Решение по дело №626/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
по АНД №626/2022г. по описа на VІІ наказателен състав

Производството е по реда на глава XXVIII от НПК
С Постановление от 01.02.2022 година Районна прокуратура - гр.
Пловдив е внесла в Пловдивски районен съд предложение обвиняемият
Ж.П.Ф. - роден на **** г. в ***, живущ в ***, б., български гражданин,
женен, неосъждан, работещ, средно образование, ЕГН **********, да бъде
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78 А от НК, за това,
че на 19.07.2017 г. в гр. Пловдив, пред служител на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР гр. Пловдив е потвърдил неистина в писмена декларация,
която по силата на Закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата, вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно
декларирал, че е установил обичайното си местопребиваване /повече от 185
дни през календарната година/ в Република България по смисъла на § 6, т. 46
от ДР на ЗДвП – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло предложението на РП – Пловдив и счита,
че са налице основанията за освобождаване на обвиняемия Ф. от наказателна
отговорност с налагане на административна такава и моли съда да му наложи
административно наказание глоба, ориентирано към минималния размер,
предвиден от законодателя.
Обвиняемият Ж.П.Ф. не се явява в съдебно заседание.
Адв. П.М. – защитник на обвиняемия Ф., взема отношение само по
размера на глобата и моли същата да бъде в минимален размер, предвид на
това, че обвиняемият е съдействал за разкриване на обективната истина,
грижи се сам за детето си, преживял е тежък развод и работи в ***.
Пловдивски районен съд - VIІ наказателен състав, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Обвиняемият Ж.П.Ф. бил регистриран в Република България с постоянен
и настоящ адрес в ***. От 01.02.2014г. обвиняемият Ж.П.Ф. се установил за
постоянно във ***, където живеел със семейството си и работел. През 2016г.
на 01.06.2016г. обвиняемият сменил адреса си и заживял в *** на около 40 км
от ***, ***, където живеел и към момента на проведеното разследване. От
този момент обвиняемият установил обичайното си пребиваване на
територията на *** по см. на § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на
Закона за движението по пътищата.
Близките роднини на обвиняемия – свидетелите Д.Ф. и П. Ф. /родители/
1

живеели на адреса на обвиняемия в ***. Обвиняемият Ф. се прибирал в
Република България предимно през лятото, по време на ползвания от него
платен годишен отпуск за около месец.
През 2016г. обвиняемият Ф. решил да си остави част от отпуската за
2016г. за лятото на 2017г., тъй като през лятото на 2017г. имал намерение да
се запише на шофьорски курсове за придобиване на нови категории в
България вместо във ФР Германия, където съгласно европейското
законодателство (Директива 2006/126/ЕО) и съгласно българското
законодателство (ЗДвП) било „обичайното му пребиваване“ и от властите там
да поиска да му бъде издадено свидетелството за управление на моторно
превозно средство.
В началото на лятото на 2017г. обвиняемият бил в Република България,
като се записал на шофьорски курс /за категория С+Е/ при св. Б.К. от *** и на
13.07.2017г. успешното издържал изпита.
На 19.07.2017г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив
обвиняемият Ф. подал заявление под № 12701/19.07.2017 г. за издаване на
СУМПС, ведно с необходимия комплект съпътстващи го документи, като
заявил бърза поръчка, тъй като трябвало да се прибира във ФР Германия.
Съобразно действащата нормативна уредба - чл.151, ал.5 от ЗДвП:
„Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България,
за което обстоятелство подписват декларация...“. Обвиняемият следвало да
отговаря на това условие, за да му бъде издадено българско свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Съгласно Параграф 6, т.46, изречение първо от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България е мястото,
където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето
няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на
лицето с мястото, където то живее.“
На 19.07.2017 г. на гише в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР —
Пловдив обвиняемият Ф. към заявлението подал и декларация, която по
силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I – 157 от
01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се
дава пред органите на властта за удостоверяване истинността на
обстоятелството, че обичайното пребиваване на лицето е в Република
България. В декларацията обвиняемият потвърдил неистина, а именно -
удостоверил обстоятелството, че обичайното му местопребиваване /повече от
185 дни през календарната година/ не е в друга държава - членка на
Европейския съюз, т. е. че обичайното му пребиваване е в Република
България, въпреки че така декларираното обстоятелство не съответствало на
действителността и обвиняемият съзнавал това, доколкото по време на
2

подписването и подаването на декларацията той се запознал с разпоредбата
на § 6, т. 46 от ЗДП, която била дословно цитирана в бланката на
декларацията.
Тази декларация обвиняемият попълнил и подписал лично, и я подал
заедно със заявлението за издаване на СУМПС, като същите били приети и
обработени от св. М.К. /към м. юли 2017 г. служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив - системен оператор в група АНД ОВ/.
На 28.07.2017 г. на обвиняемия било издадено СУМПС № ***.
Впоследствие във връзка със СУМПС №*** компетентните органи във
ФР Германия извършили проверка и сигнализирали ГД „Национална
полиция“: българските власти били уведомени, че считано от 01.02.2014 г.
обвиняемият Ф. пребивава трайно на територията на ФРГ. По случая била
извършена предварителна проверка и с постановление от 18.12.2020 г. на РП
– Пловдив било образувано настоящето досъдебно производство за
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В хода на производството по досъдебно производство № 6/2021 г. по
описа на РУ на МВР - Карлово е изготвена съдебно - почеркова експертиза,
видно от заключението, на която се установява, че ръкописните текстове и
подписите в Заявление за издаване на БДС с вх. № 12701/19.07.2017 г. (с
изключение на данните за лична карта „********* 09.05.13 П-В“) , в
разписката към него от същата дата и в Декларация от 19.07.2017 г. по чл. 13,
т. 6 от Наредба 157 от 2002 г. на МВР са изпълнени от обвиняемия Ж. Ф..
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от
обясненията на обвиняемия Ф., дадени в досъдебното производство, от
показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство, от
изготвената експертиза и от останалите събраните и приложените по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло изготвената експертиза, като извършена с
необходимите познания и опит, като последователна, обоснована,
непротиворечива на целия събран доказателствен материал и неоспорена от
страните.
При така установената безспорна фактическа обстановка съдът счита, че
от обективна и субективна страна със своите действия обвиняемият Ж.П.Ф. е
осъществил съставомерните признаци на престъпление по чл. 313, ал. 1 от
НК, за това, че на 19.07.2017 г. в гр. Пловдив, пред служител на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив е потвърдил неистина в
писмена декларация, която по силата на Закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата, вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се дава пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно декларирал, че е установил обичайното си местопребиваване /повече
от 185 дни през календарната година/ в Република България по смисъла на §
3

6, т. 46 от ДР на ЗДвП.
Престъплението по чл.313, ал.1 от НК е формално и се явява довършено
с факта на потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена
декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на
закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В настоящия
случай е налице деяние, което се е изразило в действие – излагане на неверни
обстоятелства в декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, вр. чл. 13, т. 6 от
Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина. Съгласно чл. 151, ал. 5 от ЗДвП –
„Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България,
за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство,
че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното
образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6
месеца.“, а съобразно чл. 13, т. 6 от Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. –
„Първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се
извършва въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели
на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето
представя: декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава -
членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство,
издадено от държава - членка на Европейския съюз...“. Следователно
законодателят е поставил обществените отношения по декларирането на
посочените обстоятелства под закрилата на наказателноправната норма на чл.
313, ал. 1 НК, т. е. налице е обективният признак, състоящ се в необходимост
от деклариране на обстоятелство по силата на закон, указ или постановление
на МС за удостоверяване на същото обстоятелство. От друга страна,
установено е, че обвиняемият Ж. Ф. от години живее и работи на територията
на ФР Германия, като не живее на адреса, който е посочил в съответната
Декларация, а именно - ***. Следва да бъде посочено и че съгласно § 6, т. 46
от ДР на Закона за движението по пътищата – „„Обичайно пребиваване в
Република България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее
повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични
връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.
За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място
от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава
на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където
са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там.
Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в
дадена държава членка за изпълнение на задача с определена
продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не
4

се смята за смяна на обичайно пребиваване.“. В съответствие с изложеното се
налага извода, че към 19.07.2017 г. обвиняемият Ф. е живеел на територията
на ФР Германия повече от 185 дни през годината, считано от 01.02.2014 г.
/вкл. и от 01.06.2016 г., когато обвиняемият сменил адреса си във ФРГ/,
където бил установил личните и трудовите си връзки, т. е. негово обичайно
пребиваване не е било в Република България, ***, както на 19.07.2017 г.
декларирал пред органите на властта.
От субективна страна, деянието по чл. 313, ал. 1 от НК е извършено при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК – обвиняемият е
съзнавал, че удостоверява в нарочна декларация неотговарящи на истината
обстоятелства /че обичайното му пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от ДР
на Закона за движението по пътищата е на територията на Република
България/, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от лъжливото деклариране и
е целял настъпването на същите последици.
За това престъпление Наказателният кодекс предвижда лишаване от
свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият Ф. не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава VІІІ,
раздел ІV от НК и от деянието не са причинени имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване, тоест налице са кумулативно предвидените в
чл.78А от НК предпоставки за неговото приложение. Ето защо съдът счита,
че най-справедливо би било на обвиняемия Ф. да бъде наложена глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лева. Така наложеното наказание е в минималния
размер, предвиден в закона, и отговаря на степента на обществена опасност
на деянието и най-пълно би помогнало за поправянето на дееца.
Обвиняемият Ж.П.Ф., със снета самоличност, следва да заплати по
сметка на ОД на МВР направените на досъдебното производство разноски в
размер на 245,00 /двеста четиридесет и пет/ лева.
Причини за извършване на деянието – престъпна самонадеяност и
неспазване на установения в страната законов ред.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	482
Дата:	7 март 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия:	Методи Неделчев Антонов

Дело:	20225330200626
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 февруари 2022 г.

Решение по дело №626/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите