Решение по дело №975/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 23 декември 2019 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20197260700975
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №916

05.12.2019г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                            в публичното заседание                                                                

на осми ноември                                           две хиляди и деветнадесета  година в следния състав:

Съдия : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

Секретар Йорданка Попова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

адм.д.№975 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания.

Образувано е по жалба на И. *** срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-Х/1013/ФП/19.07.2019г., издадена от Директор Дирекция Социално подпомагане Хасково, с която е отказано отпускането на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ. Сочи се, че заповедта била издадена без основание да се спира плащането от 24,26 лева всеки месец, считано от 01.01.2019г. Жалбоподателят обжалвал Експертното решение на ТЕЛК Хасково пред НЕЛК София, но ЕР на ТЕЛК било валиден акт до произнасянето на НЕЛК, а решението на НЕЛК щяло да бъде постановено след 20.02.2020г. Нямало основание да се спира изпълнението на ЕР на ТЕЛК. Според жалбоподателя в Закона за хората с увреждания нямало отразяване обжалваното ЕР на ТЕЛК да може да бъде спряно от изпълнение. Иска да бъде отменена оспорената заповед.

Ответникът – Директор на Дирекция Социално подпомагане Хасково, чрез процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. По подаденото заявление-декларация била изготвена индивидуална оценка на потребностите, като не била констатирана потребност от отпускане на месечна финансова подкрепа, тъй като ЕР на ТЕЛК не било влязло в законна сила, а видът на експертизата бил освидетелства.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят И.И. е подал Заявление–декларация месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ№ЗХУ-ИО/Д-Х/1013/ФП/13.06.2019г., като декларирал, че има определен процент на вид и степен на увреждане/ степен  - 50% с ЕР на ТЕЛК №3161/29.11.2018г. със срок - пожизнен. На същата дата бил попълнен и формуляр за самооценка на лице с увреждане. По това заявление – декларация била изготвена Индивидуална оценка на потребностите от 18.07.2019г., като изрично се посочва, че няма валидно ЕР на ТЕЛК. Като заключение се дава, че тъй като лицето е представило ЕР на ТЕЛК, което е обжалвано пред НЕЛК, то той не отговаря на условията на чл.70 от ЗХУ във вр. с пар.1, т.2 от ДР на ЗХУ и за него не е породено право като лице с трайно увреждане.

С оспорената  Заповед №ЗХУ-ИО/Д-Х/1013/ФП/19.07.2019г. – л.17 от делото, на основание чл.25, ал.1 от ЗХУ във вр. с чл.65, ал.1 и чл.66 от ППЗХУ е отказана месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ, тъй като представеното ЕР на ТЕЛК било обжалвано пред НЕЛК и не е влязло в законна сила, поради което и за жалбоподателя нямало породено право като лице с трайно увреждане.

По делото е представено ЕР №3161/29.11.2018г. относно вид експретиза – освидетелстване, с оценка на работоспособността – 50% трайно намалена, скор на определения % ТНР и степен на увреждане – пожизнен, както и е определена дата на инвалидност – 19.11.2018г. Върху представеното в копие от ДСП Хасково ЕР на ТЕЛК има отбелязване за оспорване пред НЕЛК – 04.12.2018г.

По делото е представено писмо от НЕЛК №27784/14.12.2018г., видно от което ЕР на ТЕЛК №3161/29.11.2018г. е било обжалвано като е образувано производство и насрочено за разглеждане на 20.02.20120г.  

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.08.2019г. – лично, за което е представено известие за доставяне – л.31 от делото.

Жалбата е постъпила в съда на 07.08.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в преклузивния 14 дневен срок, подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес в законоустановения срок по АПК, отговаря на изискванията за форма и реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ, поради което същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.21, ал.1 и 4 от ЗХУ – Директор на Дирекция Социално подпомагане към Агенция за социално подпомагане по настоящия адрес на човека с увреждане, в предписаната от закона писмена форма е и с всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 от АПК - наименование на издаващия орган, наименование на акта, адресат, фактически и правни основания, разпоредителна част, указания за това пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето издател, с означаване на длъжността му. Действително в заповедта е посочен административен ред на обжалване пред по-горестоящия орган, но доколкото няма спор относно спазването на срока за оспорване пред съда по реда на чл.145 от АПК, то установеното не следва да се разглежда като нарушение при съставянето на акта. Няма спор и относно връчването на заповедта съобразно разпоредбата на чл.25, ал.3 от ЗХУ, тъй като са представени доказателства писменото съобщаване на акта на лицето, подало заявление-декларация, в 7-дневен срок от издаването и заедно с индивидуалната оценка на потребностите.

Няма допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство, образувано по заявлението на жалбоподателя.  Административният орган в съответствие с чл. 35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай, а при анализа им е достигнал до правилни и обосновани правни изводи, в съответствие с материалните разпоредби на закона. Изготвена е индивидуална оценка на потребностите съгласно чл.20-21 от ЗХУ, в която е изложено съответно заключение, като въз основа на тях Директор Дирекция Социално подпомагане Хасково е постановил оспорената заповед в съответните срокове по чл.65 и 66 от ППЗХУ.

Съгласно чл.68, ал.1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл.20. Тази подкрепата е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане и се състои от два компонента -  месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и целеви помощи съобразно вида на увреждането. Съобразно чл.81 от ЗХУ редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона. С изготвената индивидуалната оценка следва да се определи вида и размера на помощта, но в настоящия случай исканата подкрепа е отказана поради неизпълване на законовите изисквания за отпускането и основанието за отказа е изцяло материалноправно.

Съдът намира, че при издаване на заповедта е спазен материалния закон и същата е законосъобразна. За да откаже отпускането на исканата финансова подкрепа, административният орган е изложил в заповедта мотиви, че представеното по преписката ЕР на ТЕЛК не е влязло в законна сила и поради това за жалбоподателя не са възникнали съответните права по ЗХУ като лице с трайно увреждане. По смисъла на закона – пар.1, т.2 от ДР на ЗХУ, "хора с трайни увреждания" са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Страните не спорят, че ЕР на ТЕЛК №3161/29.11.2018г. е било оспорено преди да бъде подадено заявление – декларация чл.70 от ЗХУ№ЗХУ-ИО/Д-Х/1013/ФП/13.06.2019г., като жалбата е подадена от самото освидетелствано лице И.И.. Съгласно чл.113, ал.3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. В чл.112, ал.9, изр.1 от ЗЗдр обаче е предвидено, че обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане не спира тяхното изпълнение. Така законът допуска предварителна изпълняемост на експертните решения, но следва да бъде взето предвид, че нормата на ал.9 съдържа и второ изречение относно случаите, при които освидетелстваното лице не възстановява получена в повече сума. Така е именно, когато НЕЛК се произнесе след 3-месечния срок с решение, с което определя намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, водещи до намаляване на първоначалното определено обезщетение. При тълкуване на двете разпоредби, а също и като се има предвид изрично посоченото обстоятелство от законодателя в изр.2, ал.9, чл.112 от ЗЗдр за първоначално, т.е. вече определено обезщетение, то следва да се приеме за правилен извода на административния орган, че за жалбоподателя не възникнало качество, определящо го като лице с трайни увреждания по смисъла на ЗХУ. Като се има предвид правомощието на НЕЛК по разпоредбата на чл.51, т.3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, която регламентира, че НЕЛК може да отмени изцяло или отчасти решението на ТЕЛК и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението, то не може да се приеме, че е безспорно към момента на подаване на заявлението от И.И., че състоянието на лицето го определя като лице с трайни увреждания. Освен това законодателят не е уредил в специалния закон – ЗХУ, изрична разпоредба, която да дава право на лица, относно състоянието на които е издадено ЕР на ТЕЛК, при обжалване на решението на органите на медицинската експертиза да получават определен минимален размер на месечна финансова подкрепа, така както е сторил това по отношение на пенсията за инвалидност – чл.98, ал.7 от КСО.  Така след като в случая ЕР на ТЕЛК от 29.11.2018г. е оспорено, то не представлява стабилен административен акт, няма допуснато по закон или с акт на органа негово предварително изпълнение, поради което посоченият в него процент не може да се има предвид като основание за определяне на лицето като лице с трайни увреждания и да бъде отпусната исканата финансова подкрепа. В този смисъл административният орган правилно е постановил отказ, поради което съдът приема че оспорването на заповедта е неоснователно и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на И. *** срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-Х/1013/ФП/19.07.2019г., издадена от Директор Дирекция Социално подпомагане Хасково, с която е отказано отпускането на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.

 

 

Съдия: