Р Е Ш Е Н И Е
№ 838/9.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 414 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Делото
е образувано по жалбата на Ц.К.П., ЕГН **********,*** срещу Отказ с рег. №
367р-6741/04.04.2022 г. на Началник на Районно управление Велинград при ОД на
МВР Пазарджик за издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие
за самоотбрана.
Отказът
е оспорен като незаконосъобразен, постановен при нарушение на материалния закон
и в нарушение на административнопроизводствените правила. По същество се
твърди, на 14.09.2021 г. жалбоподателят е подал Заявление с вх.№ 367000-8304 до
РУ-Велинград за продължаване на разрешителното му за притежание, съхранение и
носене на късоцевно оръжие за самоотбрана. Последвал е отказ, обжалван пред Административен
съд-Пазарджик, като съдът е отменил отказа и върнал преписката за ново
разглеждане от Началника на РУ Велинград. От жалбоподателя са изискани
документи съобразно указанията на съда, които той твърди да е представил, след
което последвал нов отказ – процесният. В жалбата се твърди, че настоящото
производство е обусловено от наличие на издадено и валидно разрешение за
дейности с оръжие (каквото жалбоподателят притежавал/подновявал от 19 години) и
законът уреждал специален регламент за подновяване на срока на разрешението.
Счита, че ответникът не е приложил правилно чл. 87 във вр. с чл. 83 от ЗОБВВПИ.
По този начин било допуснато съществено нарушение на административно - производствените
правила, което се е отразило и върху съдържанието на волеизявлението на органа,
обективирано в оспорения отказ.
Твърди
се, че като резултат бил издаден административен акт, с който административният
орган не бил възприел, че води производство по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ
- за подновяване на разрешението, въпреки наличието на документи в РУ-Велинград
за издавани до този момент разрешителни за оръжие. Счита, че постановяването на
отказа е субективна и лишена от основание и доказателства преоценка на същите
обстоятелства, които до момента са съставлявали мотиви за постановяваните
разрешения, за чиито брой и съдържание можело да се изиска информация от РУ
Велинград.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата. Не претендира
разноски.
Ответникът
Началник на Районно управление Велинград при ОД на МВР Пазарджик оспорва
жалбата в писмено становище от 31.05.2022 г., чрез главен юрисконсулт П., като
счита жалбата на Ц.К.П. срещу отказ №367р-6741 от 04.04.2022г. на ВПД началника
на РУ-Велинград, с който е отказано издаване на разрешение за придобиване на
късо нарезно оръжие за самоотбрана за изцяло неоснователна и моли същата да
бъде оставена без уважение. Иска се постановяване на решение, с което да бъде потвърден
Отказ №367р-6741 от 04.04.2022 г. като правилен, обоснован и законосъобразен,
издаден в съответствие с приложимия ЗОБВВПИ, в частност нормите на чл. 58,
ал.1, т. 10 от същия. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява.
Контролиращата
страна – Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че оспореният
отказ е правилен и законосъобразен, добре мотивиран и моли същият да бъде
потвърден. Счита за недопустимо с лично оръжие да се осъществява служебна
фирмена охрана.
Съдът,
след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Ц.П.
е подал Заявление вх. № 367000-8304 от 14.09.2021 г. по описа на Районно
управление Велинград, в което е заявено, че желае „…. Да ми бъде издадено
разрешение за придобиване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие, което ми е
необходимо за самоотбрана…“. Към заявлението е приложена декларация, за това,
че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях, ще се съхраняват на
адрес гр. Велинград, ул. „Петър Берон“, № 28. Приложени били още: Карта за
предварителен медицински преглед № 318 от 09.09.2021 г. за извършен преглед в
„ДКЦ 1 – Велинград“ ЕООД, психиатричен кабинет; Удостоверение от Национална
следствена служба № И-26375 от 28.09.2021 г., за това, че относно П. няма данни
за обвинения по неприключили осъдителни производства; Справка за съдимост от
14.09.2021 г. от Бюро за съдимост при Районен съд Велинград, за това, че П. не
е осъждан; Свидетелство за зрелост и квалификация № 008691 от 21.06.1983 г.,
издадено от СПТУ по обществено хранене Велинград.
Приложено
било и Удостоверение за придобита правоспособност за безопасно боравене с
оръжие от 22.10.2003 г., издадено от РДВР, Пазарджик.
Във
връзка с посоченото заявление, по преписката е приложена Докладна записка №
367р-17830 от 21.09.2021 г., изготвена от мл. инсп. К., в която е посочено, че
при извършена проверка е установено, че Ц.П. е навършил 18 години; не страда от
психическо разстройство; през последните 3 години не е настаняван в лечебно
заведение по глава пета, раздел II от Закона за здравето и не е лекуван за
употреба от наркотични вещества; през последните три години не са налагани
мерки по Закон за защита от домашното насилие. Крайното заключение е било, че П.
отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ.
Към
преписката била приложена и Докладна записка № 367р-19052 от 07.10.2021 г.,
изготвена от инсп. Б., в която е посочено, че при извършена проверка е
установено, че П. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и срещу
него няма обвинение за такова престъпление; няма заявителски материали;
регистрации и съдебни дела.
При
тези данни бил постановен Отказ рег. № 367р-20089 от 20.10.2021 г., на
Началника на Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР
Пазарджик да поднови разрешително на П. за съхранение и носене на огнестрелно
оръжие. За да постанови този резултат, административния орган посочил, че за да
бъде издадено разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за
самоотбрана, следва да се подаде заявление, в което да се обоснове по несъмнен
начин необходимостта от него, т.е. начинът на живот на молителя, средата в
която се движи, отговорностите, да е описана неговата личност, здраве и живот.
Според Началника на РУ Велинград, в случая, такива данни в заявлението на П., и
от извършените проверки не били установени. Констатирано е, че в заявлението си
П. не е посочил никакви конкретни обстоятелства, от които да е видно, че той
има нужда да защитава своя живот и личната си неприкосновеност. От никъде не се
потвърждавали доводи личността му да е застрашена, което да налага защита с
огнестрелно оръжие. При това положение бил формиран окончателният извод, че
лицето няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава
необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на късоцевно
огнестрелно оръжие с цел самоотбрана.
При
тази фактическа обстановка, Административен съд – Пазарджик бил сезиран с жалба
от Ц.П. срещу Отказ рег. № 367р-20089 от 20.10.2021 г., на Началника на Районно
управление Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик, като било
образувано адм.д. № 1213/2021 г. По същото е постановено Решение №
112/14.02.2022 г., с което Отказ рег. № 367р-20089 от 20.10.2021 г., на Началника
на Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик е
отменен и преписката е върната за ново разглеждане със задължителни указани по прилагането и
тълкуването на закона с цел произнасяне по Заявление № вх. № 367000-8304 от 14.09.2021
г. За да постанови решението, съдът се е мотивирал, че освен конкретните
материалноправни изисквания, съдържанието на заявлението и необходимите
приложения към него, законодателят е регламентирал и самото производство по
издаване, респективно подновяване на издадено вече разрешение. Така, съобразно изискването на
чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, административния орган е длъжен при констатиране на
непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и
да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило
в производството по издаване на разрешително и е проявление на
облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден.
Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва
да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на
изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че
представените не отговарят на изискванията, включително, че заявлението не
отговаря в пълнота на изискването на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ, доколкото
заявената причина да се иска подновяване на разрешителното не е обоснована в
необходимата според административния орган степен и/или не са представени
достатъчно доказателства в тази насока.
С
оглед дадените указани с Решение № 112/14.02.2022 г., постановено по адм.д. № №
1213/2021 г. на Административен съд – Пазарджик, ответникът е изпратил до
заявителя Ц.П. писмо с изх. № 367000-2145 от 08.03.2022 г., с указание, че на
основание чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, в 30 дневен срок от получаване на
съобщението следва да представи в писмен вид основателни причини и
доказателства, обосноваващи нуждата да получи разрешение за самоотбрана на
късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Представена е разписка за лично
връчване на съобщение изх. № № 367000-2145 от 08.03.2022 г. на 08.03.2022 г.,
л. 32 от делото.
С
Молба вх. № 367000-2581 от 18.03.2022 г. Ц.П. е представил писмени пояснения за
какво му е необходимо издаването на разрешението. Посочва, че до момента на подаване
на молбата му той притежавал такова разрешително, освен това работел като
охрана по Трудов договор № 24/2014 г. във фирма „Стела 97“, като охраняваният
обект се намирал в гр. Велинград, ул.
„Индустриална зона“, където се съхранявали ценни суровини. На охранявания обект
често имало набези на крадци. Освен това притежавал вила край гр. Велинград, на
4ти км., където ходел в свободното си време и си правел разходки в гората. Вилата
била отдалечена, наоколо имало постройки в които никой не живеел и често
ставали обект на нерегламентирани посегателства. От представения към молбата
трудов договор става видно, че П. е назначен като пазач невъоръжена охрана,
считано от 2014 г.
След
получаване на Молба вх. № 367000-2581 от 18.03.2022 г. от страна на ответника е
издаден процесният Отказ с рег. № 367р-6741/04.04.2022 г. на Началник на
Районно управление Велинград при ОД на МВР Пазарджик. От съдържанието на отказа
е видно, че същият касае Заявление с вх. № 367000-8304/14.09.2021г. и е
постановен с оглед връщането на преписката с Решение № 112/14.02.2022 г.,
постановено по адм.д. № № 1213/2021 г. на Административен съд – Пазарджик. За
да постанови отказа ответникът е разгледал административната преписка ведно с
представената Молба вх. № 367000-2581/18.03.2022
г. и е приел, че г-н П. е поискал да му бъде издадено разрешение за придобиване
на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Отказ
с рег. № 367р-6741/04.04.2022 г. е връчен лично срещу подпис на Ц.П. на
07.04.2022 г. Жалба е подадена в Административен съд – Пазарджик на 13.04.2022
г. в преклузивния 14 – дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 83,
ал. 6 от ЗОБВВПИ.
За
изясняване на всички относими към делото обстоятелства е изслушан свидетелят Б.П.З.,
чиито показания съдът кредитира като обективни, ясни и безпротиворечиви,
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и с оглед липсата
на заинтересованост на лицето от изхода на делото.
Свидетелят
З. посочва, че работи в същото дружество като жалбоподателя - в мебелна фирма –
„Стела 97“, което се намира на околовръстното шосе на гр. Велинград, като той
също е пазач, колега на П.. Работят на
24-часови смени, после два дни почиват. Твърди, че фирмата е голяма и има голям
трафик на хора и тъй като фирмата е голяма и те били длъжни да имат оръжие в тях.
Посочва, че са въоръжена охрана. Свидетелят твърди, че той също има пистолет,
но по трудов договор били невъоръжена охрана. Носили си личното оръжие на
работа, защото има много набези от крадци. Не били залавяли крадци, но там имало
много железа и кабели, и като видят железата нападали, защото за крадците това било
„злато“.
Посочва
също, че е ходил на вилата на жалбоподателя, която се нахожда на „4-ти
километър“. Там било безлюдно място, нямало наоколо съседи. Вилата на
жалбоподателя се намирала в гората, а там се гледали животни. Според свидетеля
оръжието било нужно на Ц.П. за охрана на животните и на вилата. Оттам минавали незаконни
дървосекачи и като видели, че няма никой щели да откраднат нещо.
По
делото е представена и приета и справка с вх. № 7808/03.10.2022 г. от
ответника, с която се предоставя информация за издадените на Ц.П. разрешителни
за носене на оръжие и срокът на тяхното действие. Представени са копие на
Разрешение серия РА № 0320106/12.06.2013 г., копие на Разрешение №
177/12.06.2013 г. и копие на Отказ рег. № 367000-4936/25.05.2018 г. От
предоставената информация става видно, че Ц.К.П. е имал издадено разрешение за
носене и употреба на огнестрелно оръжие серия РА № 0320106 издадено на
12.06.2013 г. валидно до 12.06.2018 г. и разрешение да съхранява огнестрелни
оръжия и боеприпаси № 177/12.06.2013г. валидно до 12.06.2018 г. за пистолет
марка „ТТ“ кал.7,62x25 мм с № ЛМ 2164.
По
заявление с вх.367000-4221/08.05.2018 г. по описа на РУ Велинград, от Ц.К.П.,
за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие за самоотбрана е постановен отказ с рег. № 367000-4936/25.05.2018 г. по
описа на РУ. Отказът бил връчен на Ц.К.П. на 28.05.2018 г. и не бил обжалван.
Оръжието е предадено в РУ Велинград на 28.05.2018 г. Съгласно представената
информация към 14.09.2021г. Ц.К.П. *** не е имал налично друго разрешение за
дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси.
В
унисон с представената информация, в съдебно заседание провело се на 02.06.2022
г., жалбоподателят е представил Предавателно-приемателен протокол от 28.05.2018
г., л. 42 от делото, съобразно който е видно, че жалбоподателят е предал
оръжието си, пълнители, боеприпаси и Разрешение № РА0320106 – без описани дата
и срок на действия.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен
интерес от оспорването и се явява допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Административен
съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по
делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, за да се произнесе съобрази следното:
Процесният
отказ е издаден от С.К. ВПД Началник на Районно управление - Велинград при ОД
на МВР Пазарджик. Със Заповед № 81ИК – 8700/09.07.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи г-н Кюпов е временно преназначен за срок от една година на
ръководна длъжност Началник I Степен на Районно управление – Велинград при ОД
на МВР – Пазарджик. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ Директорът на ГДНП на МВР
или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР,
издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или
мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
В настоящият случай Началникът на Районно управление – Велинград, в срока на
заемане на длъжността съобразно представената и приета заповед е издал
процесният отказ и предвид това актът е издаден от компетентен орган.
Що
се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид
гореустановените, настоящият състав намира, че процесният отказ е изготвен в
писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на
органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран,
съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на
адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както
и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на
акта и същият е подробно мотивиран. Т.е. не се установяват нарушения във
формата на акта.
При
проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното
приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:
За
да се произнесе по подаденото заявление, административният орган е приел, че е
сезиран със Заявление вх. № 367000-8304 от 14.09.2021 г., което е за издаване
на разрешение за придобиване на един брой късо огнестрелно оръжие, като
физическо лице, което е необходимо на П. за самоотбрана. Действително в
процесното заявление от 14.09.2021 г. е посочено, че същото е за „..Да ми бъде издадено разрешение за
придобиване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие, което ми е необходимо за
самоотбрана…“. В рамките на административното производството са събрани всички
визирани в закона документи, като в изпълнение на Решение № 112/14.02.2022 г.,
постановено по адм.д. № № 1213/2021 г. на Административен съд – Пазарджик на
заявителя е дадена възможност да представи пояснения свързани с основанията за
придобиване на огнестрелното оръжие – за самоотбрана. Такива пояснения са
дадени в указания срок, като органът се е произнесъл след като е получил
поясненията от заявителя с приложени доказателства. С оглед горното, настоящият
състав не установява съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да водят до незаконосъобразност на оспорения отказ.
Що се касае до приложението на
материалния закон, настоящият състав намира, че при постановяване на оспорения
отказ е приложен правилно материалния закон. С Молба вх. № 367000-2581 от
18.03.2022 г. са наведени основания за обуславящи необходимостта от издаване на
разрешението с оглед изпълняваната от лицето длъжност – охрана на търговски
обект, така и фактът, че той има собствена вила, която се нахожда в отдалечен
горски район. От представения по делото трудов договор обаче става видно, че
лицето е назначено на длъжност „Пазач. Невъоръжена охрана“. В този смисъл
недопустимо е упражняването на служебна охранителна дейност като невъоръжена
охрана с лично огнестрелно оръжие. В случай че жалбоподателят е искал издаване
на разрешението за служебни цели, законодателят е предвидил отделен ред, като
следва да бъде представен друг набор от документи. В заявлението от 14.09.2021
г., обаче П. е заявил получаване на разрешение за придобиване на оръжие за
целите на „самоотбрана“. Наличието на вила в отдалечен район също не може да
бъде прието за основателна причина за издаване на разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие, доколкото единствено отдалечеността на дадена постройка не
съставлява непременно наличие на непосредствена заплаха за личното здраве и
сигурност на лицето. В този смисъл изтъкнатите от заявителя причини за лична
защита не обосноват нужда от самоотбрана и необходимост от носене на оръжие за
граждански цели (чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ), доколкото пред органа и пред съда не са
посочени доказателства за непосредствена опасност за живота, здравето и/или
имуществото на жалбоподателя. Такива не се установяват и от събраните гласни
доказателства чрез показанията на свидетеля З..
С
оглед горните следва да се приеме, че П. не установява основателна причина -
самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина -
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на
необходимостта от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за някоя
от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва
да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост
от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че
действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото
разрешение. В този смисъл и Решение № 16438 от 03.12.2019 г. постановено по
адм. д. № 1739/2019 на Върховния административен съд – Седмо отделение.
Самоотбраната
предполага реална опасност от посегателства, която не може да бъде преодоляна
или избегната по друг начин, каквато не е обоснована от жалбоподателя в
административното производство или в съдебната фаза на спора. Възприетият от
закона разрешителен режим изисква установяването на категорична необходимост от
носенето на огнестрелно оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини, тъй
като дейностите по ЗОБВВПИ, включително носене, употреба и съхранение на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, са източник на висок риск от
обществена опасност. На високия риск от обществена опасност следва да
съответства основателна причина, за да бъдат разрешени. С оглед изложеното,
настоящият състав намира, че административният орган е извършил правилна
преценка, че изложените доводи във връзка с упражняването на професия пазач
невъоръжена охрана не съставляват основание за издаване на исканото разрешение.
Не съставлява такова основание и наличието на вила в отдалечен район. Мотивите
за издаване на разрешение посочени в молбата от 18.03.2022 г. биха били
относими към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели
по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ, а не към настоящия случай, в който се
иска издаване на разрешение за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Предвид това, правилно административният орган е отказал издаване на
исканото разрешение на основание чл. 83, ал. 3 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10
от ЗОБВВПИ. Предвид гореизложените, настоящият състав намира, че е спазена и
целта на закона.
Неоснователно
се явява и възражението изложено в жалбата, че в случая ще намери приложение
чл. 87 от ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ в
едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило
разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава писмено или по електронен
път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на
МВР или до съответния началник на РУ на МВР. В настоящия случай обаче безспорно
се установи, че Ц.К.П. е имал издадено разрешение за носене и употреба на
огнестрелно оръжие серия РА № 0320106 издадено на 12.06.2013 г. валидно до
12.06.2018 г. и разрешение да съхранява огнестрелни оръжия и боеприпаси №
177/12.06.2013г. валидно до 12.06.2018 г. за пистолет марка „ТТ“ кал.7,62x25 мм
с № ЛМ 2164. По заявление с вх.367000-4221/08.05.2018 г. по описа на РУ Велинград,
от Ц.К.П., за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие за самоотбрана е постановен отказ с рег. №
367000-4936/25.05.2018 г. по описа на РУ Велинград за издаване на разрешение за
дейности с ОБВВПИ. Отказът е връчен на Ц.К.П. на 28.05.2018 г. и не е обжалван.
Оръжието е предадено в РУ Велинград на 28.05.2018 г. Процесното заявление е
подадено на 14.09.2021 г., което е значително след срока визиран в чл. 87, ал.
1 от ЗОБВВПИ.
В
този смисъл неоснователно в жалбата се посочва и, че се искало продължаване на
действието на разрешението, тъй като от събрания доказателствен материал се
установява, че е заявено издаване на ново разрешение.
С
оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно,
Административен съд – Пазарджик,
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ц.К.П., ЕГН **********,*** срещу Отказ с рег. № 367р-6741/04.04.2022
г. на Началник на Районно управление Велинград при ОД на МВР Пазарджик за
издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие за самоотбрана.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/