№ 4128
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110115956 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Предявен е иск от ищцата Д. Б. К., с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД както и
иск по чл. 59 ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване, за осъждане на ..... с
ЕИК ....., за сумата в размер на 964,78 лв. - получена от ответника сума на отпаднало
основание / погасено по давност право преди принудително изпълнение по отношение на
ищцата/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане и сумата от 90 лв. / деветдесет лева/ и 115.22 лв. , представляващи обедняване на
ищцата за заплатено от ищцата задължение по изп.д. ...../20г. по описа на ЧСИ – ....., за
сметка на ответника, чието било последното.
В исковата молба ищцата твърди, че по силата на влязло в сила решение от
05.08.2022г., постановено по гр.д. № 53845/ 2021г. по описан на РС – София било признато,
че правото на принудително изпълнение по отношение на претендираните в изп.д. ...../20г.
по описа на ЧСИ ..... по отношение на нея като наследник задължения, са погасени по
давност. Поради изложеното и след представяне на съдебния акт на ЧСИ, последният
прекратил изпълнителното дело частично по отношение на ищцата Д. К..
Последната твърди, че след като задължението било погасено по давност и съответно
лишено от правна санкция, чрез държавна принуда, от трудовото й възнаграждение е
удържана процесната сума, която според данни на ЧСИ е постъпила по сметка на
взискателя. Ищцата излага доводи, че след като задължението е погасено по давност и с
влязло в сила решение е установена недължимостта на процесната сума, то липсва правно
основание за удържането й по принудителен ред. Претендира и сума в размер на 90лв. –
представляващи такси към ЧСИ, платени, за да бъдат вдигнати наложените запори и
възбрани след прекратяване на изпълнителното дело. Счита, че заплащането им е в тежест
на взискателя, но поради неизпълнение от последния, ищцата заплатила сумата, тъй като
търпяла вреди. Претендира заплащането на въпросната сума.
В отговора на исковата молба, постъпил законоустановения срок по чл.131 ГПК,
ответникът изцяло оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е получил
1
сумата, както и че същата е в посочения размер. Посочва, че дори процесната сума да е
получена, то този факт е настъпил преди влизане в сила на съдебното решение, поради което
не е налице липса на правно основание. Макар да счита, че не са представени доказателства
за реалното получаване на сумата в отговора си , ответникът признава да е получил сумата в
размер на 964,79 лв. останалото било задържано от ЧСИ като такси. Претендира разноски
по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Още с доклада по делото е отделено като ненужно за доказване и безспорно между
страните, че на 27.09.2010г. от РС Русе на основание Заповед за незабавно изпълнение, на
основание чл.417 ГПК, по ЧГД № 7348 от 2010г. на РС Русе, 10 състав, е издаден
изпълнителен лист, послужил за образуване на ИД № ...../2011г. по описа на ........ Безспорно
установено, въз основа на влязло в сила решение от 05.08.2022г, постановено по гр.д. №
53845/2021г. по описа на РС – София, е че вземането по издаденият изпълнителен лист е
погасено по давност, като е уважен иск с правно основание чл.439 от ГПК, с който е
установено, че в отношенията между страните, по предявените от Д. Б. К. и ..... срещу “ ........
че същите не дължат на ....., при квоти от по 1/2 част, сумата в размер на 4354,62 лв.,
представляваща главница по Договор за банков кредит от 30.03.2006г., сумата в размер на
53.22 лв., представляваща лихва и за които суми е издаден изпълнителен лист от
27.09.2010г. въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК., за събирането
на които суми е образувано изп.д.№ .......... по описа на ЧСИ ......., рег.№ ...... при КЧСИ, а
след това и изп.д. № ........... по описа на ЧСИ .........., рег.№ ..... на КЧСИ, като погасени по
давност.
С определение с № 43216 от 01.12.2023г., с което е отменен хода по същество и е
изготвен нов доклад по делото; като е постъпила по делото молба от ищеца от 27.02.2024г.,
с която след дадените указания. докладът по делото в открито съдебно заседание е изменен:
Предявеният иск е за осъждане на ответното дружество да заплати сумата в размер на
964,78лв., получена от ответника сума на отпаднало основание с правна квалификация по
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вместо записаното в определение от 01.12.2023г. сума в размер на
1080лв., както и искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД да се счита предявен за сумата от 90лв. -
заплатено чуждо задължение по ИД № ...../20г., представляващо заплатени вместо ответника
такси към ЧСИ, Агенция по вписванията и имотния регистър за отмяна на наложените
обезпечения, както и за сумата от 115,22лв., представляваща такси и разноски по тарифа
към ЗЧСИ, представляващи дължим от взискателя разход, който не е направил, а е следвало,
като ищецът твърди да е обеднял за сметка на обогатяването на „....., чрез спестяване на
разходи.
В тежест на ищеца е да докаже получаването на сумата от взискателя и отпадане на
основаните в обратна сила, а в тежест на ответника, основание да задържи сумата по
пъривия иск, а по втория, в тежест на ищеца е да докаже заплащане на сумата, с която е
обеднял, спестяване на разходи за ответника – задължение за плащане, разместването на
благата да е в причинно – следствена връзка ( между обедняването и обогатяването на
страните).
По делото е представено Служебна бележка с изх.№ 527/02.-10.2023г., приета като
доказателство по делото, от която се установява, че в периода октомври-декември 2020г. са
направени удръжки от трудовото възнаграждение по запор, в общ размер 1080лв. От тази
сума, претендираните от взискателя сума е в размер на 964.79лв., а определената за такси
разноски е в размер на 115.21лв.
Представени са 3бр.фишове за заплати / за месеци 10, 11 и 12/2020г./ , 3бр. платежни
нареждания, както и сметки по чл.79 ЗЧСИ – 5бр., удостоверяващи факта на заплащане на
дължимите разноски в периода октомври 2020г. – януари 2021г.
2
От приетите по делото писмени доказателства - решение № 05.08.2022г. по гр. д №
53845/2021г. на СРС , в мотивната част е прието, че вземането на взискателя е погасено по
давност към 02.10.2020г. а самото изпълнително дело е прекратено по силата на закона на
25.08.2016г., като извършените след тази датата изпълнителни действия са
незаконосъобразни и негодни да прекъснат давностния срок. От предстатвените по делото и
приети като доказателства - служебна бележка от ...... от 02.10.2023г. е видно, че
работодателят е направил отдръжка от възнаграждението на ищцата както и същото се
потвърждава от представените работни ведомости в месеците 10.2020г., 11. 2020г. и
12.2020г. От друга страна от представените и приети като доказателства по делото
преводни нареждания е видно, че от сметката на ЧСИ към сметка на взискателя сумите са
превеждани както следва 253.10 лв. -сумата от 227.11 и 484.58. или общо 964.79лв.
С горното съдът приема за установено и доказано, че след погасяване на
материалното правоотношение, което е установено и от влязло в сила решение, ищцата е
обедняла със сумата в размер на 964.79лв. , които суми са преведени на взискателя по ИД -
ответник в настоящото производство, настоящият състав счита за установено, че
процесната сума е постъпила по сметка на взискателя по изпълнителното дело. С влизане в
сила на решението по отрицателния установителен иск, е установено, че ищцата Д. Б. К. не
дължи на ..... сумата по издаден изпълнителен лист за принудително събиране на
претендираните в изп.д. ...../20г. вземания, поради изтекла давност.
Съгласно чл.299 ГПК влезлите в сила съдебни решения не подлежат на пререшаване,
освен в случаите когато законът разпорежда друго. Въз основа на горепосоченото,
настоящият съдебен състав счита, че събраната по изпълнително дело № ...../20г. по описа на
ЧСИ с рег.№....., сума в размер на 964.79лв.,преведена в полза на взискателя, е събрана без
основание и следователно подлежи на връщане. Поради това съдът счита, че предявеният
иск с правно основание чл.55 ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл.59 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже заплащане на сумата,
с която е обеднял, спестяване на разходи за ответника – задължение за плащане, разместването на
благата да е в причинно – следствена връзка ( между обедняването и обогатяването на страните).
Въз основа на представените по делото доказателства, съдът счита че този състав е
налице, поради следните причини: Видно от представените сметки по чл.79 ЗЧСИ
процесната сума действително е постъпила по сметка на ЧСИ. Сумата в размер на 115.21лв.
,е видно, че е заплатена към ЧСИ за такси и разноски от удостоверението от 05.12.2022г. на
ЧСИ, така и от направените преводи към взискателя, разгледани по - горе.
В отговора на искова молба е видно, че ответникът не оспорва, че ищцата е заплатила
сумата в размер на 90 лв. , счита, обаче че не е чужд за ищцата дълг.
Съдът не приема горното възражение, тъй като съгласно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни или други действия. Това
предполага образувано и непрекратено изпълнително производство, в рамките на което
следва да са извършени конкретни изпълнителни действия, които са и основанието за
събиранена съответните такси. Съдът счита за безспорно установено, че въпросните такси са
заплатени от ищцата по настоящото дело. Съгласно чл.79,ал.1,т.1 ГПК разноските по
изпълнителното дело са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати
съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство. По аргумент от противното, в случаите когато изпълнителното производство
е прекратено поради влязло в сила решение по чл.439 ГПК и разноските са направени след
прекратяването на производството, същите са за сметка на взискателя. Въз основа на
представените доказателства се установява, че изпълнителното производство е частично
прекратено спрямо ищцата Д. Б. К. на17.10.2022г. По делото са представени и документи за
заплатени такси, съгласно ТТРЗЧСИ, от които се установяват плащания, извършени в
3
периода ноември 2020г.- януари 2021г. Тъй като към посочения момент изпълнителното
производство спрямо ищцата е прекратено, то направените разноски са в тежест на
взискателя по изпълнителното дело – ответната страна “..... Незаплащането им от взискателя
представлява спестяване а разходи за ответника и обедняване на ищцата Д. Б. К. в размер
на платената сума. В случая е налице причинно-следствена връзка между обедняването на
ищцата и обогатяването на ответника, чрез спестяване на разходи, тъй като не плащането на
таксите по ТТРЗЧСИ разноски препятства вдигането на наложените запори и възбрани в
хода на изпълнителното производство, поради което ищцата е имала и интерес от
заплащането им. Това неминуемо създава неудобство и причинява вреди на ищцата по
настоящото дело, поради което същата е била принудена да извърши плащането на
процесните такси. Ответникът не ангажира други годни доказателства, които да формират у
съда убеждение, отклоняващо се от гореизложеното. Поради това настоящият съдебен
състав счита иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените по настоящото дело разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК,
а именно: сумата в размер на 619лв.
Воден от горепосоченото, съдът
РЕШИ:
Осъжда ..... със седалище и адрес на управление: ......, ЕИК ....., да заплати на Д. Б. К. с ЕГН:
********** сумата от 964.79 лв. , представляваща подлежаща на връщане сума, поради това,
че е платена на отпаднало основание, както и сумата в размер на 245.21 лв. сума, с която
ищцата е обедняла, а ответникът се е обогатил , като е спестил разходи - такси и разноски по
изпълнително дело № ...../20г. по описа на ЧСИ с рег.№....., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на исковата молба - 08.12.2022г., до окончателното плащане на
главницата.
Осъжда ..... ЕИК ....., на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, да заплати на Д. Б. К. с ЕГН: **********
сумата в размер на 619лв. - разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС с въззивна
жалба.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4