно, че длъжникът /ответника/ е заплатил на кредитора
848.45 лв. . По никакъв начин не може да се установи, какъв размер главница е
погасена и какъв не е. Какъв размер от разноските са платени и т.н.
Оспорва се размера на търсената
главница, тъй като не е посочен точно нейният размер. Оспорва се и търсеното юрисконсултско възнаграждение общо
в размер на 450 лв. /за заповедното и исковото производство/, което е
прекомерно завишено,тъй като тази сума е изчислена по Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, каквито не се присъждат на
юрисконсултите.
Оспорва се претенцията за
договорна лихва за периода от 21.03. 2013 год. до 15.12. 2014 год. тъй като
същата е погасена по давност.
Сочи се, че приложеният към
исковата молба Договор за отпускане на потребителски паричен кредит и особено
Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит или допълнителен
паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД не отговаря на
изискванията на закона за шрифта на договора. Съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК, са
въведени императивни изисквания, на които трябва да отговаря договора. Договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора.
Твърди се, че видно от приложения
към исковата молба договор, същият не отговаря на изискванията на закона за
шрифта на договора.Същият е неясен и нечетлив, със шрифт, който трудно се чете
дори и с лупа, което е достатъчно основание за неговата недействителност, на
основание специалната норма на чл. 22 от ЗПК.
Прави се възражение за погасяване
на вземането по давност, тъй като длъжникът е изпаднал в забава от датата на
падежа - 21.05. 2014 год. и до предявяването на иска - 09.09.2019 год. е
изтекла 5 годишната погасителна давност на цялото вземане на основание чл. 110
и чл. 111, буква „в", предложение второ от ЗЗД.
Районният
съд ,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за
установено следното:
Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор
за отпускане на потребителски паричен кредит №1118455 от 21.03.2013г., на
посочената дата, между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна и А.И.И., ЕГН-********** (кредитополучател) от
друга, е подписан Договор №1118455 за отпускане на потребителски паричен кредит
на обща стойност 2291.36 лв., от които 2000.00 лв. - чиста стойност на кредита,
60.00 лв. - такси/комисионни и 231.36 лв. - застрахователна премия.
Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 48 анюитетни месечни
вноски, всяка от които в размер на 61.50 лв., като първата вноска следвало да
бъде направена в срок до 21.04.2013 г., а последната - в срок до 21.03.2017 г.
Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя
в края на периода, била в размер на 2952.00 лв. Сумата,
предмет на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора, с което „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е изпълнил задължението си по него.
Кредитополучателят А.И.И., ЕГН-********** *** е направил 14 вноски по погасяване на задължението,
както и е погасил 1.56 лв. начислени лихви за просрочие или общо внесена сума
по кредита в размер на 848.45 лв., което не е спорно между страните по делото. Кредитополучателят е направил 13 от въпросните
вноски в пълен размер - 61.50 лв., като съгласно предоставената от цедента
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД информация, последната направена
вноска, чиято падежна дата е била на 21.05.2014 г. е направена от кредитополучателя
в непълен размер, а именно внесена сума в размер на 47.39 лв. След 21.05.2014
г. - падежната дата на последната направена по кредита вноска, длъжникът не е
направил оставащите 33 пълни и една частична вноска и съобразно уговорения
погасителен план е изпаднал в забава.
От приетите по делото доказателства се установява, че на 15.12.2014
г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД е бил сключен Договор за цесия, по силата на който
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по
гореописания Договор за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори
за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за
цесия от 15.12.2014 г. е включено и вземането по Договор за потребителски
кредит №1118455 от 21.03.2013г.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника И..
„Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
*********, да уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
всички длъжници по вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор
за цесия от 15.12.2014г. Предвид изложеното, цедентът „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания /приложено
по делото/ до ответника А.И.И.. Пратката, съдържаща Уведомлението по чл. 99,
ал. 3 и 4 от ЗЗД, е била изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на
адрес – с. Братаница, ул. „****“ №*, обл. Пазарджик. Ответникът И. е получил
пратката лично на 09.01.2015г., видно от обратната разписка, която е приложена
по делото.
Тъй
като ответникът И. не е изпълнил задълженията си към ищцовото дружество, последното
/видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №1171/2019г.
по описа на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно
гражданско дело №1171/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното
дело е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №691 от 22.03.2019г. Тъй като издадената заповед за изпълнение е била връчена на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление, на ищцовото
дружество била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането
си, което било сторено от ищеца.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК чрез залепване на
уведомление, и спазване на срока по чл.
415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването
на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д. №1171/2019г. по описа на РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване
на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в
сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното,
е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, и е основателен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства,
безспорно се установи, че на 21.03.2013г.
е бил сключен Договор за потребителски кредит №1118455 от 21.03.2013г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
(кредитор), от една страна и А.И.И. (кредитополучател) от друга. Подписаният Договор №1118455 за отпускане на
потребителски паричен кредит е на обща стойност 2291.36 лв., от които 2000.00
лв. - чиста стойност на кредита, 60.00 лв. - такси/комисионни и 231.36 лв. -
застрахователна премия.
С Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 15.12.2014 г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /като цедент/ е цедирал
вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. В предмета на сключения
Договор за цесия от 15.12.2014 г. е включено и вземането по Договор за
потребителски кредит 1118455 от 21.03.2013г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника И..
Предявеният иск с правно основание чл.422 във
вр. с чл.415 от ГПК срещу ответника И. беше доказан по безспорен начин в хода на
производството по делото, както по основание, така и по размер. В тази насока
са всички събрани по делото доказателства, което се установява по несъмнен
начин от гореописаната фактическа обстановка. Сумата, предмет на договора за паричен
заем, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, а усвояването на посочената сума ответникът
И. е удостоверил с полагането на подписа си. От приетите по делото
доказателства,се установява, че общата
дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края
на периода, била в размер на 2 952.00 лв.
Ответникът И.
е направил 14 вноски по погасяване на задължението, както и е погасил
1.56 лв. начислени лихви за просрочие или общо внесена сума по кредита в размер
на 848.45 лв., което не е спорно между страните по делото, поради което по
делото не е възникнала необходимост и от извършването на съдебна експертиза в
тази насока. Кредитополучателят е
направил 13 от въпросните вноски в пълен размер – 61.50 лв., като последната
направена вноска, чиято падежна дата е била на 21.05.2014 г. , е направена от
кредитополучателя в непълен размер, а именно внесена сума в размер на 47.39 лв.
След 21.05.2014 г. - падежната дата на последната направена по кредита вноска,
длъжникът не е направил оставащите 33 пълни и една частична вноска и съобразно
уговорения погасителен план е изпаднал в забава. От изложената фактическа
обстановка се установява размерът на дължимите, но непогасени задължения от
страна на ответника.
Не са налице данни и не са ангажирани доказателства,
че ответникът И. е заплатил на ищцовото дружество
претендираните от него суми, поради което предявеният иск е
основателен и доказан , и следва да бъде уважен като такъв,ведно с претенциите
за заплащане на възнаградителна лихва за периода от 21.03.2013г. до 15.12.2014г.
По
настоящото дело ищецът обосновава
правото си да претендира процесната сума от факта, че е придобил
вземането по договора за потребителски кредит
от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания. За да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на
ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да
установи осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на
валиден договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето. В
случая процесното вземане е предмет на
договора за продажба и прехвърляне на вземания, видно от приложение № 1 към
него, а спорен е единствено въпроса доколко извършената цесия
е противопоставима на длъжника, като ответната страна поддържа , че той не е
бил надлежно уведомен за нея. Представеното от ищеца уведомително писмо към
исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в
качеството му на пълномощник на цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
съгласно чл.3.2 от договора за продажба и прехвърляне на вземанията, е годно да
уведоми длъжника за извършената цесия на процесното вземане. По делото ищцовото дружество е представило доказателства, то които е видно,
че това писмо е достигнало до длъжника, преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Пратката,
съдържаща Уведомлението по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, е била изпратена чрез
препоръчана поща с обратна разписка на адрес – с. Братаница, ул. „****“ №*,
обл. Пазарджик. Ответникът И. е получил пратката лично на 09.01.2015г., видно
от обратната разписка, която е приложена по делото. По делото не се твърди
от ответната страна, че подписът,
положен на известието за доставяне на уведомлението, не е положен от ответника,
поради което съдът приема, че е положен от него. Твърдението, че липсва подпис
на ответника изобщо е несъстоятелно, тъй като видно от представенана обратна
разписка, е налице положен от получателя подпис, като е записано и фамилното
име на ответника.
Дори чисто хипотетично да се приеме, че
цесията не е била съобщена надлежно на ответника, няма пречка длъжникът да бъде уведомен за
цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо
за извършената цесия. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда
на чл.290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Съгласно
разпоредбата на чл.26 от ЗПК, кредиторът може да прехвърли вземането си по
договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът предвижда
такава възможност, какъвто именно е настоящият случай. Сключеният договор за
потребителски кредит предвижда такава възможност, като
потребителят е дал изричното си съгласие за това,подписвайки договора.
Обстоятелството, че ищецът в настоящото производство няма качеството на банкова
институция, не опорочава извършеното прехвърляне на вземания. Поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е
застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.
Поради
това съдът приема , че ищецът разполага с
материалноправна легитимация като кредитор по договора за потребителски
кредит по силата на договор за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен.
Ирелевантно е направеното от ответника
възражението, съгласно което волеизявлението
на кредитора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не било достигнало до длъжника преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Видно от материалите по делото, вкл. изложените в
исковата молба обстоятелства, ищцовото дружество не основава претенциите на
настъпила предсрочна изискуемост, съотв. не твърди за съобщена на потребителя
предсрочна изискуемост и не е аргументирал претенциите си на такова основание. Към
момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, всички непогасени вноски
по процесния договор за кредит са с настъпил падеж и съгласно чл.84,ал.1 от ЗЗД ответникът И. е изпаднал в забава,
като претендираното вземане се явява изискуемо в пълен размер/по силата на
сключения договор за отпускане на потребителски паричен кредит, кредитополучателят
се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 48 анюитетни месечни вноски, всяка
от които в размер на 61.50 лв., като първата вноска следвало да бъде направена
в срок до 21.04.2013 г., а последната - в срок до 21.03.2017 г., докато заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 21.03.2019г./
Съдът
намира за неоснователно и инвокираното възражение на ответника, съгласно което,
при подписване на договора за кредит е бил нарушена разпоредбата на чл.5,ал.4
от ЗПК. В конкретният случай, процесният договор е бил сключен на 21.03.2013г.,
към който момент е била приложима разпоредбата на чл.5,ал.4 от ЗПК, съгласно
която „Информацията по ал.1,2,3,9 и 13 се предоставя на потребителя
безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,,
като всички елементи на информацията се представят с еднакъв по размер, вид и
формат шрифт“. Това изискване не се прилага по отношение на общите условия,
доколкото същото е било прието през
2014г. / след датата на сключване на
процесният договор за кредит, както правилно е посочено и от ищцовата страна/. От
приетите по делото доказателства се установява, че съответната информация е
била предоставена на потребителя на хартиен носител, по достатъчно ясен и разбираем начин,, като всички елементи
на информацията са представени с еднакъв по размер, вид и формат шрифт, поради
което не е било допуснато твърдяното от ответника нарушение. Направеното
възражение относно шрифта на текста е неоснователно, тъй като цитираните от
ответника разпоредби от ЗПК на се били в сила при сключването на процесният
договор. /чл 10,ал.1 е приет през месец юли,2014г.- повече от година след
сключването на договора за кредит/. Следва да намерят приложение разпоредбите ,
действащи към момента на сключване на договора, поради което следва да се
приложи старият текст на цитираната алинея на чл.10 от ЗПК.
При проверка за валидността на
облигационната връзка между страните не се установи наличие на основания за недействителност на
представения двустранно подписан договор за отпускане на потребителски
кредит от 21.03.2013 г. В тази връзка следва да се посочи, че същият
е сключен при наличието на изискуемата
писмена форма, при наличието на необходимите реквизити на договора, а именно –
главница, срок за връщане, договорни и наказателни лихви е възпроизведени в
писмен вид. В същия отразено и съгласието на страните за сключването му , като
тези страни разполагат с необходимата
право- и дееспособност. Поради това съдът приема, че безспорно е установено по
делото възникнало действително правоотношение по
сключен между тях договор за кредит, по
силата на който ответникът е получил от кредитодателя съответна парична сума, която е следвало да
върне в определен срок, ведно с лихви и разноски по кредита. Със сключването на
договора кредитополучателят се е задължил да изпълни задълженията си като такъв
и така се явява обвързан от съглашението и всички негови клаузи, включително и
санкционните последици от своето неизпълнение.
Във връзка с направеното от
ответната страна възражение и
извършената служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи
в процесните договори , съдът приема следното.
В случая общите условия по кредитите са залегнали в самото съдържание на
индивидуалния договор , включени са като неразделна част от него, като
съдържанието им следва номерацията и обозначението с номера на самия договор и
не би могло да доведе до друг извод освен този , че се касае за един цялостен
документ, за който не се спори, че носи подписа на ответника в качеството му на
кредитополучател. Възможността на потребителя да се запознае предварително с клаузите на договора и
възможността му да влияе върху тях е основание, изключващо неравнопоставеността
на клаузите, което е налично в конкретния случай. С оглед гореизложените доводи, съдът намира,
че неравноправност по смисъла на ЗЗП не
е налице.
По
отношение направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по
давност, за да се произнесе, съобрази следното: Съгласно общите правила, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В разглежданата
хипотеза безспорно се установява , че вземането произтича от договор за кредит и относно началния момент на давността следва да се
съобрази и разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ, съгласно която с изтичане срока
на кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с
уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по договора за кредит, същото става изискуемо след изтичане на
уговорения срок. Процесното вземане произтича от договор за кредит, разновидност
на договора за заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем се прилага
общата петгодишна давност. В този смисъл е и съдебната практика, в това число и
разясненията, дадени в ТР№2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№2/2010 г. на ОСГТК на
ВКС. В посоченото решение е прието, че договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. В настоящия казус, безспорно се
установява, че крайният срок на договора е 21.03.2017г., като след 21.05.2014
г. , ответникът не е извършвал каквито и да било плащания. Заявлението на ищеца
за издаване на процесната заповед за изпълнение е депозирано в ПзРС на 21.03.2019
г., но съдът следва да отбележи, че в
случая давностния срок не започва да тече от датата на спиране на спирането на плащанията - каквото е възражението на ответника, а от
датата, на която вземането е станало изискуемо. В тази връзка са и разясненията
дадени в т.18 от ТР № 4 / 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето
защо съдът заключава, че в случая не са налице материално-правните предпоставки
за погасяване вземанията по давност и възражението на ответника е
неоснователно. Съгласно константната съдебна практика, по отношение
на договорите за банков кредит се прилага общата петгодишна давност по чл.110
от ЗЗД, тъй като задължението, предмет на договора, е неделимо, а плащанията по
кредита – главница и лихви с периодични анюитетни вноски по своето естество не
го превръщат в договор за периодично изпълнение, за да се прилага давностния
срок от датата на падежа на отделната част от задължението. В случая
заявлението е подадено на 21.03.2019г., от който момент се счита предявен
настоящия иск за съществуване на вземането. При договора за заем е налице неделимо
плащане, като договореното връщане на заема на отделни погасителни вноски
единствено изразява съгласието на кредитора да приеме изпълнение на части,
поради което настоящият съдебен състав приема, че е приложима петгодишна
погасителна давност, която не е изтекла. Приложим по договора за кредит се явява общият петгодишен давностен срок,
който тече от настъпване изискуемостта на цялото вземане, т.е считано от
изтичане на срока по кредита.,т.е на 21.03.2017г. , от която дата е започнал да
тече давностният срок.
От приетите по
делото доказателства безспорно се установи размера на договорените главни
задължения, установи се и усвояване на
договорената сума и спиране на плащанията по договора. Няма наведени твърдения
за последващо изпълнение задълженията по договора, нито ангажирани
доказателства. Общата дължима сума от потребителя е в размер на 2952.00лв.,
която се установява от приложения по делото погасителен план, и която сума
съдържа всички дължими пера по задължението, вкл. лихви и разноски за целия
период на погасяване. Сумата от 848.45лв. , която е общо постъпила за
погасяване на задължението, е погасила не само дължимата главница, но и лихви и
разноски, което е заложено в погасителния план, поради което не следва тази
сума да бъде приспадната единствено от чистата стойност на кредита в размер на
2000.00лв., както е посочено от ответната страна.
Предвид гореизложеното, съдът стига
до извода, че установителния иск е
основателен и следва да се уважи
в размерите, посочени в петитума на исковата молба, изчислени съгласно
изискванията на актуалната съдебна практика.
По отношение на разноските: При този
изход на делото, в полза на ищеца следва
да се присъдят направените разноски, вкл. направените и претендирани от ищеца
разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. От материалите по делото се
установява, че се претендира заплатена
държавна такса по заповедното производство в размер на 37.56 лв., както и 100.00
лв.- присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ищецът претендира и сторените от
него разноски в хода на производството по гр. Дело №3573/2019г. по описа на РС-
Пазарджик, които са 82.64лв.- държавна такса
и 300.00лв. - юрисконсултско
възнаграждение, както и заплатен депозит за назначаване на особен представител
в размер на 200.00лв. Посочените разноски следва да бъдат присъдени на ищеца.
Съдът следва да се произнесе по
направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредба на чл.
78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане
на правната помощ, която в чл. 25, т.1,
предвижда възнаграждение за исковото производство– от 100 до 300 лева. Съгласно
чл.1 от Наредбата, съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от
вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази посочените
обстоятелства, намира, че в полза на ищеца следва да се определи и присъди
юрисконсултско възнаграждение по гр.дело
№3573/2019г. в размер на 200.00 лева.
Не са налице основания за изменение
размера на присъденото по ч.гр.дело №1171/2019г.. юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100.00лв.
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
Р Е Ш
И :
По предявеният иск от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“№21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2,
представлявано от Я. Й. О. и П. Я. П. , срещу А.И.И., ЕГН-********** ***
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на
ответника А.И.И., ЕГН-********** ***, че дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“№21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, представлявано от Я. Й.
О. и П. Я. П. , сумата от 1878.16 лева /хиляда
осемстотин седемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки /, от които сума в
размер на 1754.86 лв. - представляваща остатък от непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № 1118455 от 21.03.2013г. и сума в размер на 123.30 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 21.03.2013 г. до 15.12.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК /21.03.2019г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за които
суми е издадена Заповед №691/22.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1171/2019г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН-********** ***, да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“№21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, представлявано от Я. Й.
О. и П. Я. П., сумата от 620.20лв. /шестотин и двадесет лева и двадесет
стотинки/, представляващи сторени от ищеца такси и разноски по ч.гр.дело №1171/2019г. по описа
на РС-Пазарджик и по гр.дело №3573/2019г. по описа на РС-Пазарджик, на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: