Р Е Ш Е Н И Е
№ 260673/14.6.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД тридесет и седми състав
На
пети май година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар
Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
4945 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.М.“ ООД,
ЕИК *********,с адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Т.А.,
против НП № 03-011987/18.09.2019 год. издадено от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Д.М.“ ООД е наложено
административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в
размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лв. за
административно нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от
КТ.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на процесното постановление и е формулирано искане за отмяната му. Алтернативно се иска
намаляване на размера на наложената
санкция.
В съдебно заседание жалбоподателя не
се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Моли за отмяна на атакуваното НП.
Процесуалният представител на АНО
оспорва жалбата, изразява становище за доказаност на
извършеното нарушение и моли НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.08.2019 г., служители на ДИТ –
Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в хотел „Холидей парк“,
находящ се в к.к. „Златни пясъци“
гр.Варна, стопанисван от „Д.М.“ ООД, ЕИК *********. Било установено, че лицето М.Ш.М.,
ЕГН **********, престира труд в полза на „Д.М.“ ООД,
изпълнявайки функциите на „камериер“. Същата нямала сключен писмен трудов
договор с „Д.М.“ ООД.
Съставен бил констативен протокол и
декларация, в която М.М. декларирала, че работи за „Д.М.“
ООД като „камериер“ при определено
работно време от 8 до 17 часа, с определено трудово възнаграждение без да е
сключен трудов договор между страните в писмена форма.
Впоследствие, въз основа на проверените
трудови договори служителите на Д “ИТ“- Варна установили, че със М. не е
сключен трудов договор към датата на проверката. При това положение бил
формиран извод, че е осъществен състав на административно нарушение по КТ и бил
съставен АУАН срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до
работа лицето М.Ш.М., ЕГН ********** да престира
труд в полза на „Д.М.“ ООД, ЕИК ********* без да е сключен трудов договор.
Приел, че по този начин е нарушена нормата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2
и чл.61 ал.1 от КТ. Акта за установяване на административно нарушение
бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който вписал в
съдържанието му възражения.
В законоустановения срок постъпили
възражения от дружеството по съставения
АУАН.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение административно наказващият орган е издал атакуваното
НП в което възприел изцяло установената от служителите на Д“ИТ“-Варна фактическа
обстановка и дал правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание
чл.414 ал.3 от КТ – Имуществена санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени
доказателства, както и гласните такива - показанията на св.П.М.. Последните
съдът кредитира изцяло като обективни и последователни.
Съдът кредитира показанията на
св. С.И. и св.Р.П., като дадени обективно и безпристрастно.
При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния
смисъл:
По приложението на процесуалния
закон:
Обжалваното НП е издадено от компетентен
орган – Директора на Д”ИТ”- Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5
от КТ. АУАН и НП са формално редовни
актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са
връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна
защита. Издавайки НП административно наказващият орган явно е счел, че е налице
нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези възражения. Основателността
или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на
наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна,
а е въпрос по същество. В хода на административно наказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
По приложението на материалния закон:
Нормата на чл.62 ал.1 от КТ
регламентира формата, в която се сключва трудов договор – писмена, а тази на
чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди постъпването на работа. В настоящия
случай лицето М.М. е била
установена да работи в обект, където жалбоподателят е извършвал дейност. Освен
това безспорно се установи наличието на характеристики и елементи на трудово
правоотношение, доколкото видно от събраните доказателства М. е извършвала
дейност, свързана с престиране на работна сила, свързана с осъществяването на
конкретна трудова функция.
В конкретния случай при изпълнението на
работата - предмет на сключения договор, изпълнителят не е действал
самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана
на място, в самия обект, лицето получава нареждания и указания от работодателя
в процеса на работа, проведен му е и инструктаж по безопасност на труда, т. е.
упражнява труд и престира работната си сила при
спазване на специфичните изисквания за охрана и безопасност на труда.
Изхождайки от клаузите на самия договор, последният дава основание да се
приеме, че действителната воля на страните е престирането
на работна сила, а не конкретен резултат. Не се установяват
твърденията за граждански договор с лицето. Подобни твърдения също могат да се
разглеждат като защитна теза, особено като се има предвид наслагването на
взаимоизключващи се твърдения в касационната жалба. Отношенията по граждански
договор, които могат да бъдат приравнени на трудово правоотношение обикновено
се представят под формата на договор за изработка или под формата на договор за
поръчка. Характерно за гражданския договор, че изпълнителя по него (какъвто в
случая следва да е М.Ш.М.) не получава работна заплата, а възнаграждение,
уговорено от страните по договора като твърда сума, че изпълнителите по тези
договори не са обвързани с престиране на труд на
определено място, не са обвързани със спазване на конкретно работно време.
Действително подобни граждански договори може да са неформални. В настоящият
случай макар да има твърдян подобен граждански договор той не е установен по
категоричен начин. Няма представен писмен договор (какъвто не е задължително да
има), но няма и установени параметри на граждански договор – договорен краен
обем от работа, договорено възнаграждение. От попълнената от М. декларация пред представител на Д”ИТ”, данните от
която са със стойност на свидетелски показания, се установява, че са налице
няколко съществени елемента на трудовия договор – заплата – уговорена ежедневно
(а не общо възнаграждение за конкретен резултат, като при гражданския договор),
конкретно работно време (каквото при граждански договор няма), както и
конкретно място на полагане на труда (каквото също не е елемент от граждански
договор).
Според
съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен
режим, заплащане, работно време и т.н., а предмет на гражданския договор е
постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или
произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт,
предмет на този облигационен договор. При договора за изработка изпълнителят е
самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него
доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът или
служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него (в този смисъл
изрично - Решение №10767/2006г. на ВАС; Решение №232/2000г. на ВАС; Решение
№181/1997г. на ВАС и др.).
Затова съдът прие, че въззивното
дружество като работодател е нарушило императивната разпоредба на чл. 62 ал.1
от КТ и не е налице основание за отмяна на НП, поради материална
незаконосъобразност.
В случая административно наказващия
орган не е индивидуализирал санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН. Следва да се
има предвид, че констатираното нарушение на трудовото законодателство от
въззивното дружество е извършено за първи път и налагането на санкция над
минималния размер се явява прекомерна.
За това съдът намира, че следва да редуцира „Имуществената санкция” до
минималния размер предвиден в чл.414 ал.3 от КТ, а именно – 1 500 лева. В този
размер наложеното наказание би било по-справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
АНО е посочил, че не счита случая
за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като се касае за поведение,
несъобразено с основен принцип на трудовото законодателство на Република
България, защитаващ трудовите и социалните права на работниците и служителите,
които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения. В този смисъл
настоящият казус не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение
с обичайните случаи от този вид, поради което не може да бъде квалифицирано
като „маловажно“.
Произнасяйки се с изменителен диспозитив, съдът не възложи разноски на
страните, доколкото разпоредбата на чл.
143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на
отмяна на обжалваното НП.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 03-011987/18.09.2019 год.
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с
което на „Д.М.“ ООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание на осн.
чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. за
административно нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „Имуществената санкция“ от 5 000 /пет хиляди/ лева на
1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: