Решение по дело №1410/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

  № ............

 

гр. Кюстендил, 23.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1410 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част II-ра, Дял I-ви от Граждански процесуален кодекс (ГПК) – общ исков процес в производство пред първата инстанция и е образувано по предявени искове с правна квалификация чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).

 

Образувано е по молба на Б.К.Х., ЕГН ********** и Г.И.Х., ЕГН **********, двамата с адрес ***, против Й.Д.В., ЕГН ********** и А.К.В., ЕГН**********, двамата с адрес ***.

В постъпилата молба се сочи, че страните по делото били съсобственици на поземлен имот с идентификатор 41112.500.641 по кадастралната карта и регистри на гр. Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, ул. „И.“ №12. В имота била изградена сграда с идентификатор 41112.500.641.1, която била на 2 етажа със застроена площ от 100 кв.м., а в дъното на имота от към имот с идентификатор 41112.500.570 съществували два навеса, които се ползвали от страните, но нямали идентификатори. И ищците, и ответниците били собственици на по ½ идеална част и от нея.

Ищците придобили по силата дарение, отразено в нотариален акт за дарение № 60 от 12.02.1972 г., том 1, нотариално дело № 149 от 12.02.1972 г. ½ идеална част от процесния имот, а другата ½ идеална част от същия била дарена на В. и З. Й., които на свой ред дарили тази част на сина си Р. В. Й., видно от Нотариален акт № 150 от 11.04.1996 г., том 2, нотариално дело № 1025 от 11.04.1996 г., като последният продал своята част от имота на ответника по настоящото дело, който към този момент бил в законен брак с ответницата, за което бил съставен Нот. акт № 195 от 08.06.2016 г, том 2, рег № 2068, н. д.№ 272 от 2016 г.

До 2016 г. ищците нямали проблеми с Р. Й. относно ползването на съсобствения им имот, но след продажбата такива  възникнали, т.к. новите собственици извършвали редица самоуправни действия - отрязване на общи асми, завземане на по-голяма част от имота, изграждане на трайна метална ограда, закрепена за жилищната сграда, поставяне на метална заключваща се врата.

Това мотивирало ищците да уредят въпроса за ползването на имота извънсъдебно, за което било изпратена Нотариална покана от 28.05.2019г., с рег.№ 3309, том 1, акт 85 на Н. М., нотариус с рег. № 566 на НК, но без резултат. До момента на депозиране на исковата молба нямало вола за това, което от своя страна водело до конфликти между спорещите.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което съдът да разпредели ползването на незастроената част от съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор 41112.500.641 по кадастралната карта и регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Кюстендил, ул. „И.“ №12, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 256 кв.м., номер на предходен план 3771, квартал 57, парцел 5, със съседи: имоти с идентификатори: 41112.500.571; 41112.500.570; 41112.500.659; 41112.500.642; 41112.500.636; 41112.500.640, при права: ½  идеална част общо за ищците Б.К.Х. и Г.И.Х. и ½ идеална част общо за ответниците Й.Д.В. и А.К.В., при съобразяване със сегашното ползване на имота и ползването на построените в същия навеси.

Претендират се сторените в настоящото производство разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

Ответните страни в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор. Сочат, че закупувайки имота си през 2016 г., освен съответната идеална част от поземления имот и самостоятелното жилище на втория етаж в двуетажната жилищна сграда, придобили още целия таван на сградата, двете зимнични помещения откъм съседа М. Г., откъм калканната стена, помещения под стълбището, клозет и баня, ведно с главния вход на жилищната сграда и цялото стълбище от зимничните помещения до тавана. Това обстоятелство било обективирано и в нотариалния акт. Делът на ответниците от мазето бил преграден и изолиран от останалите помещения собственост на ищците, което положение било заварено. От стълбищната клетка през официалния вход могло да се влезе само в техния /на ответниците/ дял от зимничните помещения. Ищците имали самостоятелен вход за мазето откъм двора, под терасата с външно стълбище до дворното пространство на югоизточната фасада, което осигурявало достъп до жилището им, находящо се на първия етаж. От м. юли 2016 г. до днес ответниците ползвали имота както им го предал продавачът, а именно: едната стопанска постройка в дъното на имота, която им била посочена от продавача като тяхна и частта от дворното място зад жилищната сграда, където имало малка градинка. До двете стопански постройки, находящи се в дъното на имота, които не били отразени в скицата на АГКК, достъпността се осигурявала посредством тясна пътека около сградата и покрай терасата на първия етаж, която пътека била необходима още за достигане до стопанските сгради и дъното на имота; възможност да се достигне до сградата в случай на ремонт; да се вземе паднала от втория етаж дреха или друг предмет; най-бързо да се стигне до къщата в случай на пожар. Смятат, че с оглед малката квадратура на имота и разположението на сградата, ползването на имота по начин различен от досегашния би се значително затруднило. Освен това имотът се ползвал по този начин и преди сделката от 2016 г, т.е. и при предишния собственик, без тогава да е имало проблеми досежно това ползване. Поставянето от ответниците на ограда, която била символична, а не масивна, имало за единствена цел да парира евентуални злоумишлени действия с цел проникване в имота, каквито опити според същите били правени. Наведените от ищците доводи за извършване на самоуправни действия посредством изграждането на „трайна метална ограда“, не отговаряло на истината, което обстоятелство било потвърдено и в писмо на Община Кюстендил с изх. № 94-00-2415/24.09.2019г., според което жилищната сграда не била в режим на етажна собственост, спрямо нея не били важими правилата на чл. 185 от ЗУТ, изградената ограда била лека, прозирна и за изграждането й не се изисквало съгласието на съсобствениците, както и разрешение за строеж.

Поради горното желаят ползването на дворното пространство в ПИ с идентификатор 41112.500.641 да остане в същия вид, а при невъзможност вещо лице да изготви два варианта на разпределение на ползване на двора съобразно представените от ответниците книжа.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответниците желаят да остане съществуващото разпределение.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото скица на л. 17 от делото е видно, че процесният поземлен имот е с идентификатор 41112.500.641 по кадастралната карта и регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Кюстендил, ул. „И.“ №12, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 256 кв.м., номер на предходен план 3771, квартал 57, парцел 5, със съседи: имоти с идентификатори: 41112.500.571; 41112.500.570; 41112.500.659; 41112.500.642; 41112.500.636; 41112.500.640, същият с номер по предходен план 3771, кв. 57, парцел V.

От приложеното заверено копие на нотариален акт за дарение № 60 от 12.02.1972г., том 1, нотариално дело № 149 от 12.02.1972 г. ищците придобили ½ идеална част от процесния имот.

Видно от данните в Нотариален Нот. акт № 195 от 08.06.2016 г, том 2, рег. № 2068, н. д.№ 272 от 2016 г. другата ½ идеална част от същия била придобита от ответника Й.В., който към този момент бил в законен брак с ответницата А.В..

В заключението си вещото лице инж. В.С. установява, че ползването на процесния поземлен имот е възможно в изготвените от него варианти и представени в приложения към експертното заключение.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС, при определени условия (липсващо мнозинство, невъзможност за образуването на такова или при вредно за общата вещ решение на мнозинството), спорът относно управляването и използването на общ имот може да бъде разглеждан от районния съд, по отношение на всички съсобственици и носители на ограниченото право на ползване, и при задължителното им участие в съдебното производство (при условията на задължително необходимо другарство). Основната цел на производството е да се окаже съдействие на съсобствениците, заместващо липсващото съгласие на мнозинството относно целесъобразното и законосъобразно използване на съсобствения имот, а не да се разрешава вещно-правен спор. При това, според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността и да постанови целесъобразното разпределяне на ползването, съобразено във възможно най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността.

 

 

 

 

Основните правила за определяне начина на реално ползване на съсобствено дворно място, в което има разположени в реална собственост сгради сочат, че съдът следва да се съобрази както с правата на страните в имота и да разпредели ползването по начин, че да не нарушава тези права - така чл. 31 ал. І от  ЗС, така и с фактическото положение на имота по време на постановяване на решението и индивидуалните собственически права върху намиращите се в мястото постройки, които се изключват от разпределението, като за сметка на това на останалите съсобственици се предоставя по - голям дял от незастроената част (Решение № 95/30.01.74 г., по гр.д. № 2322/73 г. на ВС, I г. о.).

С оглед горното и безспорно установените права на страните в съсобствеността, съдът намира, че исковата претенция е основателна и разпределението следва да бъде извършено съгласно

Посочения вариант 1-ви в Приложение № 2 към експертното заключение на вещото лице В.С., предписва преместване на врата, съществуваща понастоящем и отразена със знак „Z“ в скицата. В т.см. справедливо и законосъобразно ползване на терена не може да бъде допуснато в този вариант, тъй като реализирането му изисква извършване на преустройства, каквито в настоящото производството съдът не е компетентен да предписва. В този смисъл е и постоянната съдебна практика – спр. Решение № 59/4.03.2009 г. по гр. д. № 67/2008 г. на ВКС, II ГО; Решение № 303 От 15.05.2009 Г. по гр. д. № 427/08 г. на II ГО и др.

В предложения вариант 2-ри от Приложение № 3 такива преустройства не се налагат, заради което съдът ще допусне разпределение на ползването, съгласно него. В случая дворното място е застроено и има за предназначение да обслужва постройките в него, поради което разпределението му следва да се извърши така, че в еднаква степен да бъдат зачитани правата на всички съсобственици, включително и за достъп до притежаваните в индивидуална собственост постройки и самостоятелни обекти в тях (Решение № 18 от 29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4533/2015 г., I г. о., ГК). В т.см. предпочетеният вариант за разпределение не създава пречки и затруднения за ползването от всички.

 

 

 

 

            По разноските:

В производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени – така и Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК. И т.к. в случая разноските по допусната съдебна експертиза са поделени между страните по равно, то ответниците следва да заплатят на ищците единствено половината от заплатената държавна такса – 40 лв.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, съдът

Р Е Ш И :

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО по иска на Б.К.Х., ЕГН ********** и Г.И.Х., ЕГН **********, двамата с адрес ***, против Й.Д.В., ЕГН ********** и А.К.В., ЕГН**********, двамата с адрес ***,

на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор идентификатор 41112.500.641 по кадастралната карта и регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Кюстендил, ул. „И.“ №12, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 256 кв.м., номер на предходен план 3771, квартал 57, парцел 5, със съседи: имоти с идентификатори: 41112.500.571; 41112.500.570; 41112.500.659; 41112.500.642; 41112.500.636; 41112.500.640, както следва:

-                     за Б.К.Х., ЕГН ********** и Г.И.Х., ЕГН **********, двамата с адрес ***, площта от 66,3 кв.м., оцветена със зелен цвят на скицата Приложение № 3, вариант 2-ри към заключението на вещото лице инж. В.С., депозирано в КРС вх. № 27135/06.12.2019 г.;

-                     за Й.Д.В., ЕГН ********** и А.К.В., ЕГН**********, двамата с адрес ***, площта от 66,3 кв.м., оцветена в син цвят, Приложение № 3, вариант 2-ри към заключението на вещото лице инж. В.С., депозирано в КРС вх. № 27135/06.12.2019 г., КАТО

-                     ОПРЕДЕЛЯ за общо ползване между страните по делото площта, оцветена червен цвят на скицата Приложение № 3, вариант 2-ри към заключението на вещото лице инж. В.С., депозирано в КРС вх. № 27135/06.12.2019 г.

           ОБЯВЯВА скица Приложение № 3, вариант 2-ри към заключението на вещото лице инж. В.С., депозирано в КРС вх. № 27135/06.12.2019 г. за неразделна част от решението.

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Кюстендил на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: