Разпореждане по дело №1274/2007 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 март 2010 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20071200501274
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2007 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение №

Номер

Година

2.2.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

02.02

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Николай Грънчаров

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров

дело

номер

20101200100458

по описа за

2010

година

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „.Е. /в Н. ЕИК *********, представлявано от Синдика – В. Л. Ц., на съдебен адрес: С., ул. “В.”32, . 2, ап. 3, срещу “МИНА П. Е. /в Л., с ЕИК *********, представлявано от Й. В.Б.– ликвидатор, със седалище и адрес на управление: град С. 2730, ЖК “О.”, ул. “С.” № 23, Б.област.

Искането е с правно основание чл. 625 във връзка с чл. 630 ал.2 от ТЗ.

Доводите си ищецът основава на фактическите твърдения, че ответното дружество не е в състояние да изпълни изискуемо и безспорно парично задължение по сключен между страните договор за търговска доставка и продажба на метанит и амонит, за което е издадена фактура № 2418/19.05.2000г. Твърди се в исковата молба от Синдика на дружеството в несъстоятелност, че вземането е установено с влязло в сила решение по гражданско дело № 1470/2002г. на ОС Б., с което ответника е осъден да заплати на ищеца – сумата 6 421.68лв., ведно със законната лихва от 27.12.2002г. до изплащането на сумата, сумата - 2 375лв. като мораторна лихва и сумата 60лв. за сторените по делото разноски. Въз основа на съдебното решение дружеството ищец се е снабдило с изпълнителен лист от 21.03.2006г., след като е образувано ИД № 219/2007г. по описа на ЧСИ Г. Д. – С..

В писмената молба е посочено, че при опит на съдия изпълнителят да събере принудително вземането от ответника в полза на ищеца по настоящото дело се установява, че дружеството „. П. Е. /в Л., няма налични парични суми по банковите си сметки, а върху всички имоти собственост на дружеството е наложена възбрана от АДВ и съдебни изпълнители. Същевременно от справката по партидата на дружеството в ликвидация се установява, че в периода от месец ХІІ. 2009г. до началото на 2010г., длъжникът е продал 7 свои собствени недвижими имоти, но от получените суми не е погасяван кредита към „.Е. /в Н..

Навеждат се твърдения от дружеството ищец с депозираната пред настоящия състав на съда искова молба, че дружеството ответник е в ликвидация от 2007г., като от 3 години дейността на длъжника е насочена към осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите му. Същевременно от обнародвания счетоводен отчет в ТР на дружеството ответник за 2009г. се установява, че в резултат от извършваната търговска дейност за същата година, дружеството има приходи от 251 365.22лв., а е направило разходи за 363 632.77лв., като за годината е декларирана счетоводна загуба за 112 267.55лв. и данъчни загуби за 98 357.50лв. На фона на финансовото състояние съобразно справката по отчета за 2009г., изводите на Синдика ищец по настоящото дело са за тежко финансово състояние на дружеството в ликвидация и за това че интересите на неговите кредитори са застрашени. Продадените активи на дружеството според изготвения доклад от Принципала – Министерството на икономиката и енергетиката и от ликвидатора К. М. сочат, че са продадени активи на дружеството в размер на 2 468 685лв., а цената която е получена от продажбите възлиза едва на 327 557лв. т.е. повече от 7 пъти по- евтино от балансовата стойност. При такива драстични разлики между балансова стойност и цена на продажбите се налага извода, че или оценките на ликвидаторите са нереално завишени или имуществото на длъжника е до такава степен обезценено, че към него няма никакъв пазарен интерес.

Навеждат се доводи от ищеца, че „. П. Е. /в Л. не може да се разплаща към кредиторите си, като без разпродажбата на основните си активи, няма да може по никакъв начин да погаси задълженията си към кредиторите. Описаната обстановка дава основание на ищеца да твърди че са налице основанията на чл. 608 ал.1 от ТЗ, тъй като търговеца ответник не може да заплати на ищеца изискуемо парично задължение, произхождащо от търговска сделка, като е изпълнено и условието на чл. 608 ал.2 от ТЗ за да е налице необоримата презумпция за неплатежоспособност на дружеството в ликвидация, тъй като дружеството е спряло плащанията си, като извършва само частични плащания към кредиторите си съобразно нормата на чл. 608 ал. 3 от ТЗ. Това обуславя интереса на ищеца от откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество, за да бъде вземането на ищеца включено в сметка за разпределение и ищеца да може да се удовлетвори за вземането си от масата на несъстоятелността по реда на част ІV от ТЗ.

С исковата молба са направени искания от „.Е. /в Н., чрез неговия Синдик, “МИНА П. Е. /в Л. да бъде обявена в неплатежоспособност, като бъде открито производство по несъстоятелност и с решението на съда ответника да бъде обявен в несъстоятелност, като се прекрати дейността му. Ищецът моли още съда да постанови обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството в ликвидация, като бъдат прекратени правомощията на ликвидатора. За начална дата на неплатежоспособност да бъде обявена – 27.12.2002г., от когато е предявен иск на кредитора ищеца срещу длъжника ответник по настоящото дело за вземането произхождащо от търговска сделка. Ищецът моли след откриване на производство по несъстоятелност, съдът по несъстоятелността да започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността на „. П. Е. /в Л. и разпределение на осребреното имущество.

С исковата молба са направени искания и за допускане на предварителни мерки за обезпечение по реда на чл. 629а от ТЗ, чрез назначаване на временен синдик с правомощията по чл. 635 ал.1 от ТЗ, като на основание чл. 628 ал.4 от ТЗ, ищецът предлага лицето – адв. Д.Т. С. от МАК, включена в списъка на лицата утвърдени от Министъра на правосъдието, които могат да бъдат назначавани за синдици по чл. 655 от ТЗ.

В подкрепа на твърденията в исковата молба са представени писмени доказателства, съобразно нормата на чл. 628 ал.2 от ТЗ, като са направени доказателствени искания за назначаване на съдебно икономическа експертиза и са формулирани задачите на вещото лице.

При извършване на задължителна проверка на редовността на исковата молба в закрито съдебно заседание по делото, настоящият състав на съда констатира следното:

Писмената молба е депозирана пред компетентния за нейното разглеждане окръжен съд, с оглед на местонахождението на седалището на дружеството посочено като длъжник/чл. 613 от ТЗ/.

С оглед на обстоятелствата от фактическа страна наведени с исковата молба и след конкретизирането на нейния петитум, налага се извода че е депозиран иск за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 625 от ТЗ.

Съдебното производство по искане за откриване на производство по несъстоятелност е особено исково производство и същевременно производство за принудително изпълнение срещу търговеца длъжник, като съобразно разпоредбата на чл. 621 от ТЗ субсидиарно се прилагат общите правила на съдебното производство съобразно чл. 124 от ГПК и следващите, а писмената молба на дружеството кредитор трябва да бъде съобразена с общите изисквания на ГПК относно съдържанието на исковата молба в обикновения граждански процес/ чл.127 и чл. 128 от ГПК/. Исковата молба следва да се счете за редовна. Същата е подписана от Синдика на дружеството в несъстоятелност, което е ищец по делото и именно негово е правото да предяви такъв иск от името на ищцовото дружество, съобразно разпоредбата на чл. 658 ал.1 т. 7 от ТЗ.

С подаването на писмената молба до окръжния съд компетентен да я разглежда, на практика се извършва конституирането на страните по делото в производството по несъстоятелността, като длъжника се превръща в ответник, на когото съдът съобразно общите правила на ГПК е длъжен да изпрати исковата молба за отговор по реда на чл. 131 от ГПК. С оглед на служебното си задължение да изследва процесуалните предпоставки за допустимост на искането още към момента когато е сезиран с писмена молба, съдът констатира че производството е инициирано по молба на търговец имащ качеството на кредитор срещу друг търговец с качеството на длъжник, по сключена между страните търговска сделка по смисъла на чл. 1 ал.1 от ТЗ, като ответника длъжник не е измежду кръга на търговците и ЮЛ изброени в разпоредбата на чл. 612 от ТЗ, по отношение на които е неприложим института на несъстоятелността. Съобразно нормата на чл. 611 ал.3 от ТЗ, производство за несъстоятелност може да бъде открито и по отношение на неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация, като това искане не е ограничено със законов срок. Това дава основание на съда да счете че не е налице нередовност във връзка с правосубектността да бъде предявен иск за обявяване на ответника в несъстоятелност, като не са налице нередовности във връзка активната и пасивната легитимация по иска.

Наведените доводи от фактическа страна в исковата молба по делото, които са подкрепени с представените към нея писмени доказателства, се основават на твърдението за неизпълнение от длъжника на едно изискуемо, безусловно парично задължение, произтичащо от търговска сделка, между субекти на правоотношението имащи качеството на търговци. В тази връзка съдът по несъстоятелността задължително ще изследва въпроса наличието на задължителната положителна процесуална предпоставка – наличието на търговска сделка между страните по сключения договор, както и останалите основания във връзка с искането за обявяване на несъстоятелност на ответното дружество.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от “МИНА П. Е. /в Л., с ЕИК *, представлявано от Й.В. Б – ликвидатор, със седалище и адрес на управление: град С. 2730, ЖК “О.”, ул. “С.” № 23, Б. област. В него не се оспорва вземането на ищеца по настоящото дело, като е предложен на ищеца проект за споразумение, в което са посочени максимални срокове за изплащане на задължението, като това задължение може да бъде изплатено на кредитора. Възразява се, че предявения иск е неоснователен, тъй като „. П. Е. /в Л.може да обезпечи с активите си всички плащания с настъпил падеж към кредиторите си, без опасност за интересите им, тъй ката от ликвидатора се изисква да осребри цялото имущество и той е пристъпил към провеждане на търгове за продажбата на същите. Твърди се, че затрудненията на мината са временни, като дружеството притежава активи на стойност многократно надвишаваща задълженията и към кредиторите, като след осребряването на имуществото ще бъдат погасени всички задължения към тях. Посочва се, че дружеството в ликвидация е преустановило своята дейност и в момента не изпълняват проекти за техническа ликвидация и консервация, както и осребряването на останалото имущество на мината за удовлетворяване на интересите на всички кредитори. Изпълнението на проекта, утвърден от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма е стартирал през месец VІІ.2006г., като е финансирано със сума от 1 600 223лв., като изпълнението се извършва поетапно поради наличието на инвеститорски интерес за закупуване. В писмения отговор се възразява срещу редица твърдения на ищеца в исковата молба, като се излагат съображения в тази насока. Възразява се и срещу вземането на поисканите от ищеца предварителни обезпечителни мерки. Направено е предложение за назначаване на друг временен синдик, в случай че съдът счете това искане за основателно.

Съдът на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:

Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се основават, изведени са правните съображения и посочени коректно предявените искове и тяхното правно основание. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата с които разполага към момента на предявяването на исковата молба. Внесена е дължимата за предявяването на иска за откриване на производство по несъстоятелност държавна такса.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 625 от ТЗ счита, че същият е процесуално допустим, като за ищеца е налице правен интерес от предявяването му пред окръжния съд по седалището на търговеца ответник към момента на подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. /чл. 613 от ТЗ/.

Засиленото служебно начало, както и особеният характер на производството по искане за отриване на несъстоятелност, в никакъв случай не освобождава страните от задължението да доказват твърденията на които се основават в защита на процесуалната си позиция, като съобразно разпоредбата на чл. 140 от ГПК, приложима субсидиарно в настоящото производство, следва да им бъде указано от настоящия състав на съда, че следва да доказват твърденията си съобразно доказателствената тежест съобразно чл. 154 ал.1 от ГПК. Това е така защото настоящото производство макар и да съставлява универсално средство за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника, започва по искане на един от кредиторите и на доказване подлежат основанията посочени като положителна процесуално предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност визирани в чл. 607а и чл. 608 от ТЗ. Ето защо следва да бъде указано на ищеца по настоящото дело, че в негова процесуална тежест е доказване на следните факти и обстоятелства: 1/доказване на съществуването и основанието на вземането към ответника, както и това че същото е парично, изискуемо и произхождащо от търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ГПК; 2/ че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника при условията на чл. 608 ал.1 от ТЗ, както и че е налице спиране на плащанията, както и от кой период следва да се приеме това от съда; 3/че положението на ответника не е временно, а трайно финансово икономическо положение, като ако са налице някакви плащания към кредиторите те са частични и не могат да оборят презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ; 4/че ответника има достатъчно имущество, с което да може да покрие началните разноски по делото по смисъла на чл. 629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед на избягването на хипотезата на чл. 632 ал.1 от ТЗ. На ответника следва да бъде указано, че носи тежестта на доказване на следните факти и обстоятелства: 1/че затрудненията му да плаща на част или на всички кредитори са временни по смисъла на чл. 631 от ТЗ и не са налице основания да се счете че е налице неплатежоспособност на дружеството по смисъла на чл. 608 от ТЗ и 2/че разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му както към кредитора ищец, така и към останалите кредитори, без да са в опасност интересите на кредиторите му.

Произнасяне по доказателствата:

Съдът след като анализира представените от ищеца с писмената молба доказателства, счита същите за относими към предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими досежно правно релевантните факти които следва да бъде установени в настоящия процес. Следва на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и на основание чл. 140 ал.1 от ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите да бъдат допуснати като писмени доказателства с настоящото определение.

Представените с исковата молба от ищеца документи са в съответствие с разпоредбата на чл. 628 ал.1 от ГПК, но същите не съставляват достатъчно основание за съда да счете че е налице състоянието на неплатежоспособност на длъжника за да бъде същият обявен в несъстоятелност. От посочените документи съдът не може да извлече категорични данни за установяването на действителната началната дата на неплатежоспособността на длъжника, а тя е един от основните компоненти на решението по чл.630 ал.2 във вр.с чл.630 ал.1 от ТЗ. Според установената от ВКС практика началната дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се определи не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на конкретен кредитор, а при съобразяване на общото финансово-икономическо състояние на длъжника за един по – дълъг период от време, на база на структурата на пасивите и активите на длъжника и показателите за ликвидност и задлъжнялост, като съдът следва възможно най – точно да определи в решението си за откриване на производството по несъстоятелност началният момент на спиране на обслужването на задълженията му. Доколкото в приложените към молбата на ищеца писмени доказателства липсват данни за да се определи началната дата на неплатежоспособността му съобразно визираните по-горе показатели, съдът с оглед и на разпоредбата на чл. 621а ал. 1 т. 2 от ТЗ и засиленото служебно начало, счита че за изясняването на този въпрос е необходима съдебно-икономическа ескпертиза. Такава следва да бъде назначена служебно от съда, а това налага разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като молбата не може да бъде разгледана в посочения в разпоредбата на чл. 629 ал. 2, тъй като цитираната норма на ТЗ не е синхронизирана и с разпоредбите на ГПК за разглеждане на делата по несъстоятелност, към който нормата на чл. 621 от ГПК препраща по отношение на процесуалния ред по който същите следва да бъдат разглеждани.

Следва на основание чл. 192 от ГПК във връзка с чл. 621а ал.1 т. 2 от ТЗ, да бъда задължена за насроченото открито съдебно заседание по делото, АДВ да представи доказателства наложени ли са върху имуществото на длъжника обезпечителни мерки по ДОПК и има ли започнато принудително изпълнение от публичния изпълнител върху вещи собственост на длъжника, като за целта на агенцията се посочат всички данни за актуалното състояние на длъжника съобразно посоченото в ТР.

Задължава на основание чл. 192 от ГПК във връзка с чл. 621а ал.1 т. 2 от ТЗ, СДВР – отдел “Пътна полиция” – Б., в едно месечен срок от получаването на съобщението за настоящото определение, да изпрати по делото служебна справка относно ППС, регистрирани на името на ответното дружество в Л.като в писмото се посочат данните за неговото актуално състояние съобразно отбелязаното в ТР/В случай че липсва регистрация на ППС, следва на съда да бъде съобщено това обстоятелство чрез удостоверение представено по делото.

Водим от горното и на основание чл.195 ал.1 ГПК /Обн.ДВ бр.59/2007г. ,в сила от 01.03.2008г./, чл. 140 и чл. 146 от ГПК, във връзка с чл.608 ал.1 и 2 от ТЗ и следващите от ТЗ, чл.621а ал.1 т 2 от ТЗ, Б. Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВАВА на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си проект за доклад на страните по настоящото дело.

УКАЗВА на ищеца че в негова процесуална тежест е доказване на следните факти и обстоятелства: 1/доказване на съществуването и основанието на вземането към ответника, както и това че същото е парично, изискуемо и произхождащо от търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ГПК; 2/ че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника при условията на чл. 608 ал.1 от ТЗ, както и че е налице спиране на плащанията, както и от кой период следва да се приеме това от съда; 3/че положението на ответника не е временно, а трайно финансово икономическо положение, като ако са налице някакви плащания към кредиторите те са частични и не могат да оборят презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ; 4/че ответника има достатъчно имущество, с което да може да покрие началните разноски по делото по смисъла на чл. 629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед на избягването на хипотезата на чл. 632 ал.1 от ТЗ.

УКАЗВА на ответника, че в негова процесуална тежест е доказване на следните факти и обстоятелства: 1/че затрудненията му да плаща на част или на всички кредитори са временни по смисъла на чл. 631 от ТЗ и не са налице основания да се счете че е налице неплатежоспособност на дружеството по смисъла на чл. 608 от ТЗ и 2/че разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му както към кредитора ищец, така и към останалите кредитори, без да са в опасност интересите на кредиторите му.

ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените от длъжника с писмената молба.

ЗАДЪЛЖАВА „.Е. /в Н. ЕИК *********, представлявано от Синдика – В. Л. Ц., на съдебен адрес: С., ул. “В.”32, . 2, ап. 3, в едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение на съда, да обоснове искането си за допускане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а от ТЗ, чрез назначаване на временен синдик, като посочи основанията поради което счита че това следва да стане преди решението по чл. 630 от ТЗ, както и да посочи наличието на обезпечителна нужда във връзка с това искане.

ЗАДЪЛЖАВА Агенцията за държавни вземания, да представи по делото до датата на насроченото открито съдебно заседание - наложени ли са върху имуществото на длъжника обезпечителни мерки по ДОПК и има ли започнато принудително изпълнение от публичния изпълнител върху вещи собственост на длъжника, като за целта на агенцията се посочат всички данни за актуалното състояние на длъжника съобразно посоченото в ТР.

ЗАДЪЛЖАВА РДВР – Б., сектор “Пътна полиция”, да представи по делото в едномесечен срок от получаването на съобщението за настоящото определение, служебна справка относно ППС, регистрирани на името на дружеството в Л.като в писмото се посочат данните за неговото актуално състояние/.В случай че липсва регистрация на ППС, следва на съда да бъде съобщено това обстоятелство чрез удостоверение представено по делото.

ДОПУСКА на основание чл. 197 ал. 1 от ГПК съдебно икономическа експертиза, като ВЪЗЛАГА нейното извършване на експерта С. Т., която след като се запознае с материалите по делото, извърши проверка в счетоводството на длъжника , да отговори на въпросите, посочени в доказателственото искане на ищеца към исковата молба.

ЗАДЪЛЖАВА експерта С. Т.да отговори на поставените и задачи, като изследва във връзка със задачите поставени му в заключението периода от началото на 2008г. до датата на изготвянето на експертното заключение.

ЗАДЪЛЖАВА експерта по допуснатата и назначена експертиза да изготви експертното си заключение и да го представи по делото, най – късно една седмица преди датата на съдебното заседание, като в случай на несвоевременно изпълнение на това задължение от съда в указания му срок, експерта ще бъде санкциониран съгласно разпоредбата на чл. 86 във връзка с чл. 91 от ГПК с ГЛОБА в размер от 50 до 300лв., като може да бъде и отстранен от задълженията си.

ЗАДЪЛЖАВА“ПИМА”Е. /в Н. ЕИК *********, представлявано от Синдика – В. Л.Ц., на съдебен адрес: С., ул. “В.”32, . 2, ап. 3, в 3 дневен срок от получаването на настоящото определение, да внесе по сметката на Окръжен съд Б., сумата – 200.00лв., като предварителен депозит за изпълнението на възложената му експертиза, като представи по делото писмено доказателство за внесения депозит.

ЗАДЪЛЖАВА страните по делото да предоставят достъп на експерта до счетоводството на дружеството в ликвидация, както и необходимата му документация за изготвянето на назначената експертиза, под страх от санкция по чл. 161 от ГПК.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на адресите на които са регистрирани в ТР.

НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 08.03.2011г. от 14.30 часа, за която дата страните по делото и експерта изготвил експертното заключение да бъдат редовно призовани.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: