№ 593
гр. Варна, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500263 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Д. Х., чрез
пълномощника адв. Д.Ч. срещу решение № 1231/30.09.2021г., постановено по гражданско дело №
1005 по описа за 2020 г. на 9-ти състав на Районен съд – Варна, в частите, с които са отхвърлени
предявените от въззивницата искове за промяна на местоживеенето и режима на лични отношения
на децата К.И Д. с техния баща; упражняването на родителските парва по отношение на децата е
предоставено на бащата Д. К. К., при когото е определено и местоживеенето на децата на адрес ...
като е определен режим на лични отношения на децата с тяхната майка М. Д. Х. и същата е
осъдена да заплаща издръжка в размер на по 350лв. за всяко от децата, считано от дата на
постановяване на решението от ВРС, до настъпване на основание за изменение или прекратяване
на издръжката и е постановено предварително изпълнение на решението в тази част. Въззивницата
счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, като с него не са защитени
интересите на децата К.И Д..
Във въззивната жалба се излага, че съдът не е извършил цялостна и задълбочена преценка
на обстоятелствата и предпоставките посочени в Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС за
определяне промяна в титулярството за упражняването на родителските права, поради което и е
достигнал до неправилни и необосновани изводи. Твърди се, че от доказателствата по делото не се
установява какви битови условия за отглеждане на децата е осигурил бащата и дали същите са
близки и ли равни с тези, при които те са били отглеждани до сега. От друга страна въззивницата е
ангажирала доказателства, от които се установява, че в Индия тя е осигурила много добри битови
условия за живот на децата. Не са събрани и доказателства относно финансовите възможности на
бащата за осигуряване на издръжката на децата. При преценката си относно на кого от родителите
да възложи упражняването на родителските права, съдът не е взел предвид, че от раждането на
децата до настоящия момент, преките и непосредствени грижи за тях са полагани от майката, като
след фактическата раздяла на родителите през 2018г. тези грижи са поети изцяло от нея. Децата
имат силна връзка с майка си, като се срещат с баща си рядко. Твърди се също, предвид пола на
децата, въззивницата е родителят, който е по-подходящ да ги отглежда и да се грижи за тях. Съдът
не е обсъдил събраните пдоказателствата по делото, включително и заключението на СПЕ при
преценката относно възпитателските качества и моралния облик на двамата родители.
Въззивницата оспорва като необосновани и неправилни констатациите и изводите на съда, че през
последната година децата са живели в гр.Варна, при своите баба и дядо по майчина линия и са
лишени от преки и непосредствени грижи. Твърди, че от 12.03.2021г. до 30.06.2021г., децата в
изпълнение на определението на съда, с което са постановени привременни мерки, са пребивавали
в Индия, живели са с майката и нейното ново семейство и майката е полагала грижи за тях. За
кратки периоди, децата са пребивавали при баба си и дядо си.
Счита, че несъобразен с интересите на децата е и определения режим на лични отношения.
1
Посочва, че режимът не е достатъчно ясно конкретизиран и прецизиран с посочване на конкретни
дни от седмица или месеца, поради което и осъществяването му би могло да доведе да спорове и
конфликти между родителите. Определянето на режим на отношения, който дава възможност на
децата да виждат майка си само през дни от ваканции, без възможност за срещи през почивните
дни от всеки месец и за лични празници създава предпоставки за отдалечаване и отчуждаване на
децата от майка им.
По отношение на издръжката се твърди, че същата, е определена при липса на предявено
искане от страна на Д.К. и в необосновано завишен размер, предвид финансовите възможности на
въззивницата. Не са представени и доказателства за получаваните от бащата доходи, както и за
разходите, необходими за задоволяване на нуждите на децата. Въззивницата твърди, че получава
доходи в минимален размер, тъй като е в отпуск за отглеждане на малко дете, поради което не
разполага с възможност да заплаща издръжка в размер на общо 700лв. за двете деца. Изложени са
и мотиви, че постановеното решение е несправедливо и по отношение на присъдените разноски.
По подробно изложените в жалбата съображения, въззивницата моли обжалваното решение
да бъде отменено, като се постанови ново, с което се определи местоживеене на децата К.И Д. при
майка им М.Х. в жилище с адрес в гр.Ахмедабад, щат Гуджарат, Индия, като се определи режим
на лични отношения на децата с техния баща Д.К., както следва: през коледната ваканция- всяка
четна година от 10ч. на 19.12. до 18,30ч на 03.01.; през месец април и май всяка година от 10ч. на
24.04. до 18 часа на 09.05.; през лятната ваканция от 10 часа на 08.07. до 18 часа на 08.08. В
условие на евентуалност, да се измени решението в частта относно дължимата от въззивницата, в
полза на децата издръжка, като същата се определи в размер на по 170лв. за всяко едно от децата.
Претендира присъждане на разноските по делото.
С жалбата са представени служебни бележки с изх.№№297/11.10.2021г.; 298/11.10.2021г.,
издадени от „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“АД и са отправени искания за допускане до
изслушване на децата К.И Д. и изслушване в съдебно заседание на родителите – страни по делото;
за изискване на гр.д. №2798/2019г. по описа на ВРС.
Постъпила е и частна жалба срещу решение №1231/30.09.2021г., постановено по същото
дело, в частта, с която е допуснато предварителното изпълнение на решението по отношение на
издръжката за двете деца, тъй като между страните е в сила постановеното по гр.д. № 278/2019г. по
описа на ВРС, с което упражняването на родителските права е предоставено на майката, а бащата е
осъден да заплаща издръжка. Решението, което се обжалва в настоящото производство и с което е
допуснато предварително изпълнение не е влязло в сила, т.е. бащата не е титуляр на родителските
права, поради което е и недопустимо в тази хипотеза родителят, който е титуляр на родителските
парва да е задължен да заплаща издръжка. Навеждат се и доводи, че съдът не е бил сезиран с иск за
издръжка в срока по чл.211 ГПК, респективно и с искане за допускане на предварително
изпълнение на решението. Отправено е искане за отмяна на определението за допускане на
предварителното изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който Д.
К. К. оспорва същата като недопустима, евентуално неоснователна. Излага твърдения, че е
настъпило изменение на обстоятелствата по делото – получаване на покана от страна на
въззивницата за прекратяване на делото и уреждане на отношенията чрез споразумение. Твърди
също, че е информиран за предстояща промяна в местоживеенето на семейството на въззивницата
в друга държава, различна от Индия. Изразява и становище за потвърждаване на решението на
ВРС в обжалваните части.
В депозирания отговор по на частната въззивна жалба, въззиваемият изразява становище за
неоснователност на същата и моли същата да се остави без уважение.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като съобрази
разпоредбата на чл. 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато
законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
2
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими
доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това,
когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането
на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във
въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно упражняване на родителски права,
местоживеене, режим на лични отношения и дължимата издръжка в полза на непълнолетни деца,
тоест при разрешаване на спора, съдът следва да съобрази интересите на децата.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по тях се твърдят новонастъпили
обстоятелства, то следва да се уважат и направените с тях доказателствените искания.
Представените с въззивната жалба на Милена Добрева Х. писмени доказателства са нови и
относими към предмета на делото, същите следва да се приемат.
Следва да бъдат уважени исканията на въззивницата М.Х. за допускане до изслушване от
въззивният състав на съда на децата К.И Д., както и на родителите М.Х. и Д.К. по реда и условията
на чл.59, ал.6 СК.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно и недопустимо искането за изискване
на гр.д. №2798/2019г. по описа на ВРС, с цел запознаване с доказателствата, представени по него,
поради което и същото следва да се остави без уважение.
Предвид необходимостта от установяване на възможностите на родителите за осигуряване
на средства за издръжка на децата, съдът намира, че на страните следва да се даде възможност в
срок до съдебно заседание да представят писмени доказателства относно размера на получаваните
от тях доходи.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователна частната жалба срещу решението, в
частта, с която е допуснатото от първоинстонционният съд предварително изпълнение в частта
относно определената издръжка за децата, по следните съображения: за да допусне предварително
изпълнение, на решението, в частта, с която се присъжда издръжка, правилно
първоинстонционният съд е констатирал, че са налице предпоставките на чл.242, ал.1 ГПК, като
изложените от въззивницата съображения, относно обстоятелството, че за периода преди
постановяване на обжалваното решение е било налице друго влязло в сила решение, с което
упражняването на родителските права са били предоставени на въззивницата, а въззиваемият е бил
осъден да заплаща издръжка, са ирелевантни към процесуалната норма на чл.242,ал.2 ГПК, която е
императивна и задължава съда да постанови предварително изпълнение на съдебния акт, с който
се присъжда издръжка. Без значение е и обстоятелството дали съдът е бил сезиран с нарочен иск за
определяне на издръжка в полза на децата, тъй като съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 СК при
спор относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата, съдът служебно е
длъжен служебно да се произнесе и за издръжката на детето. Допуснатото предварително
изпълнение е изцяло в защита интересите на децата за обезпечаване на средства за тяхната
издръжка, като този интерес обуславя и самото предвидено в закона допускане на предварително
изпълнение на съдебното решение.
Предвид изложеното частната жалба на М. Д. Х. за отмяна на предварителното изпълнение
на решението в обжалваната част относно издръжката на децата е неоснователна и следва де се
остави без уважение.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален
кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДОПУСКА да бъдат приети като доказателства представените с въззивната жалба на М. Д.
Х. служебни бележки с изх.№№297/11.10.2021г.; 298/11.10.2021г., издадени от „Фрапорт туин стар
еърпорт мениджмънт“АД.
ДОПУСКА на осн. Чл.59, ал.6 СК, изслушване на децата Калина Делчева К.а , ЕГН
********** и Димана Делчева К.а, ЕГН **********, като ЗАДЪЛЖАВА ДСП Варна да осигури
присъствие на социален работник в о.с.з. , на основание чл.15, ал.4 ЗЗкрД.
ЗАДЪЛЖАВА М. Д. Х. и Д. К. К. да се явят лично в съдебно заседание за изслушване, на
основание чл.59, ал.6 СК.
Дава възможност на М. Д. Х. и Д. К. К. в срок до съдебно заседание да представят
доказателства относно размера на получаваните от тях доходи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от М. Д. Х. срещу решение №
1231/30.09.2021г., в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на присъдените в полза
на децата Димана и Калина издръжки в размер на по 350лв.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в
половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване
на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.03.2022 година от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4