М О Т И В И
към Решение по АНД № 684 по описа за 2020 година
на ПРС
Производството е по реда на чл. 378 от
НПК.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла в съда за разглеждане постановление, с което се прави предложение
обвиняемият Д.К.И. с ЕГН: ********** да бъде освободен от
наказателна отговорност и наложено
административно наказание по чл.78а от НК за извършеното от него престъпление
по чл.343,
ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 01.06.2018г. в гр.Пловдив,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Селика“, с рег. № ****, нарушил правилата за движение, а именно чл.65, (1) от Закона за движение по пътищата
/ЗДВП/, който гласи: „При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или
потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна,
тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство
е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост
да спре“, и по непредпазливост причинил на И.С.М. ЕГН **********, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на голямопищялната кост на лявата
подбредица на долен ляв крайник, довело до трайно затрудняване движението на
долния ляв крайник за повече от 30 /тридесет/ дни.
В постановлението на РП Пловдив е
посочено, че в случая са налице основанията за приложението на чл.78а от НК,
защото за престъплението предмет на обвинението е предвидено наказание лишаване
от свобода до три години или пробация,
обвиняемият Д.И. не е осъждан и друг път спрямо него не са прилагани
разпоредбите на чл.78а от НК.
В съдебно заседание РП Пловдив,
редовно уведомена, изпраща представител, който поддържа направеното искане за
прилагане разпоредбите на чл.78а от НК спрямо обвиняемият Д.И. относно
вмененото му във вина престъпление, след като бъде освободен от наказателна
отговорност да му се наложи административно наказание наказание глоба в размер на
1000 лева. Представителят на обвинението поиска спрямо обвиняемия И. да не бъде
налагано наказанието лишаване от право
да управлява МПС.
В съдебно заседание обв. Д.К.И. редовно
уведомен, се явява лично,признава вината си. При последната си дума направи
искане за налагане на по-ниско наказание тъй като не е във възможностите му
заплащането на глоба в по-голям размер.
Защитникът на обвиняемият И. – адв.С.В.
в пледоарията си представи доводи в подкрепа искане към съда за освобождаване
на подзащитния и от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба в законодателно определения минимум, както и за не налагане
наказанието лишаване от право да управлява МПС.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено
по делото следното:
Обвиняемият Д.К.И. е роден на ***
година в гр.С., живущ ***, б., български гражданин, със средно образование,
безработен, неосъждан, неженен, с ЕГН **********.
От приетата по делото справка
съдимост съдът намира като установено относно обвиняемият И. че същия е
неосъждан / реабилитиран по право с настъпили всички правни последици/ и че
спрямо него не са били прилагани разпоредбите на чл.78а от НК.
Обвиняемият И. е правоспособен водач
и притежава свидетелство за управление на МПС № *****, категория „В” и „АМ” и се води на отчет в
ОДМВР София. От приложената по делото справка за нарушител/водач / лист 76 от
ДП/ съдът намира като установено че обвиняемият И. не е наказван по
административен ред за нарушения по ЗДвП.
Обвиняемият И. е с добри характеристични
данни, безработен, не е женен и няма
деца.
На основание чл.212, ал.2 от НПК на 01.06.2018г.
е започнато досъдебно производство № 41/2018г. по описа на сектор „РПТ“
гр.Пловдив срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че на 01.06.2018г. в
гр.Пловдив, при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за
движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.С.М., ЕГН **********
– престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Като обвиняем по делото, с постановление
на разследващ полицай като обвиняем е бил привлечен Д.К.И.
с ЕГН **********, който е признал вината си и е дал обяснения.
След
приключването на досъдебното производство с постановление на прокурор при РП
Пловдив за провеждане производство по освобождаване от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание
по реда на чл.78а от НК по отношение на Д.И. при установено от фактическа
страна на следното:
На 01.06.2018г., в гр. Пловдив,
около 14.30ч., обвиняемият И. управлявал лек автомобил марка „Тойота“ , модел „Селика“, с
рег. № ****, като се движел по западното
платно на бул.“Копривщица“, с посока на движение от юг на север. Разрешената
максимална скорост на движение в населеното място била 50 км/ч.. Пътното платно е покрито с павирана настилка, към
процесната дата суха и без неравности и наклони, като участъкът от булеварда
бил прав. Булевард „Копривщица“ е с две ленти за движение. По средата на
булеварда се намира затревен разделителен остров, разделящ булеварда на две
пътни ленти. Специфичното
при булевард „Копривщица“ е факта, че по цялото му продължение преминава
ЖП-линия, която разделя пътната артерия на източна и западна част. Обвиняемият И. се движел в дясната лента на
платното за движение, когато приближил автобусна спирка на градския транспорт в
гр.Пловдив, обозначена с пътен знак „Д24 – Автобусна спирка“. На самата
автобусна спирка, намираща се в гр. Пловдив, бул. „Копривщица“, пред бл. № 23,
бил спрял автобус на градския транспорт, по линия № 15, управляван от свидетел Н.Д.. Свидетел Д. бил отворил вратите на автобуса и чакал
хората да слязат на спирката и респективно други да се качат, преди да потегли.
Като пътник в автобуса бил и свидетел М.М.. Обвиняемият И. възприел спрелия на
автобусната спирка автобус на градския транспорт и решил да извърши маневра,
като премине покрай него, от лявата му страна. Така обвиняемият И. предприел посочената
маневра като се движел със скорост 38
км/ч. Точно по това време и място, до предната страна на спрелия на спирката
автобус, се намирали пострадалият И.С.М. ЕГН ********** и св. Й.К., които били
ученици в СОУ „Цар Симеон Велики“. В същият ден, който бил и празник на детето,
двамата решили да отидат до търговски център /МОЛ/, за да празнуват деня на
детето. Така водени от това си решение те се запътили към търговския обект,
като първо пресекли едното платно на бул. „Копривщица“, минали през процеп в
средната част на булеварда, където минавали влакови релси, и след това се
позиционирали в предната част на спрелия на спирката автобус, управляван от свидетел
Д.. Свидетел М. решил да предприеме
пресичане на бул.“Копривщица“, като погледнал, че от дясната му страна не се
задава автомобил, но без да се оглед отляво, с бърз ход „спокойно тичане“, се
показал в предната част на автобуса и така излязъл на пътното платно. Точно в този момент обвиняемият И. преминавал покрай
спрелия автобус, движейки се със скорост 38 км/ч.. Пострадалият М. след
излизане пред спрелия автобус изминал дистанция от 2.27м навътре в пътното
платно, когато обвиняемият И. го
възприел се намирал на 12.99 метра, при опасна зона за спиране 19.01 метра,
задействал спирачната уредба, но въпреки това след 1,26 секунди е настъпил удар
с пешеходеца М.. Ударът настъпил в предната част на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Селика“, с рег. № ****,
управлявана от обвиняемия И.. От удара тялото на пострадалия М. била отхвърлено
на 7.24 метра на пътното платно, а автомобила на обвиняемия спрял след 6,02
метра. След настъпване на инцидента, обвиняемият И. слязъл от автомобила си,
който след сблъсъка с пострадалия М., бил с пукнато предно панорамно стъкло, и
незабавно отишъл при падналото на земята дете, като ми подложил дреха под
главата. За случилото се били уведомени бърза помощ и органите на МВР, които
след пристигане на място запазили местопроизшествието и тествали водача – обвиняемият
И. за наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта, като тестовете били
отрицателни. В това време пострадалия М. бил транспортиран до болнично
заведение в гр.Пловдив, където било проведено лечение на получените, вследствие
на ПТП травматично увреждания.
В хода на проведеното ДП е била
назначена съдебно – медицинска експертиза по която е дало заключение вещото
лице д-р З.Н. / лист 91 от ДП/ съгласно което на пострадалия
М. е била причинена: средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
голямопищялната кост на лявата подбедрица на левия долен крайник, довело до
трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник за около пет месеца. /.
В хода на проведеното ДП са били назначени
автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза по които е
дало заключение вещо лице инж.С.М. / лист 95 – 113 от ДП / и / лист 125 – 151 от ДП /
съгласно които ударът е настъпил на платното за движение на място което
се намира по дължина на около 0-1 метър
южно от ориентира приет в протокола за оглед, по широчина – на около 7-8
метра източно от ориентира. Скоростта на движение на л.а. „Тойота Селика“ непосредствено
преди задействането на спирачната система е била около 38 км./ч., а в момента
на удара е била 33 км./ч. Съгласно
вещото лице водачът на лекия автомобил би
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако в момента, в който е реагирал, се е движел със скорост равна или по малка
от 27 км/ч. Произшествието настъпило при ясно време и добра видимост. Съгласно заключението на вещото лице при движение
на пешеходеца с ход „спокойно
тичане“, ударът за водача на процесния автомобил е бил
предотвратим при скорост равна или по ниска от 27 км/ч., което изключва ударът
с пешеходеца да е резултат на случайно деяние. Избраната от водача скорост на движение на лек автомобил марка „Тойота“ ,
модел „Селика“, с рег. № **** на 38
км/ч, не е било достатъчна да осигури възможността да спре и да предотврати
удара с малолетното дете.
Така изложеното от фактическа страна
съдът намира като установено по безспорен и категоричен начин от
показанията на свидетелите И.С.М., Н.Й. Д., М.С.М., Г.А. М., К.Н.П., Й.Й.К., В.И.И.,
, както и от обясненията на обвиняемия, депозирани в досъдебната фаза на
процеса и потвърдени в съдебната такава приобщени към доказателствата по
делото, както и от приложените по делото писмени доказателства-протокол за
оглед и фотоалбум към него, заключения на съдебно-медицинска и автотехнически
експертизи, справка за нарушител/водач, свидетелство за съдимост и
характеристична справка, находящи се по досъдебното производство. Съдът
кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели и обясненията на
обвиняемия, които намира за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
в съответствие помежду си и с останалите доказателства по делото и незаинтересовани.Настоящият
състав дава вяра на изготвените по делото и неоспорени от страните
съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, чиито заключения намира за
обективни, всестранни, компетентно изготвени, с необходимите знания и опит, в
съответствие с материалите по делото.
При така установената по
безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, съдът е на
становище, че обвиняемият Д.К.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343, ал.1
б.“Б“, пр.ІІ, вр. чл.342, ал.1 от НК тъй като на 01.06.2018г., в гр. Пловдив,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“ ,
модел „Селика“, с рег. № ****, нарушил правилата за движение, а именно чл. 65, (1) от Закона за движение по пътищата
/ЗДВП/, който гласи: „При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или
потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна,
тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство
е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост
да спре“, и по непредпазливост причинил на И.С.М. ЕГН **********, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на голямопищялната кост на лявата
подбредица на долен ляв крайник, довело до трайно затрудняване движението на
долния ляв крайник за повече от 30 /тридесет/ дни.
От субективна страна деянието е
извършено от обвиняемият И. по непредпазливост – деецът нито е предвиждал, нито
е желал настъпването на вредните последици от деянието си, но същевременно е
могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Обвиняемият И. не е съзнавал, че нарушава правилата за
движение, посочени по-горе, но от друга страна е бил задължен преди да
предприеме маневрата да се убеди, че извършва това в момент, безопасен за
останалите участници в движението, включително и за пострадалия М..
За извършеното от обвиняемият
Д.И. престъпление по чл.343, ал.1 б.“Б“, пр.II, вр с
чл.342, ал.1 от НК се предвижда
наказание “лишаване от свобода” до три години или пробация, видно от
приложеното свидетелство за съдимост същият не е осъждан за престъпление, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и от
деянието му няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване.
При наличието на тези
материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че обвиняемият
Д.К.И. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно
наказание “Глоба”. При индивидуализация размера на така посоченото наказание,
съдът отчита всички обстоятелства по делото –оказаното съдействие при
разследването, оказаната помощ на пострадалия, ниската степен на обществена
опасност на дееца, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви до
момента. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на
така изложеното, както и предвид имотно и семейно състояние на подсъдимия,
най-справедливо е на обвиняевият И. да се определи и наложи наказание
“глоба” в размер на минимално предвидения, а именно – 1000 /хиляда/ лева. В конкретния
случай според съда не следва да се налага на обвиняемия И. и другото наказание
„лишаване от право да управлява МПС”. По делото не са били иззети и приложени
веществени доказателства.
В хода на досъдебното производство са били направени
разноски за съдебно-медицинска и автотехнически експертизи в размер общо на 745
лева. Предвид признаването на обвиняемия И. за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл.343, ал.1 б.“Б“, пр.II, вр с
чл.342, ал.1 от НК и на основание
чл.189 ал.3 от НПК същият следва да бъде ОСЪДЕН да заплати посочената сума по
сметка на ОДМВР Пловдив.
Предвид изложените съображения съдът постанови своето
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.