Р
Е Ш Е Н И Е
№
…
Гр.
С., 28.04.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти
състав, в публичното заседание на тридесети януари две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като
разгледа гр.д. № 6934/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 и чл.
2б ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В.В.Д. твърди, че на 25.08.2011г.
е задържан, като е била издадена заповед за полицейско задържане, а с
постановление от 26.08.2011г. по ДП 139/2011г. по описа на ГДБОП- МВР, по пр.пр. № 36667/
2011г. на СРП е задържан за 72 часа. На 26.08.2011 г. бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, за което се предвиждало
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 8 години. В последствие
наказателното производство продължило по отделени материали под номер ДП № 182/
2013г. по описа на СДВР, пр.пр. № 6912/ 2013г. на СРП.
Твърди, че в хода на досъдебното производство били извършени съществени
процесуални нарушение свързани с извършени процесуални действия на 25.08.2011г.
на адрес с. В., ул. С..28 във връзка с извършен оглед и съставения на същата
дата протокол за доброволно предаване. Твърди, че досъдебното производство
продължило дълго, поради което на 24.01.2014г. подал искане по чл. 368 от НПК
до Софийски районен съд делото да бъде разгледано от съда, поради процесуално
бездействие повече от две години от привличането като обвиняем. В дадения от
съда срок от П.е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 339, ал. 1,
пр.2, алт. 6 от НК и е образувано н.о.х.д. № 9453/2014 г. на СРС, 116 състав. С
присъда от 03.12.2014г. бил оправдан. След протест от страна на СРП, Софийски
градски съд по в.н.о.х.д. № 9453/2014 г. потвърдил оправдателната присъда с
решение от 06.04.2014г..
Сочи, че не е осъждан и от незаконно повдигнатото му
обвинение е претърпял неимуществени вреди свързани с накърняване на честта и
достойнството му от свързването с извършване на тежко престъпление. Чувствал
потиснатост и тревожност от изхода на делото, накърнени били отношенията му и с
неговите най- близки роднини. Твърди да е претърпял вреди и от ограничението на
свободата на придвижването му за срок от 72 часа. Накърнено било и правото му
на труд, тъй като навсякъде където търсел работа му искали документ, че срещу
него няма водени наказателни производства, което допълнително засилило
тревогите и неблагоприятните му психически изживявания. Чувствал се отритнат от
обществото. Иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът П.на Р.Б.да му заплати
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 26 000 лева.
Ищецът
твърди, че наказателното производство е продължило несъответно дълго- общо 3
години, 7 месеца и 12 дни, поради което е нарушено и правото му за разглеждане
и решаване на делото в разумен срок. Сочи, че на 01.10.2015г. подал заявление
до инспектората на ВСС по реда на чл. 3А от Закона за съдебната власт с искане
за определяне на обезщетение по чл. 60а, ал.3 от ЗСВ, но с писмо от
08.02.2016г. бил уведомен, че заявлението му е отхвърлено, поради което
предявява претенцията си по съдебен ред- за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за вреди от нарушение на това му право в размер на 8000лева.
Претендира върху двете главници и законна лихва от
06.04.2015г. до окончателното изплащане и
разноски.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва исковете. Твърди да липсва
причинно- следствена връзка между незаконно повдигнатото на ищеца обвинение и
срока, в който е продължило наказателното производство и претендираните
от ищеца неимуществени вреди, както и че претендираните
обезщетения са в завишен размер. Счита исковете за недоказани.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност,
както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява
се, че на 25.08.2011г. в 12.00ч. със
заповед за задържане на основание чл. 63, ал.1 от ЗМВР е постановено
задържането на В.В.Д. за срок до 24ч., а с
постановление от 26.08.2011г. на прокурор от СРП по д.п. № 139/ 2011г. по описа
на ГДБОП, пр.пр. № 36667/2011г. по описа на СРП е
постановено задържането му за срок до 72 часа от момента на предявяване на постановленето за привличането му като обвиняем, което е
станало в същия ден. С прокурорско постановление от 29.08.2011г. по същото
досъдебно производство, по отношение на обвиняемият В.В.Д.
е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500,00лева.
Първоначално
досъдебното производство е било образувано срещу ищеца и още две лица, по
отношение на всяко едно, от които за различни престъпления. Срокът за
разследване многократно е продължаван, като с постановление от 21.02.2013г. на
Софийска градска прокуратура е постановено разделянето на материалите по ДП №
139/ 2011г. по описа на ГП „БОП“, пр.пр. № 8651/
2011г., като от същото са отделени материалите касаещи обвиняемия В.В.Д. и същите са изпратени по компетентност на Софийска
районна прокуратура. В постановлението е прието, че разследването по отношение
на престъплението, за което е привлечен единият от обвиняемите изиска голяма
фактическа и правна сложност, като това, за което е повдигнато обвинение на Д. и
на третото лице не е свързано с него. Във връзка с отделянето е образувано ДП №
182/ 2013г. по описа на СДВР по пр.пр. № 6912/2013г.
по описа на СРП. С определение от 17.02.2014г., във връзка с постъпило искането
от В.В.Д. по чл. 368 от НПК, е дадена възможност на
Софийска районна прокуратура в тримесечен срок да внесе делото за разглеждане в
съда или да прекрати наказателното производство, водено срещу В.В.Д..
На
13.05.2014г. е внесен обвинителен акт, с който е повдигнато на В.В.Д. обвинение за извършено престъпление по чл. 339, ал.1,
пр.2, алт.6 от НК и е образувано наказателно дело от общ характер под № н.о.х.д.
№ 9453/2014 г. на СРС, 116 състав.
С присъда от
03.12.2014 г. по н.о.х.д. № 9453/2014 г. на СРС, 116 състав, подсъдимият В.В.Д. е признат за невинен за това, че на 25.08.2011г., в
гр. С., с. В., ул. С..28, е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, а именно 48
броя стандартни ловни огнестрелни боеприпаси за гладкоцевно
оръжие 16 калибър; 20 броя стандартни огнестрелни пистолетни боеприпаси калибър
9 мм „Макаров”; 13 броя стандартни огнестрелни
пистолетни боеприпаси калибър 9 мм „Макаров”, тип
„стоп”, годни за стрелба, без да има за това надлежно разрешение изискващо се
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия - чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ - „Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла
на този закон са патрони или изстрели, или техни компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в
огнестрелното оръжие” и чл.83, ал.5 от ЗОБВВГЩ - „Директорът на ГДНП на МВР или
управомощено от него длъжностно лице, съответно
началника на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност ИЛИ мотивирано
отказва издаването му в 1 месечен срок от подаване на заявлението”, във връзка с чл.50, ал.3 „Лицата по
ал.1 и ал.2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез
закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за
придобиване издадено от директора на ГДНП на МВР или от управомощено
от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на
обекта за съхранение, или по постоянен адрес на физическото лице” (в сила от
17.09.10 г.) и е оправдан по така повдигнатото обвинение. Присъдата е протестирана, като с окончателно решение от 06.04.2015г. по
внохд № 458/2015г. по описа на Софийски градски съд е
потвърдена.
Установява
се от събраното в хода на съдебната фаза на наказателното производство
свидетелство за съдимост, че към този момент ищецът е бил неосъждан.
Според
показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.Д., тя е майка на ищеца. За
задържането на сина й тя разбрала на 25.08.2011г. от телевизията. В излъчените
кадри били цитирани и имената му. Бил задържан в четвъртък, а го видяла едва в
понеделник, когато е осводобен. Повдигнатите обвинения
за незаконно държане на боеприпаси му се отразили зле- отслабнал физически с
около 20 килограма, бил около 85 килограма, а към момента на депозиране на
показанията около 70 кг.. Опитал да започне работа в една охранителна фирма, но
в служебните бележки пишело, че е задържан. Към момента на депозиране на
показанията й все още не работел, седял си в къщи и се е отдал на четене. До
приключване на делото изпитвал постоянна тревога, в един момент не вярвал в
институциите. Свидетелката сочи, че задържането му имало широк медиен отзвук и
било отразено в три телевизии със споменаване на имената му.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. чл. 2, ал. 1, т.
3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Разпоредбата визира няколко самостоятелни хипотези, представляващи
самостоятелни основания за ангажиране
отговорността на държавата една, едно от които е в случаите на постановена
оправдателна присъда, какъвто е настоящият.
Между страните не са спорни фактите
/определение по доклада на делото/, от които произтича отговорността на
ответника, като процесуален субституент на държавата-
привличане на ищеца като обвиняем и наличие на влязла в сила присъда, с която
той е оправдан. Спорни са единствено характерът и интензивността на
неимуществените вреди, които ищецът е претърпял в причинна връзка с незаконното
му обвинение.
По делото се установява от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката Демирева, че в причинна връзка с
воденото срещу ищеца наказателно производство той е претърпял неимуществени
вреди свързани с тревогата му от хода и изхода на наказателното производство.
Също така се установява, че са накърнени и честта и достойнството на ищеца,
както и доброто му име, тъй като до този момент той не е бил осъждан, а
привличането на лице като обвиняем е от естество да засегне тези лични неимуществени
права. Съдът намира, че по делото не се установява извън горните вреди ищецът
да е претърпял други такива в причинна връзка с воденото срещу него наказателно
производство и конкретно това да е свързано с невъзможността му да си намери
работа. В тази връзка единствено са депозираните от свидетелката Демирева
гласни доказателства, които във връзка с този факт са неясни и от тях не може
да се направи несъмнен извод, че ищецът е кандидатствал за работа и такава му е
отказана, поради факта на наличие на висящо
срещу него наказателно производство. Не се установява несъмнено и че психиката
на ищеца, както и здравето му, са засегнати в степен по- висока от обичайното
засягане при такъв вид необичайно развитие на житейския път.
Обезщетението за неимуществени вреди,
причинени в следствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи,
съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по
справедливост. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди настоящият съдебен състав съобрази, продължителността на периода, през
който обвинението е повдигнато и поддържано; това, че повдигнатото обвинение е за
тежко престъпление и за същото се предвижда наказание лишаване от свобода,
както и това, че за срок от 72 часа ищецът е бил задържан. Съдът съобразява и
това, че при повдигане на обвинението, което е станало през м. август 2011г.
ищецът е бил на 31 години, в която възраст човек е най-трудоспособен и социално
активен, както и че към този момент той не е бил осъждан. Съдът взема предвид и
характера на причинените вреди- страх, стрес, унижение, затваряне в себе
си. От друга страна
съдът съобразява факта, че на ищеца е била взета мярка за неотклонение
"подписка", която в минимална степен се е отразила на ежедневието му. При отчитане на всички посочени
обстоятелства, както и като взе предвид принципа на справедливостта и като
съобрази икономическата конюктура в страната към
датата на влизане в сила на оправдателната присъда, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, във
връзка с образуваното срещу него и водено наказателно производство, приключило
с оправдателна присъда, възлиза на 4 000 лева, за която сума искът следва
да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 26 000
лева.
По иска по чл. чл. 2б от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
В
чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е уредена самостоятелна хипотеза на
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Предпоставка
за допустимостта на иска е провеждането на административната процедура уредена
в глава ІІІа от ЗСВ, пред Министерство на
правосъдието, което в случая се установява от представеното по делото писмо до ищеца,
в което се сочи, че заявлението му е отхвърлено, тъй като продължителността на
производството не може да бъде преценена като прекомерна.
Отговорността
на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ е деликтна, като при
преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, съдът изхожда
от критериите заложени в чл. 2б, ал.2 от ЗОДОВ като се взема
предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. Изброяването е примерно, като разумността се оценява с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на наказателното производство.
Установява
се в настоящия случай, че наказателното преследване срещу ищеца е продължило
общо 3години, 7 месеца и 11дни, в периода от привличането му като обвиняем на 26.08.2011г. до влизане в сила на
окончателния съдебен акт- 06.04.2015г..
При преценка
разумността на срока съдът взема предвид, че към момента на привличане на ищеца
като обвиняем по д.п. № 139/ 2011г. по описа на ГДБОП, пр.пр.
№ 36667/2011г. по описа на СРП, в същото производство са привлечени като
обвиняеми още две лица за различни престъпления- Х.С.Б.- за престъпление по чл.
214, ал.1 от НК- изнудване и Д.В.Х.- за престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК-
уреждащ състава на престъплението придобиване или държане на наркотични
вещества.
За престъплението,
за което ищецът е привлечен като обвиняем са извършени следните процесуално-
следствени действия- оглед на местопроизшествие, извършен в къща, находяща се в с. В. на 25.08.2011г. и е съставен протокол
за доброволно предаване от същата дата на боеприпасите, за които е повдигнатото
на ищеца обвинение, както на телефони и СИМ карти. На същата дата при личен
обиск на ищеца е констатирано в негово държане един брой пистолет „Макаров“, с № ИМ 19927, един брой пълнител за питолет с осем
патрона 9 мм и един брой разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие
серия С № 0312943, издадено от 09 РУ –СДВР-МВР. На 26.08.2011г. е постановено
извършването на балистична и физико- химична експертиза, които са изготвени на
същата дата. Изпратени са искания за изготвяне на справки за съдимост. На
31.01.2012г. са извършени разпити на брата на ищеца Г.Д. и на майката на ищеца Н.Д..
Във връзка с постъпили искания от ищеца
за връщане на вещи, през м. ноември и м. декември 2011г. досъдебното производство
е изпращано на СГП, като по жалба на ищеца срещу постановление от 06.12.2011г.,
с което е отказано връщането на 1 бр пистолет „Макаров“, 1 брой пълнител и 8 брой патрони досъдебното
производство е изпратено на СГС, който се е произнесъл с определение от
23.04.2012г.. Срокът на разследването няколко пъти е продължаван, като с
постановление от 21.02.2013г. на Софийска градска прокуратура е постановено
разделянето на материалите по ДП № 139/ 2011г. по описа на ГП „БОП“, пр.пр. № 8651/ 2011г., като от същото са отделени материалите
касаещи обвиняемия В.В.Д. и същите са изпратени по
компетентност на Софийска районна прокуратура. От СГП незабавно е разпоредено извършването на редица процесуално- следствени
действия с постановление от 11.03.2013г.. На 08.05.2013г. е извършен разпит на поемните лица участвали при огледа на къщата; на
03.12.2013г. е разпитана бабата на ищеца Ц.А.. С молба от 24.01.2014г. е
направено искане от ищеца до Софийски районен съд, по което съдът се е произнесъл
с определение от 17.02.2014г.. На 13.05.2014г. е внесен обвинителен акт срещу
ищеца. С разпореждане от 03.06.2014г. делото е насрочено в о.с.з. на
21.08.2014г.. В това съдебно заседание са извършени редица процесуални
действия, в това число и много такива по събиране на доказателства. Делото е
отложено за събиране на допуснати експертизи за 03.12.2014г. когато след
приключване на съдебното следствие е постановена присъдата на първоинстанционния съд. По протест на СГП делото е
изпратено на Софийски градски съд и е образувано въззивно
такова на 04.02.2015г.. С определение от 13.02.2015г. е насрочено о.с.з. за
12.03.2015г., на която дата е обявено за решаване, а на 06.04.2015г. е
постановено въззивното решение.
В настоящия
случай не се установява сложност на делото от гледна точа на престъплението, за
което ищецът е бил привлечен като обвиняем и процесуалните действия необходими
за доказването му. Това е така, тъй като боеприпасите са били „предадени“ още в
деня на задържане на ищеца, като е следвало да бъде установено единствено
авторството на деянието „държане“ чрез разпит на свидетели, чиято самоличност е
била лесна за установяване, а необходимите експертизи са събрани веднага.
Продължителността на досъдебното производство в случая е била обусловена до
известна степен от обстоятелството, че първоначално то е било образувано срещу
няколко лица, като сложността на делото по отношение на единия от обвиняемите е
забавило хода процеса и по отношение на останалите двама. Ищецът е упражнил
едно от правата си гарантиращи приключването на наказателния процес в разумен
срок- това по чл. 368 от НПК, няколко месеца след изтичане на срока двугодишния
срок предвиден в разпоредбата, който следва да се приеме като ориентир за
разумния срок, в който следва да приключи досъдебната фаза на наказателния
процес. Настоящият състав намира, че в рамките на досъдебното производство е
допуснато необосновано забавяне поради посочения по- горе факт, касаещ начина, по който първоначално е образувано
наказателното производство срещу няколко лица. Съдът смята, че забавянето на
досъдебното производство за срок по- голям от 2 години и 4 месеца /отчитайки
както срока по чл. 368 от НПК, така и срока по чл. 369, ал.1 от НПК/е над
разумния срок, като в случая този срок се явява около 4 месеца и половина.
Следва обаче да се отчете и обстоятелството, че макар и в малка степен
продължителността на разследването е била обусловена и от процесуалното поведение на ищеца, който на
два пъти е упражнил правото си да иска връщане на негови лични вещи, което е
наложило и контрол на прокурорския акт по съдебен ред, което е възпрепятствало
действията по разследването. В хода на съдебната фаза настоящият състав намира,
че не е налице забавяне, а напротив, производството в съдебната фаза е
приключило при сравнителна бързина. Ето
защо съдът намира, че спрямо общата продължителност на наказателния процес в
случая не е налице нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок.
Отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение – така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по
т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В конкретния случай оправдателната присъда
е влязла в сила на 06.04.2014г., от която дата следва да се присъди лихва за
забава.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 116,92лева.
Така
мотивиран Софийски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ П.на
Р.Б., с адрес: гр.
С., бул. „****” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Д., с ЕГН: **********,
сумата в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от Д. за незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е образувано нохд № 9453/2014 г. на СРС, 116 състав, приключило с
оправдателна присъда, потвърдена от СГС по внохд № 458/2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.04.2014г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 116,92лева- разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ за разликата до пълния предявен размер от от
26 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.Д., с ЕГН: **********, срещу П.на Р.Б., с адрес: гр. С., бул. „****” № 2, иск с на основание чл. 2б от ЗОДОВ за сумата в размер на 8 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от Д. от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, по д.п. 139/
2011г. на ГДБОП- МВР, пр.пр. № 36667/2011г., в
последствие отделено в д.п. № 182/
2013г. по описа на СДВР, пр.пр. 6912/ 2013г. на СГП,
по което е образувано нохд № 9453/2014 г. на СРС, 116 състав, приключило с
оправдателна присъда, потвърдена от СГС по внохд №
458/2015г..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: