Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.08.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четвърти юли две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Д.К.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 902 по описа за 2015 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 411 677,
75 лв., част от тях, заявени като частични при пълен заявен размер на исковете
от 620 000 лв.
В исковата молба на Р.Д.П. и М.М.П.,
действащ чрез своя законен представител Р.Д.П. се твърди, че на 13.08.2013 г.,
около 13.30 ч., в землището на гр. Стара Загора, на път І-5, км 231+400 било осъществено ПТП, при което починал М.Н. П.
– съпруг на първата ищца и баща на втория ищец. Твърди се, че ПТП-то било виновно
причинено от водача на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ****** ВА с прикачено
към него полуремарке „Кьогел“ с рег. № ****** – И.Ц.И., който нарушил правилата
за движение по пътищата като предприел маневра, с която засякъл движещият се
след него мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ******, управляван от М.Н. П.. Твърди
се, че вследствие на удара М. П. получил увреждания, несъвместими с живота, а
водачът на товарния автомобил избягал. Твърди се, че смъртта му била понесена иЗ.лючително
тежко от ищците. Връзката между ищците и М. П. била изключително силна, отношенията
им били топли и близки, основани на разбирателство, привързаност и взаимна
обич. Със загубата му те загубили опората и неговата подкрепа, живота им
напълно се променил.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на искове и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на товарен автомобил „ДАФ”,
да заплати сумата от 180 000 лв. на ищцата П. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпруга й, частична претенция, при
пълен заявен размер на иска от 300 000 лв., сумата от 200 000 лв. на
ищеца П., действащ чрез своя законен представител – ищцата П., частична
претенция, при пълен заявен размер от 320 000 лв. и сумата от 31 677,
75 лв. – обезщетение за имуществени вреди за ищеца П., представляващо лишаване
от издръжка от бащата до навършване на неговото пълнолетие / за период от 186
месеца/, считано от 13.08.2013 г. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „Застрахователна компания Л.И.”
АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК
с релевирани в същия възражения включително възражение за съпричиняване и
възражение за липса на пасивна материалноправна легитимация досежно претенцията
за имуществени вреди на ищеца П.. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
По делото като трето лице-помагач на
страната на ответника е конституиран И.Ц.И., редовно уведомен, не заявява
становище по исковете.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. К..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Т..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда № 60/27.11.2014 г. на ОС – Стара Загора по
нохд 424/2014 г., от съдържанието, на
която се установява, че И.Ц.И. е признат за виновен в това, че на 13.08.2013
г., в землището на гр. Стара Загора, по път 1-5 на км 231+400, при управление
на МПС – влекач марка „ДАФ“ с рег. № ****** ВА и прикачено към него полуремарке
марка „Кьогел“ с рег. № ******, в посока от юг на север, е нарушил правилата за
движение, предвидени в ЗДвП, а именно: чл. 5, ал.1 т.1 и чл. 25 ал.1 от ЗДвП, в
резултат, на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.Н. П., като
деецът е избягал от местопроизшествието. Присъдата е влязла в сила на 31.05.2015
г.
По делото е представено удостоверение за наследници № 174/19.08.2013 г. на
Община Казанлък, от което се установява, че М.Н. П. е починал на 13.08.2013 г.
и е оставил за свои наследници по закон Р.Д.П. /преживяла съпруга/ и М.М.П.
/низходящ от първа степен/.
Представена е справка от базата данни на ИЦ към ГФ, от която се установява,
че за периода 08.01.2013 г. – 07.012014 г. по отношение на товарен автомобил с
ДКН ****** ВА е сключена застраховка „ГО“ при ЗК „Л.И.“ АД.
По делото е представено и свидетелство за управление на МПС за категории А,
В, С , с № *********, издадено на 28.07.2005 г. на М.Н. П.
По делото е изслушана и съдебно автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. С.В.А.. Вещото лице е обосновало извод, че скоростта на
движение на мотоциклета „Сузуки“ непосредствено преди удара в товарната
композиция е била по-висока от 106 км/ч, а скоростта на движение на товарната
композиция, непосредствено преди началото на спирачните следи е била около 28
км/ч, а скоростта й в момента на удара е 16,1 км/ч. Вещото лице е обосновало
извод, че ПТП-то е осъществено на платно за движени с двупосочно движение като
в района на ПТП лентите са разделени помежду си с единична прекъсната линия М3,
която завършва на 17 м от ориентир О1, съгласно скицата към заключението на
вещото лице и оттам започва единична непрекъсната линия М1, която стига до
пътни знаци В24 и В26. Вещото лице е обосновало извод, че водачът на товарната
композиция е могъл обективно да възприеме мотоциклета непосредствено преди
потеглянето, като за водача на мотоциклета също е имало обективна възможност да
възприеме навлизащата в пътното платно товарна композиция, тъй като в този
момент той се е намирал на 219 м от мястото на удара.
По делото е изслушана и съдебно
счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.В.В.. В заключението си
вещото лице е обосновало извод, че необходимата месечна издръжка на М.М.П.,
считано от 13.08.2013 г. /датата на ПТП/ до навършване на пълнолетие като са
отчетени конкретните нужди с оглед промяната на възрастта на посочения период,
възлиза на 462, 78 лв. като от издръжката на бащата липсва недостиг от 339, 89
лв.
По делото е представено разпореждане № **********/13.11.2013 г. на РУ“СО“ –
гр. Стара Загора, от съдържанието, на което се установява, че е отказано
отпускането на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
наследника на М.Н. П. за М.М.П..
В съдебно заседание на 14.12.2015 г.
са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Т.П. Ч.
и Я.Г.П..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата
на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че
към датата на ПТП-то по отношение на товарен автомобил «ДАФ» с ДКН ****** ВА е
имало валидно сключен договор за застраховка, покриващ риска «ГО» при ответното
дружество. Това се установява и от представената справка – извлечение от
Информационния регистър на Гаранционен фонд. По делото няма данни същата да е
прекратена при условията и начините, предвидена в КЗ/отм./, към датата на
ПТП-то, поради което валидно е произвела своето действие. Справката от
Информационния регистър към ГФ пряко отразява подадената информация от
застрахователните дружества относно факта на сключените респективно прекратени
договори за риска «ГО» с оглед задължението на същите, установено в нормата на
чл. 294 ал.1 от КЗ/отм./. На следващо място следва да се съобрази и
законоустановената презумпция на чл. 295 ал.7 от КЗ/отм./, която при
доказателствена тежест на ответника не е оборена.
Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с влязла в сила присъда, която е задължителна за
настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Съгласно същата
разпоредба същата е задължителна за настоящия съдебен състав и досежно
противоправността на извършеното деяние.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите не са спорни по делото, а същите се установяват и от
присъдата на наказателния съд.
Ищците са преживяла съпруга и низходящ от първа степен на починал в ПТП,
предвид което притежават активна материалноправна легитимация да претендират
репарация на причинените им, вследствие смъртта на техния наследодател вреди.
Същите са от кръга на близки родственици, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да
съобрази. Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от
събраните гласни доказателства, които съдът цени като непосредствени лични
впечатления, които пресъздават обективно състоянието на ищците.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на съпруг и баща, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с
починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се
имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците /31 години
за ищцата П. и 2 години за ищеца П./, интензитета на тяхното страдание, вследствие
загуба на съпруг и баща, с който са поддържали близки връзки в продължение на
дълъг период от време и взаимно са се подкрепяли, обичали, помагали, възрастта
на починалия /32 год./, който е бил в разцвета на живота си. На следващо място
следва да бъде преценено и обстоятелството, че ищецът П. е загубил баща си,
което го е лишило от бащина обич и грижи в изключително ниска възраст, едва в
началото на жизнения си път, което неминуемо ще доведе до неблагоприятно
отражение на целия му живот, емоционално и психическо състояние, предвид на
факта, че детето изначално и завинаги е лишено
от възможността и правото си да познава своя баща, да бъде обичано, обгрижвано от него, както и да получава любовта, закрилата и подкрепата, която само той би
могъл да му осигури, които обстоятелства безспорно изпълват със
съдържание биологичната връзка между родител и дете. В разцвета на
живота си ищцата П. е загубила възможността да получава обич и подкрепа, в
морален и финансов аспект, от своя спътник в живота, което неминуемо води до нервно-психическия стрес, негативни изживявания от
емоционално естество и неочаквана промяна в стереотипа на изградения начин на
живот на семейството им. При определяне размера на дължимото обезщетение
настоящият съдебен състав намира, че следва да отчете, както упоменатите
по-горе в мотивите обстоятелства, така и времето на настъпване на деликта,
икономическите условия в страната и нивата на застрахователно покритие към
правнорелевантния момент, като всички тези обстоятелства, преценени с оглед
критериите, зададени в нормата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че справедливото
обезщетение, което би било да репарира понесените от ищците болки и страдания
възлиза на сума от се присъди сума в размер на 180 000 лв. за ищеца П. и
сумата от 130 000 лв. за ищцата П..
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с оглед движение
с изключително превишена за пътните условия и обстановка на пътя скорост и
същият е управлявал мотоциклета без да има валидно свидетелство за управление
на мотоциклет от съответната категория. Такова съпричиняване на вредоносните
последици от страна на пострадалия е налице при причинна връзка между неговото
поведение, с което е създадена обективна предпоставка и/или възможност за
настъпване на увредата /решение по т.д. 623/2010 г. на ВКС, Второ ТО/. С оглед ангажираните по делото доказателства – свидетелство за
правоуправление на МПС, издадено на починалия в ПТП-то настоящият съдебен
състав намира за неоснователно възражението за съпричиняване с оглед липсата на
такова свидетелство, доколкото наведеното възражение на ответника не се
подкрепя от ангажираните от страните доказателства. По отношение възражението
за съпричиняване с оглед управлението на мотоциклета със скорост, която е
изключително превишена за пътните условия настоящият съдебен състав намира
възражението и в тази му част за неоснователно. Видно от заключението на САТЕ
мотоциклетът се е движил със скорост от около 106 км/ч, при максимално
разрешена за съответния пътен участък – 60 км/ч. т.е. скоростта му е надвишавала
пределно допустимата такава. За да се приеме обаче, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалия следва да бъде установено по делото конкретен принос
на същия, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
деликта до вредоносния резултат т.е. приносът на пострадалия винаги е каузален
и поради това не всяко негово деяние /действие или бездействие/, дори когато не
отговаря на установеното от законодателя следва да се счита за съпричиняване.
Такова съпричиняване е налице само, когато конкретното проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди / в този смисъл е и
задължителната съдебна практика - РЕШЕНИЕ № 169 ОТ
28.02.2012 Г. ПО Т. Д. № 762/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/. Такъв
конкретен принос не се установява от ангажираните от страните по делото
доказателства. Не са ангажирани доказателства по делото, при доказателствена
тежест на ответника, ПТП-то да е настъпило поради високата скорост на движение
на мотоциклета. Липсват доказателства по делото, при тежест на доказване на
ответната страна, от които да се обоснове извод, че в случай, че пострадалият е
управлявал мотоциклета със скорост, която е в рамките на разрешената за
съответния пътен участък ПТП-то не би се осъществило респ. би се осъществило,
но вредоносният резултат би бил по-малък. Няма данни по делото ударът да е бил
технически предотвратим от страна на мотоциклетиста при движение със скоростта,
с която се е движил или със скорост, попадаща в рамките на разрешената за
участъка респ. няма данни каква е била опасната зона за спиране на
мотоциклетиста при скорост от 106 км/ч респ. при скорост от 60 км/ч, за да се
обоснове извод в насока техническа възможност за предотвратяване на удара от
негова страна. При липсата на ангажирани от страна на ответника доказателства в
горния смисъл настоящият съдебен състав намира, че не може да обоснове извод за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия.
По претенцията за имуществени вреди на ищеца П.:
По отношение на правото на обезщетение за имуществени вреди следва да се отбележи, че лицата, легитимирани да
претендират такова обезщетение са
посочени в Постановление № 4/1961 г. на
Пленума на ВС /раздел ІІІ т.1/, като това
посочване няма изчерпателен характер. С оглед дадените в него
разяснения право на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в случай на смърт на
пострадалия имат неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други
близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат
право на издръжка по закон от пострадалия. Задължителна предпоставка за да бъде
причислено едно лице към кръга на "близките, които поради
нетрудоспособност действително са били издържани" по смисъла на
Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС, е то да е получавало издръжка, а не
само грижи и морална подкрепа от пострадалия / в този смисъл е и решение № 143 ОТ 29.04.2015 Г.
ПО Т. Д. № 3504/2013 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК. От ангажираните по делото
доказателства се установява, че ищецът е от кръга на легитимираните лица –
същият е низходящ на пострадалия, малолетно дете, което е било издържано от
него. Този извод се налага при съвкупна преценка на ангажираните по делото
доказателства –показания на свидетеля Я.П., представената по делото трудова
книжка на пострадалия и изслушаната по делото ССчЕ, която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че с оглед на смъртта на М. П. на
неговото малолетно дете са причинени имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи от лишаването му от издръжка, на която същият е имал право по
закон по арг. на чл. 143 ал.2 от СК. Тези имуществени вреди се намират в пряка
и непосредствена причинна връзка с оглед настъпилото застрахователно събитие –
осъщественото ПТП, при което е загинал неговия баща и същите на общо основание
подлежат на репарация от страна на застрахователя по риска „ГО“ на деликвента. С факта на смъртта на баща си малолетното дете е загубило загубило възможността да получава следващата му се по
закон издръжка до навършване на своето пълнолетие. В този смисъл е т. 1
от ППВС № 4/68 г., съгласно която на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица
от непозволеното увреждане. Неоснователен е доводът на въззивника, че
застрахователят не е сред изброените лица в чл. 140 ал.1 от СК, които са
задължени да дават такава издръжка. В тази
връзка следва да се има предвид, че вземането за издръжка и вземането за
обезщетение за претърпени имуществени вреди към застрахователя, осигурил застрахователно
покритие за вредите, причинени от застрахования на трети лица, произтичат от
различни правни основания, имат различен предмет, цели и функции и обслужват
различни правно легитимни интереси на техните носители. В тази връзка не намира
приложение нормата на чл. 140 ал.1 от СК по отношение вземането на ищеца за репариране на
причинените му имуществените вреди от ответното застрахователно дружество. Неполучаването на издръжка по смисъла на чл. 143 ал.2 от СК представлява пропуснати ползи, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя по
риска "Гражданска отговорност" на деликвента ( в този смисъл: решение № 158/28.12.2011 г. на ВКС, ТК, І отд. по т.дело №
157/2011 г. ; решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т.дело №
762/2010 г. ; решение № 100/28.07.2010 г. на ВКС, ТК, І отд. по т.дело №
645/2010 г. и др.). Неоснователен е доводът на ответника за друг ред за обезщетяване на лица,
установен в нормите на чл. 82 от КСО и следващи. По делото са ангажирани
доказателства, от които се установява, че на ищеца му е отказано отпускане на
наследствена пенсия, но дори и да имаше такава, то това обстоятелство би било
от значение само и единствено релевантно при определяне размера на дължимата
издръжка чрез приспадане на сумата, получавана като наследствена пенсия.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право
на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. При определяне на размера
на претърпените от ищеца вреди
настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази доходите на родителите, като ги съпостави с установения от вещото
лице по ССчЕ размер на средствата
за издръжка на едно лице. С оглед изводите на ССчЕ настоящият съдебен състав намира, че дължимата
месечна издръжка възлиза на сума от 339, 89 лв. за периода до навършването на 18 – годишната му възраст, до която възраст родителят би бил задължен да плаща издръжка. От тази гледна точка получаването на издръжка е бъдещо сигурно (защото
родителят е задължен за нейното даване), но неосъществило се увеличаване на имуществото
на лицето, на което се дължи издръжката до навършване на посочената възраст. Предвид чл. 51 ал.1 изр. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане могат да
се платят еднократно или периодически, като съгласно т. 11 от ППВС № 4 от 1975
г. възможността за периодично изплащане на присъдено обезщетение е възложено на
съда. Предвид това, съдът намира, че не съществува процесуална пречка по
аргумент на цитираните по-горе правна норма
и ППВС за присъждането на обезщетение
за бъдещ период, след като са се осъществили вече основанията за възникване на
това обезщетение и е налице основание да бъде определен размера му за бъдещ
период. С оглед на горните съображения и
като взе предвид заключението на вещото лице по ССчЕ, съобрази периода на
дължимост на претенцията и съобразно нормата на чл. 162 от ГПК настоящият
съдебен състав намира, че така предявеният иск като основателен и доказан
следва да бъде уважен изцяло за сумата от 31 677, 75 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на 6 971, 70 лв., припадащата се част от заплатеното
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от ищцовите претенции.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК. Минималният размер на юрисконсултското възнаграждение, съобразно заявената
част от исковете възлиза на сума в размер на 12 880, 33 лв. Припадащата се
част от тях, както и от разноските за платени депозити за експертиза и разпит
на свидетел с оглед отхвърлената част от
иска възлиза на сума в размер на 2 249, 63 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 13 677,11 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Р.Д.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. П.К. сумата от 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 13.08.2013 г.,
с което е причинена смъртта на М.Н. П., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.08.2013 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размери от 180 000 лв. като
неоснователен и недоказан, частична претенция, при пълен заявен размер от
300 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на М.М.П., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Р.Д.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, офис 10 – адв. П.К. сумата от 180
000 /сто и осемдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 13.08.2013 г., с което е
причинена смъртта на М.Н. П., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.08.2013 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размери от 200 000 лв. като
неоснователен и недоказан, частична претенция, при пълен заявен размер от 320 000
лв., както и сумата от 31 677, 75
лв. /тридесет и една хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и
пет стотинки/ лв. – обезщетение за имуществени вреди от лишаване от издръжка за
периода от 13.08.2013 г. до навършване на пълнолетието му, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 13.08.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплати на М.М.П., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Р.Д.П., ЕГН ********** и на Р.Д.П.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. П.К. сумата от 6 971, 70 лв. – разноски.
ОСЪЖДА М.М.П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Д.П.,
ЕГН ********** и Р.Д.П., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес:***, офис
10 – адв. П.К. да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Застрахователна
компания Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 2 249,
63 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание чл.
78 ал.6 от ГПК сумата от 13 677,11
лв. – дължима ДТ.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ответника – И.Ц.И., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: