Решение по дело №1029/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Б.Д.Д., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник, против Решение № 401/02.05.2023 г., постановено по АНД № 913/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0769-002785/11.11.2022 г., издадено от началник група, сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл. 103, от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 200. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е необосновано поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи, че е нарушен принципа "non bis in idem". Моли се съдът да отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище поддържа подадената касационна жалба на сочените в нея основания. Претендира се присъждане разноски.

Ответникът по касация - началник група, сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Бургас, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че на 03.08.2022г., около 03:40 ч., в гр. Бургас, по ул. „24-ти пехотен Черноморски полк“, до кръстовището с ул. „Адам Мицкевич“ управлява собствения си мотоциклет „Хонда“ с рег. № А 2322К, като след подаден сигнал със стоп палка, водачът не спира на посоченото място, а увеличава скоростта. Установеното нарушение било квалифицирано по чл. 103 от ЗДвП. Съставен е АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно са определени вида и размера на наказанието, като е изложил подробни доводи относно степента на обществена опасност на дееца и деянието. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

Посочената като нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП задължава водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от безпротиворечивите показания на изслушаните пред районния съд свидетели се установява, че на водача е бил подаден надлежен сигнал за спиране, същият е възприел сигнала и за него е възникнало задължение за преустановяване движението на управляваното от него МПС, поради което следва да се приеме по категоричен и несъмнен начин, че касаторът е извършил вмененото му с НП нарушение, като този факт по същество не се оспорва от санкционираното лице.

Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения, че е допуснато нарушение на чл. 4, пар. 1 към Протокол № 7 от КЗПЧОС и ТР № 3/22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. Според настоящия съдебен състав не е нарушен принципа "non bis in idem". Принципът "non bis in idem" е характерен за наказателнопроцесуалното право и по същността си е забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Този принцип е приложим в националната ни правна система и е гаранция, че едно и също лице за едно и също деяние не може да понесе два пъти наказателна или съответно административнонаказателна отговорност. Всъщност, нормата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията закрепва този принцип като същият е доизяснен и в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК, очертавайки забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние, когато спрямо него е било проведено и приключило с влязъл в сила акт производство с наказателен характер. Според утвърдената практика на ЕСПЧ, нормата се прилага единствено на национално ниво, като се приема, че правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще за същото деяние. Изяснено е, че дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Посоченият принцип се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса като административнонаказателно производство е с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Или иначе казано, правилото въвежда изискване постановеният първи по време акт да има окончателен характер.

Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, приложима в производството по дирене на отговорност по административнонаказателен ред, не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото административно нарушение има още незавършено административнонаказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване. Касае се за общо прекратително основание, служебно приложимо както в досъдебната, така и в съдебната фаза на административнонаказателното производство, чието правни последици включват: а) прекратяване висящността на производството с влизането в сила на акта, с който е постановено, при последваща възобновимост единствено чрез извънредните способи; б) прекратяване също и на повдигнатото по него административнонаказателно обвинение; в) задействане на забраната non bis in idem със следващата се от нея недопустимост да се образува ново административнонаказателно производство спрямо същото лице за същото нарушение. Според признаците от дефиницията по решение на СЕО от 09.03.2006 г. по дело С-463/04 "същото нарушение" ще е налице при „идентичност на деянието, разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната квалификация или защитавания правен интерес". Такава е и националната съдебна практика, според която процесуалният закон изключва възможността наказателни, респ. административнонаказателни производства да се водят с един и същи предмет спрямо едно и също лице. Така е даже и да има разлики в правната квалификация и допълнително инкриминирани обстоятелства. Правилото non bis in idem, видно от чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, се прилага в две хипотези – първата е при наличието на още висящо административнонаказателно производство, а втората – при влязло в сила съдебно решение или прекратително определение или разпореждане по производството за същото нарушение срещу същото лице. В тази втора хипотеза от значение е само влизането на съответния краен акт в законна сила, а са ирелевантни основанията за неговото постановяване.

В конкретния случай, наказанието, наложено на касатора Д. с влязла в сила присъда по НДОХ № 20222120202871 по описа за 2022 г. на РС – Бургас е за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. С издаденото НП, жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, поради което настоящият състав счита, че не е налице тъждество на деянията, за които е наказан Д. – с влязлата в сила присъда по НДОХ № 20222120202871 по описа за 2022 г. на РС – Бургас, и с процесното НП.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, XIV състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 401/02.05.2023 г., постановено по АНД № 913/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: