Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 09.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №
33 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на депозирана искова молба от С. С.М. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че
ищцата, като собственик на недвижим имот, представляващ жилище – апартамент №
13, бл. 7, вх. „Б“, находящ се в с. Кленовик, общ. Радомир, обл. Перник, била
клиент на ответното дружество, с кл. № ……...
Ищцата ползвала в посочения обект
ел. енергия до началото на 2012 г., когато електромерът бил свален от
доставчика на услугата и оттогава до настоящия момент обектът не бил обитаван и
в него не била използвана ел. енергия.
Въпреки това, при направена
справка в информационната система на ответното дружество ищцата установила, че
за процесния имот е начислена сумата от 2958,47 лева за ползвана ел. енергия и
неустойка за просрочени плащания за периода от 20.11.2009 г. до 25.01.2012 г.
От изложеното ставало ясно, че
последното задължение е възникнало на 25.01.2012 г., от което следвало, че
вземането на ответното дружество за сумата от 2958,47 лева било погасено по
давност.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи
сумата в размер на 2958,47 лева за консумирана, но незаплатена електрическа
енергия по кл. № …….. за периода от 20.11.2009 г. до 25.01.2012 г., като
погасена по давност.
С отговора на исковата молба
ответното дружество „Ч.Е.Б.“ АД признава изцяло исковата претенция, като моли
съда да постанови решение при признание на иска и да възложи разноските по
делото в тежест на ищцата.
В съдебно заседание ищцата,
редовно призована, чрез упълномощен представител поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, изпраща
представител – юрисконсулт Л. М., която признава предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
като същият е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и
надлежно упражняване правото на иск. В подкрепа на допустимостта на иска следва
да се изтъкне също така, че няма изрични нормативни ограничения за начина, по
който следва (или е възможно) да се упражни правото на длъжника да се позове на
изтекла давност. Така например, разпоредбата на чл. 120 ЗЗД сочи единствено, че
давността не се прилага служебно, но не ограничава начините, по които правоимащото
лице може да я релевира. Поради това и доколкото нормативна забрана се въвежда
винаги изрично, липсата на такава по отношение на този вид искове обуславя
тяхната принципна допустимост, а въпросите, дали за ищеца е налице правен
интерес от иска и дали съответното право е въобще погасяемо по давност, са
предмет на конкретна преценка във всеки отделен случай. По настоящото дело
съдът намира, че спорното право (вземане) е облигационно и поради това може да
бъде погасено по давност, а ищците имат правен интерес от предявяване на такъв
иск.
По основателността:
Между страните не се спори, че ищцата С. С.М. е
собственик на недвижим имот, представляващ жилище – апартамент № ., бл. ., вх. „.“, находящ се в с. Кленовик,
общ. Радомир, обл. Перник, като партидата, по която се отчита потреблението на
ел. енергия е записана на нейно име – клиентски № …….
Съдът приема за безспорен факта, че между ищцата и ответника - „Ч.Е.Б.” АД (енергийно предприятие по
смисъла на §1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което
осъществява обществено снабдяване с ел. енергия),
са налице облигационни отношения, които се регулират от публично оповестени Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия и ищцата притежава качеството „потребител на ел. енергия
за битови нужди“. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а
от Закона за енергетиката тези условия обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без
да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С оглед характера
на обществените
отношения начинът на договаряне е опростен, като предварително е
определено съдържанието на договорните клаузи за всички единични договори, които са
типизирани.
Страните не спорят, че за процесния електроснабден имот, находящ се в с.
Кленовик, общ. Радомир, обл. Перник, има незаплатено задължение в размер на 2958,47
лева за периода от 20.11.2009 г. до 25.01.2012 г.
В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че така посоченото задължение
е погасено по давност, като от страна на ответното дружество е направено
изрично признание в тази насока, поради което съдът приема за доказано, че ищцата
не дължи на ответника „Ч.Е.Б.“ АД сумата в размер на 2958,47 лева за консумирана, но
незаплатена електрическа енергия по кл. № 300107001189 за периода от 20.11.2009
г. до 25.01.2012 г., като погасена по давност, още повече, че по делото липсват
доказателства давността да е била прекъсвана на някое от основанията по чл. 116 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата възниква правото на разноски. Ищцата
претендира разноски в общ размер на 568,34 лева, от които 118,34 лева –
заплатена държавна такса и 450,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези
предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на
сочената разпоредба. В процесния случай според съда не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като макар ответникът да е
признал иска, не доказва наличието на втората кумулативна предпоставка, тъй
като видно от отговора на исковата молба, в клиентската информационна система
на ответното дружество фигурира задължение за процесния имот по кл. № 300107001189 и въпреки че за
ответника е съществувала възможност служебно да отпише това свое вземане, не го
е направил и това е довело до предявяване на настоящия отрицателен установителен
иск.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ответното дружество е направил възражение с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно, като счита, че заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдът не е
обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В
случая размерът на претендираното възнаграждение от ищцата на основание
сключения с адв. С. С. от ПАК договор за правна защита и съдействие е в размер
на 450,00 лева, като размерът на възнаграждението следва да бъде намален до 437,09
лева (чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действала към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие и договаряне на
възнаграждението - определение № 650/29.11.2018 г. по ч. т. д. № 2490/2018 г.
на ВКС, ТК, II т. о., определение № 437/29.07.2015 г. по ч. т. д. № 2973/2014 г.
на ВКС, ТК, II т.о. и др.) и бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата
в общ размер на 555,43 лева (437,09 лева – адвокатско възнаграждение и 118,34
лева – държавна такса).
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: …, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „М.“, бл. „Б.М.“, „Б. Ц.“, че С. С.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ на дружеството сумата от 2958,47 лева (две хиляди деветстотин петдесет и
осем лева и четиридесет и седем стотинки) за консумирана, но незаплатена
електрическа енергия по кл. № 300107001189, за електроснабден имот, представляващ
жилище – апартамент № 13, бл. 7, вх. „Б“, находящ се в с. Кленовик, общ.
Радомир, обл. Перник, за периода от 20.11.2009 г. до 25.01.2012 г., като
погасена по давност.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление:***, р-н „М.“, бл. „Б.М.“, „Б.
Ц.“ ДА ЗАПЛАТИ на С. С.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 555,43
лева (петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки) - направени
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинила,
Секретар:/И.С./