РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Гоце Делчев, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Костадин Д. Попов
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Гражданско дело №
20221220100675 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е започнало по искова молба на И. К. С., ЕГН **********, с
адрес: с. К., ул. „М.“ № ** общ. Х., област Бл. срещу А. А. К., ЕГН [ЕГН на
ответника], с адрес: с. К., ул. „М.“ №**, общ. Х., област Бл.. Предявен е
негаторен иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС).
Ищецът моли съда: Да осъди ответника да преустанови действията, с които
нарушава правото на собственост на ищеца върху Урегулиран поземлен имот
(УПИ) - парцел I, имот планоснимачен номер 147 от квартал 25 по плана на
село Копривлен, област Благоевград, с площ за целия парцел от 700 кв.м, при
съседи: от североизток - улица, изток - УПИ II - 148, югозапад - УПИ XII - 149,
запад - улица. Тези действия се изразяват в: Изграждане на навес от дървена
конструкция с покрив от керемиди, който навес е до собствената на ответника
масивна жилищна сграда, находяща се в северната част, откъм съседа И. С., на
УПИ - парцел II, имот планоснимачен номер 148 от квартал 25 по плана на
село Копривлен, област Благоевград.Част от този навес навлиза с около 30 см
в УПИ - парцел I, имот планоснимачен номер 147 от квартал 25 по плана на
село Копривлен, област Благоевград, и попада над тераса на собствената на
ищеца жилищна сграда. Да осъди ответника да премахне последиците от
1
неправомерните си действия, описани по-горе. Да осъди ответника да заплати
на ищеца направените по настоящото производство разноски.
Ищецът И. К. С. твърди, че заедно със сестра си Величка К. С.а са
собственици на основание наследство и давност на дворно място,
представляващо парцел I, имот планоснимачен номер 147 от квартал 25 по
плана на село К., С.а област (сега Бл.), с площ от 700 кв.м. Собствеността им е
удостоверена с Нотариален акт за собственост № 759, том IV, дело № 947/1998
година на РС Гоце Делчев. В този имот има изградена жилищна сграда с
административен адрес: село К.н, ул. „М.“ № **. Ищецът посочва, че през
септември 2017 г. ответникът А. К., който е съсед, е изградил навес над своята
тераса (масивна постройка) до жилищната сграда, в която живее. Твърди се, че
този навес навлиза частично в имота на ищеца – с около 30 см, и в едната си
част дори попада над тераса на собствената на ищеца жилищна сграда.
Покривната конструкция е от керемиди. Ищецът заявява, че нито той, нито
сестра му са дали съгласието си за изграждането на този навес по този начин.
Веднага след започването на строителството устно е уведомил съседа си, че не
е съгласен, тъй като не е спазено необходимото разстояние между навеса и
сградата на ищеца, а и навесът, навлизайки над терасата им, пречи. Отговорът
на ответника е бил: „ако искаш да се жаля, където реша“. Тъй като съгласие не
е било поискано и навесът е построен без разрешение за строеж и създава
пречки, ищецът се е обърнал към Община Хаджидимово. Оттам му е било
отговорено да се разберат помежду си, като е отказана проверка на място и
осъществяване на контрол. След подадена жалба в РО „НСК” Б. е образувана
административна преписка № ХД 1439/2017 г. Ищецът е уведомен, че копие
от жалбата е изпратено до Кмета на Община Х. за проверка. Ищецът
многократно се е обръщал към Община Х. с искане за упражняване на контрол
върху незаконното строителство. От писмо на Кмета на Община Х. е видно, че
компетентните органи не са предприели и няма да предприемат действия за
премахване на незаконния строеж. Ищецът предполага, че проверка на място
не е имало, тъй като не е бил уведомяван и не е присъствал. Въпреки това, от
писмото е видно, че „А. К. е направил дървен навес на собствената си масивна
сграда, като навеса в дъното на сградата стрехата на навеса навлиза с 30 см
към съседа И. С.”. Това потвърждава, че навесът навлиза в имота на ищеца и
над неговата тераса. Ищецът счита, че гореописаното действие на ответника е
в противоречие със законовите норми, тъй като се касае за незаконен строеж,
2
изграден на имотната граница и частично в собствения му имот, без учредено
право на строеж, без разрешение за строеж и строителни книжа, и не се явява
„търпим” по смисъла на закона. Това незаконно строителство неоснователно
лишава ищеца от възможността да ползва в пълен обем дворното си място и
жилищната си сграда според предназначението им. Създаденото състояние на
незаконно строителство е нетърпимо по смисъла на чл. 109 от ЗС, тъй като
ограничава правото му на собственост и пречи на ползването на вещта.
Ищецът се позовава на съдебна практика, според която искът по чл. 109 ЗС
предоставя защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, което ограничава правото на собственост и пречи на ползването
на вещта. Когато източникът на въздействие е строеж, може да се поиска
неговото премахване, ако строежът е недопустим или нетърпим.
Ответникът А. А. К. оспорва иска като неоснователен.Ответникът твърди, че
съгласно чл. 154 от ГПК и практиката по чл. 109 ЗС (вкл. ТР № 4/2017 г. на
ОСГК на ВКС), тежестта на доказване е върху ищеца, който трябва да
установи не само правото си на собственост, но и че ответникът извършва
действия, ограничаващи възможността му да упражнява това право. Освен
това, тези действия трябва да създават пречки, по-големи от обикновените
(чл. 50 ЗС).Ответникът посочва, че ищецът не е изключителен собственик на
УПИ I-147, а притежава имота в съсобственост със сестра си В. К. С.а.
Възразява, че сестрата не е конституирана като страна-ищец, а е разпитана
като свидетел.Твърди, че в исковата молба не е посочено на каква част от
имота е собственик ищецът, което е от съществено значение за правния му
интерес. При съсобственост е приложима разпоредбата на чл. 32 от ЗС за
използване и управление на общата вещ.Ответникът оспорва твърдението за
собственост върху жилищната сграда в имота на ищеца, тъй като липсват
данни за правопораждащ юридически факт. Посочва, че скица № 121 от
21.07.2022 г., приложена към исковата молба, показва и други сгради върху
имота, за които липсват твърдения и доказателства за принадлежността им
към патримониума на ищеца.Твърди, че липсва ясно твърдение в кой имот и
какви точни действия желае да бъдат преустановени.Ответникът заявява, че от
събраните писмени и гласни доказателства, както и от съдебно-техническата
експертиза (СТЕ), е установено по безспорен начин, че ответникът по никакъв
начин не осъществява действия, които да нарушават правото на собственост
на ищеца.Посочва, че вещото лице е обяснило, че изградената дървена
3
конструкция в основата си не навлиза в имота на ищеца. Признава, че стрехата
на навеса навлиза с около 30-40 см в имота на ищеца.Твърди, че навесът е
изграден на основата на съществуваща сграда и е изцяло в имота на ответника.
Ответникът се позовава на обясненията на вещото лице, че с оглед на
разположението на навеса и предвид факта, че дървената конструкция е
изградена върху съществуваща сграда, тя не може да попречи за ползването на
дворното място.Цитира част от обясненията на вещото лице: „Конструкцията
би могла да попречи по отношение на едноетажната сграда на ищеца, ако
плочата ще се ползва за тераса от ищеца и по-точно частта от стрехата на
навеса, която е наддадена над имота му. Плочата към момента представлява
покривна плоча на едноетажна сграда. Не се ползва като тераса, тъй като няма
обезопасителен парапет. Според мен водата не се стича в имота на ищеца, тъй
като има улуци, които са изведени към ответника. Постройката на ищеца е
гараж или складово помещение.“ Ответникът твърди, че неговата постройка
съществува в плана преди 1991 г., т.е. е заварена постройка, изградена преди
1991 г. по плана на с. К.. Двете постройки (на ищеца и на ответника) са
съществували в тази контактна зона преди 1991 г. и са нанесени в плана като
такива, което означава, че може да се тълкуват като заварени.Твърди, че
разпитаните свидетели от страна на ищеца (К. и В. К. С.а) по никакъв начин не
са изяснили как и по какъв начин ответникът е осъществил неоснователно
въздействие, което да създава на ищеца пречки за ползването на имота му, по-
големи от обикновените (чл. 50 ЗС).Посочва, че свидетелите са установили, че
става въпрос за стоманобетонна плоча над гараж или стая, която не е
обезопасена и не се ползва като тераса.Установено е също, че дървената
конструкция е с водосточни тръби от всички страни, включително и от тази на
съседа-ищец, и дъждовните води се отвеждат единствено и само в имота на
ответника.Ответникът счита, че дори и да е налице нарушение на
строителните правила, това не може да доведе до премахване на постройката
на основание чл. 109 ЗС, ако не се препятства упражняването на вещните
права на ищеца. Тези въпроси са от компетенцията на органите по строителен
контрол, а съдебният контрол се осъществява от Административния
съд.Подчертава, че защитата по чл. 109 ЗС се състои в осигуряване
прекратяването на пречещо действие, което означава, че ищецът трябва да
посочи правото, чиято защита търси, и начина, по който е нарушена
възможността му да го упражнява. Петитумът на иска му се изразява винаги в
4
претендиране на прекратяване на неоснователното пречене.
По делото са събрани и приобщени следните доказателства:Нотариален акт
за собственост № 759, том IV, дело № 947/1998 година на РС Гоце Делчев,
установяващ собствеността на И. К. С. и В. К. С.а върху УПИ I-147, имот пл.
№ 147, кв. 25 по плана на с. К.,Скица № 121 от 21.07.2022 година, издадена от
Община Х.,Писма и кореспонденция с Община Х. и РО „НСК” Бл. (вкл. изх.
№ ХД - 1439-01-291 от 09.10.2017 г. и изх. № 24 - 00 - 264 (1) от 07.11.2017 г.),
относно жалбите на ищеца и отговор от Общината,Съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), изготвена от вещо лице , включваща оглед на място, анализ
на устройствените планове, съществуващите постройки и тяхното положение
спрямо имотните граници,Гласни доказателства: Показания на свидетелите,
ангажирани от ищеца - К. и В. К. С.а.
От съвкупната преценка на събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Ищецът И. К. С. и неговата сестра Величка К. С.а са съсобственици на УПИ I,
имот планоснимачен номер 147 от квартал 25 по плана на село Копривлен,
област Благоевград, с площ 700 кв.м. Собствеността им е безспорно
установена с Нотариален акт за собственост № 759/1998 г. В този имот е
изградена жилищна сграда, както и гараж/складово помещение, над което има
стоманобетонна плоча, която към момента не се ползва като тераса, тъй като
не е обезопасена с парапет. Ответникът А. А. К. е съсед на ищеца, собственик
на съседния УПИ II-148, имот пл. № 148, кв. 25. През септември 2017 г.
ответникът е изградил навес от дървена конструкция с покрив от керемиди
над терасата на своята масивна жилищна сграда. Безспорно се установи от
СТЕ и свидетелските показания, че този навес навлиза в имота на ищеца с
около 30-40 см. В една от частите си, стрехата на навеса попада над
стоманобетонната плоча на постройката в имота на ищеца (гараж/склад).
Установено е, че за изграждането на този навес няма издадено разрешение за
строеж и необходимите строителни книжа, което е потвърдено от СТЕ.
Вещото лице е констатирало, че в Община Х. липсват такива документи.
Поради това, навесът представлява незаконен строеж по смисъла на Закона за
устройство на територията (ЗУТ). От показанията на свидетелите на ищеца, в
частност В. К. С.а, се потвърждава, че не е дадено съгласие за изграждане на
навеса. Напротив, при складирането на строителни материали на тяхната
5
тераса преди изграждането на навеса, св. С.а е възразила. Установено е, че
ищецът е предприел административни действия, подавайки жалби до РО
„НСК” Бл. и Община Х.. Отговорът на Общината (изх. № 24 - 00 - 264 (1) от
07.11.2017 г.) потвърждава, че „А. К. е направил дървен навес на собствената
си масивна сграда, като навеса в дъното на сградата стрехата на навеса
навлиза с 30 см към съседа И. С.”. Въпреки това, Общината не е предприела
действия за премахване на незаконния строеж. Съдебно-техническата
експертиза изяснява, че дървената конструкция на навеса в основата си не
навлиза в имота на ищеца, но стрехата навлиза с 30-40 см. Вещото лице е
посочило, че навесът е изграден над съществуваща сграда в имота на
ответника. Въпреки твърденията на ответника, че постройката му е заварена и
е съществувала преди 1991 г., този факт не прави навеса законен, тъй като
навесът е новоизграден през 2017 г., а не е съществуваща преди 1991 г.
постройка. За неговото изграждане е било необходимо разрешение за строеж.
Относно преченето, СТЕ е дала обяснения, че навесът „би могъл да попречи
по отношение на едноетажната сграда на ищеца, ако плочата й ще се ползва за
тераса от ищеца и по-точно частта от стрехата на навеса, която е наддадена
над имота му“. Въпреки че плочата към момента не се ползва като тераса, тъй
като няма парапет, самото навлизане на част от строежа в чужд имот
представлява неоснователно въздействие. Водоотвеждането от навеса е
осигурено с улуци, изведени към имота на ответника, така че дъждовните
води не се стичат в имота на ищеца.
Предявеният негаторен иск по чл. 109 от ЗС е допустим.Активната
процесуална легитимация на ищеца е налице. Въпреки че ищецът е
съсобственик, съгласно константната съдебна практика, всеки съсобственик
има право самостоятелно да предяви негаторен иск по чл. 109 от ЗС за защита
на правото си на собственост срещу неоснователно въздействие върху
съсобствената вещ. Неоснователното въздействие върху имота, независимо
дали е върху цялата площ или само върху част от нея, нарушава правото на
собственост на всеки един от съсобствениците и всеки един от тях има право
да търси защита, без да е необходимо конституирането на останалите
съсобственици като съищци. Твърденията на ищеца за собственост и засягане
на неговите права са достатъчни за обосноваване на правния му интерес и
активна легитимация. Пасивната процесуална легитимация също е налице,
тъй като ответникът е лицето, което е извършило действията, представляващи
6
предмет на иска.
За да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС, ищецът трябва да докаже следните
кумулативни предпоставки: че е собственик на имота, че ответникът извършва
неоснователни действия, които пречат, ограничават или смущават ищеца да
упражнява правото си на собственост в пълен обем, че тези действия
съществуват към момента на предявяване на иска или има опасност да
продължат.
Съдът намира, че искът е основателен и доказан по следните съображения:
Ищецът безспорно доказа правото си на собственост върху УПИ I, имот пл.
№ 147, кв. 25 по плана на с. К., на основание Нотариален акт за собственост №
759/1998 г. Фактът, че е съсобственик, не променя това обстоятелство и не
пречи на защитата на правото му. Безспорно се установи от СТЕ и
показанията на свидетелите, че през септември 2017 г. ответникът е изградил
навес, който нахлува с около 30-40 см в имота на ищеца и попада над
съществуващата стоманобетонна плоча. Изграждането на строеж, който
навлиза в съседен имот, дори и с малка част, без съгласието на собственика на
този имот, представлява неоснователно въздействие. Правото на собственост
е абсолютно право и всеки собственик има право да ползва и разполага със
своята вещ в пълен обем, без да бъде смущаван от неправомерни
посегателства. Установи се, че навесът е незаконен строеж, тъй като за
неговото изграждане няма издадено разрешение за строеж и строителни
книжа. Твърдението на ответника, че постройката му е „заварена“ от 1991 г., е
ирелевантно за новоизградения навес от 2017 г. Незаконният строеж сам по
себе си е неоснователно действие, което нарушава правото на собственост на
съседния имот, ако го засяга пряко или косвено. Оспорването на ищеца и
липсата на негово съгласие за изграждането на навеса, който навлиза в имота
му, допълнително подчертава неоснователния характер на действията на
ответника. Въпреки че вещото лице е посочило, че плочата към момента не се
ползва като тераса и водоотвеждането е към имота на ответника, самото
навлизане на част от строежа (стрехата) в имота на ищеца представлява пречка
за ползването му в пълен обем. Собственикът има право да ползва цялата си
площ и всяко заемане, дори и минимално, от чужд строеж, е ограничение на
това право. Дори и ищецът да не ползва плочата като тераса в момента, той
има право на пълно и свободно ползване на своята собственост, включително
7
възможността да я използва за други цели в бъдеще, без да бъде ограничаван
от незаконни строежи в съседния имот. Попадането на навеса над част от
неговия имот го лишава от възможността да ползва тази част, включително да
изгради парапет или да я ползва по друг начин. Съдебната практика приема,
че всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, което ограничава
правото на собственост и пречи на ползването на вещта, е основание за иск по
чл. 109 ЗС, дори и да не е накърнено пряко владението. Когато е извършен
строеж без разрешение или в отклонение на дадено разрешение,
заинтересованият собственик не е длъжен да търпи ограниченията, които
произтичат за неговото право от създаденото състояние, когато то е
нетърпимо от закона (Решение № 816/10 от 07.07.2011 г. по гр.дело №
2028/2009 на ВКС).Следователно, неоснователното навлизане на част от
навеса в имота на ищеца, както и фактът, че навесът е незаконен строеж,
създава нетърпимо състояние за ищеца и представлява пречка за нормалното
упражняване на правото му на собственост.
Възраженията на ответника са неоснователни. Възражението за тежест на
доказване е правилно поставено от ответника, но ищецът е доказал всички
елементи на фактическия състав на чл. 109 ЗС. Възраженията относно
съсобствеността и неучастието на сестрата като ищец са неоснователни, както
беше изяснено по-горе. Твърдението за липса на пречка по-голяма от
обикновената (чл. 50 ЗС) не може да бъде прието. Навлизането на чужд
строеж в собствения имот, дори и частично, и независимо от размера, е
сериозна и неоснователна пречка, която надхвърля "обикновените"
ограничения на правото на собственост между съседи. Твърденията за
завареност на постройката от 1991 г. се отнасят до съществуващата масивна
сграда на ответника, а не до новоизградения навес. За навеса не е установено
да е заварен строеж. Относно твърдението, че въпросите за незаконното
строителство са от компетентността на административния контрол, съдът
отбелязва, че искът по чл. 109 ЗС е собственически иск, който защитава
правото на собственост от неоснователни посегателства, независимо дали тези
посегателства са резултат от законни или незаконни действия. Фактът, че
строежът е незаконен, допълнително подкрепя неоснователността на
въздействието, но не лишава собственика от възможността да търси защита по
съдебен ред за премахване на преченето. Съдът не отменя административни
актове, а разрешава граждански спор за собственост.
8
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск е изцяло основателен
и доказан, поради което следва да бъде уважен. Ответникът следва да бъде
осъден да преустанови неправомерните действия и да премахне последиците
от тях, а именно: да премахне частта от навеса, която навлиза в имота на
ищеца.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски в размер на 1470,35 лв. В останалата част те са прекомерни,
тъй като не отговарят на фактическта и правна сложност на делото и не са
съобразени с минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание изложеното, Районен съд – Гоце Делчев
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН [ЕГН на ответника], с адрес: с. К., ул. „М.“ №**,
общ. Х., област Бл., ДА ПРЕУСТАНОВИ ДЕЙСТВИЯТА, с които нарушава
правото на собственост на И. К. С. върху Урегулиран поземлен имот - парцел I
/първи/, имот планоснимачен номер 147 /сто четиридесет и седем/ от квартал
25 /двадесет и пет/ по плана на село К., област Б., с площ за целия парцел от
700 /седемстотин/ квадратни метра, при съседи: от североизток - улица, изток -
УПИ II - 148, югозапад - УПИ XII - 149, запад - улица, които действия се
изразяват в: изграждане на Навес от дървена конструкция с покрив от
керемиди, който навес е до собствената му масивна жилищна сграда,
находяща се в северната част, откъм съседа И. С., на Урегулиран поземлен
имот - парцел II, имот планоснимачен номер 148 от квартал 25 по плана на
село Копривлен, област Благоевград, като част от навеса навлиза с около 30
см. (тридесет сантиметра), в УПИ - парцел I /първи/, имот планоснимачен
номер 147 /сто четиридесет и седем/ от квартал 25 /двадесет и пет/ по плана на
село Копривлен, област Благоевград, както и да попада над тераса на
собствената на ищеца жилищна сграда.
ОСЪЖДА А. А. К., с посочен адрес, ДА ПРЕМАХНЕ ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ
НЕПРАВОМЕРНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ, изразяващи се в премахване на частта
от гореописания навес, която навлиза в УПИ - парцел I, имот планоснимачен
номер 147 от квартал 25 по плана на село Копривлен, област Благоевград.
9
ОСЪЖДА А. А. К., с посочен адрес, ДА ЗАПЛАТИ на И. К. С., ЕГН
**********, с адрес: с. К., ул. „М.“ №**, щ. Х., област Б., сумата от 1470,35
лв. (хиляда четиристотин и седемдесет лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща направени съдебни и деловодни разноски, като отхвърля
искането в останалата част.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
10